№ 19
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20203300500287 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 366 от 14.10.2020 г. по гр.д № 524/2020 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА М.Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград,
ул. Марица № 9, вх. А, ет. 5, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на З. А. А., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Фондови жилища“ № 11, вх. Г, ет. 7, ап.
121 сумата 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ по договор за заем от
28.10.2019 г. ведно със законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по делото.
Недоволен от това решение е останал жалбоподателя М. П. Й., която
чрез назначения на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител адвокат С.В. от
АК – Разград, го обжалва. В жалбата се прави искане решението да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде
отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. Излага подробни
съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
1
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, с
призовка връчена чрез особения представител адвокат С.В. от АК – Разград,
въззивника не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощнвикът й адвокат Д.Б. от
АК – Разград. Същият намира жалбата за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го
потвърди. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани доказателства, които да
променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да
се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищеца срещу ответника, иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 260 лв., ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
2
делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации, поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален - той се смята за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор
или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази
сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на
заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника –
заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
безпротиворечивата съдебна практика, договорът за заем е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие между
страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, като в
производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху
ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът
следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени на друго
основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други
факти, съобразно въведените възражения срещу иска.
В настоящия случай, съдът приема, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение по договор за заем, сключен на 28.10.2019
3
г., в гр. Разград. С чл. 1 от процесния договор за заем, страните са се
споразумели, че заемодателят - ищец, е предал в собственост на заемателят –
ответник, сумата от 260 лв., наричана за краткост заемна сума, а заемателят
се задължава да върне заемната. Съгласно чл. 2 от договора, заемателят се
задължава да върне на заомедотале сумата на 4 равни месечни вноски, всяка
от които в размер на по 65 лв., в следните срокове:
Първа вноска от 65 лв. до 30.11.2019г.,
Втора вноска от 65 лв. до 30.12.2019г.,
Трета вноска от 65 лв. до 30.01.2020г.,
Четвърта вноска от 65 лв. до 28.02.2020г.
Тълкувайки действителната воля на страните по представения
договор за заем, съдът намира за неоснователен довода, че заемната сумата не
е предадена на ответника. Неоснователен е и довода, че процесния договор за
заем, не може да служи, като разписка за предаване, респективно получаване
на заемната сума. В настоящия случай, представеният по делото договор за
заем, на който ищецът основава исковата си претенция срещу ответника има
характер и на разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от
ответника, т. е. установява реалното предаване на процесната заемна сума от
ищеца на ответника, което е една от основните характеристики на договора за
заем. Това обстоятелство се установява от съдържанието на сключения между
страните договор за заем.
Съдът приема, че разписката се предоставя от кредитора на длъжника
и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид реалния характер на договора за заем по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична
сума. След като по делото се установява, с оглед разпоредбата на чл. 1 от
договора за заем, сключен между страните на 28.10.2019г., че сумата по заема
е била реално платена, респективно получена от ответника, то следва да се
направи обоснован извод за наличие на възникнало валидно заемно
облигационно отношение между страните по делото. На следващо място,
съдът приема, че при така обективираното съдържание на договора за заем
"заемодателят е предоставил на заемателя сумата 260 лева" задължението
на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелства и подписът на
заемателя– ответник по делото. Няма твърдение, нито доказателства заетите
парични средства да са върнати на ищеца. С оглед на обстоятелството, че в
процесния случай ответникът не е доказал, че е изпълнил поетото към ищеца
задължение да върне заетата сума са налице предпоставките за ангажиране на
договорната му отговорност, съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е уважил
предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на
260 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 06.04.2020 г. /датата
4
на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
сумата, като основателен и доказан.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 273 от ГПК въззивникът - ответник, следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна-ищец, своевременно поисканите и дължими разноски в
размер на сумата от 150 лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на особения представител на ответника за въззивната
инстанция.
По държавната такса за въззивното обжалване.
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на
въззивна жалба подадена от особения представител на ответника.
Съгласно мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, особеният представител, не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от представляваната от него
страна, която не е освободена от заплащането й. Дължимата държавна
такса по чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде присъдена от съда с настоящия акт и се
възложи на жалбоподателя с оглед изхода по спора. Ето защо,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата държавна
такса за обжалване пред въззивната инстанция. Такава е и константната
съдебна практика намерила израз в Определение № 34 от 24.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2260/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 570 от 10.12.2018 г.
на ВКС по к. т. д. № 1461/2018 г., Определение № 493 от 5.10.2016 г. на ПАС
по в. ч. гр. д. № 512/2016 г., Определение № 181 от 6.03.2019 г. на ОС -
Добрич по в. ч. гр. д. № 145/2019 г. и Решение № 624 от 5.07.2019 г. на ОС -
Варна по в. т. д. № 756/2019 г.
Поради гореизложеното, на осн. чл.18, ал.1 ТДТГПК, с оглед изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от
25.00 лв. представляваща дължимата държавна такса за обжалване пред
въззивната инстанция.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
5
лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на
такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366 от 14.10.2020 г. по гр.д № 524/2020
г. по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА М. П. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Разград, ул. Марица № 9, вх. А, ет. 5, ап. 18, ДА ЗАПЛАТИ на З. А. А., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Фондови жилища“ № 11, вх. Г, ет. 7, ап. 121,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 273 от ГПК, сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция по в.гр.д. № 287/2020г. - по описа на Окръжен съд – Разград
разноски /заплатено адвокатско възнаграждение на особения представител на
М. П. Й./.
ОСЪЖДА М. П. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Разград, ул. Марица № 9, вх. А, ет. 5, ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, в банка
“Уникредит Булбанк”АД, клон Разград, пл.”Момина чешма” № 1, BIC –
UNCRBGSF, IBAN: BG37UNCR75273111623001, следните суми:
- 25.00 лева /двадесет и пет лева/ – представляваща държавна
такса за обжалване пред въззивна инстанция в производството по в.гр.д. №
287/2020 г. по описа на Окръжен съд - Разград, на основание чл. 77 ГПК във
вр. чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,
- 5 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
6
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7