Р Е Ш
Е Н И Е
№ V-69 05.07.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд пети въззивен граждански състав
на двадесет и първи
юни две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова
,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 828 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следно :
Постъпила е въззивна жалба озаглавена частна жалба
, подадена от Б.Е.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ,
п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 , срещу решение № 653 / 19.04.2018 год. по
гр.д. № 2093 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд , с което е отхвърлена молбата на Б.Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** – ЦПНП, за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5, ЗЗДН, с които да бъдат защитени животът и здравето й, застрашени от
поведението на Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** , с
когото е живяла във фактическо съпружеско съжителство, поради упражненото от
ответника на 19.03.2018 год. физическо и психическо насилие и е осъдена Б.Е.Д., ЕГН **********, с адрес *** – ЦПНП,
да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 25 (двадесет и
пет) лева.
В жалбата се твърди
, че обжалваното решение е неправилно , непълно , незаконосъобразно и
необосновано , тъй като не е взето предвид качеството на молителката на
потърпевша страна от осъществено спрямо нея домашно насилие . Установява се
волята на жалбоподателката за отмяна на обжалваното решение .
В открито съдебно
заседание жалбоподателката поддържа жалбата , прави искане за разпит на
свидетел пред въззивния съд . Въззивният съд с мотивирано определение от
открито съдебно заседание на 21.06.2018 год. , на осн. чл.266 от ГПК – поради
преклузия , е оставил без уважение направеното доказателствено искане.
След обявяване на
делото за решаване , в срока за писмени бележки, е постъпило пълномощно , с
което молителката – жалбоподателка е упълномощила юрисконсулт Светослав
Байрактаров в качеството му на юрисконсулт на сдружение в обществена полза
„Национална камара за мода на България“ – Пловдив , ЕИК ********* , за оказване
на правна защита по настоящото дело . Юрисконсулт Светослав Байрактаров е подал
до съда молба от името на представляваната от него Б.Е.Д. , в която са
направени искания към съда и са изложени съображения по същество на спора.
Съдът , като взе предвид , че съгласно разпоредбата на чл.32 , т.3 от ГПК
юрисконсултите могат да бъдат представители по пълномощие само на учрежденията
, предприятията , юридическите лица и едноличните търговци , които обслужват ,
намира , че юрисконсулт Светослав Байрактаров не е надлежен процесуален
представител на молителката , поради което зачитането на извършените от него
процесуални действия по делото би било процесуално нарушение от страна на съда
. Ето защо като процесуално недопустими , действията на юрисконсулт Светослав Байрактаров
, извършени след обявяване на делото за решаване , не се зачитат от настоящия
съд .
Постъпило е становище по жалбата от Ж.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** , чрез процесуален представител
адв. А. , в което е посочено , че жалбата е неоснователна . Изразена е воля за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. А.
поддържа отговора , моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноските по делото .
Жалбата е подадена
в срока по чл.17 от ЗЗДН , вр. 61 , ал.2 от ГПК , от легитимирано лице , срещу
подлежащ на обжалване акт на съда , поради което е ДОПУСТИМА .
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно
насилие по чл.7 , вр. чл.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Районният съд е
сезиран с молба подадена от Б.Е.Д. ЕГН **********, с адрес: *** – ЦПНП, срещу Ж.К.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** , с когото молителката е живяла във фактическо съпружеско съжителство до 19.03.2018 год. , за
налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т.
1, 3 и 5, ЗЗДН: да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
, да му бъде забранено да приближава Кризисен център – Бургас , местоработата
на молителката и местата за социални контакти и отдих , при условия и срок
определени от съда и за задължаване на ответника да посещава специализирана
програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и
престъпността“.
Молителката твърди
, че десет години е живяла с ответника на съпружески начала в собственото му
жилище в гр.Бургас . На 18.03.2018 год. след като дъщерята на ответника си
тръгнала от апартамента, молителката възразила относно това , че той отново не взел ключа на дъщеря си за жилището
. Ответникът казал на молителката , че няма да вземе ключа на дъщеря си за
апартамента , а молителката му отвърнала, че не изпълнява обещанията си и , че
не му вярва . Скарали се и всеки отишъл в стаята си . На следващия ден
19.03.2018 год. след като се върнал от сутрешно кафе Ж. бил ядосан . През това
време молителката свалила етажерка , която била поставена над спалнята , като
се опитвала да забие пирон на стената над спалнята за да окачи картина , но не
се получавало . Ж. обвинил молителката , че му руши имуществото , че „това не
се поставя така“ . Скарали се , след което ответникът казал на молителката да
си събира багажа и да се маха . Молителката твърди , че след като чула думите
на ответника , хвърлила леко ключа на земята в коридора . Ответникът я обвинил
, че му руши плочките и побеснял , тръгнал към нея . Тя била близо до терасата и
той я бутнал , двамата паднали на терасата и счупили една кана с краката си ,
след което ответникът продължил да я обвинява, че му чупи нещата , но това
според молителката не било вярно . И двамата продължили да си отправят обидни
думи , като той я блъснал на спалнята , с малко сгъваемо столче я ударил по
петата , като я държал за ръцете за да не може да се защити , качил се върху
нея , натиснал я по гърдите с ръката и главата си , все едно ще я души .
Молителката твърди , че въпреки , че била държана за ръцете от ответника, успяла
да го одраска за да се защити . Той станал и направил снимка на драскотините ,
а в яда си направил дупка със стола в паркета . След това ответникът отишъл в
стаята си , а молителката си събрала багажа и напуснала жилището му , след
което била настанена в Кризисен център в гр.Бургас . Вечерта молителката и
ответникът говорили по телефона . Тя му предложила „да се разберат като хора“ ,
с което той се съгласил , но според твърденията на молителката на следващия ден
в телефонен разговор и казал , че ще започне да я съди . Тогава молителката
пуснала срещу ответника жалба в ОД МВР – Бургас. В молбата и декларацията
молителката твърди , че се страхува защото Ж. става неконтролируем и я тормози
, заплашва я и упражнява психическо и физическо насилие над нея . Молителката
твърди , че ответникът е жесток в действията си и мисли , че са основатателни
притесненията и от последващи заплахи , които да застрашат нейните живот и
здраве , поради което желае съдействие и
помощ от съда . Молителката поддържа молбата за защита от домашно насилие , желае
уважаването и .
Към
молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН със същите твърдения ,
като тези по молбата , съдебномедицинско удостоверение от преглед извършен от
съдебен лекар на 23.03.2018 год. в което е посочено , че молителката има
множество кръвонасядания по ръцете , по бедрата и по лявата пета , както и
протокол от 26.03.2018 год. за предупреждение на ответника от полицейските
органи за въздържане от насилие спрямо молителката .
Ответникът с
писмения си отговор оспорва
твърденията за извършено от него насилие
спрямо молителката , като твърди , че фактите изложени в молбата са
неточни . Посочено е , че действително с молителката са живели 10 години на
съпружески начала в неговото жилище в гр.Бургас , к-с „Меден рудник“, но никога
и по никакъв повод не и е посягал. Твърди, че през последните няколко месеца тя
си променила отношението към него . Това станало след като отказал да и
прехвърли част от неговото жилище , а тя
много настоявала за това . На 18.03.2018 год. молителката попитала ответника
дали е взел от дъщеря си Пламена ключа за апартамента , а ответникът отговорил
, че не го е взел тъй като не иска да наранява дъщеря си . Тогава молителката
започнала да обижда ответника наричайки го лъжец , долен измамник , простак ,
като обикаляла из стаите . Ответникът я помолил да се успокои , след което се
затворил в хола да не чува нейните виковете . На 19.03.2018 год. отишъл до магазин
“Анет“ за да купи мляко и трици за Б. ,
след което пил кафе и се прибрал . Видял , че Б. се опитва да забие пирон в
панела над спалнята и се противопоставил – казал и , да спре да чопли станата ,
че после пак него го чака ремонта . Това я разсърдило и тя хвърлила срещу него
картината , която смятала да окачи на стената . Картината била била личен
спомен на ответника . Той успял да хване картината , оставил я отстрани до
стената , казал на молителката да спре да руши дома му и излязал от стаята .
