Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 637
гр. Сливен, 07.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, І-ви граждански състав в публично заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при
секретаря А. В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3458 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2018 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **********, между „Профи кредит България“ ЕООД като
кредитор от една страна и Д.Б. и Т.Б. като задължени лица по договора при
посочени параметри, а именно: Сума за изплащане на кредита: 2000 лв.; Брой
погасителни вноски: 36; Размер на месечна погасителна вноска: 97,59 лв.; Падеж
на вноската: петнадесети ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %):
49,89%; Годишен лихвен процент (ГЛП%): 41,17%: Лихвен процент на ден: 0.11%;
Общо задължение по кредита: 3513,24 лв.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 1807,92 лв., размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 50,22 лв. Общото задължение възлиза на 5321,16 лв., а
общата вноска е в размер на 147,81 лв.
Твърдят, че съгласно
декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което
полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Сочат, че съгласно декларации т. Г
на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр, като на базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние и се правят разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Сочат също, че на основание ОУ към
договора за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за
задълженията и договорите Т.М.Б., в качеството си на съдлъжник по договора за
потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението на Д.Г.Б. при
условията, посочени в договора.
Твърдят, че на 06.02.2018г. ищцовото
дружество е превело парична сума в размер на 2000 лв. по посочена от длъжника Д.Г.Б.
банкова сметка (***: 067029970012903, с дата 06.02.2018г.), като от своя страна
длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 147.81 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
Твърдят също, че предвид факта, че
длъжниците не са изпълнявали точно поетите с договора задължения и са направени
само две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
27.04.2018 г. като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а
именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна ,
изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана,
предизвестие или други.“ на 24.07.2018 г. договорът е прекратен автоматично
от страна на „Профи кредит България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
Сочат, че на 25.07.2018 г. на
солидарните длъжници са изпратени уведомителни писма от страна на дружеството,
с което те са уведомени, че договорът е прекратен и че е обявена неговата
предсрочна изискуемост.
Излагат твърдения, че съгласно
уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите
условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси.
Сочат, че към настоящия момент
размерът на погасеното от Д.Г.Б. и Т.М.Б. задължение по ДПК № ********** е в
общ размер на 307.60 лв., като е погасил част от номинала по заема в размер на
306.42 лв., а сумата от 1.18 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.“.
В настоящето производство „Профи
Кредит България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 8.77 лв., поради липса на материален интерес.
Молят съда да постанови решение, с
което да установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България”
ЕООД срещу солидарните длъжници Д.Г.Б. и Т.М.Б. в размер на 5014.74 лв.,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Претендират за направените по заповедното производство
разноски, както и направените разноски в настоящото производство.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците.
Ищцовото дружество не се представлява от пълномощник. С молба поддържа исковата молба на изложените основания. В
случай, че не се явят ответниците, моли да се постанови неприсъствено решение
при условията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът Д.Г.Б. не се явява, не
е изразил становище по молбата.
Ответницата Т.М.Б. се явява в
съдебно заседание и моли съда да постанови решение, като й бъде дадена отсрочка
от два месеца и ще започне да плаща кредита, който е изтеглил сина й.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на 01.03.2019 г., за което е образувано ч.гр.д. № 1129/2019 г.
по описа на СлРС, по което е издадена Заповед № 772/06.03.2019 г. за дължими
суми за солидарно осъждане на ответниците в размер на 5014,74 лева,
представляваща главница дължима по Договор за потребителски кредит № **********
от 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 01.03.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата 30,00 лева, представляваща такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени за периода от 16.03.2018 г. до 24.07.2018 г.;
сумата 8,77 лева, представляваща законна
лихва за забава, начислена за периода от 16.03.2018 г. до 24.07.2018 г.; сумата
251,07 лева заплатени разноски в общ размер по делото, както следва: 101,07
лева - представляваща заплатена държавна такса и 150 лева, заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя
се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1,
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Доколкото по делото не се спори от ответницата Т.М.Б., че синът й Д.Г.Б. е
изтеглил кредит в размер на 2000 лв. за
срок от 36 месеца, по който е поръчител, съдът намира, че предвид направеното
признание същата дължи сумата от 5014.74 лв., представляваща парично задължение
по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 01.03.2019 г. по ч.гр.д. №
1129/2019 г. по описа на СлРС.
Поради тези съображения, съдът стигна до извода, че са
налице условията на закона обуславящи уважаването на исковата претенция само по
отношение на главницата.
С оглед изхода на процеса ответниците
следва да бъдат осъден да заплатят на ищцовото дружество направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 751.37 лв., от които 251.07
лв. по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на СлРС и по настоящото производство в
размер на 400.30 лв., от които държавна такса в размер на 100.30 лв. и 300 лв.
за юриск. възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България” № 49,
бл. 53 Е, вх. В, че Д.Г.Б., с ЕГН ********** *** и Т.М.Б., с ЕГН ********** ***, дължат солидарно сумата от 5014.74 лв. /пет хиляди и четиринадесет
лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението - 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа
на СлРС.
ОСЪЖДА Д.Г.Б., с ЕГН ********** *** и Т.М.Б.
с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно
на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България” №
49, бл. 53 Е, вх. В, направените съдебно деловодни разноски в общ размер на 751.37 лв. /седемстотин петдесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/, от които 251.07 лв. по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на СлРС и по
настоящото производство в размер на 400.30 лв., от които държавна такса в
размер на 100.30 лв. и 300 лв. за юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: