Решение по дело №828/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1207
Дата: 5 юли 2018 г. (в сила от 5 юли 2018 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20182100500828
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ V-69                                        05.07.2018 год.                                     гр. Бургас

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                             пети въззивен граждански състав

на двадесет и първи юни                         две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА

            ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

секретар Тодорка Стоянова ,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 828 по описа за 2018 година  , за да се произнесе, взе предвид следно :

 

Постъпила е въззивна жалба озаглавена частна жалба , подадена от Б.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 , срещу решение № 653 / 19.04.2018 год. по гр.д. № 2093 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд , с което е отхвърлена молбата на Б.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** – ЦПНП, за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1,  т. 1, 3 и 5, ЗЗДН, с които да бъдат защитени животът и здравето й, застрашени от поведението на Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** , с когото е живяла във фактическо съпружеско съжителство, поради упражненото от ответника на 19.03.2018 год. физическо и психическо насилие и е осъдена Б.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** – ЦПНП, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и пет) лева.

В жалбата се твърди , че обжалваното решение е неправилно , непълно , незаконосъобразно и необосновано , тъй като не е взето предвид качеството на молителката на потърпевша страна от осъществено спрямо нея домашно насилие . Установява се волята на жалбоподателката за отмяна на обжалваното решение .

В открито съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата , прави искане за разпит на свидетел пред въззивния съд . Въззивният съд с мотивирано определение от открито съдебно заседание на 21.06.2018 год. , на осн. чл.266 от ГПК – поради преклузия , е оставил без уважение направеното доказателствено искане.

След обявяване на делото за решаване , в срока за писмени бележки, е постъпило пълномощно , с което молителката – жалбоподателка е упълномощила юрисконсулт Светослав Байрактаров в качеството му на юрисконсулт на сдружение в обществена полза „Национална камара за мода на България“ – Пловдив , ЕИК ********* , за оказване на правна защита по настоящото дело . Юрисконсулт Светослав Байрактаров е подал до съда молба от името на представляваната от него Б.Е.Д. , в която са направени искания към съда и са изложени съображения по същество на спора. Съдът , като взе предвид , че съгласно разпоредбата на чл.32 , т.3 от ГПК юрисконсултите могат да бъдат представители по пълномощие само на учрежденията , предприятията , юридическите лица и едноличните търговци , които обслужват , намира , че юрисконсулт Светослав Байрактаров не е надлежен процесуален представител на молителката , поради което зачитането на извършените от него процесуални действия по делото би било процесуално нарушение от страна на съда . Ето защо като процесуално недопустими , действията на юрисконсулт Светослав Байрактаров , извършени след обявяване на делото за решаване , не се зачитат от настоящия съд .

Постъпило е становище по жалбата от Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** , чрез процесуален представител адв. А. , в което е посочено , че жалбата е неоснователна . Изразена е воля за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. А. поддържа отговора , моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските по делото .

Жалбата е подадена в срока по чл.17 от ЗЗДН , вр. 61 , ал.2 от ГПК , от легитимирано лице , срещу подлежащ на обжалване акт на съда , поради което е ДОПУСТИМА .

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно насилие по чл.7 , вр. чл.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Районният съд е сезиран с молба подадена от Б.Е.Д. ЕГН **********, с адрес: *** – ЦПНП, срещу  Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** , с когото молителката е живяла във фактическо съпружеско съжителство до 19.03.2018 год. ,  за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1,  т. 1, 3 и 5, ЗЗДН: да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие , да му бъде забранено да приближава Кризисен център – Бургас , местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих , при условия и срок определени от съда и за задължаване на ответника да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“.

Молителката твърди , че десет години е живяла с ответника на съпружески начала в собственото му жилище в гр.Бургас . На 18.03.2018 год. след като дъщерята на ответника си тръгнала от апартамента, молителката възразила относно това , че той  отново не взел ключа на дъщеря си за жилището . Ответникът казал на молителката , че няма да вземе ключа на дъщеря си за апартамента , а молителката му отвърнала, че не изпълнява обещанията си и , че не му вярва . Скарали се и всеки отишъл в стаята си . На следващия ден 19.03.2018 год. след като се върнал от сутрешно кафе Ж. бил ядосан . През това време молителката свалила етажерка , която била поставена над спалнята , като се опитвала да забие пирон на стената над спалнята за да окачи картина , но не се получавало . Ж. обвинил молителката , че му руши имуществото , че „това не се поставя така“ . Скарали се , след което ответникът казал на молителката да си събира багажа и да се маха . Молителката твърди , че след като чула думите на ответника , хвърлила леко ключа на земята в коридора . Ответникът я обвинил , че му руши плочките и побеснял , тръгнал към нея . Тя била близо до терасата и той я бутнал , двамата паднали на терасата и счупили една кана с краката си , след което ответникът продължил да я обвинява, че му чупи нещата , но това според молителката не било вярно . И двамата продължили да си отправят обидни думи , като той я блъснал на спалнята , с малко сгъваемо столче я ударил по петата , като я държал за ръцете за да не може да се защити , качил се върху нея , натиснал я по гърдите с ръката и главата си , все едно ще я души . Молителката твърди , че въпреки , че била държана за ръцете от ответника, успяла да го одраска за да се защити . Той станал и направил снимка на драскотините , а в яда си направил дупка със стола в паркета . След това ответникът отишъл в стаята си , а молителката си събрала багажа и напуснала жилището му , след което била настанена в Кризисен център в гр.Бургас . Вечерта молителката и ответникът говорили по телефона . Тя му предложила „да се разберат като хора“ , с което той се съгласил , но според твърденията на молителката на следващия ден в телефонен разговор и казал , че ще започне да я съди . Тогава молителката пуснала срещу ответника жалба в ОД МВР – Бургас. В молбата и декларацията молителката твърди , че се страхува защото Ж. става неконтролируем и я тормози , заплашва я и упражнява психическо и физическо насилие над нея . Молителката твърди , че ответникът е жесток в действията си и мисли , че са основатателни притесненията и от последващи заплахи , които да застрашат нейните живот и здраве  , поради което желае съдействие и помощ от съда . Молителката  поддържа  молбата за защита от домашно насилие , желае уважаването и .

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН със същите твърдения , като тези по молбата , съдебномедицинско удостоверение от преглед извършен от съдебен лекар на 23.03.2018 год. в което е посочено , че молителката има множество кръвонасядания по ръцете , по бедрата и по лявата пета , както и протокол от 26.03.2018 год. за предупреждение на ответника от полицейските органи за въздържане от насилие спрямо молителката .

Ответникът с писмения си отговор оспорва твърденията за извършено от него насилие  спрямо молителката , като твърди , че фактите изложени в молбата са неточни . Посочено е , че действително с молителката са живели 10 години на съпружески начала в неговото жилище в гр.Бургас , к-с „Меден рудник“, но никога и по никакъв повод не и е посягал. Твърди, че през последните няколко месеца тя си променила отношението към него . Това станало след като отказал да и прехвърли част от неговото жилище  , а тя много настоявала за това . На 18.03.2018 год. молителката попитала ответника дали е взел от дъщеря си Пламена ключа за апартамента , а ответникът отговорил , че не го е взел тъй като не иска да наранява дъщеря си . Тогава молителката започнала да обижда ответника наричайки го лъжец , долен измамник , простак , като обикаляла из стаите . Ответникът я помолил да се успокои , след което се затворил в хола да не чува нейните виковете . На 19.03.2018 год. отишъл до магазин “Анет“  за да купи мляко и трици за Б. , след което пил кафе и се прибрал . Видял , че Б. се опитва да забие пирон в панела над спалнята и се противопоставил – казал и , да спре да чопли станата , че после пак него го чака ремонта . Това я разсърдило и тя хвърлила срещу него картината , която смятала да окачи на стената . Картината била била личен спомен на ответника . Той успял да хване картината , оставил я отстрани до стената , казал на молителката да спре да руши дома му и излязал от стаята . След като молителката започнала да ругае , ответникът я поломил да напусне апартамента . Молителката отишла на терасата , след което ответникът чул шум от счупване и излязъл за да разбере какво се е случило . Молителката започнала да му обяснява какво е станало , той казал , че няма значение , след което и двамата се прибрали по стаите си . На 20.03.2018 год. молителката си била събрала багажа и повикала такси за да я отведе . Ответникът я попитал дали ще пътува за Враца , но тя не му отговорила , подала му ключовете , шофьора на таксито пренесъл багажа и тя тръгнала . По - късно му се обадила с молба да прибере кучето и да го гледа докато сестра и го вземе . На 21.03.2018 год. молителката се обадила на ответника с молба да я закара до Враца , той се съгласил и попитал къде е . Тогава тя казала , че не може да тръгне веднага , тъй като е настанена в дом за защита от домашно насилие , а до понеделник той има време да реши дали да и се извини подобаващо или ще става все по-черен с всеки изминал ден. Вечерта на 21.03.2018 год. молителката отново му се обадила и му казала , че ще вземе само две чанти , но ответникът вече бил получил документи от полицията , разбрал , че тя инсценира домашно насилие и отговорил , че действията им трябва да стават в присъствието на свидетели . Ответникът отрича да е оставял синини по молителката , като твърди , че тя е склонна към получаване на синини от най-различни предмети , включително от използван от нея вибромасажьор. Ответникът моли за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие , прави искане за даване на обяснения от молителката по реда на чл.176 от ГПК .

Молбата е подадена на 28.03.2018 год. - в едномесечен срок от твърдения акт на домашното насилие , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Молителката е  лице , което е живяло с ответника във фактическо съпружеско съжителство – т.е. тя попада в кръга на защитените лица по чл.3 от ЗЗДН.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН  домашно насилие е всеки акт на физическо , сексуално , психическо , емоционално или икономическо насилие или опитът за такова насилие , или принудително ограничаване на  личния живот , личната свобода и личните права , извършени спрямо лица , които се намират в родствена връзка , които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство .

В процеса пред съда всяка от страните следва да докаже твърденията си  , страните обаче нямат възможност неограничено във времето да сочат доказателства. По изложените вече в определението от открито съдебно заседание съображения  и предвид забраната по чл.266 от ГПК въззивният съд е отказал на молителката събиране на нови доказателства по делото . Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 18.04.2018 год., след като районният съд изрично е указал доказателствената тежест на страните , процесуалният представител на молителката е заявил , че няма искания по доказателствата и няма да сочи такива. При това положение искането на молителката за събиране на нови доказателства от въззивния съд е неоснователно.

Тъй като страните по делото не са ангажирали преки доказателства по спора , съдът следва да направи преценката за това дали е извършено домашно насилие спрямо молителката от ответника , основно на базата на непротиворечивите твърдения на двете страни , както и на поведението им и обясненията дадени пред съда , които също са база за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по спорните въпроси . На анализ от страна на съда следва да бъдат подложени твърденията на молителката по молбата и по декларацията , за да се отгови на въпроса представлява ли описаното в тях поведение на ответника домашно насилие .

От непротиворечивите твърдения на страните става ясно , че на 18.03.2018 год. между тях е възникнал конфликт по повод искането на молителката , ответникът да вземе от дъщеря си Пламена ключовете за собственото на последния жилище , в гр.Бургас , к-с „Меден рудник“ , в което страните са съжителствали на семейни начала . Ответникът е отказал да вземе ключовете от дъщеря си , което ядосало молителката . Тя казала на ответника , че не му вярва , тъй като не изпълнява обещанията си  , след което всеки си отишъл в стаята.

Дотук очертаното в молбата и декларацията не сочи прояви на домашно насилие от страна на ответника . Ясно е, че отказът на ответника да вземе ключа за неговото жилище от дъщеря си , с което да  лиши последната от възможността да идва в жилището кагото пожелае , е ядосал молителката , но този отказ на ответника не би могъл да се цени като осъществено спрямо молителката домашно насилие . ЗЗДН не дава защита на материално – битови интереси , но за съда става ясно , че ответникът не е бил съгласен с опита на молителката да наложи собствения си материално – битов интерес над неговия  , което прави вероятно и заключението на ответника , че отношенията между тях са се влошили , когато той е отказал да прехвърли на молителката част от собственото си жилище .

На следващия ден – 19.03.2018 год. ответникът излязъл по твърдения на молителката – да пие кафе , по негови твърдения – да купи закуска за молителката и да пие кафе. Безспорно е , че когато се е прибрал в дома си , ответникът  заварил молителката да се опитва да забие пирон в панела над спалнята , за да закачи картина . Не се спори , че ответникът се противопоставил на тези действия , като заявил на молителката да престане да разрушава имуществото му . Страните се скарали , след което той и казал да си събира багажа и да си отива . Явно това отново е ядосало молителката, тъй като по нейни твърдения , тя като чула думите му „хвърлила леко ключа на земята“ . Не е ясно колко леко е било хвърлянето на ключа, след като по думите на молителката той я обвинил , че „му чупи плочките в коридора“. След това молителката твърди , че Ж. се вбесил, отишъл при нея на терасата и я бутнал , двамата паднали , като той бил върху нея . При падането счупили една кана , а той продължавал да я обвинява , че му чупи нещата .  От описанията на молителката не става ясно какво точно е било участието на ответника в случката на терасата – тя  не твърди , че падането на терасата е било умишлено действие предизвикано от ответника .

От изложеното по-горе може да се направи извод , че с отношението си и с извършването на увреждащи действия спрямо вещи на ответника , молителката е предизвикала раздразнение у него , довело до това той да я изгони от дома си. Изгонването на свой ред ядосало молителката , която „леко му хвърлила ключа“ , като не е спорно , че са били счупени и други предмети на ответника – кана по думите на молителката , ваза по думите на ответника . Явно ответникът е считал , че вещите са счупени нарочно от молителката , тъй като по нейните думи „той я заплашил да я съди“ , а тя „поискала да се разберат като нормални хора“ . Горното също не дава основание да се направи извод за извършено домашно насилие от ответника спрямо молителката . Става ясно , че между страните се е провела битова свада , в която участие са взели и двамата .

Твърди се от молителката , че след случката на терасата двамата започнали да си отправят обидни думи , след което той я блъснал на спалнята , взел едно малко столче и я ударил по петата , като и държал ръцете , качил се върху нея и я натиснал по гърдите с ръката и главата си . Молителката твърди , че в опита си да се защити го одраскала , след което той се отдръпнал от нея и снимал драскотините си .

Прави впечатление съществено противоречие в изложението на обстоятелствата от молителката - за разлика от твърдението в молбата и декларацията , че е била ударена по петата със стол от ответника , пред съдебния лекар, който я прегледал четири дни след твърдяната в молбата и декларацията случка , тя е посочила , че сама е ударила петата си в стол . Прави впечатление също , че в молбата и декларацията молителката не твърди , че ответникът и е нанесъл побой , но пред лекаря  е съобщила, че и е нанесен побой от ответника – че е удряна с ръце от него .

Според съда описанието в молбата и декларацията по-скоро сочи , че след „случайните“ счупвания на някои от вещите на ответника , той се е опитал да спре по-нататъшни агресивни действия на молителката . Дори да се приеме , че в този си стремеж ответникът е хванал ръцете на молителката и я е притиснал на леглото , не се твърди и не се установи , че това е било с цел да и нанесе побой или да я нарани. Никъде в молбата и декларацията молителката не твърди , че ответникът и е нанесъл побой. Противно на твърденията на молитеката , че е била безпомощна , са описаните от нея одрасквания на ответника , които тя е успяла да му причини. Според изложеното от молителката той е снимал одраскванията и след това отишъл в неговата стая , а тя започнала да си събира багажа в другата стая. След това отишла в Кризисен център-Бургас. Поведението на ответника след като е получи одраскванията от молителката – снимал ги и отишъл в стаята си , съществено се различава от поведението на типично агресивните и жестоки личности, склонни към нанасяне на побой, поради което съдът намира за необосновано твърдението на молителката , че ответникът е агресивна , склонна към насилие личност .

Отправените взаимни обиди от страните и взаимното агресивно поведение – включително двустранно физическо въздействие по време на техния скандал , не е основание да се направи извод , че е налице умишлено едностранно поведение на ответника за увреждане на физиката и психиката на молителката . На базата на изложеното по-горе съдът прави извод , че действията на ответника спрямо молителката на 19.03.2018 год. са предизвикана защитна реакция , а не домашно насилие  .

Съдебномедицинското удостоверение представено от молителката по делото е за преглед извършен четири дни след твърдяното домашно насилие , след като молителката е напуснала дома на ответника. В съдебното удостоверение се съдържат изявления на молителката различни от посочените в молбата и декларацията относно механизма на получаване на кръвонасяданията констатирани от лекаря , поради което съдът намира, че същото не би могло да установи твърденията на молителката , с които е сезирала съда .

За преценка на отражението на поведението на ответника върху психиката на молителката съдът взе предвид последващите и действия спрямо него – тя е опитвала да разубеди ответника да не изпълнява заканата си да я съди, обаждала му се е по телефона след твърдяното насилие , като искала от него услуги – да прибере кучето , да я закара до Враца , и е преговаряла с него за материална компенсация за да се споразумеят по делото . Пред районния съд молителката не отрича , че за да се споразумее с ответника е поискала от него той да и даде една шевна машина – собственост на ответника от бившата му съпруга  , с което той не се съгласил . Пред районния съд молителката е заявила следното : „Държа на тази шевна машина или поне на половината от стойността и  - 50 лева , щом нещо ми е обещано , значи е можело да се изпълни .“ Реакциите на молителката след твърдяното насилие , включително и изявленията пред съда , не сочат уплаха и страх от личността на ответника. Явства желанието на молителката да оттегли твърденията си за извършено спрямо нея домашно насилие  , ако получи от ответника поисканата от нея материална компенсация .

От изложените в молбата и декларацията факти и обстоятелства , на базата на анализа направен по-горе, съдът намира за необосновани твърденията на молителката , че ответникът е неконтролируем и я тормози, заплашва я и упражнява физическо и психическо насилие над нея. Не се установи ответникът да е проявявал жестокост към молителката. Не се твърди и не се установи след напускането на жилището от молителката , ответникът по какъвто и да е начин да се е опитвал да я засегне – физически или психически или да е правил опити да се саморазправи с нея. Ето защо съдът намира , че ответникът не представлява заплаха за живота и здравето на молителката и в бъдеще .

На базата на изложеното по-горе, представляващо подробен анализ на соченото от молителката по молбата и по декларацията става ясно , че не се установява извършено от ответника спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН . Както е посочил и районния съд, проявите на агресия не са характерни за ответника , като няма данни за негово поведение към молителката , което да налага съдебна защита .

Институтът за защита от домашно насилие трябва да бъде използван само за постигане на целите заложени в закона – а именно , за защита на емоционалното , психическото и физическо здраве на лицата . В случая съдът намира , че не се установи емоционалното , психическото и физическо здраве на молителката да са били застрашени или увредени от ответника .

Горното сочи неоснователност на молбата за защита от домашно насилие , поради което същата следва да бъде отхвърена .

Като е стигнал до идентични правни изводи , Бургаският районен съд е постановил правилно съдебно решение , което следва да бъде оставено в сила от настоящия съд .

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

В тежест на въззивницата , на осн. чл.11 от ЗЗДН следва да бъде присъдена дължимата държавна такса от 12,50 лв. - за разглеждане на делото от въззивния съд .

Мотивиран от горното и на осн. чл.17 , ал.5 от ЗЗДН , Бургаският окръжен съд,

 

    

Р      Е       Ш       И       :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 653 / 19.04.2018 год. по гр.д. № 2093/ 2018 год. по описа на Бургаския районен съд .

ОСЪЖДА Б.Е.Д., ЕГН **********,*** , п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 да заплати на Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** направени по делото разноски в размер на 250 лв. / двеста и петдесет лева / за заплатено адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА Б.Е.Д., ЕГН **********,*** , п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса от 12,50 лв. / дванадесет лева и петдесет стотинки /.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.