След като молителката започнала да ругае , ответникът я поломил да напусне апартамента
. Молителката отишла на терасата , след което ответникът чул шум от счупване и
излязъл за да разбере какво се е случило . Молителката започнала да му обяснява
какво е станало , той казал , че няма значение , след което и двамата се
прибрали по стаите си . На 20.03.2018 год. молителката си била събрала багажа и
повикала такси за да я отведе . Ответникът я попитал дали ще пътува за Враца ,
но тя не му отговорила , подала му ключовете , шофьора на таксито пренесъл багажа
и тя тръгнала . По - късно му се обадила с молба да прибере кучето и да го
гледа докато сестра и го вземе . На 21.03.2018 год. молителката се обадила на
ответника с молба да я закара до Враца , той се съгласил и попитал къде е .
Тогава тя казала , че не може да тръгне веднага , тъй като е настанена в дом за
защита от домашно насилие , а до понеделник той има време да реши дали да и се
извини подобаващо или ще става все по-черен с всеки изминал ден. Вечерта на
21.03.2018 год. молителката отново му се обадила и му казала , че ще вземе само
две чанти , но ответникът вече бил получил документи от полицията , разбрал ,
че тя инсценира домашно насилие и отговорил , че действията им трябва да стават
в присъствието на свидетели . Ответникът отрича да е оставял синини по
молителката , като твърди , че тя е склонна към получаване на синини от най-различни
предмети , включително от използван от нея вибромасажьор. Ответникът моли за
отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие , прави искане за даване на
обяснения от молителката по реда на чл.176 от ГПК .
Молбата е подадена
на 28.03.2018 год. - в едномесечен срок от твърдения акт на домашното насилие ,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Молителката е лице , което е живяло с ответника във
фактическо съпружеско съжителство – т.е. тя попада в кръга на защитените лица
по чл.3 от ЗЗДН.
По смисъла на чл.2
от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо , сексуално , психическо , емоционално или икономическо насилие или
опитът за такова насилие , или принудително ограничаване на личния живот , личната свобода и личните
права , извършени спрямо лица ,
които се намират в родствена връзка , които са или са били в семейна връзка или
във фактическо съпружеско съжителство .
В процеса пред съда
всяка от страните следва да докаже твърденията си , страните обаче нямат възможност
неограничено във времето да сочат доказателства. По изложените вече в
определението от открито съдебно заседание съображения и предвид забраната по чл.266 от ГПК
въззивният съд е отказал на молителката събиране на нови доказателства по
делото . Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 18.04.2018 год.,
след като районният съд изрично е указал доказателствената тежест на страните ,
процесуалният представител на молителката е заявил , че няма искания по доказателствата
и няма да сочи такива. При това положение искането на молителката за събиране
на нови доказателства от въззивния съд е неоснователно.
Тъй като страните
по делото не са ангажирали преки доказателства по спора , съдът следва да
направи преценката за това дали е извършено домашно насилие спрямо молителката
от ответника , основно на базата на непротиворечивите твърдения на двете страни
, както и на поведението им и обясненията дадени пред съда , които също са база
за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по спорните въпроси .
На анализ от страна на съда следва да бъдат подложени твърденията на
молителката по молбата и по декларацията , за да се отгови на въпроса
представлява ли описаното в тях поведение на ответника домашно насилие .
От непротиворечивите
твърдения на страните става ясно , че на 18.03.2018 год. между тях е възникнал
конфликт по повод искането на молителката , ответникът да вземе от дъщеря си Пламена
ключовете за собственото на последния жилище , в гр.Бургас , к-с „Меден рудник“
, в което страните са съжителствали на семейни начала . Ответникът е отказал да
вземе ключовете от дъщеря си , което ядосало молителката . Тя казала на
ответника , че не му вярва , тъй като не изпълнява обещанията си , след което всеки си отишъл в стаята.
Дотук очертаното в
молбата и декларацията не сочи прояви на домашно насилие от страна на ответника
. Ясно е, че отказът на ответника да вземе ключа за неговото жилище от дъщеря
си , с което да лиши последната от
възможността да идва в жилището кагото пожелае , е ядосал молителката , но този
отказ на ответника не би могъл да се цени като осъществено спрямо молителката
домашно насилие . ЗЗДН не дава защита на материално – битови интереси , но за
съда става ясно , че ответникът не е бил съгласен с опита на молителката да
наложи собствения си материално – битов интерес над неговия , което прави вероятно и заключението на
ответника , че отношенията между тях са се влошили , когато той е отказал да
прехвърли на молителката част от собственото си жилище .
На следващия ден –
19.03.2018 год. ответникът излязъл по твърдения на молителката – да пие кафе ,
по негови твърдения – да купи закуска за молителката и да пие кафе. Безспорно е
, че когато се е прибрал в дома си , ответникът
заварил молителката да се опитва да забие пирон в панела над спалнята ,
за да закачи картина . Не се спори , че ответникът се противопоставил на тези
действия , като заявил на молителката да престане да разрушава имуществото му .
Страните се скарали , след което той и казал да си събира багажа и да си отива
. Явно това отново е ядосало молителката, тъй като по нейни твърдения , тя като
чула думите му „хвърлила леко ключа на земята“ . Не е ясно колко леко е било
хвърлянето на ключа, след като по думите на молителката той я обвинил , че „му
чупи плочките в коридора“. След това молителката твърди , че Ж. се вбесил, отишъл
при нея на терасата и я бутнал , двамата паднали , като той бил върху нея . При
падането счупили една кана , а той продължавал да я обвинява , че му чупи
нещата . От описанията на молителката не
става ясно какво точно е било участието на ответника в случката на терасата –
тя не твърди , че падането на терасата е
било умишлено действие предизвикано от ответника .
От изложеното
по-горе може да се направи извод , че с отношението си и с извършването на
увреждащи действия спрямо вещи на ответника , молителката е предизвикала раздразнение
у него , довело до това той да я изгони от дома си. Изгонването на свой ред
ядосало молителката , която „леко му хвърлила ключа“ , като не е спорно , че са
били счупени и други предмети на ответника – кана по думите на молителката ,
ваза по думите на ответника . Явно ответникът е считал , че вещите са счупени
нарочно от молителката , тъй като по нейните думи „той я заплашил да я съди“ ,
а тя „поискала да се разберат като нормални хора“ . Горното също не дава
основание да се направи извод за извършено домашно насилие от ответника спрямо
молителката . Става ясно , че между страните се е провела битова свада , в която
участие са взели и двамата .
Твърди се от
молителката , че след случката на терасата двамата започнали да си отправят
обидни думи , след което той я блъснал на спалнята , взел едно малко столче и я
ударил по петата , като и държал ръцете , качил се върху нея и я натиснал по
гърдите с ръката и главата си . Молителката твърди , че в опита си да се защити
го одраскала , след което той се отдръпнал от нея и снимал драскотините си .
Прави впечатление
съществено противоречие в изложението на обстоятелствата от молителката - за
разлика от твърдението в молбата и декларацията , че е била ударена по петата
със стол от ответника , пред съдебния лекар, който я прегледал четири дни след
твърдяната в молбата и декларацията случка , тя е посочила , че сама е ударила
петата си в стол . Прави впечатление също , че в молбата и декларацията
молителката не твърди , че ответникът и е нанесъл побой , но пред лекаря е съобщила, че и е нанесен побой от ответника
– че е удряна с ръце от него .
Според съда описанието
в молбата и декларацията по-скоро сочи , че след „случайните“ счупвания на
някои от вещите на ответника , той се е опитал да спре по-нататъшни агресивни
действия на молителката . Дори да се приеме , че в този си стремеж ответникът е
хванал ръцете на молителката и я е притиснал на леглото , не се твърди и не се
установи , че това е било с цел да и нанесе побой или да я нарани. Никъде в
молбата и декларацията молителката не твърди , че ответникът и е нанесъл побой.
Противно на твърденията на молитеката , че е била безпомощна , са описаните от
нея одрасквания на ответника , които тя е успяла да му причини. Според
изложеното от молителката той е снимал одраскванията и след това отишъл в
неговата стая , а тя започнала да си събира багажа в другата стая. След това
отишла в Кризисен център-Бургас. Поведението на ответника след като е получи
одраскванията от молителката – снимал ги и отишъл в стаята си , съществено се
различава от поведението на типично агресивните и жестоки личности, склонни към
нанасяне на побой, поради което съдът намира за необосновано твърдението на
молителката , че ответникът е агресивна , склонна към насилие личност .
Отправените взаимни
обиди от страните и взаимното агресивно поведение – включително двустранно
физическо въздействие по време на техния скандал , не е основание да се направи
извод , че е налице умишлено едностранно поведение на ответника за увреждане на
физиката и психиката на молителката . На базата на изложеното по-горе съдът
прави извод , че действията на ответника спрямо молителката на 19.03.2018 год. са
предизвикана защитна реакция , а не домашно насилие .
Съдебномедицинското
удостоверение представено от молителката по делото е за преглед извършен четири
дни след твърдяното домашно насилие , след като молителката е напуснала дома на
ответника. В съдебното удостоверение се съдържат изявления на молителката
различни от посочените в молбата и декларацията относно механизма на получаване
на кръвонасяданията констатирани от лекаря , поради което съдът намира, че
същото не би могло да установи твърденията на молителката , с които е сезирала
съда .
За преценка на
отражението на поведението на ответника върху психиката на молителката съдът
взе предвид последващите и действия спрямо него – тя е опитвала да разубеди
ответника да не изпълнява заканата си да я съди, обаждала му се е по телефона
след твърдяното насилие , като искала от него услуги – да прибере кучето , да я
закара до Враца , и е преговаряла с него за материална компенсация за да се
споразумеят по делото . Пред районния съд молителката не отрича , че за да се
споразумее с ответника е поискала от него той да и даде една шевна машина –
собственост на ответника от бившата му съпруга
, с което той не се съгласил . Пред районния съд молителката е заявила
следното : „Държа на тази шевна машина или поне на половината от стойността
и - 50 лева , щом нещо ми е обещано ,
значи е можело да се изпълни .“ Реакциите на молителката след твърдяното
насилие , включително и изявленията пред съда , не сочат уплаха и страх от
личността на ответника. Явства желанието на молителката да оттегли твърденията
си за извършено спрямо нея домашно насилие
, ако получи от ответника поисканата от нея материална компенсация .
От изложените в
молбата и декларацията факти и обстоятелства , на базата на анализа направен
по-горе, съдът намира за необосновани твърденията на молителката , че ответникът
е неконтролируем и я тормози, заплашва я и упражнява физическо и психическо
насилие над нея. Не се установи ответникът да е проявявал жестокост към молителката.
Не се твърди и не се установи след напускането на жилището от молителката ,
ответникът по какъвто и да е начин да се е опитвал да я засегне – физически или
психически или да е правил опити да се саморазправи с нея. Ето защо съдът
намира , че ответникът не представлява заплаха за живота и здравето на
молителката и в бъдеще .
На базата на
изложеното по-горе, представляващо подробен анализ на соченото от молителката
по молбата и по декларацията става ясно , че не се установява извършено от
ответника спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН . Както
е посочил и районния съд, проявите на агресия не са характерни за ответника ,
като няма данни за негово поведение към молителката , което да налага съдебна
защита .
Институтът за
защита от домашно насилие трябва да бъде използван само за постигане на целите заложени
в закона – а именно , за защита на емоционалното , психическото и физическо
здраве на лицата . В случая съдът намира , че не се установи емоционалното ,
психическото и физическо здраве на молителката да са били застрашени или
увредени от ответника .
Горното сочи
неоснователност на молбата за защита от домашно насилие , поради което същата
следва да бъде отхвърена .
Като е стигнал до
идентични правни изводи , Бургаският районен съд е постановил правилно съдебно решение , което следва
да бъде оставено в сила от настоящия съд .
С оглед изхода на
делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
В тежест на
въззивницата , на осн. чл.11 от ЗЗДН следва да бъде присъдена дължимата
държавна такса от 12,50 лв. - за разглеждане на делото от въззивния съд .
Мотивиран от
горното и на осн. чл.17 , ал.5 от ЗЗДН , Бургаският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 653 / 19.04.2018 год. по гр.д. № 2093/ 2018
год. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Б.Е.Д.,
ЕГН **********,*** ,
п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 да
заплати на Ж.К.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** направени по делото разноски в
размер на 250 лв. / двеста и
петдесет лева / за заплатено адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Б.Е.Д., ЕГН **********,*** , п.к.8240 , „Сънсет бийч 1“ стая А4 да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса от 12,50 лв. / дванадесет лева и петдесет
стотинки /.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1. 2.