Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети трети март
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 7088 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79, вр. чл.280 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1
ЗА с цена на иска 600,00 лв.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от ***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, в
която твърди, че ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата 600лв.- главница
представляваща задължение по фактура №**********/29.01.2016г. на стойност
600лв., като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Твърди, че с определение, постановено по ч.гр. дело
№1220/16г. по описа на ПРС е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК същият е депозирал
възражение. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415. ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на вземането, произтичащо
от фактура №**********/29.01.2016г. срещу „***. Твърди, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните: ***и"
е осъществявало процесуално представителство на „*** срещу „*** гр.Плевен по
обезпечително производство за следните фактури: фактура №212/21.07.14г. и
фактура №213/21.07.2014г., за което е издадена и процесната фактура-
№**********/29.01.2016г. на стойност 600лв.- предмет на настоящото
производство. Моли, да бъде признато за установено по отношение на „*** с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, че дължи на ***"
с БУЛСТАТ ***, представлявано от *** сумата от 600лв.- представляваща
задължение по фактура №**********/29.01.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело№1220/16г. по описа на ПРС до окончателното изплащане на
сумите. Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в която взема становище за
допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Твърди, че в исковата
молба, се твърдят обстоятелства, на които се основава иска, а именно, че ищецът
е осъществил процесуално представителство на "*** срещу "*** по
обезпечително производство за фактура 212/21.07.2014 год. и фактура №
213/21.07.2014 год. Твърди, че с тези. твърдения с обстоятелствената част на
исковата молба, ищецът претендира сумата от 600 лева представляваща задължение
по фактура № ********** от 29.01.2016 год. Твърди, че липсват доказателства за
Сключен Договор за процесуално представителство между "*** и ищеца.Твърди,
че с исковата молба е представена фактура № ********** от 29.01.2016 год. по
която "*** не се е задължила. Твърди, че фактурата не е подписана от представляващ дружеството, а и не е
постъпвала в счетоводството на дружеството, като основание за плащане. Твърди,
че действително "*** представлявано
от *** е упълномощило
адвокат *** /съдружник
вадвокатското дружество -
ищец/ да го представлява по
дела срещу "***, в качеството му на
адвокат, упражняващ адвокатска професия, а не в качеството му на съдружник в ***".
Твърди, че никога по никакъв повод "*** не е сключвало договор за правна помощ с ***" и не
е упълномощавала адвокатското дружество да
го представлява в производствата срещу "***. Излага съображения, че редът и начина на
упълномощаване на адвокатско дружество и явяването на адвокати -съдружници е
регламентиран в Закона за адвокатурата. Твърди, че от друга страна в исковата
молба не е посочено претендираната сума с ДДС ли е, тъй като във фактурата е
отразено, че дължимата сума по фактурата е 500 лева. Излага съображения, че
взаимоотношенията между клиента и адвоката са подробно регламентирани в Закона
за адвокатурата. Взаимоотношенията между клиента и адвоката се уреждат с
договор за правна помощ и съдействие, а за нуждите на процесуалното
представителство на страната пред съда е необходимо адвокатът да бъде надлежно
упълномощен. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата,
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Твърди, че представляващо лице на "***
никога и по никакъв повод не е сключвал договор за правна помощ и съдействие с ***",
както и пълномощно, по силата на което да го представлява по обезпечително
производство с "***-Плевен, касаещо отразените във фактура ********** от
29.01.2016 год. основания. Твърди, че представената с исковата молба фактура не
отговаря на изискванията на Закона за счетоводството.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от фактура № **********/29.01.2016г.,
същата е издадена от *** и партньори в качеството на доставчик на *** в
качеството на получател за сумата от 600 лв. с ДДС, с основание „ Обезпечително
производство за ф-ри № 212 и № 213/21.07.2014г.“
Установява се от Искова молба № 6258/27.03.2015г.,
че същата е подадена до РС-Плевен от *** чрез пълномощник *** и партньори,
представлявано от *** срещу ***. С исковата молба е направено и искане за
допускане на обезпечение на предявения иск.
Не е спорно между страните и се установява от
Определение № 3339/27.03.2015г. и Обезпечителна заповед от 27.03.2015г. по
гр.д.№ 1356/2015г., че е допуснато обезпечение на предявения предявения иск. Въз
основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело №
20157560400246 по описа на ЧСИ *** № 756 на КЧСИ.
Установява се от Договор за права защита и
съдействие № 29/2015г./представен в заверено копие в рамките на изп.д.№
2157560400246 и като индигиран екземпляр за сравнение от ищеца по делото/, че ***
е възложила на *** и партньори оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу *** по обезпечителна заповед.
Уговорено е възнаграждение в размер на 600 лв. Посочено е, че сумата от 600 лв.
е платена изцяло в брой. Договора е подписан от управителя на ***, както и от
представителя на *** и партньори.
Съдът възприема основното и допълнително
заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза като компетентно,
обективно, обсновано и безпристрастно. От него се установява, че фактура №
30000000294/29.01.2016г. за сумата от 600 лв. с ДДС не е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество *** и не фигурира в дневниците за покупки
за данъчния период м.януари 2016г., както и в следващите периоди от м.февруари
2016г. до м.декември 2016г. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца
като вземане от ответника и не е отразено постъпило плащане по нея. В
счетоводството на ответника липсва осчетоводяване. Договора за правна защита и
съдействие също не е осчетоводен в счетоводството на ответника и не е включен в
дневниците за покупките. В счетоводните записи и в счетоводните документи на ***
няма осчетоводено извършено касово плащане на сумата от 600 лв. по Договор да
правна помощ във връзка с обезпечително производство в период от 3 месеца,
включващ месеца, предхождащ датата на подписване на договора за правна помощ и
месеца, следващ го. Авансови отчети не са издавани. В счетоводството на ***, за
перида от 01.02. до 30.04.2015г. не е отразена като платена по касов или по банков път сумата от 600 лв. на *** и
патрньори.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
При договорът за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни
действия. Принципно договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са
уговорили възнаграждение(чл. 286 от ЗЗД). Договорът за правна защита и
съдействие като разновидност на мандатното правоотношение е възмезден договор
по принцип според чл. 36 от ЗАдв., освен в случаите на чл. 38 от ЗАдв.
Спорно по делото е възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото по договор за правна
защита и съдействие, както и дали по евентуално сключен договор е извършено
плащане от поръчителя. За доказване на тези обстоятелства по делото са
представени договор за правна защита и съдействие № 29/2015г., както и издадена
в тази връзка фактура №
**********/29.01.2016г. Съдът намира, че
от представения договор за правна защита и съдействие се установява
сключения между страните договор. Договора е подписан и от двете страни по
правоотношението, като никоя от страните не оспорва авторството на подписите,
положени в договора, или пък компетентността на подписалите договора лица да
представляват лицата, страни по договора. В договора е уговорено дължимото
възнаграждение в размер на 600 лв., както и е отразено, че сумата е изплатена
изцяло и в брой. Ищеца по делото оспорва извършеното плащане на сумата
от ответника. Оспорва и самата доказателствена стойност на представения по
делото заверен препис, както и на индигирания препис от договора, представен за
съпоставка в съдебно заседание. Твърденията на ищеца са, че тъй като по делото
не е представен оригинала на договора за правна защита и съдействие, след като
ответника по делото е задължен, то от преписа не може да бъде установено
извършеното плащане на сумата по договора. Възраженията на ищеца
по делото са неоснователни. Ако бъде прието, че договора след като не е
представен оригинала, а само заверен
препис, то би следвало, този документ изцяло да бъде изключен от
доказателствата по делото на основание чл.183 ГПК. Съдът намира, че е налице
разлика между заверено копие от документ и индигиран екземпляр от документ. Индигирания
екземпляр не представлява копие на оригинал, а съставлява индигиран оригинал на
документа. Отделно от това, при изключването на документа от приетите по делото
доказателства, би било прието, че между страните не е доказано наличието на
облигационно правоотношение по договор за правна защита и съдействие, а не ще
бъде оборена единствено доказателствената стойност на документа само в частта
на извършеното плащане.
Самият договор за правна защита и съдействие 29/2015
г. освен качеството на частен диспозитивен документ, има качеството и на частен
свидетелстващ документ в тази негова част, в която е отразено, че е получено
плащане на сумата от 600.00 лв./в брой/, т.е. целият договорен хонорар и този
документ носи подписите на представляващите ищцовото и ответното дружество.
Логично е, че отрицателни факти не се доказват в правната доктрина. В тази своя
част този документ удостоверява именно получаването на въпросната сума от 600.00
лв. от ищцовото дружество, което е направило извънсъдебно признание на
неизгоден за него факт. В този смисъл твърдението, че не е получена
договорената по договора за правна защита и съдействие сума, представлява
оспорване съдържанието на изходящ от самия него частен свидетелстващ документ.
Тежестта за доказване неистинността на този документ пада върху страната, която
го оспорва. В случая не е налице нито т.н. "обратно писмо", но и
каквито и да било други доказателства, които да разколебават доказателствената
сила на посоченият частен свидетелстващ документ, удостоверяващ получаването на
договорената сума и то в брой.
От съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че в счетоводството на ответника липсва осчетоводяване на сключения
договор за правна защита и съдействие, както и извършено плащане на сумата от
600 лв. Отрицателния факт(липсата на счетоводно записване), обаче не съставлява
доказателство, а е липса на доказателство за каквото и да било. На осчетоводяване
съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч. е
подлежал самият договор за правна защита и съдействие, тъй като е следвало да
бъде извършено текущо начисляване на разход, произтичащ от сделка и събитие - в
случая това е самото сключване на договора за правна помощ на определена
стойност, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства, т.е. счетоводното отразяване е следвало да намери още самото
сключване на договора. В конкретния случай, обаче пред съда е представен договора
за правна защита и съдействие, както и впоследствие издадена фактура №
**********/29.01.2016г . Доказателство би могло да бъде само налично счетоводно
записване, а липсата на счетоводно записване може да бъде само основание за
ангажиране на административно наказателна отговорност по ЗСч., ако разбира се,
се установи, че не е осчетоводена дадена стопанска операция и съответният й
първичен счетоводен документ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по
делото се установи наличието на възникнало за ищеца вземане по договор за
правна защита и съдействие, за което е издадена фактура №
**********/29.01.2016г., което задължение, обаче е погасено чрез плащане преди
завеждане на делото, поради което искът се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер от 600 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от ***”, БУЛСТАТ ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79, вр. чл.280 ЗЗД, вр.чл.36, ал.1
ЗА, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „***, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***–
управител, ДЪЛЖИ сумата от 600лв. по фактура №**********/29.01.2016г.,
съставляваща адвокатско възнаграждение обезпечително производство, ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-25.02.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 782/26.02.2016г. по ч.гр.д.№1220/2016
по описа на РС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ***”, БУЛСТАТ ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***– управител, сумата от 300 лв- направени по
делото разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: