РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 30.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2845 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу П.П.Г. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща
сума в размер на 492,23 лева за консумирана топлинна енергия, от които 464,61
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г., както и 27,62 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 05.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата
молба, че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи
се, че с определение по ч.г.д. № 1071/2018 г. по описа на ПлРС
е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който
в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 15572, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн.
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1071/2018 г. извлечение от сметка за
абонатен номер № 15572 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна
собственост на адрес, ***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД
на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови
решение по реда на чл.237 ГПК и да му присъди сторените по делото разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че искът е неоснователен. Навежда
доводи, че с решение по гр.д. №923/2017 г. по описа на ПлРС
е постановено какви задължения има към ищеца. Сочи, че е започнала да изплаща
присъдените с решението суми, но че
внесената от нея сума в размер на 170 лева на 02.07.2017 г. не е отчетена
никъде. Излага, че ищецът възпрепятства изпълнението на решението на ПлРС, както и, че внесена от нея сума в размер на 160 също
не е осчетоводена. Твърди, че ищецът некоректно и несправедливо си води
счетоводните документи, поради което е направила искане за коригиране на
изпратените до нея документи. Сочи и, че от юли 2017 г. „Т.П.“ ЕАД
възпрепятства изплащането на присъдените с решенията по водените между тях
дела. Прави възражение срещу претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ответникът признава вземането. Възразява срещу допуснатата
ССЕ, доколкото е признал иска. Прави възражение, че внесените от нея суми не се
осчетоводяват и счита, че ищецът препятства заплащането на сумите. Прави
възражение срещу претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Моли съда да постанови в решението си задължение към ищеца да
актуализира своите сметки. Излага, че има спечелено дело срещу ответника, по
което й е присъдена сума и моли същата да бъде отразена във данъчната фактура.
В нарочни писмени бележки поддържа
изложеното в о.с.з. и в отговора на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Холидей и Райзен“
не изпращат представител.
Налице е изрично признание на предявените
искове.
В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца производството
по делото да приключи с постановяване на решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите
нрави, доколкото от представените в заповедното производство, приобщено към
делото, препис-извлечение от сметка на абонатен номер 15572 и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,,Т.П.” ЕАД се установява дължимост на претендираната сума
от страна на ответника. С оглед на направеното признание на предявените искове
от ответника, следва да бъде постановено положително установително
решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
Съдът счита, че
следва да отбележи, че няма как в настоящето производство да укаже на ищеца, че
следва да актуализира данъчните си фактури и да отрази в тях това, което е
присъдено на ищцата по друго дело. Подобно действие може да бъде извършено
единствено по молба на ответника отправена до ищеца.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство ответникът е станал повод
за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от
ответника.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 295,00 лв,
от които 75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, част от претендиранато възнаграждение
в размер на 150 лева и 120 лева внесена такса за ССЕ. Съдът приема, че с оглед
факта, че ответницата първоначално е възразила срещу дължимостта
на процесните суми е дала повод на ищеца да стори
разход по доказване на вземането си – а именно чрез ССЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.П.Г. ЕГН **********,***, дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, обща сума в размер на 492,23 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 464,61 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2017 г.,
както и 27,62 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1071 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 295,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач - „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: