О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260226 26.08.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и шести август, през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя Белева
2. мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1640 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1070 от 29.04.2020г. по гр.д.№ 5728/19г. на РС- Бургас Ю.Д.Ф. е осъдена да заплати на „ВИП Мениджмънт“
ЕООД сумата от 444,40 лв., представляващи такси и разходи за консумативи,
дължими на основание чл.6 и чл.7 от Договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Съни Хил“, сключен на 17.03.2016г., за самостоятелен обект-
апартамент №5 в бл.6, ж.к.“Съни хил“, гр.Бургас, за периода от м.август 2018г.
до м.март 2-19г.- по 55,55 в. месечно, ведно със законната лихва, считано от
18.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумите 49,98 лв.- разноски по
делото за държавна такса и 499,82 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Искът за главницата е отхвърлен
за горницата над уважения размер до претендирания- 444,56 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на процесуалния представител на ищеца на 18.05.2020г., а на
процесуалния представител на ответника- на 22.05.2020г.
Против решението е постъпила въззивна
жалба вх.№19929/5.06.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв.Г.С., в
качеството на пълномощник на Ю.Д.Ф.. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени
са оплаквания, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Иска се
решението да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.
На първо място се сочи, че от
приложените по делото доказателства е видно, че процесния имот е закупен по
време на брака между въззивницата и съпруга ѝ Г. Филипов. Неправилни били
разсъжденията на съда, че действието на договора било прекратено предсрочно
едностранно от нея- чрез развалянето му, поради неизпълнение задълженията на
ищеца по делото. намира за неправилни изводите на съда, че приложените
доказателства не касаят договора за управление, че /изявлението за
прекратяване- бел. на докладчика/ не изхожда от Ф., както и че нямало данни да
е връчено на представител на дружеството. Счита, че представените доказателства
касаят процесния имот и целия комплекс. Видно било, че голяма група собственици
многократни изисквали изпълнение на договора от ищеца, като накрая било
изпратено изявление за развалянето му. Съпругът на ответницата участвал в това
си качество на събранията на етажната собственост и като такъв се подписвал под
документите. От тях се виждало, че изявлението за разваляне било изпратено на
19.12.2016г. с посочени пощенски кодове.
Дори да се приемело обаче, че
договорът не бил развален от ответницата, изпълнение по него не се дължало от
нея, поради неизпълнението му от ищеца. По делото били приети безспорни,
датиращи от 2016г. доказателства за това. Сочи, че изпълнението на договора не
се доказва само с гласни доказателства, но и с писмени такива. Ищецът не бил
представил нито един документ, установяващ извършени от него плащания, свързани
с поддръжката и управлението на комплекса. Обратното- неизпълнението на
договора се твърдяло от множество собственици на обекти в сградата. Не следвало
да се кредитират показанията на св.Тошко Трифонов, който бил съпруг на адвоката
на ищцовата страна и син на настоящия управител на ищцовото дружеството, поради
което бил заинтересован от изхода на делото. Цитирани са мотивите на съдебно
решение по друго дело на БРС, по което страна е било ищцовото дружество, с
идентичен предмет, по което съдът приел, че дори при представени доказателства
за заплащане на някакви разходи, съдът не може да направи извод, че те са
направени за услуги, свързани с общите части на комплекса. Било видно още, че
ищецът претендира от ответниците да му заплатят разходи за собствени нужди,
което въззивникът намира за несериозно и несъстоятелно. В заключение е
посочено, че районният съд не бил анализирал поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото, не бил извършил и служебна справка по
гр.д.№6087/2019г. по описа на БРС, поради което постановил неправилен и
необоснован съдебен акт. Претендира разноски.
Направено е искане да се приемат
като доказателство протокол от с.з. на 18.11.2019г. по гр.д.№6087/2019г. на БРС
и решение №407/29.01.2020г. по същото дело, които станали известни на страната
след приключването на производството пред първата инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв.В.Ф. – пълномощник на „ВИП Мениджмънт“ ЕООД.
С него въззивната жалба се оспорва като частично недопустима /в частта, с
която се обжалва решението, с което иска е отхвърлен/, а по същество- като неоснователна.
Намира за верни изводите на БРС
относно липсата на доказателства, установяващи наличието на сключен брак между
ответницата и сочения като неин съпруг, като същите се основавали на правилата
на доказване в гражданския процес. Справката от имотния регистър според
въззивника може да е само индиция за наличието на брак между страните, но не и
безспорно да доказва това. Заявява, че тежестта на доказване на това
обстоятелство лежи върху страната, която се позовава на него, а именно-
ответницата. Правилен бил и извода на съда, че дори да било доказано наличието
на брак между ответницата и Филипов, то правното значение на този факт не било
такова, каквото се претендира от въззивницата. Сключването на договор по чл.2
от ЗУЕС от единия съпруг не означавало, че за изпълнението на задълженията по
този договор всеки от съпрузите отговаря в режим на разделност. Отговорността
им била солидарна, поради което липсвало основание за частично отхвърляне на
иска. Развити са подробни съображения, основаващи се на разпоредбата на чл.32,
ал.2 СК. Наред с това се изтъква, че бидейки страна по сключения и вписан
договор, ответницата се задължила за цялата престация, поради което правилно
районният съд уважил иска срещу нея за всички дължими вноски по процесния
договор.
Неоснователно било и оплакването
за неправилна преценка на събраните по делото доказателства. На първо място се
сочи, че снимките на документите от друго дело не са годни доказателства,
понеже нямат характера на заверени по реда на чл.183 ГПК преписи от документи.
Дори обаче да било обратното, те не установявали твърденията на ответницата.
Развити са пространни доводи.
Възразява да бъдат приети писмените
доказателства, приложени към жалбата, тъй като обстоятелствата, изложени като
пречка за представянето им пред БРС не покривали фактическия състав на
разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК. Намира, че доказателственото искане е
преклудирано. Намира също, и че двете дела не са с идентичен предмет- дулото,
по което са приложените доказателства е с предмет неоснователно обогатяване, а
настоящото е за суми, търсени от ищеца на договорно основание.
Иска от съда атакуваното решение
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Прилага документи за извършените разноски.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва съдебното решение в частта, с която иска е уважен
/в останалата част, с която се обжалва решението на БРС за отхвърляне на
исковете против въззивника, жалбата е недопустима/. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно, от надлежно
упълномощен адвокат.
По доказателствените искания:
На основание чл.266, ал.1 ГПК
приложените писмени доказателства следва да бъдат допуснати, а по тяхната
доказателствена стойност съдът ще се произнесе с решението по делото.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1640 по описа за 2020г.
на БОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.08.2020г. от 10,40 ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
ДОПУСКА приложените с въззивната жалба
доказателства- доказателство протокол от
с.з. на 18.11.2019г. по гр.д.№6087/2019г. на БРС и решение №407/29.01.2020г. по
същото дело.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.