Номер 17318.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000185 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 29/28.02.2020 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането да заплати на М.И.А., ЕГН ******, с постоянен адрес: с. К., ул. „А.С.“ №
9, общ. Угърчин, обл. Ловеч застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв.
неимуществени вреди в резултат на ПТП през периода на действие на Договор застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в застрахователна полица
№ ВО/06/118000553675, сключена на 13.02.2018 г. с период на покритие от 14.02.2018 г. до
13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба 23.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран
размер на сумата от 90 000 лв. е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Със
същото решение са отхвърлени предявените от М.И.А., ЕГН ******, с постоянен адрес: с.
К., ул. „А.С.“ № 9, общ. Угърчин, обл. Ловеч против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В иск за
имуществени вреди в размер на сумата 120 лв. съгласно Фактура № ********** от
27.11.2018 г. и иск за мораторна лихва върху главницата в размер на 950.08 лв. от датата на
уведомяване на застрахователя – 17.12.2018 г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018
1
г., като неоснователни. С решението е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В, на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати Д.А.А., ЕГН ******, действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН ******, и двамата с постоянен адрес: с.
К., ул. „А.С.“ № 9, общ. Угърчин, обл. Ловеч застрахователно обезщетение в размер на
50 000 лв. неимуществени вреди в резултат на ПТП през периода на действие на Договор
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в
застрахователна полица № ВО/06/118000553675, сключена на 13.02.2018 г. с период на
покритие от 14.02.2018 г. до 13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба 23.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като до
пълния претендиран размер на сумата от 80 000 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан. С решението са отхвърлени предявените от Д.А.А., ЕГН ******, действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН ******, и двамата с постоянен адрес с. К.,
ул. „А.С.“ № 9, общ. Угърчин, обл. Ловеч против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В иск за
имуществени вреди в размер на сумата 350 лв. съгласно Фактура № 1 от 16.01.2019 г. и иск
за мораторна лихва върху главницата в размер на 884.51 лв. от датата на уведомяване на
застрахователя – 17.12.2018 г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., като
неоснователни. Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК да
заплати по бюджетна сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса съразмерно на
уважената част от исковете и разноски в размер на общата сума от 3 990 лв. Осъдено е „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“,
бул. „В.“ № 89В да заплати на М.И.А., ЕГН ******, с постоянен адрес: с. К., ул. „А.С.“ № 9,
общ. Угърчин, обл. Ловеч и на Д.А.А., ЕГН ******, действащ чрез своята майка и законен
представител А.А.К., ЕГН ******, и двамата с постоянен адрес: с. К., ул. „А.С.“ № 9, общ.
Угърчин, обл. Ловеч адвокатско възнаграждение в размер на 3 230 лв., съобразно уважената
част от исковете. Осъдени са М.И.А., ЕГН ******, с постоянен адрес: с. К., ул. „А.С.“ № 9,
общ. Угърчин, обл. Ловеч и на Д.А.А., ЕГН ******, действащ чрез своята майка и законен
представител А.А.К., ЕГН ******, и двамата с постоянен адрес: с. К., ул. „А.С.“ № 9, общ.
Угърчин, обл. Ловеч да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. „Иван Вазов“, бул. „В.“ № 89В адвокатско възнаграждение и
разноски в размер на 2 303 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В.“ № 89Б, представлявано
от К.Х. Ч. – главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, съд. адрес: гр.
Плевен, ул. „Ц.С.“ № 22В, ет. 2, чрез адв. П.А. от АК – Плевен против Решение №
29/28.02.2020 год., постановено по т. д. № 5/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част по
2
отношение на ищеца М.А. над сумата от 20 000 лв., както и в частта за разноските е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага се, че неправилни били изводите на
първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
пострадалия, тъй като от събраните по делото доказателства се установявал приносът на
пострадалия, изразяващ се в пряко допринасяне на вредоносния резултат, доколкото е гонел
домашното си куче (чл. 50 от ЗЗД) в опита си да го хване, същото внезапно е излязло на
платното за движение, като е станало непосредствена причина за възникване на
произшествието. Неоснователен бил и изводът на съда, че водачът на автомобила е карал с
превишена скорост и е предприел маневри, с които изцяло е допринесъл за настъпилото
ПТП.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тези му части и да се
постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск за сумата над 20 000 лв. и да
бъдат присъдени дължимите разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М.И.И.,
ЕГН ******, от с. К., Община Угърчин, Област Ловеч, ул. „А.С.“ № 9 и Д.А.А., ЕГН
******, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН ****** и двамата
с адрес: с. К., Община Угърчин, Област Ловеч, ул. „А.С.“ № 9, чрез адв. Н.Д. от АК –
Шумен и адв. Ж.Т. от АК - Кюстендил, в който се излага че същата е неоснователна, а
решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 5/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявени от М.И.А. от ********** и Д.А.А., действащ чрез
своята майка и законен представител А.А.К., и двамата от ********** искове с посочено в
молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за имуществени и
неимуществени вреди – за първия ищец за сумата от 90 000 лв. – неимуществени и 120 лв. –
имуществени вреди и за втория ищец – за сумата от 80 000 лв. – неимуществени и 350 лв. –
имуществени вреди. В исковата молба се излага следното:
Ищците твърдят, че на 26.11.2018 г. около 16.57 часа на път 402, 2+100 км в гр.
Угърчин, обл. Ловеч настъпило пътнотранспортно произшествие с МПС л. а. марка „Опел”,
модел „Кадет” с рег. № ЕН **** АМ, управляван от правоспособния водач П.Т.Б., който
поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с пешеходците М.И.А. и Д.А.А..
Твърдят, че в пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП са претърпели телесни
повреди, а именно: - М.И.А. претърпява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на долния край на дясната бедрена кост, закрито (фрактура кондилус медиалис фемурис
декстра дислоката), което е причинило трайно затруднение движенията на долен десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Извършена е операция с поставен спонгиозен винт 6,5
3
мм и гипсова лонгета и счупване на костите на носа, закрито, което е причинило оток, болки
и страдания за период около 15 дни; - Д.А.А. претърпява средна телесна повреда,
изразяваща се в травма на главата, със загуба на съзнание; избити четири постоянни зъба,
които причиняват затруднение на говора и храненето; фрактура на лявата ръка (фрактура
радий синистра дисталис нон дислоката - тип „зелено дърво”), която е причинила временно
затруднение движенията на горен ляв крайник за срок до 30 дни, поставена е гипсова
лонгета за срок до 30 дни; насиняване на дясно бедро, точковиден кръвоизлив (контузио
феморис декстра. Хематома.), което е причинило болки и страдания. Сочат, че механизмът
за настъпване на пътнотранспортното произшествие е описан в Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 81 от 26.11.2018 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч. Твърди се, че
от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на
процесното ПТП - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 81/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Ловеч била видно, че отговорността за последното е на водача на МПС л.а.
марка „Опел”, модел „Кадет” с рег. № ЕН **** АМ - П.Т.Б., който с безспорното си
непредпазливо и неправомерно поведение (нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал, 1 и 2
ЗДвП и др.), виновно е допуснал настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка, с което били и последвалите увреждания върху тях, явяващи се
пешеходци. Излага се, че във връзка с инцидента било образувано ДП № 276/2018 г. по
описа на РУ - Угърчин, което и към настоящия момент продължавало. Излагат, че към
датата на събитието било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с
полица № ВG/06/118000553675, сключена на 13.02.2018 г. с начална дата на покритие
14.02.2018 г. и крайна дата на покритие 13.02.2019 г. Твърдят, че са завели извънсъдебна
претенция от 17.12.2018 г. във връзка, с което била образувана застрахователна преписка №
43072951800282, като с бланкетно писмо с изх. № 0-92-163 от 04.01.2019 г. по описа на
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД били получили отговор, който считат за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на първия ищец
сумата от 90 000 лв. – неимуществени и 120 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие на претърпяно ПТП от 26.11.2018 г., ведно със сумата в размер на
950.08 лв. - мораторна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя –
17.12.2018 г. до завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019 г., съгласно чл. 429, ал. 3 от
КЗ; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда -
23.01.2019 г. до окончателното й изплащане и на втория ищец – за сумата от 80 000 лв. –
неимуществени и 350 лв. – имуществени вреди, ведно със сумата в размер на 844.51 лв. -
мораторна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя - 17.12.2018
г. до завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 от КЗ; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда
- 23.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.
4
София с отговора на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и размер,
доколкото вината на застрахования водач на лекия автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите не е безспорно установена и доказана. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
поддържа становището, че предявените искове от двамата ищци са частично основателни,
като прекалено завишени, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищците.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от М.И.А. от
********** и Д.А.А., действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., и двамата
от ********** оспорва изцяло подадения отговор от ответника и счита, че възраженията са
неоснователни. Поддържа изложените в исковата молба твърдения и счита, че са
подкрепени от приложените към исковата молба доказателства. Не оспорва
доказателствените искания на ответника.
В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр. София, в който
ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба по аргументите, изложени в
него, както и всички свои възражения.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2018 г. около 16.57 часа на път 402, 2+100 км в гр. Угърчин, обл. Ловеч
настъпило пътнотранспортно произшествие с МПС л. а. марка „Опел”, модел „Кадет” с рег.
№ ЕН **** АМ, управляван от правоспособния водач П.Т.Б., който поради движение с
несъобразена скорост реализира ПТП с пешеходците М.И.А. и Д.А.А.. В резултат на
деянието на ищците били нанесени следните увреждания: на М.И.А. - травматично счупване
на медиалния кондил на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите; на Д.А.А. -
счупване на лакътната кост на лява ръка и травматично избиване на четири горни зъба.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали рег. № 81/26.11.2018 г. по описа на ОД
на МВР – Ловеч в графа „пострадали” е отбелязано - М.И.А. и Д.А.А., като пешеходци.
Със Споразумение от 21.10.2019 г., постановено по Н.О.Х.Д. № 1062/2019 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, П.Т.Б. е признат за виновен в това, че на 26.11.2018 г., около 17.00
ч. на общински път 402, при км 2+100, землище на с. Лесидрен, при управление на лек
автомобил „Опел Кадет”, с рег. № ЕН **** АМ, собственост на В.В.П., управляван от
П.Т.Б., нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
Водачите на МПС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с
конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо
препятствие и по непредпазливост – като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, причинил
средна телесна повреда на Д.А.А. от с. К., обл. Ловеч, изразяваща се в травматично счупване
на лакътната кост на лява ръка, с последващо консервативно лечение – лонгета, довело до
5
затруднение движението на лявата ръка за период от около 22 месеца, а също така и
травматично избиване на четири горни зъба, довело до затруднение на отхапването, говора
и дъвченето за период около два месеца и средна телесна повреда на М.И.А. от с. К., обл.
Ловеч, изразяваща се в травматично счупване на медиалния кондил на дясна бедрена кост с
разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение, вътрешна фиксация, което
обуславя затруднение движенията на десния крак за период от около 6-7 месеца при
правилен оздравителен процес – престъплението по чл. 343, ал. 3, б. ”а” във вр. с чл. 343, ал.
1, б. ”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от П.Т.Б. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № ВG/06/118000553675, със срок на
действие от 14.02.2018 г. до 13.02.2019 г. в ответното „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр.
София.
Ищците депозирали пред застрахователя Претенция с Вх. № 0-92-17502/20.12.2018 г.
по описа на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр. София, с която поискал да им бъде
заплатено обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, за
което била образувана щета № 43072951800282. С писмо Изх. № 0-92-163/04.01.2019 г. на
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, гр. София уведомило ищците да представят посочени в
същото документи, а с писмо Изх. № 0-92-4109/20.03.2019 г. по описа на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД е заявил, че представените към момента документи са недостатъчни и ще
се произнесат по претенциите след представянето им.
До момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно
виновния водач, не било изплатено обезщетение.
На 26.11.2018 г. ищецът М.А. постъпил на лечение в МБАЛ „Проф. Д-р Параскев
Стоянов“ АД, гр. Ловеч – Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза: счупване на
долния край на бедрената кост, закрито и счупване костите на носа, закрито, и където му
било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур.
От анамнезата по Епикриза от 03.12.2018 г., която е снета по негови данни, се
установява, че „тази вечер, около 18.00 ч. претърпял ПТП, оплаква се от болка и оток в
дясна колянна става, като след преглед в СО и рентгенография се приема за оперативно
лечение.
На 25.02.2020 г. ищецът М.А. отново е постъпил на лечение в МБАЛ „Проф. Д-р
Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч – Отделение по ортопедия и травматология, с диагноза:
счупване на долния край на бедрената кост, закрито, където му било извършено
отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че М.И.А. при
6
настъпилото на 26.11.2018 г. ПТП е получил изскубване на медиалния епикондил на дясно
бедро. Сочи, като механизъм за получаване на увредата действие на сила от външна страна
на коляното, при която медиалната страна на ставата се отваря и структурите преопъват. В
случая колатералната медиална връзка е издържала на опъна, но е изтръгнала залавното си
място. Вещото лице твърди, че счупването е довело до болки и страдания, и затрудняване на
движенията на крайника за повече от 30 дни. След като пациента не е успял да проведе
необходимата рехабилитация след сваляне на имобилизацията, в момента коляното е с
ограничение на крайните флексия и екстензия с по 15 гр. Налице била хипотрофия на
бедрената и подбедрената мускулатури. Вещото лице е установило, че на контролната Рогр.
