Р Е Ш Е Н И
Е
№ /03.10.2022 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 94 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №172/12.01.2022 г. по
адм. дело № 7318/2021 г. на ВАС на РБ, ІІ отделение, е отменено решение №
573/29.04.2021 г. по адм. дело № 234/2021 г. на Административен съд – Варна, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд.
Производството е по реда на
чл.215 ал.1 вр.чл.140 от ЗУТ и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от С.Д.С.
***, против мълчаливия отказ на Гл. архитект на Община Варна по негово искане
рег. № АГУП20001428ВН от 09.12.2020 г. за издаване на виза за проектиране за
собствения му ПИ с идентификатор 10135.536.472 в м-ст „Горчивата чешма“,
землище гр. Варна, или алтернативно – започване на процедура по отчуждаване и
обезщетяване в хипотезата на чл.103а от ЗУТ. Твърди се, че жалбоподателят е собственик на
имот с идентификатор 10135.536.472, представляващ УПИ VII2043,2043а,
20436,2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“, гр. Варна. Като
собственик на имота и на основание действащия за него Подробен устройствен план
- План за застрояване и регулация /ПУП-ПРЗ/, одобрен със Заповед № Г-
26/14.12.2003г., и като посочил, че за осем години от влизане в сила на Общия
устройствен план /ОУП/ на Община Варна не са предприети никакви действия за
реализирането му от страна на Общината, с искане peг. №АГУП20001428ВН/09.12.2020г.
жалбоподателят е поискал от Главния архитект на Община Варна издаване на виза
за проектиране на осн.чл.140 ал.1 от ЗУТ. В случай, че намери искането за
неоснователно, до органа е отправено алтернативно искане да се произнесе като разпореди
започване на административно производство за отчуждаване на имота на
жалбоподателя по реда на чл. 103а от ЗУТ, и да му се изплати обезщетение.
Според изложеното в жалбата, в законово определения срок липсва произнасяне на
органа по отправеното до него искане, което обуславя извод за наличието на
мълчалив отказ по см.чл.58 ал.1 от АПК. Именно този мълчалив отказ е предмет на
настоящото съдебно производство, тъй като жалбоподателят го счита за незаконосъобразен.
Поддържа също, че с бездействието си Главният архитект на Община Варна засяга
негативно интересите му като собственик на ПИ с идентификатор 10135.536.472 по
КК на гр. Варна, доколкото забавя неговите инвестиционни намерения, респективно
– забавя отчуждаването на имота и получаването на обезщетения от собственика.
На изложените основания настоява за отмяна на мълчаливия отказ на Главния
архитект на Община Варна и връщането на преписката на органа за произнасяне по
заявлението на С. от 09.12.2020 г. Претендира и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание оспорващият С.С. се представлява
от пълномощника си адв. Г. А. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея
основания и на представените при предходната разглеждане на делото писмени
бележки. Поддържа и искането за присъждане на разноски.
Ответникът Главният архитект на Община Варна, чрез
процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, настоява съдът да я отхвърли като такава, без да
претендира разноски.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Пред ответника и пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят
С.С. се легитимира като собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
10135.536.472, представляващ УПИ VII 2043,2043а, 2043б,
2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“, гр. Варна, според представения
по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №100, том І, рег. №1735,
дело №91 от 2012 г. на Нотариус с №214 на НК и район на действие – района на РС
– Варна (л. 15 и л.16 от адм. д. № 234 по описа на АС – Варна за 2021 г.). Като
собственик на имота лицето е вписано и в Регистъра на недвижимите имоти на
Агенция по Геодезия, картография и кадастър, видно от Скица на поземлен имот
№4762/27.02.2012 г., приложена на л. 13 от цитираното по-горе административно
дело.
На 09.12.2020г. жалбоподателят чрез надлежно
упълномощен пълномощник депозирал в Община Варна заявление (искане) peг.
№АГУП20001428ВН, адресирано до Главния архитект на Общината, за издаване на
виза за проектиране на основание чл.140 от ЗУТ досежно собствения на заявителя
УПИ VII 2043,2043а, 2043б, 2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“, гр.
Варна, съгласно одобрения със Заповед № Г – 26/ 14.02.2003 г. на Зам. Кмета на
Община Варна ПУП-ПРЗ; а алтернативно, в случай, че Главния архитект установи,
че е налице хипотезата на чл.103а от ЗУТ и ОУП на град Варна, приет през 2012
г., засяга имота – да започне процедура по отчуждаване
на имота и за обезщетяване на собственика.
По см.чл.58 ал.1 от АПК мълчаливият отказ представлява
бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има
задължение да се произнесе по направено пред него искане. Непроизнасянето на
сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за
последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на
надлежно сезиране (1) и компетентност за разглеждане на подаденото искане (2)
са двете материални предпоставки, които следва да са кумулативно налице за
прилагането на фикцията, уредена в чл.58
ал.1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на
обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има
задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се
засягат правата на заинтересованата от издаването му страна.
Съгласно чл.140 ал.7, изречение последно от ЗУТ,
Визата за
проектиране се издава в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал.1. В
разглеждания случай искането за извършване на административната услуга е
депозирано в деловодството на ответника на 09.12.2020 г.; въз основа на
цитираната правната норма следва, че крайният срок за произнасяне за ответника е
бил 09.01.2021 г., но тъй като същият е неработен (събота), следва да се счита,
че срокът е изтекъл в края на първия работен ден след това – 11.01.2021 г.
(понеделник) по аргумент от чл.60 ал.3 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл.144 от АПК. Жалбата срещу така формирания мълчалив отказ е
депозирана в деловодството на ответника на 18.01.2021 г., от което следва
извод, че оспорването е предприето в срока по чл.149 ал.2 от АПК.
Предвид изложеното се налага извод, че досежно
искането по т.1 за издаване на виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ и двете
предпоставки са налице – има надлежно сезиране на органа, който е компетентен
да извърши исканата услуга, т.е. предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е правната фигура на
мълчалив отказ на Главния архитект на Община Варна да се произнесе по т.1 от заявлението
на С. от 09.12.2021г. В тази й част жалбата е процесуално допустима.
Що се отнася до алтернативно отправеното искане до
Главния архитект на Община Варна да започне процедура по отчуждаване имота на
жалбоподателя и обезщетяването му за това на осн.чл.103а ал.4 от ЗУТ,
настоящият състав на съда намира жалбата за процесуално недопустима. Съгласно
чл.103а ал.3 от ЗУТ с влизането в сила на новия общ устройствен план се спира
действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите,
в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство
на поземлените имоти в случаите по ал.1. В 6-месечен срок от влизането в сила
на ОУП органите по чл.135 ал.1 издават предписание за служебно изменение
на заварения ПУП по реда на чл.134 ал.2 вр. ал.1 т.1. Съгласно чл.135 ал.1 от ЗУТ, към която препраща предходната правна новела, лицата по чл.131 могат да
правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до
кмета на общината, а в случаите по чл.124а ал.3 и ал.4 - съответно до
областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В съответствие с изложеното се налага извод, че
компетентен да инициира процедура за изменение на влезлия в сила ПУП ведно с
всички законови последици от това – вкл. и обезщетяване на собственика по
посочения ред, е кметът на съответната община или някой от другите органи, изрично
посочени от законодателя в предвидените изключения.
В този смисъл с искането по т.2 от заявлението на С.С.
от 09.12.2021 г. е сезиран некомпетентен орган, поради което и липсата на негово
произнасяне по този въпрос не изпълва фактическия състав на мълчаливия отказ по
см.чл.58 ал.1 от АПК. В тази част жалбата е лишена от предмет по см.чл.159 т.1
от АПК, и за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването по см.т.4 на
същия текст.
От изложеното следва, че жалбата, с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция по отношение на т.1 от заявление (искане)
peг. №АГУП20001428ВН от 09.12.2021 г., е депозирана в срок и от лице –
заявител, за което е налице правен интерес да оспори така формирания мълчалив
отказ. С жалбата е сезиран териториално и материално компетентния съд. Налице
са всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата в тази
част, а липсата на отрицателни такива обосновава извод за нейната допустимост.
По отношение на т.2 от същото искане жалбата на С. Д. С.
е недопустима на основание чл.159 т.1 и т.4 от АПК, което налага оставянето й
без разглеждане и прекратяване на съдебното производство в тази му част.
Производството следва да продължи само по отношение на
мълчаливия отказ на ответника да се произнесе по т.1 от заявлението на С.С. от
09.12.2020 година.
По основателността на жалбата:
Страните в настоящото производство не спорят, че за
имота на жалбоподателя има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план –
План за регулация и застрояване /ПУП – ПРЗ/. Същият е одобрен със Заповед № Г –
26/ 14.02.2003 г. на Зам. Кмета на Община Варна, приложена на лист 19 от
делото. По същество този ПУП представлява план-извадка от предварителен проект
за ПРЗ – Приморска зона - Варна за УПИ 2043, 2043а, 2043б, 2043в, квартал 4 –
СЗ 3 – „Горчива Чешма“. Според предвижданията на този план имотът на жалбоподателя
попада в устройствена зона ОП 3.2.02, устройственото предназначение на имота е
„за почивна база“ с етажност 3 (3 етажа) с обща височина 10 м., и плътност на
застрояване 25%, при Кинт 0,8 и минимална озеленена площ 50%.
На съда е служебно известно, а и между страните в
производството липсва спор досежно обстоятелството, че за Община Варна има
изработен Общ устройствен план /ОУП/, Правила и нормативи за неговото прилагане
както и специфични правила за прилагането му, одобрени със Заповед № РД-02-14-1449/04.06.2012г.,
Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. и Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на
Министъра на РРБ. Според предвижданията на този план, имотът на жалбоподателя -
УПИ VII
2043,2043а, 2043б, 2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“, гр.Варна, попада
в зона Зп, предвидена като устройствена зона за градски паркове и градини за
широко обществено ползване, с оглед на което не са посочени и показатели за
застрояване в устройствената зона.
Съгласно чл.140 ал.7 от ЗУТ в общия случай визата за
проектиране по този ред се издава от главния архитект на общината, като такива
права са делегирани и на областния управител, на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, а така също и на министъра на отбраната, на
министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, на председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ или на
председателя на Държавна агенция „Технически операции“. Настоящия случай не
попада в кръга на предвидените в закона изключения, поради което компетентен да
издаде виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ е главният архитект на общината.
Именно този орган е сезиран от оспорващия С.С. с искане peг. №АГУП20001428ВН/09.12.2021г.
Според съдебната теория и практика мълчаливият отказ е
правна фикция, поради което в спорове като настоящия не следва да се обсъжда
въпросът за наличие на формални пороци в административния акт.
Производството не предвижда специални правила за
провеждането му, а настоящият съдебен състав намира, че в случая не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила - такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния
орган, които да съставляват самостоятелно отменително основание.
По приложението на материалния закон:
В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в Решение №
172/12.01.2022 г. по тяхно адм. д. № 7318/ 2021 г., настоящият състав на АС – Варна
назначи съдебно-техническа експертиза със следните задачи: 1). Налице ли е
влязъл в сила ПУП относно процесния ПИ с идентификатор 10135.536.472 и какво е
неговото предвиждане за имота?; 2). Налице ли е влязъл в сила ОУП, какво е
предвиждането му за същия ПИ с идентификатор 10135.536.472, и конкретно –
предвижда ли той промяна на предназначението и на начина на устройството му?; 3).
Спряно ли е прилагането на действащия ПУП за процесния ПИ с идентификатор
10135.536.472, в които негови части и с какъв акт? 4). Има ли издадено
предписание за служебно изменение на заварения ПУП по реда на чл.134 ал.2 вр.ал.1
т.1 от ЗУТ?
Експертизата е изготвена в срок, не е оспорена от
страните и се кредитира от съда като дадена обективно, компетентно и
безпристрастно. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си. С
отговора по т.1 от СТЕ потвърждава, че
за собствения на жалб.С. ПИ с идентификатор 10135.536.472 (идентичен с УПИ VII 2043,2043а, 2043б, 2043в в кв.4, СЗ 3, местност
„Горчивата чешма“, гр. Варна) има изработен, одобрен и влязъл в сила
ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г – 26/ 14.02.2003г. на Зам. Кмета на Община
Варна. Същото се потвърждава и от приложения към доказателствата констативен
протокол от 03.04.2003 г.(л. 18 от делото), който удостоверява, че след
обявяване на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ срещу нея не са постъпили
възражения.
В отговора на въпрос №2 вещото лице сочи, че с
предвижданията на Общия устройствен план на гр. Варна, съгласно Заповед №
РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на Министъра на РРБ не се предвижда промяна на
предназначението и на начина на застрояване на имота на жалбоподателя, но в
съдебно заседание дава допълнителни пояснения, от които става ясно, че с ОУП и
със специфичните правила към него се променя предназначението на
прилежащата на имота територия, като същата става устройствена зона за „Градски
паркове и градини“, т.е. зелена площ. Съответно това не позволява в нея да се
извършва строителство. Предвижданията на действащия за имота на жалбоподателя
ПУП-ПРЗ „за почивна база“ е било възможно да се реализират при спазване на
показателите за застрояване до влизане в сила на ОУП през 2012 г., но не и след
това с оглед характера на новата устройствената зона, в която той попада. В
тази връзка е направено заключение, че с одобряване на ОУП за гр. Варна всички
разработки или се отменят, или се изготвят наново при съобразяване на условията
в ОУП и на специфичните правила към него.
Съгласно чл.103 ал.1 от ЗУТ устройствените планове
биват: 1/ общи устройствени планове и 2/ подробни устройствени планове. Общите
устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на
устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана (ал.2).
Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на
устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана (ал.3). Съгласно
ал.4 на същата правна новела, всеки устройствен план се съобразява с
предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и
устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по
отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.
В разглеждания случай Общият устройствен план на Община
Варна от 2012 г. се явява устройствен план от по-горна степен по отношение на
Подробния устройствен план – ПРЗ от 2003 г. за УПИ VII
2043,2043а, 2043б, 2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“, гр. Варна,
собственост на жалбоподателя. Общите устройствени планове нямат за предмет
определяне предназначението на всеки конкретен имот по отделно, а определят
характера на съответна устройствена зона и максимално допустимите параметри на застрояване
в тях в случаите, когато такова изобщо е предвидено. Страните не спорят, че в
имота на жалбоподателя не е извършено строителство в периода от 03.04.2003г.,
когато ПУП-ПРЗ е влязъл в законна сила, до 2012 г., когато е влязъл в сила ОУП
на Община Варна. По тази причина предвижданията на този план са отпаднали с
влизане в сила на устройствения план от по-горна степен по аргумент от чл.103а
ал.3, изречение второ от ЗУТ, според което с влизането в сила на новия общ
устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни
устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда
промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в
случаите по ал. 1. С писмо с.д. № 2104/ 09.02.2020 г. от ответника са
представени доказателства, между които и цветно копие – извадка от ОУП (л. 20)
в частта досежно устройствена зона Зп – устройствена зона на градски паркове и
градини за широко обществено ползване, в която попада и имотът на
жалбоподателя. Видно от устройствените показатели за тази устройствена зона,
посочени в Правилата и нормативите за прилагане на плана, приложени от
ответника на лист 21 от делото, които са общодостъпни и на интернет-страницата
на Община Варна на адрес: http://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf, с ОУП за нея
няма предвидено застрояване. При това положение, съобразявайки плана от
по-горна степен, за ответника не е имало друг законосъобразен изход, освен да
откаже да издаде виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ във връзка с искането на С.
С. от 09.12.2021г.
Предвид гореизложеното оспореният отказ на главния
архитект да извърши поисканата административна услуга и да издаде виза за
проектиране, макар и мълчалив, се явява законосъобразен, а жалбата срещу него -
неоснователна.
При този изход на спора заявената от оспорващия
претенция за присъждане на сторените в съдебното производство съдебно-деловодни
разходи се явява неоснователна, а ответната страна не е заявила такива.
Така мотивиран и съобразно с правомощията си по чл.159
т.1 и т.4 от АПК, съотв.чл.172 ал.2 пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С., ЕГН **********,***,
срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Община Варна по т.1 от негово
искане с рег. №АГУП200001428ВН/09.12.2020г. за издаване на виза за проектиране
за УПИ VII 2043,2043а, 2043б, 2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма“,
гр. Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на С.Д.С., ЕГН **********,***,
срещу мълчаливия отказ на главният архитект на Община Варна по т.2 от негово искане
с рег.№АГУП200001428ВН/09.12.2020г. да разпореди започване на административно
производство по реда на чл. 103а от ЗУТ, и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №94/2022
г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ с-в, само в тази му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на
Република България, а в прекратителната му част - в 7-дневен срок от
съобщението с частна жалба.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: