Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 1277 / 31.08.2021г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова  адм.д. № 107 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Жалбоподателят А.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** е оспорил заповед БС № 01/05.01.2021г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното му наказание. Иска заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез назначения му процесуален представител по реда на Закона за правната помощ поддържа жалбата и пледира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Твърди, че не е спазена процедурата по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС.

Ответникът – началник на Затвора Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Г., оспорва жалбата, представя административната преписка и пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

На 15.12.2020г. от инспектор психолог З.А.е изготвена експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода А.Х.А. (л.58 – 60).

На 04.01.2021г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище от гл.инспектор М.И.В.– ЗНРНОД относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при „специален режим“ на основание чл.68, ал.3, във вр. с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС за осъдения А.Х.А. (л.52). В него е изразено мнение да бъде продължен за срок от още една година „специалния режим“ за изтърпяване на наказанието на осъдения А.А.. Началото на наказанието „доживотен затвор без замяна“ е 25.06.2002г., като към 05.01.2021г. А. е изтърпял фактически – 18г. 6м. 10 дни.

На 04.01.2021г. инспектор в СДВР П.Л. и началник сектор СДВР главен инспектор Н.С. изготвили текущ доклад за лишения от свобода А.Х.А. във връзка с изготвяне на становище на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС (л.55-56). Съгласно този текущ доклад А. *** на 07.10.2002г. за изтърпяване на наказание „доживотен затвор без замяна“ по присъда № 104/2003г. по НОХД № 79/2003г. на Окръжен съд – Бургас, с която е осъден на „доживотен затвор без замяна“ за престъпление по чл.199, ал.2 във вр. с чл.152, ал.3 от НК. Като начало на наказанието е посочена дата 25.06.2002г., като същото се търпи при определен „специален режим“ от 03.02.2006г. От началото на изтърпяване на наложеното наказание лишения от свобода А. демонстрирал непостоянство в поведението си, като се наблюдавали периоди на добро поведение и същевременно имал извършени нарушения. През последната година А. е извършил едно нарушение, за което е наказан със заповед № 345/16.06.2020г. и е награден един път със заповед № 754/20.10.2020г. Първоначалната оценка на риска изготвена на 24.02.2006г. била със средни стойности – 59 точки, като проблемните зони с най-големи нужди били отношението на А. към правонарушението и уменията за мислене. Сочи се, че ресурсите на личността, които се използвали в процеса на корекционна работа са желанието му за положителна промяна. В доклада е записано още, че рискът от вреди също бил със средни стойности. А. е описан като личност с ясно присъствие, който в междуличностните взаимодействия се стремял да бъде доминантен, като с останалите лишени от свобода общувал избирателно. Запознат бил с установените правила в затвора и се стремял да ги спазва, но имал собствено отношение към тълкуването на нормативната уредба. Към настоящия момент А. е трудово ангажиран към бригада „Мираж“, където се стремял отговорно да изпълнява поставените му задачи. Посочено е, че от изготвената актуална оценка, изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието е видно, че степента на риск от рецидив към настоящия момент е със средни стойности – 66 точки (л.57), като рискът от вреди към момента също е със средни стойности. Сочи се, че е извършена индивидуална корекционна работа по следните проблемни зони: отношение към правонарушението и умения за мислене. В заключение е обобщено, че изтърпяването на наказанието по отношение на осъдения А. се намира в основния етап и е необходимо да продължава работата по индивидуалния план на изпълнение на присъдата.  

На 04.01.2021г. до началника на Затвора Бургас е изготвено становище на основание чл.198 от ЗИНЗС по отношение на лишения от свобода А.Х.А. от гл.инспектор Н.И.С.– началник сектор СДВР (л.53-54). В становището е пресъздаден изготвения текущ доклад, като е направено заключение, че липсата на напредък в промяната на личността и на базата на отчетените резултати от работата с осъдения А. относно ефективното изпълнение на целите на наказанието, както и направения анализ на риска от рецидив и вреди, на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС предлага да бъде продължен „специалният режим“ на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и въз основа на изготвените становища от гл.инспектор М.Владимиров – ЗНРНОД, гл.инспектор Н.С. и инспектор – психолог З.А., началника на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство заповед БС № 01/05.01.2021г., с която е продължил „специалния режим“ на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А.Х.А. за срок от още една година. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 06.01.2021г. с отбелязване, че отказва да я подпише и иска копие в момента на подписване, което е удостоверено с подписа на свидетеля мл.инспектор Д.Р.(л.51).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, който е адресат на обжалваната заповед. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото заповедта е връчена на 06.01.2021г., а жалбата е постъпила в Административен съд Бургас на 13.01.2021г. по пощата (л.40).

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Според чл.198, ал.1 от ЗИНЗС това е началникът на затвора. В процесния случай именно този орган е издал заповедта.

Спазени са изискванията за форма – заповедта е в нужната писмена форма, съдържа мотиви, затова съдът приема, че тя е издадена при спазване на регламентираната процедура.

Според чл.198, ал.1 от ЗИНЗС след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника на режимно-охранителна дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В процесния случай жалбоподателят е започнал изтърпяване на наложеното му наказание през 2002г. До издаване на процесната заповед за някакъв период от време специалният режим е бил променен, но през 2006г. отново му е определен специален режим и така до настоящия момент.

Според чл.198, ал.4 от ЗИНЗС началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Конкретната заповед е издадена на това основание. Предпоставките за нейната законосъобразност се съдържат в ал.1 на чл.198 от ЗИНЗС, т.е. началникът на затвора не само след изтърпяване на първата година от наказанието, но и в хипотезата на ал.4 преди да се произнесе с мотивирана заповед трябва да вземе становище на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника на режимно-охранителна дейност и на психолога и въз основа на констатациите в тези становища след техен анализ да постанови дали да бъде продължен специалният режим или да бъде определен друг режим. В процесния случай административният орган преди да издаде оспорената заповед е взел такива становища от лицата, заемащи посочените длъжности. В становището на заместник-началника М.В. няма мотиви, които да обосновават изложеното в него мнение да бъде продължен специалният режим за изтърпяване на наказанието на осъдения А.А.. В това становище се съдържат данни за наложената присъда и за фактически изтърпяното време. В становището на началника на СДВР главен инспектор Н.С. е описано деянието, за което е наложено наказание „доживотен затвор“. Посочено е, че А. демонстрира непостоянство в поведението си, като има периоди на добро поведение и такива, в които извършва нарушения. Заявено е, че първоначалната оценка на риска, изготвена когато през 2006г. е определен специалният режим, е била 59 точки, а оценката на риска, определена по повод процесната процедура се е увеличила и е 66 точки. В становището се твърди, че А. не приема изцяло отговорността за собственото си престъпно деяние и не признава напълно вредата, която е причинил на обществото, като счита наложеното наказание за завишено и несправедливо. За времето, в което пребивава в затвора, А. не е успял да изгради и затвърди устойчиви положителни нагласи в поведението и мисленето си. Освен това му липсва изградена способност за адекватно осъзнаване на последствията от действията. Затова и началникът на сектор СДВР е предложил да бъде продължен специалният режим на изтърпяване на наказанието. Това становище е съставено въз основа на доклад, изготвен от инспектор СДВР П.Л. и представена схема за оценяване на вероятността за ново осъждане и профил на нуждите, според която рискът от рецидив при А. е среден, в размер на 66 точки, който е увеличен спрямо определените стойности по същите критерии през 2006г.

В своето становище инспектор-психолог в Затвора Бургас А. е посочила, че А. с готовност се включва в процеса на консултация, но се дистанцира от споделянето на лични преживявания. Склонен е да моделира истината. В неговия емоционален свят липсва емпатийно преживяване. Вината и отговорността е насочена навън. При дисбаланс в емоционалната сфера трудно овладява гнева и провокацията. Корекционната работа при А. е процес на дългогодишни усилия за минимални постижения. Поведението на А. свидетелства за много ниско ниво на социална адаптация и вградимост в социалната структура на обществото. Съществуващите адаптивни умения не са достатъчни, за да гарантират успешната му реинтеграция в пенитенциарната общност в актуалния момент. А. има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, което е сериозен проблем, пречещ на корекционните дейности и на постигането на желания ефект от тях. Има данни за модели на поведения, характерни за антисоциалното или психопатно личностно разстройство. Общата оценка на криминогенните потребности е висока.

Всички становища в свята съвкупност са еднозначни и считат, че не са налице предпоставки за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание по отношение на жалбоподателя.

В жалбата не са наведени възражения, които да касаят мотивите, изложени в становищата и възпроизведени в обжалваната заповед. Жалбоподателят счита, че е преминал период от пет години, който се изисква, за да може да му бъде променен режимът и за това твърди, че е нарушен чл.218 от ППЗИНЗС при постановяване на обжалваната заповед.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.218 от ППЗИНЗС първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от пет години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита. Тази разпоредба по отношение на срока противоречи на нормата на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. В процесния случай първоначалният режим е „специален“ и за него следва да се приложи нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като чл.218 от ППЗИНЗС се съдържа в подзаконов нормативен акт, а съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В процесния случай е достатъчно осъденият да е изтърпял една година от наказанието, за да може началникът на затвора да се произнесе с мотивирана заповед относно продължаване на специалния режим или съответно изменянето му в по-лек. Затова съдът счита, че чл.218 от ППЗИНЗ не следва да се прилага. Самият административен орган се е позовал именно на нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. В този смисъл, във връзка с наведеното в жалбата възражение, не съществува законодателна идея вложена в последната разпоредба, която да изисква от органа задължително да променя определения специален режим на по-лек независимо дали са налице предпоставки за това, само ако са изминали пет години от началото на изтърпяване на наказанието при специален режим. Нормата вменява правомощие на административния орган всяка година да изследва поведението на всеки лишен от свобода поставен на такъв режим съобразно отнапред нормативно регламентирани критерии и в зависимост от това да променя или да продължава специалния режим. В процесния случай органът е съблюдавал тези правила при постановяване на оспорената заповед.

По изложените съображения жалбата на А.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.Х.А., ЕГН ********** против заповед БС 01/05.01.2021г. на началника на Затвора Бургас, с която е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: