Определение по дело №455/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 11
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Анна Владимировна Петкова
Дело: 20225600500455
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. ХАСКОВО, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С молба вх. № 8668/18.11.2022 година адвокат М. В. М. от АК-Пловдив
в качеството му на пълномощник на въззиваемата Н. В. Н. прави искане за
изменение на решение № 351/16.11.2022 година, постановено по в.гр.д. №
455/2022 година на ХОС, в частта за разноските. Настоява, че съдът следва да
определи размера на адвокатското му възнаграждение по реда на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция към
момента на постановяване на съдебното решение. С тези аргументи моли
възнаграждението му да бъде увеличено на 400 лева.
Уведомен за направеното искане и в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК,
въззивникът „Профи кредит България“ ЕООД подава отговор, с който
изразява становище за неоснователност на искането за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за
установено следното:
С Решение № 138/19.05.2022 година, постановено по гр.д. № 1378/2021
година, РС-Димитровград е прогласил нищожността на Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт ****, сключен между
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ****, представлявано от управителите С. Н.
Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., и Н. В. Н., с ЕГН **********, от ****, на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22
1
от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.21 ЗПК вр.чл.10а ал.2
от ЗПК. Едновременно с това е уважил предявения от ищцата Н. иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, като е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД да заплати на Н. В. Н. сумата от 217,75 лева като
недължимо платена на ответното дружество по
недействителна клауза за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги,
регламентирани в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт No ****, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 01.09.2021г., до окончателното плащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът в
настоящото производство „Профи кредит България“ ЕООД, поради което е
обжалвал решението с искане да бъде отменено.
С Решение № 351/16.11.2022 година, постановено по настоящото дело,
въззивната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД е оставена без
уважение и е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е уважен предявеният иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Едновременно с
това, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата на процесуалния
представител на въззиваемата Н. В. Н. – адр. М. В. М. е присъдено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 300 лева.
Именно това са разноските, по отношение на които адв. М. М. сега подава
искане по чл. 248 от ГПК.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно. Възнаграждението на
адвоката, осъществил процесуалното представителство на въззиваемата в
производството пред ХОС е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, интензитета на защитата и положения от адвоката труд, с оглед
крайния изход от спора и е определено в съответствие с установените с чл. 38
ал. 2 от ЗАдв и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ) правила. Доколкото договорът
между адвоката и неговата доверителка е сключен при действието на
Наредбата (НМРАВ) в редакция (ДВ бр. 68/2020 година), предшестваща
измененията от месец ноември 2022 година, то за заплащането на
извършената от адвоката работа са относими размерите, установени с нея.
2
Още повече, че устните състезания във въззивната инстанция са приключили
на 26.10.2022 година,, т.е. всички процесуални действия, извършени от
адвоката, също са в периода преди 04.11.2022 година, когато в ДВ бр. 88 е
публикувана новата редакция на НМРАВ, предвиждаща увеличени размери
на минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо НМРАВ в ред. ДВ бр.
88/2022 година е ирелевантна и няма основание за увеличаване на
присъденото на адвокат М. възнаграждение.
Цитираната в искането по чл. 248 от ГПК съдебна практика разяснява
принципните въпроси относно дължимостта на възнаграждението на адвоката
при сключен договор за правна помощ, обективиращ волята на страните
процесуалното представителство да се осъществява от адвоката безплатно. В
сочените от адв. М. съдебни актове (които при това не съставляват
задължителна съдебна практика) се признава правото на адвоката на
възнаграждение, както и се разяснява, че то следва да бъде в размер, не по-
нисък от минимално установения в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В същото време, тази съдебна практика не е
относима към застъпеното от адв. М. становище за приложимост на НМРАВ в
ред. ДВ бр. 88/2022 година и не навежда на изключение от общото правило за
приложимия закон.
Поради това искането на адв. М. за увеличаване на определеното му на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв и по реда на чл. 2 т. 2 от НМРАВ в ред ДВ бр.
68/2020 година адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва
да бъде отхвърлено.
Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 8668/18.11.2022 година от адв. М. В. М. –
процесуален представител на въззиваемата Н. В. Н., съдържаща искане за
изменение на решение № 351/16.11.2022 година, постановено по в.гр.д. №
455/2022 година на ОС-Хасково, в частта за разноските, а именно – за
увеличаване на присъденото на адв. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗАдв от 300 лева на 400 лева.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4