МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 165/05.12.2018г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 788/2018 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Ю.И.Ч.
и А.А.И.,***, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитниците производството
протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и пледира при определяне
на наказанията да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимите, редовно призовани, участват
лично в с.з., признават вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразяват съжаление за стореното.
Поради чистото съдебно минало и младата
възраст на подс. Ч., служебният защитник на пледира да му се наложи наказание наказание
обществено порицание.
Защитникът на подс. И. също пледира за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, с оглед добросъвестното
му процесуално поведение и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина по делото.
За да постанови
присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в
обвинителния акт:
На 24.06.2017 г. около обяд подсъдимият Ч., подсъдимият
И. и малолетният свидетел Ив. А.се срещнали в гр. Я. и решили да откраднат пари
от зеленчуковия магазин, находящ се пред бл. № 7 в ж.к. „***“ в гр. Я. Подсъдимите
знаели, че магазинът има голямо витринно стъкло, решили да го счупят и по този
начин да влязат вътре. За целта подс. И. взел от дома си отвертка, след което,
в неустановен точен час в интервала между 20:00 ч. на 24.06.2017 г. и 08:00
ч.на 25.06.2017 г., подсъдимите Ч. и И., заедно с малолетния свидетел Ив. А.,
отишли до набелязания зеленчуков магазин. С помощта на отвертката, която носел,
подс. И. счупил витринното стъкло на магазина и през образувалия се отвор
подсъдимите влезли вътре. От магазина взели пари - 200 български лева, които били
собственост на св. Т.Г.К., и с парите напуснали мястото. След това ги поделили
помежду си и впоследствие ги похарчили за лични нужди.
Към момента на извършване на горното деяние подс. Ч.,
роден на ***г., и подс. И., роден на ***г., са били непълнолетни. Подс. Ч. е
имал навършени 14 години, а подс. И. – навършени 15 години. Видно от
приложените на л.62-63 и на л.67-68 от ДП характеристични справки, двамата се
водят на отчет в ДПС при РУ – Я. от 2015г. за извършени множество кражби. С
участието на подс. Ч. са заведени трийсет и осем ЗМ, а с участието на подс. И. са
заведени двайсет и осем ЗМ. Поведението и на двамата подсъдими е разглеждано
неколкократно от МКБППМН – Я., като против подс. Ч. са налагани възпитателни
мерки по чл.13, ал.1, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН, а на подс. И. –
възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН.
Подс. Ч. е неосъждан към момента на извършване на
деянието.
Към момента на извършване на деянието подс. И. е
осъждан седем пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ
характер против собствеността – по НОХД № 1292/2016г. на ЯРС, по НОХД №
715/2016г. на ЯРС, по НОХД № 1222/2016г. на ЯРС, по НОХД № 153/2017г. на ЯРС,
по НОХД № 1559/2016г. на ЯРС, по НОХД № 36/2017г. на ЯРС и по НОХД №
1638/2016г. на ЯРС.
С присъдата
по НОХД 1638/2016г. на ЯРС, влязла в
сила на 02.05.2017г., му е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
След извършване на деянието подс. И. е осъден отново
за престъпление против собствеността – с присъдата по НОХД № 38/2017г. на ЯРС,
влязла в сила на 17.01.2018г. Наложено му е наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
С Опр. № 178/12.03.2018г. по ЧНД № 162/2018г. на ЯРС,
влязло в сила на 28.03.2018г., на подс. И. е определено общо наказание по
всички горепосочени присъди в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл.25, ал.4 от НК е постановено отложено изтърпяване на общото
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията
им, от показанията на свидетелите А. и К., от обективните находки, отразени в
протокола за оглед от 25.06.2017г. и приложения към него фотоалбум, от
заключението на вещото лице, изготвило назначената дактилоскопна експертиза, от
писмените и от вещественото доказателство по делото, които, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се
кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
И от
обактивна, и от субективна страна, подсъдимите
Ч. и И. са извършили престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като за времето от 20:00
часа на 24.06.2017 г. до 08:00 часа на 25.06.2017 г. в гр.Я.,
от зеленчуков магазин, находящ се пред бл. № 7
в ж.к. „***“, действайки в съучастие и след предварителен сговор по между си, като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
- счупване на витринното стъкло на магазина, и чрез използване на техническо
средство - отвертка, са отнели чужди движими вещи – 200 български лева, от
владението на собственика им Т.Г.К. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и
подсъдимите, макар и непълнолетни, са могли да разбират свойството и значението
на извършеното и да ръководят постъпките си.
Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен
начин от обясненията на подсъдимите и показанията на св. Атанасов, които, като
хармонизиращи помежду си, кореспондиращи с останалите гласни доказателства и със
заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза, се
кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, осъществяващо всички признаци от
състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки
парите от магазина и отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по
прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова.
Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещите,
което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие
за това от страна на самия собственик. За да проникнат в магазина и да си
осигурят достъп до вещите, подсъдимите са счупили витринното стъкло и по този
начин са осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.І от НК,
тъй като и по естеството си и по предназначението си, тази вещ служи за
изключване достъпа на трети лица до вътрешността на помещението, респ. и до
намиращите се в него вещи. Двамата подсъдими са осъществили и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ от НК, тъй като за да счупят стъклото са
използвали техническо средство - отвертка, която вещ пък по своето естество е
предназначена за извършване на технически операции.
От
обективна страна извършеното от подсъдимите е квалифицирано и с оглед субекта
на престъплението по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е осъществено от две
лица, сговорили се предварително за това. Това е така, защото двамата подсъдими
и св. А. не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди
това, а по-рано, когато при срещата си в града, тримата, в сравнително спокойна
обстановка, са взели решение да извършат кражба на пари от зеленчуковия магазин
до бл.7 в ж.к. „***“. За целта си набавили средства, като подс. И. взел от дома
си отвертка. От обективна страна, е налице и задружно участие от страна на
подсъдимите при извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в
самото изпълнителното деяние на престъплението – както в отнемането на вещите,
така и в установяване на своята фактическа власт върху тях, т.е., двамата са
действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на
извършителство.
С оглед на
възприетата квалификация по т.5 от чл.195, ал.1 от НК следва да се отбележи
още, че обективно, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Неговата завишена степен на обществена опасност се
обуславя от обстоятелствата, които характеризират деянието като осъществяващо
признаците на посочените по-горе квалифициращи състави на т.3, предл.І и на
т.4, предл.ІІ от чл.195, ал.1 - НК. Това е така, защото по аргумент за
обратното от ал.3 на чл.195 от НК (която препраща само към т.2 и т.6 на чл.195
ал.1 от НК), възможността за маловажни случаи на престъпление по чл.195 ал.1,
т.3 и т.4 от НК поначало е изключена.
От обективна страна подсъдимият И. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдата по НОХД № 1638/2016г. на ЯРС,
влязла в сила на 02.05.2017г., е осъден за друго такова престъпление – по
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, и преди изтичане на
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му
наказание, но поради липсата на
обвинение в тази насока, съдът не може да се произнесе с присъда по този
въпрос. Както се посочи по-горе, с присъдата по НОХД № 1638/2016г. на ЯРС
на подс. И. е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което е
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. При това положение,
след като деянието предмет на настоящото производство е извършено около два
месеца след влизане в сила на горната присъда - на 24/25.06.2017г., в рамките
на определения с нея изпитателен срок, и по гореизложените съображения същото не
представлява маловажен случай, то следва да се квалифицира като повторно по
смисъла на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК. Поради липсата на обвинение
против подс. И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК и невъзможността за
произнасяне по този въпрос с присъда, това обстоятелство следва да се отчете
при индивидуализацията на наказанието му.
От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са,
че вземайки парите от магазина и отнасяйки ги със себе си извършват действия по
прекратяване фактическата власт на техния собственик, предвиждали са преминаването
им в своя фактическа власт и са целяли именно това. Действали са и с
намерението противозаконно да ги присвоят, тъй като са се разпоредили с тях
като със свои, похарчвайки противозаконно отнетите пари за лични нужди.
Разбирали са противоправния характер на извършеното, но са целяли
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи.
Разбирали са, че стъклото на магазина е от естество да изключи достъпа на трети
лица до помещението, че преодоляването на тази преграда съществено ще ги улесни
при осъществяване на намеренията им, както и, че използването на горепосоченото
техническо средство, ще улесни достъпа им до вещите и са целяли именно това.
Също така, двамата са действали с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието
на другия в отнемането на вещите, както и това, че не действа сам.
Имайки предвид поведението на подсъдимите при
извършване на деянието и данните за тяхното развитие, липсват обстоятелства,
които да поставят под съмнение способността им да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимите Ч. и И.
действително са осъществили и от обективна, и от субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.3, предл.І, т.4, предл.ІІ и т.5 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което с присъдата си ги призна за
виновни по предявеното им обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
След редуциране на предвиденото в
чл.195, ал.1 от НК наказание, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание лишаване
от свобода до три години. При това положение, с оглед императивната разпоредба
на чл. 373, ал.2 от НПК наказанията им следва да се определят при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя
наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част
на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. И. наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а на подс. Ч. – наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително
под средния и към минималния размер на предвиденото в закона, при превес на
смекчаващите отговорността им обстоятелства – изключително младата им възраст, признанието
на вината и проявената критичност към извършеното в хода на ДП, невисоката
стойност на отнетите вещи, а по отношение на подс. Ч. и чистото съдебно минало
към момента на извършване на деянието.
От друга страна, при определяне такива
по вид и размер наказания, съдът отчече завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от обстоятелствата, че същото
е извършено от три лица и е квалифицирано по три квалифициращи признака. Освен
това, двамата подсъдими се характеризират и със завишена лична степен на
обществена опасност. Както вече се посочи, същите са с изключително лоши
характеристични данни – водят се на отчет
в ДПС от 2015г. за извършени множество кражби, като с
участието на подс. Ч. има заведени трийсет и осем ЗМ, а с участието на подс. И.
двайсет и осем ЗМ. Поведението и на двамата е разглеждано неколкократно от
МКБППМН – Я., като на подс. Ч. са налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1,
т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН, а на подс. И. – възпитателни мерки по чл.13,
ал.1, т.4, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН. Наред с това, въпреки младата си
възраст подс. И. е натрупал богата съдебна биография – към момента на
извършване на деянието е осъждан седем пъти за тежки умишлени престъпления от
общ характер всички против собствеността и квалифицирани по няколко
квалифициращи признака, след извършване
на дянието е осъждан още веднъж с влязла в сила присъда за такова престъпление, като деянието, предмет на настоящото производство, е
извършено около два месеца след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1638/2016г.
на ЯРС, с която му е било наложено наказание условно наказание от една година
лишаване от свобода. Гореизложените обстоятелства налагат извод, че се касае за
лица с трайно установени престъпни навици и сочат, че спрямо подсъдимия И. е
необходимо по-продължително наказателноправно въздействие, тъй като очевидно,
предходните осъждания на пробация и на лишаване от свобода с отложено
изтърпяване не са оказали необходимото поправително и възпиращо въздействие
върху личността му. Затова съдът намери, че на фона на тези отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, смекчаващите отговорността им
такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода и не дават основание за определяне на по-леки по размер
наказания.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. И. наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на подс. Ч. наказание
от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а,
ал.1 от НК намали така определените им наказание с една трета, т.е., с три
месеца за подс. И. и с два месеца за подс. Ч., и им наложи съответно наказания
от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ОТ ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА
С оглед предходните осъждания на подс. И.
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № 715/2016г.
на ЯРС, по НОХД № 1222/2016г. на ЯРС, по НОХД № 153/2017г. на ЯРС, по НОХД №
1559/2016г. на ЯРС и по НОХД № 1638/2016г. на ЯРС, спрямо него са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй
като престъплението, предмет на настоящото дело е умишлено, извършено е в
определения с горните присъди изпитателен срок и сборът от наложеното с
настоящата присъда наказание лишаване от свобода и определеното му общо условно
такова не надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ, съдът
постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия
Ч. към момента на извършване на деянието и размерът на наложеното му с
присъдата наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от
една страна спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане. Затова и като отчете изброените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства, както и изключително младата му възраст –
току-що навършил 14 години, съдът намери, че за неговото поправясне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Затова, и на основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК наказанието му беше
отложено от изтърпяване за изпитателен срок около възможния минимум - от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68, АЛ.1 ОТ НК
По отношение на подс. И. са налице
законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на определеното
му по ЧНД № 162/2018г. на ЯРС общо условно наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
рамките на изпитателния срок, определен с включените в съвкупността присъди по
НОХД № 1292/2016г. на ЯРС, НОХД № 715/2016г. на ЯРС, НОХД № 1222/2016г. на ЯРС,
НОХД № 153/2017г. на ЯРС, НОХД № 1559/2016г. на ЯРС, и НОХД № 1638/2016г. на
ЯРС. Присъдите по изброените дела са влезли в сила в периода 07.03.2017г. –
02.05.2017г., а деянието, предмет на делото е извършено на 24/25.06.2017г.
При това положение, след като престъплението, предмет на настоящото дело е
умишлено, от общ характер, и за него също му е наложено наказание лишаване от
свобода, то има за последица привеждане в изпълнение на отложеното от
изтърпяване общо наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Поради това, и
тъй като сборът на двете наказания не надвишава две години, на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови приведеното в изпълнение общо наказание също
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Имайки предвид завишената степен на
обществена опасност на извършените от подс. И. престъпления и завишената степен
на обществена опасност на личността му, обуславяща се от обстоятелствата, взети
предвид при индивидуализацията на наказанието му, и поради липсата на всякакъв
поправителен и възпиращ ефект от налаганите му условни наказания, съдът счете,
че спрямо него е необходимо по-продължително наказателноправно въздействие и не
намери основание за прилагане разпоредбата на чл.69, ал.2 от НК чрез
освобождаване било изцяло, било отчасти, от изтърпяване на определеното му по
ЧНД № 162/2018г. на ЯРС общо наказание.
Макар настоящата присъда да позволява
ново групиране на наказанията на подс. И. чрез включване в съвкупност на
наложеното му по настоящото дело наказание с наказанието по НОХД № 38/2017г. на
ЯРС, включено в общото наказание по ЧНД № 162/2018г. на ЯРС, съдът не намери
основание за определяне на такова съчетание, тъй като то не е по-благоприятно
за подсъдимия.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза
на делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 153,57 лева, или по 76,79
лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на
МВР – Я., както и разноските за служебна защита в досъдебна фаза – в размер на
по 150 лева за всеки, вносими по сметката на НБПП - С.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: