№ 2243
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Лиляна Янк. Камбарева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110115361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г.
Т. К., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против Т. Г. К., ЕГН
********** и С. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ********** е
предявен иск за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от ****
кв.м, съставляващо поземлен имот №73 по КП на с.о. „Ч.г.“, землището на с.
К., общ. Варна, при граници: от две страни кадастрална граница, път и
поземлен имот № 74, ведно с построената в имота двуетажна, масивна
еднофамилна жилищна сграда, с железобетонна конструкция, със застроена
площ от 150 кв.м, състояща се от: на първия етаж – хол, спалня, баня и
тоалет, а на втория етаж – три спални, хол, баня и тоалетна.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права.
Ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа
неформален договор за дарение, по силата на който, неговите родители –
двамата ответници в настоящото производство, са му дарили същите. Твърди
и упражнено давностно владение, продължило повече от 15 години към
датата на подаване на исковата молба в съда. Ищецът сочи, че владее имотите
лично, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Обработва имота, реновира и
ремонтира изградената в имота жилищна сграда, като живее заедно със своето
семейство в нея. Макар ответниците да не смущават владението на своя син
върху имотите, те отказват да му прехвърлят правото на собственост върху
същите. Обосновава правен интерес от предявяване на иска с твърдението, че
макар от години да е собственик на имотите, той няма документ, с който да се
легитимира като такъв.
1
В срока по чл.131 ГПК ответниците представят общ писмен отговор, с
който макар да не заявяват изрично, че признават предявения иск, сочат, че не
оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърдят, че
техният син и ищец в настоящото производство е собственик на имота, като
те са му го подарили на неговия 27-ми рожден ден. От този момент ищецът
владее поземления имот и изградената в него къща, плаща данъците и
извършва подобрения в имота. Заявяват, че посещават имота, но нямат
претенции да е тяхна собственост. Сочат, че имат дъщеря, която е запозната с
тези обстоятелства и също няма претенции към имота на своя брат.
В открито съдебно заседание, ответниците лично потвърждават, че
признават изцяло ищцовата претенция. Ищецът отправя искане за
постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, на
основание чл.237, ал.1 ГПК. Заявява, че не претендира разноски.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи:
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на §4а
ЗСПЗЗ № 23, том ХІХ, дело №12630/1995 г. на ВРС; скица № 98/21.09.22г. на
ПИ № 73 по КП на с.о. „Черешова градина“, землище на с. К., общ. Белослав;
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК изх.
№**********/13.10.2022 г., от които се установява, че собственици на
процесния поземлен имот са ответниците, като в същия има изградена
монолитна жилищна сграда.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е
допустим и основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е
достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща
хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че
признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира,
че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.
С оглед установеното по делото, както и предвид отправеното искане на
ищеца, съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият
следва да бъде уважен.
Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага подробни мотиви за
това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените разноски по делото, но с оглед изричното му изявление, че
не претендира такива, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
2
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на: Т. Г. К., ЕГН
********** и С. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ********** че Г. Т.
К., ЕГН **********, с адрес: **********, Е СОБСТВЕНИК на недвижим
имот, представляващ дворно място с площ от **** кв.м, съставляващо
поземлен имот №73 по КП на с.о. „Ч.г.“, землището на с. К., общ. Варна, при
граници: от две страни кадастрална граница, път и поземлен имот № 74,
ведно с построената в имота двуетажна, масивна еднофамилна жилищна
сграда, с железобетонна конструкция, със застроена площ от 150 кв.м,
състояща се от: на първия етаж – хол, спалня, баня и тоалет, а на втория етаж
– три спални, хол, баня и тоалетна, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3