Р
Е Ш Е Н И Е
№938
гр.
Перник, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01646 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, чрез пълномощника си юрк. Е.М., срещу „Божидар Кирилов
1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Отец Паисий“, бл. 57, вх. А, ап. 8, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 4229,11 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Георги Мамарчев“
бл. 1 (зала за спортни дейности), от които: главница в размер на 2891,91 лева
за периода от 01.05.2013г. до 31.03.2017г. включително, сумата от 1337,20лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2013г. до
20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 00064/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника му адв. Д. М., е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искови претенции по размер, като
прави възражение за погасяване на голяма част от същите поради изтекла
погасителна давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът
намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
По делото са приети и неоспорени от
ответника Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
Топлофикация-Перник ЕАД от 2008 г., приети въз основа на Закона за енергетиката
(ЗЕ) от съвета на директорите на ищеца и одобрени с решение на ДКЕВР. Съгласно
чл. 21 от общите условия измерването на подадената топлинна енергия се извършва
непрекъснато през периода на продажба чрез средства за търговско измерване,
монтирани на границата на собственост на абонатната станция или на място
съгласувано между страните, които са с автономно захранване, като отчитането на
средствата за търговско измерване се извършва от продавача ежемесечно по
съгласуван между страните график, при което има право да участва и купувачът по
договора. Предвидено е също в чл. 31 и сл. от общите условия, че купувачите
заплащат цената на топлинната енергия, която се определя съгласно действащото
законодателство, ежемесечно въз основа на издадена данъчна фактура по начините
и сроковете, уговорени между страните.
Отношенията между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през процесния
период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в
редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в
които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него
и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Когато обаче
топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, който съгласно
легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който купува топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът предвижда това
да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди. Регламентираната
в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма
за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
Както в писмения отговор, така и в
съдебно заседание, ответникът не оспорва обстоятелството, че се намира в
облигационни отношения с ищеца, поради което съдът е обявил това обстоятелство
за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Предвид изложеното съдът приема, че
между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, поради което
ответникът, като небитов клиент, дължи на ищеца продажната цена на потребената
за имота топлинна енергия за процесния период на договорно основание.
Ответникът не оспорва и обстоятелството, че до процесния обект е доставяна
топлинна енергия за процесния период на стойност, идентична с тази, посочена в
петитума на исковата молба (уточнен в хода на производството), поради което
съдът е обявил и това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за погасяване на част от сумите по давност. Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 07.01.2019г., поради което и
съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила
преди 07.01.2016г. са погасени по давност. Съдът намира, че погасени по давност
са вземанията за главница в размер на 2857.02 лв. за периода 01.05.2013г. до 31.08.2015г.,
поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За
останалата част от иска за главница в размер на 34.89 лв. за периода от
01.08.2016г. до 31.03.2017г. съдът намира, че ищецът е доставил топлинна
енергия на процесния търговски обект, поради което и установителният иск за тях
следва да бъде уважен.
Задълженията на ответника за заплащане
на цената на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84,
ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Ищецът претендира вземане за
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013г. до
20.09.2018г. На ищцовото дружество се дължи сумата от 1337,20 лева за
претендирания период. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, обаче, с
погасяването по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните
вземания. Поради това съдът намира, че погасени по давност са вземанията за
лихва в размер на 1331,75 лева за периода от 08.07.2013г. до 08.10.2015г.,
което води до отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен.
За
останалата част от иска за лихва за забава в размер на 5,45 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 09.10.2016г. до 20.09.2018г. установителният иск
за лихва е основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 34.89 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.01.2019г. до
окончателното й плащане.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното
и исковото производства, от които: 150.00 лева – за исковото производство и
50.00 лева – за заповедното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 369,16 лева, от които: 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 84,58 лв. – държавна
такса в исковото производство, 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 84,58лв. – държавна такса в заповедното производство. В
съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 3,52 лв. за направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът е доказал
разноски в размер на 850.00 лева, от които, съобразно отхвърлената част, следва
да му бъдат присъдени 841,90 лв.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу „Божидар Кирилов
1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Отец Паисий“, бл. 57, вх. А, ап. 8, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 34,89 лв., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, ул.
„Георги Мамарчев“ бл. 1 (Зала за спортни дейности) за периода от 01.08.2016г.
до 31.03.2017г., сумата от 5,45 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 09.10.2016г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
34,89 лв., считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение
– 07.01.2019г. до окончателното й плащане, за които суми по ч. гр. дело № 00064/2019г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА
ДАВНОСТ ИСКОВЕТЕ В ЧАСТИТЕ ИМ, с които се иска да бъде установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 2857,02. за периода от 01.05.2013г. до
31.08.2015г., и сумата от 1331,75 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 08.07.2013г. до 08.10.2015г.
ОСЪЖДА „Божидар
Кирилов 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 57, вх. А, ап. 8, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 3,52 лв., представляваща направени в заповедното и исковото
производство разноски за държавни такси
и юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ
на „Божидар Кирилов 1“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 57, вх. А, ап. 8 сумата от 841,90лв.,
представляваща направени исковото и заповедно производства разноски за адвокатско възнаграждение, в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане
на решението в сила ч. г. д. № 00064/2019г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.