Решение по дело №907/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

82

Година

6.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.06

Година

2012

Председател:

Секретар:

10

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №175 от 09.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№.... по описа за 2011 година на Свищовски районен съд, е отхвърленпредявеният по реда на чл.422 от ГПКустановителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сума в размер на 5843,11 лв., представляваща; направените разноски в заповедното производство съдебно в размер на 616,86 лв.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1077 от 02.12.2010 година по Ч.ГР.Д.№1210 по описа за 2010 година на С. р. с.; присъдени разноски в полза на ответницата.

Постъпила е въззивна жалба от ищцовата страна, чрез процесуалния представител по пълномощие. В жалбата са изложени твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено решението и предявените искове да бъдат уважени. Излага доводи и съображения.

Ответницата, чрез процесуалния представител по пълномощие, заема становище да бъде оставено в сила решението на районния съд. Излага доводи и съображения в писмена защита.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Съдът се е произнесъл в периметрите на твърдяните в исковата молба факти и направеното искане. При твърдяните в исковата молба факти съдът дължи произнасяне дали са налице хипотезите, визирани с разпоредбите на чл.207, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Обстоятелството, че районният съд е обсъждал в мотивите си твърдяните от ищеца вреди само като липси, не води до недопустимост на решението.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

В.ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - за неоснователност на исковата претенция. Съображенията за този краен извод са следните.

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба и исковата молба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции: обуславяща искова претенция – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1 от КТ; както и обусловена искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; и двете признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Районният съд е обсъдил част от събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд.

Освен това от съдържанието на процесната „Длъжностна характеристика на управител на склад”-л.13 от първоинстанционното дело, е видно, че едно от „основните задължения”, които трябва да изпълнява ответницата, освен другите изброени преди него, е „задължения, възложени от управителя на фирмата”.

От установените конкретни обстоятелства чрез депозираните по делото свидетелски показания на свидетелите, Иван Петров Иванов, „колега-МОЛ заедно с ответницата”, и Ивайло Иванов Борисов, „клиент на ищцовото дружество”, които като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответницата „не е отчела наем и е продалÓ газ не на продажна цена, определена от работодателя” поради това, че управителят на ищцовото дружество е издал устно нареждане за това, лично на нея.

Съдът дава варя на свидетелските показания, като има предвид следното: свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели; свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото; фактите, които установяват, не се опровергават от другите събрани по делото доказателства.

Настоящият състав не възприема твърдението за заинтересованост на свидетелите. Съображенията са следните:

По отношение на „колегата-МОЛ” самият ищец твърди, че това лице, по никакъв начин „не е бил фактически задължаван със СМЦ и не е извършвал действия по движението на същите”. Тогава как би могло успешно да се „инициира производство против него”?!

По отношение на „клиента на ищцовото дружество”. Ако, твърденията на ищеца са верни - ответницата носи имуществена отговорност, и съдът уважи претенцията срещу нея, точнотози резултат би удовлетворил „свидетеля-клиент”.

Факта, че в длъжностната характеристика изрично е вписано като основно задължение изпълнение на „задължения, възложени от управителя на фирмата”, освен другите изброени преди него, включително и процесните, без „уговорка, че възлагането трябва да бъде в писмен вид”, е достатъчен настоящият състав да не приеме за „абсурдно” изпълнението на устното нареждане на управителя, независимо от вписаните в длъжностната характеристика задължения.

Ирелевантни по отношение на достоверността са фактите, че има и други дружества, по отношение на които ищцовото „дружество е доставяло промишлени газове в обем, аналогичен или несъществено по-малък от този, доставен на „Нели Иван Караджов”, но те не са ползвали преференции. Ирелевантен по отношение на достоверността е и факта, че за известен период от време и „Н. И. К.” е заплащал по-високите цени и наем. Това е така, защото посочените факти са резултат от търговски взаимоотношения, и са обосновани от икономически интерес за всяко едно търговско взаимоотношение с определен „търговски субект” и за определен период от време.

Предвид изложеното да се прави извод за „недостоверност” само въз основа на факта „за пълно съвпадение на всички съществени и несъществени детайли” звучи несериозно.

Освен това след депозиране на свидетелските показания, които ищцовата страна счита за недостоверни, не са предприети процесуални действия за „опровергаването им”.

С оглед на изложеното съдът е мотивиран да приеме депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания за достоверни.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

По отношение на обуславящата искова претенция.

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело.

Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

В настоящия казус за да бъде прието от съда, че е възникнало вземане на ищеца спрямо ответницата, респективно е възникнало задължение за ответницата да заплати на ищеца стойността на вредите, които е причинила на работодателя по смисъла на чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, е необходимо по делото да бъдат установени /доказани/ всички изискуеми се предпоставки, визирани както с посочените норми, така и с другите, норми, регламентиращи имуществената отговорност на работника и служителя.

В КТ от чл.203 до чл.212 е регламентиран специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя за причинени вреди на работодателя. Общият принцип е: работниците и служителите носят ограничена имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя си при или по повод изпълнение на трудовите си задължения и тя се реализира по специален ред, регламентиран в чл.210 от КТ.

Изключенията от този общ принцип са регламентирани в чл.203, ал.2 от КТ и чл.207, ал.1, т.2 от КТ. В посочените хипотези работниците и служителите носят пълна имуществена отговорност и претенциите на работодателя се реализират по съдебен ред. Аргумент чл.203, ал.2 от КТ и чл.211 от КТ.

Отговорността на МОЛ за „липси” по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, се реализира по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, ал.1, т.8 от ГПК САМО, ако е съставен акт за начет по реда на ЗДФИ, от визираните в него органи и по отношение на изчерпателно изброените в чл.4 от ЗДФИ субекти.

Във всички останали случаи при „липси”, причинени от МОЛ, исковете се предявяват и разглеждат по общия исков ред, без да е необходимо „съставен акт за начет”.

По смисъла на чл.207, ал.1, т.2, предложение първо КТ „липсата” е „недостиг” на парични или материални ценности, ”не отчитане” на този „недостиг” и „не установяване произхода на недостига”, „невъзможност да се установят причините за неотчетност”. „Установили се причината за недостига, съставът на увреждането се дисквалифицира като липса”. Цитат - п-р В. М., п-р Кр. С.и ст.н.с. А.В. „Коментар на кодекса на труда”, издание 1997 г.,стр. 397.

С оглед на горното и вида на твърдяните от ищеца вреди съдът прави извод: Не е налице отговорността на ответницата в качеството й на МОЛ за „липси” по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ по отношение на всички твърдени от работодателя за причинени вреди, конкретизирани с молба вх.№2200 от 20.05.2011 година. Няма и твърдения в тази насока от ищцовата страна, както в исковата молба, така и във въззивната жалба.

Както се посочи по-горе ограничената имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя при или по повод изпълнение на трудовите задължения се реализира по специален ред, регламентиран в чл.210 от КТ. Редът е регламентиран с разпоредбите на ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 на чл.210 от КТ. По този ред се реализира и отговорността на МОЛ по чл.207, ал.1, т.1 от КТ.

Изключение от този ред е регламентирано с разпоредбата на ал.5 на чл.210 от КТ. С посочената разпоредба са регламентирани хипотези, при които производството, регламентирано с разпоредбите на чл.210, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от КТ, е неприложимо.

Една от хипотезите е при „прекратяване на трудовото правоотношение”. Когато вредите са причинени преди прекратяване на трудовото правоотношение, но са констатирани при неговото прекратяване, обективно е невъзможно да бъде проведена процедурата и да бъде „събрана сумата чрез удръжки от трудовото възнаграждение”.

При наличие на регламентираните с посочената правна норма хипотези ограничената имуществена отговорност се реализира по реда на чл.410, ал.1 от ГПК въз основа на „издадена от работодателя заповед”. При издаване на заповед за изпълнение искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е средството за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентираните предпоставки.

Настоящият казус попада в разгледаната по-горе хипотеза. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Исковата претенция се основава на извършена „ревизия” и съставени два протокола „Констативен протокол”-л.16 и л.17 от първоинстанционното дело, и „Констативен протокол-л.84 от първоинстанционното дело. Първият протокол е съставен при прекратяване на трудовото правоотношение. Вторият протокол е констатирал твърдения „остатък от задълженията”, констатирани с първия протокол.

Изборът на начина, по който се извършва „ревизия”, в настоящия казус „констативни протоколи”, съставени от управителя на ищцовото

В.ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

дружество, е в правомощието на управителя. Аргумент чл.22, ал.1 от Закон за счетоводството.

Освен това процесните констативни протоколи са съставени от компетентното, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от КТ, лице и отразяват „основанията и размера на отговорността”. Конкретизирани са твърдяните за извършени нарушения на трудовата дисциплина, настъпилите от тях вреди, вида на настъпилите вреди и техния паричен еквивалент. Това съдържание отговаря на изискуемите се и достатъчни реквизити на заповедта на работодателя по смисъла на чл.210, ал.1 от КТ. В този смисъл и „Коментар на кодекса на труда”, с автори п-р В. М., п-р Кр. С. и ст.н.с. А.В., издание 1997 г., стр. 388.

С оглед на изложеното процесният констативен протокол е едновременно констатиране на вредата и издадена о‗ работодателя по реда на чл.210, ал.1 от КТ заповед, с която са определени „основанията и размера на отговорността”. Поради което преклузивният срок, визиран с разпоредбата на чл.210, ал.1 от КТ, е спазен.

Ищцовото дружество е реализирало претенцията си, спазвайки процедурата по ал.5 на чл.210 от КТ. Подадено заявление по реда на чл.410, ал.1 от ГПК въз основа на процесните констативни протоколи, издадени от компетентен орган, съдържащи изискуемите се и достатъчни реквизити, след което е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК искова претенция, предмет на настоящото производство.

По изложените съображения възраженията на процесуалния представител на ответницата за „неспазена процедура” и „неспазен преклузивен срок са неоснователни. По същите съображения ирелевантно към предмета на спора е направеното оспорване на съдържанието на констативните протоколи и „липсата” на обвързваща доказателствена сила, като частни документи, съставени от страната, и несъдържащи неизгодни за издателя им факти.

Реализирането на претенцията само срещу ответницата е съобразено с разпоредбата на чл.208, ал.1 от КТ и е обосновано от факта, че ответницата „единствено е подписвала всички първични документи, свързани с получаването на СМЦ, продажбата им и връщането им обратно на фирмата доставчик”. Обстоятелство, установено чрез приетото заключение на вещото лице по допусната и изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза. Поради което възраженията на процесуалния представител на ответницата в тази насока са неоснователни.

Когато ограничената имуществена отговорностна МОЛ за причинени вреди на работодателя при или по повод изпълнение на трудовите задължения се реализира по общия исков път,тежестта на доказване, че са осъществени кумулативно изискуемите се предпоставки, визирани с разпоредбите на чл.203, ал.1 във вр. с чл.207, ал.1, т.1 от КТ и чл.205, ал.1 от КТ, лежи върху ищцовата страна. Работодателят трябва да докаже наличието на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, а именно:

С ответницата са били в трудовоправни отношения през периода на причиняване на твърдяните вреди;

На ответницата е възложена отчетническа трудова функция;

Твърдените вредите са причинени при или по повод осъществяване на отчетническата дейност;

Вредите са от категорията „претърпяна загуба”, а не „пропусната полза”;

Противоправно поведение от страна на ответницата - да не е изпълнила вменени й трудови задължения или да е извършила действия, които не са в кръга на трудовата й функция, и в резултат на това противоправно поведение да са настъпили твърдяните вреди;

Причиняването на вредата да е виновно, като формата е „небрежност”.

В настоящия казус по отношение на всички видове твърдени за причинени вреди не са доказани всички кумулативно изискуемите се предпоставки, посочени по-горе.

По отношение на 1 920 лв., представляваща стойността на 4 броя невърнати от „Н. – И. К.” гр. С. бутилки с технически газ кислород с №№ 64891; 134779; 16026 и 41203. Няма събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че процесните бутилки се намират в посоченото трето лице, и не са върнати на работодателя, в резултатна противоправно поведение от страна на ответницата - да не е изпълнила вменени й трудови задължения или да е извършила действия, които не са в кръга на трудовата й функция, и в резултата на това противоправно поведение да са настъпили твърдяните вреди.

По отношение на 192 лв., представляваща стойността за окомплектоване на описаните по-горе четири броя бутилки чрез поставяне на вентил; 48 лв., представляваща стойността за боядисване на описаните по-горе 4 броя бутилки, похабени от клиенти – суми несъбрани/неотчетени/; 96 лв., представляваща стойността за изпитания на описаните по-горе 4 броя бутилки похабени от клиенти – суми несъбрани/неотчетени и по отношение на 41.47 лв., неотчетени продажби на бутилки с технически газ кислород. Няма събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че твърдяните вреди са настъпили в имуществената сфера на ищеца. Аргумент в тази насока е изаключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство

В.ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

съдебно-икономическа експертиза чрез която се установява, че няма осчетоводени такива разходи.

По отношение на 1 055.88 лв., дължим и неплатен/ неотчетен наем и по отношение на 2489.76 лв., разлика между продажна цена на технически газ „кислород”, определена от работодателя и неотчетена от работника в цена. По делото са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че не е налице противоправно поведение от страна на ответницата в посочения по-горе смисъл. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила вменени й трудови задължения. Доказва това си твърдение със съдържанието на процесната длъжностна характеристика.

Ответницата твърди, че причина за неизпълнението на задълженията, вписани в длъжностната характеристика, е устно нареждане, дадено от управителя на ищцовото дружество. Това твърдение е доказано чрез депозираните в първоинстанционото производство свидетелски показания. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане на събраните по делото доказателства.

Освен това ответницата е задължена да изпълнява задължения, възложени й от управителя. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства в „Длъжностна характеристика на управител на склад” изрично е вписано освен другите изброени задължения и изпълнение на „задължения, възложени от управителя на фирмата”.

Устно нареждане, дадено от управителя на ищцовото дружество, ефакт, от който произтича извод за „липса” на противоправно поведение и вина от страна на ответницата.

Неосъществяването на един от кумулативно изискуемите се елемента от сложния фактически състав за възникване на ограничената имуществена отговорност е достатъчно за да се направи извод: Нее възникнало валидно и изискуемо парично притезание в полза на ищцовото дружество спрямо ответницата, поради което предявеният обуславящ иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на обусловената искова претенция.

Поради неоснователността на обуславящата искова претенция и обусловената е неоснователна. Няма възникнало и съществуващо парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Предявената обусловена искова СЪЩО е неоснователна и не доказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Обстоятелството, че районният съд не е стигнал до всички изводи, които мотивират крайното решение на въззивния съд, както и обстоятелството, че въззивният съд стига до изводи, различни от тези, направени от районния съд, не води до неправилност на решението. Това е така защото крайният извод и на двете инстанции е един и същ – отхвърляне на исковата претенция, поради нейната неоснователност и недоказаност.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник-жалба направените разноски за въззивното производство в размер на 460 лв.

С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване – всяка една от предявените обективно кумулативно съединени искови претенции е под 5 000 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №175 от 09.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№171 по описа за 2011 година на С. р. съд.

ОСЪЖДА „Д.” Е., със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Р.” № 87, вх. Г, А. и адрес за кореспонденция ( съдебен адрес): гр. П., ул.”К. В.” №.., бл. Ю., .., ап...., представлявано от управителя П. И. Р. с ЕГН * и съдебен адрес: гр.В. Т., ул.”В. Л.” №..., .9, чрез адвокат К. А., да заплати на С. А. И., ЕГН-*, с адрес гр. С., ул. „М.”, №2, .4, А., направените разноски във въззивното производство в размер на 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________