се открива провал на остеосинтезата и все още наличие на болка в коляното, при което
предстои демонтаж на остеосинтезата и най-вероятно нова такава. Заплатените за винта
средства вещото лице сочи, че са по разпореждане на здравна каса за заплащане на скъпо
струващи остеосинтези и консумативи. За Д.А. вещото лице е установило, че е получено
счупване на лъчевата кост на лявата ръка, без разместване, лицево-черепна травма и
контузия на дясно бедро. За да настъпи счупване на лъчевата кост, дава заключение, че това
се дължи на действие на сила по оста на костта. Претърпените болки и страдания от детето
били повече от 30 дни, като му е било невъзможно и неудобно при самообслужване. При
тази увреда вещото лице твърди, че се постига пълно възстановяване функцията на
крайника, което е намерил и при клиничния преглед.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска стоматологична
експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
на ищеца Д.А. му липсват два постоянни горни зъба – горен централен резец в ляво и горен
страничен резец в ляво (тотално експулсиране на зъб 21 и 22), травми по меките тъкани на
горна и долна устна, луксация на 11 и 12. Вещото лице заключава, че освен нарушение на
външния естетичен вид на Д.А., травмата причинява затруднение на говора, отхапването и
дъвченето за около два месеца, след което може да се протезира, като не се очакват трайни
последици от травмата. Причина за настъпилото увреждане се сочи падане напред върху
твърда настилка и удряне на лицето в твърда повърхност. Вещото лице не е категорично
дали в бъдеще, след протезиране лицето ще има проблеми с говора и дъвченето. Заявява, че
всяко протезиране има и плюсове и минуси. Относно претърпените болки сочи 10-15 до 20
дни. Относно поставянето на временна протеза казва, че тя няма да засегне други съседни
зъби, ще има естетична функция, ще подобри говора и леко отхапването.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебна авто-техническа експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че водачът
П.Т.Б. пътувал без други пътници от с. Сопот към с. Лесидрен, като при км 2+100 м видял в
своята пътна лента куче средно на ръст, шарено, а от лявата страна хора, които се движели
отстрани на пътя. Кучето започнало да пресича от дясно на ляво и за да не го удари Б.
натиснал силно педала на спирачката. Оставени били спирачни следи, като краищата им
били с още 5 см по-надясно. След като установил, че няма да може да избегне удара с
кучето, водачът чрез волана се отклонил на ляво, при което автомобилът пресякъл
7
разделителната линия, насочил се косо през насрещната лента за движение и от там към
левия банкет, където двамата пострадали били застанали неподвижно – детето Д. от
вътрешната страна на пътното платно, а дядото М. от към пътното платно. Лекият
автомобил ударил с преден десен калник първо възрастния човек и веднага след него детето.
С преден десен калник автомобилът ударил М. в десния крак в областта на таза, детето със
средната част на същия калник. Поради това, че лекия автомобил бил с ниска, скосена и
заоблена предна част, М. бил ударен в таза – под центъра на тежестта, което го качило на
преден капак, като при плъзгането назад и косо спрямо автомобила, тялото достигало до
предно обзорно стъкло в лявата му част, като ударът бил с лице в стъклото (при данните за
счупен нос и операция на десен крак). Към този момент детето също било обърнато към
автомобила и при ударът, който бил около центъра на тежестта, тялото му се прегънало
напред към средата и задната част на преден капак, като главата му се ударила в предното
стъкло в дясно, в резултат на което имало избити предни зъби. Дясното странично огледало
било откъртено, след като с него било ударено детето в лявата ръка, която била счупена.
Автомобилът продължил движението си и настрани, като със задна дясна страна и края й -
десен стоп отхвърлил Д. надясно и напред. Детето падало от дясната страна на автомобила.
Относно лявото странично огледало вещото лице допуска, че същото е изкъртено от главата
или от дясната ръка на М., но предполага, че счупването можело да се дължи и на
съприкосновението му с друго препятствие – храсти, клони. М. бил паднал пред
автомобила. Вещото лице дава заключение, че първа причина за настъпилото ПТП е появата
на кучето пресичащо лентата за движение на лекия автомобил „Опел Кадет” от дясно на
ляво. За последвалите две неуспешни маневри на водача на автомобила да избегне удара и
да предотврати ПТП, вещото лице сочи следните причини: При първата от маневрите –
аварийната употреба на спирачките, за да бъде пресечена траекторията на движение на
кучето неуспеха се дължал на по-високата скорост на автомобила и при втората –
предприето отклоняване на автомобила на ляво към банкета, където били се установили
пешеходците, като от страна на водача не бил направен верния избор кого да запази –
кучето или хората.
От показанията на св. Ц.Б. (младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция – Ловеч
е посетил ПТП-то, за което е съставен АУАН) се установява, че си спомня, че пострадалите
казали, че кучето, което е излязло на пътя е тяхно, детето тръгнало да го гони и дядото
тръгнал след детето и лекия автомобил, за да не удари кучето е предприел действие на
изпреварване, при което ударил детето и дядото. Край пътя имало дърво и автомобилът се
бил ударил в него, след като се завъртял по думите на водача.
От показанията на св. П.Б. (причинил ПТП-то) се установява, че видял кучето, то
започнало да пресича, след като натиснал спирачките колата се поднесла и отишла право в
хората. Разговарял с М., предполагал, че кучето е тяхно. Не е видял с каква скорост кара, но
предполага, че е било с около 70 км/ч. В този участък „има един стар знак за ограничение 40
км/ч“.
8
От показанията на М.М. (баба на Д.) се установява, че детето непосредствено след
инцидента било откарано за преглед, като престояло една нощ в болница, след което майка
му и баща му го гледали един месец в къщи, хранили са го със сламка, ръката му била
счупена, със синини, родителите му го облягали в леглото, като са го подпирали с
възглавница, бил е уплашен. След един месец Д. е започнал да посещава училище. Вече
имал протеза, говорел, но не можел хубаво, вече нямал болки. Бабата казва, че в
поведението на детето имало промяна, по-тъжен бил, имал страх от коли и се движел в края.
Свидетелката заявява, че е съпруга на М., същия бил настанен в болницата Ловеч, там го
гледала осем дни, а след това той бил на легло четири месеца, като казва, че и сега той не
можел да клекне. През тези четири месеца имал силни болки в главата, която също била
ударена, както и болки в коляното. За тоалет не можел сам да се обслужва. Сега можел да
седи сам на пейката, но нищо друго не можел да прави, имал болки и сега, които усещал по-
силно при студено време. Вечер вземал лекарства, за да може да спи. Заявява, че преди
ходил на работа, без договор, когато го повикат.
От показанията на св. А.О. се установява, че знае за случая с М., ходил бил когато са
го изписвали от болница. Посещавал всяка вечер дома, в който живеел Д., виждал бил, че
майка му го храни със сламка, тъй като не можел да дъвче. Детето било останало в къщи
около един месец. Знае, че родителите били водили Д. на зъболекар, вече имал протеза, но
не можел да се храни и говори както преди. Твърди, че контакта на Д. с децата не бил както
преди, а така също и че ръката му била с ограничени движения и имал болки и сега.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 29/28.02.2020 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
9
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 20.12.2018
г. ищците са отправили до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че
26.11.2018 г., около 17.00 ч. на общински път 402, при км 2+100, землище на с. Лесидрен,
10
при управление на лек автомобил „Опел Кадет”, с рег. № ЕН **** АМ, собственост на
В.В.П., управляван от П.Т.Б., нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – Водачите на МПС са длъжни при избиране скоростта на движение да се
съобразят с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие и по непредпазливост – като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, причинил
средна телесна повреда на Д.А.А. от с. К., обл. Ловеч, изразяваща се в травматично счупване
на лакътната кост на лява ръка, с последващо консервативно лечение – лонгета, довело до
затруднение движението на лявата ръка за период от около 22 месеца, а също така и
травматично избиване на четири горни зъба, довело до затруднение на отхапването, говора
и дъвченето за период около два месеца и средна телесна повреда на М.И.А. от с. К., обл.
Ловеч, изразяваща се в травматично счупване на медиалния кондил на дясна бедрена кост с
разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение, вътрешна фиксация, което
обуславя затруднение движенията на десния крак за период от около 6-7 месеца при
правилен оздравителен процес.
Горното е установено с влязла в сила присъда (каквато сила има одобреното
споразумение) на наказателния съд, която съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, като съгласно трайната съдебна практика
задължителната сила на присъдата се разпростира и върху приетите от наказателния съд
квалифициращи признаци на деянието, имащи значение за неговата квалификация.
Вследствие на ПТП водачът Б. по непредпазливост причинил на ищците следните
увреждания: на М.И.А. - травматично счупване на медиалния кондил на дясна бедрена кост
с разместване на фрагментите; на Д.А.А. - счупване на лакътната кост на лява ръка и
травматично избиване на четири горни зъба.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; част от вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Оспорва се само размерът на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на М.А. и обстоятелството – налице ли и съпричиняване от пострадалия
М.А.. Решението като необжалвано е влязло в сила и по отношение на втория ищец – Д.А..
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
11
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от М.И.А. неимуществени вреди,
техния размер и наличието на съпричиняване, изложил е подробни мотиви относно същите,
които настоящият състав споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че e налице
съпричиняване от страна пострадалия М.А., изразяващо се в пряко допринасяне на
вредоносния резултат, доколкото е гонел домашното си куче (чл. 50 от ЗЗД) в опита си да го
хване, същото внезапно е излязло на платното за движение, като е станало непосредствена
причина за възникване на произшествието. На първо място в настоящия процес такова
поведение на пострадалия М.А. не е безспорно установено, нито е установено причинените
вреди да са произлезли от поведението на куче. Напротив безспорно бе установено, че при
удара М.А. е стоял неподвижно извън пътното платно (авто-техническата експертиза, а и
показанията на водача Б.). Дори да се приеме за установено такова, виновния водач
(деликвент) е следвало да съобрази при управлението на МПС правилата за движение по
пътищата посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – Водачите на МПС са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразят с конкретните условия на видимост за да бъдат в
състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Последното, между впрочем,
съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължително за настоящата инстанция,
доколкото е съставомерен елемент от деянието, за което виновния водач е наказан с влязла в
12
сила присъда.
Същото възражение ответникът е изложил и пред първата инстанция, като
настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази им
част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Както посочихме по-горе, спорен е въпросът и относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца М.И.А.. По отношение на
имуществените вреди претенидрани от ищеца М.И.А. и по отношение на претендираните
имуществени и неимуществени вреди от ищеца Д.А.А. решението, като необжалвано е
влязло в сила.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетеля факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства по
делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
С оглед получените от М.И.А. увреждания, понесените от него вследствие на пътно-
транспортното произшествие физически и емоционални отрицателни последици;
продължителността на процеса на лечение, обществено-икономическите условия в страната
при настъпване на вредите и към настоящия момент, съдът счита, че по справедливост
съобразно общественото възприемане на този критерий ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД
следва да заплати му обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат
на пътно-транспортното произшествие, в размер на 40 000 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от М.И.А. против ЗАД
ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 40 000 лева. В останалата част предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват
13
от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5
от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във
вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано
с: 1) изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 20.12.2018 г. По
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото
лице да е било в обективна възможност да представи към този момент (14.01.2020 г.), когато
е получено уведомлението от представителя на ищеца, изпратено от дружеството на
04.01.2019 г. От него е изискано да се представят копие от материалите от образуваното
досъдебно производство № 276/2018 г. на РУ – Угърчин: протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица на ПТП, протоколи за разпит на свидетели,
автотехническа експертиза, съдебномедицински експертизи и заключителен акт, каквито
доказателства не са съществували към посочената дата. Следователно срокът изтича на
20.03.2019 г., т. е. забавата на застрахователя е от 21.03.2019 г. Независимо от
обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване - 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г.
застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период той дължи
законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3,
изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да
14
са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
В случая, поради липса на други данни по делото съдът приема, че застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 20.12.2018 г. с предявяване на застрахователната
претенция, поради което за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г., дружеството дължи
законна лихва за забава върху застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С оглед
горното разрешение и за периода от датата на деликта - 26.11.2018 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. След 21.03.2019 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, дължи
законна лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
В настоящия случай обаче решението му в тази си част, като необжалвано е влязло в
законна сила.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 29/28.02.2020 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, в обжалваната му част, следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. Ж.В.Т. от АК - Кюстендил направените по
делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1 130 лв. (20 000 лв. – материален
интерес), представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/28.02.2020 г., постановено по т. д. № 5/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул. „В.“ № 89Б, представлявано от К.Х. Ч.
– главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор да заплати на адв.
Ж.В.Т. от АК – Кюстендил, ЕГН ****** сумата от 1 130 лв. (хиляда сто и тридесет) лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16