№ 289
гр. Монтана, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102871 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „Й.Б.“ ЕАД срещу П. С. С., както
следва: иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване съществуване на вземане за сумата от 666,76 лв. (шестстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи общ
сбор на дължимите суми по сключените между страните договори: Договор за
мобилни услуги № ************ и Договор за лизинг от *********г., по
които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 733553, едно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2024г., до
окончателното изплащане на вземането. от които:
147.11 лв. - незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 15/05/2022- 15/06/2022г.
неустойка в размер на 393.86 лв., начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя.
125.79 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода
15.05.2022 г. – 10.02.2024г .
1
Ищецът твърди, че ответникът не е погасил на падежа задълженията си
за срочно заплащане на услугите, поради което е станал причина за съдебното
производство. Не е изпълнявал задълженията си по договора, в резултат, на
което е предсрочно прекратен и дължи неустойка и оставащите лизингови
вноски. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 1817/2024 г. на РС – Монтана. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва претендираните
суми. Не бил поканен и не е обявена предсрочната изискуемост на договора за
лизинг. Неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 422 от ГПК има за предмет
установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл. 410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч. гр. д. № 1817/2024 г. по описа на
РСМ е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на
дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за главница за
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски,
дължими суми за мобилни устройства и неустойки по фактури за период от
15.05.2022 г. до 15.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.07.2024
г. до изплащане на вземането.
Длъжникът не е октрик на адреса, поради което са дадени указания за
предявяване на установителен иск.
От така посочените данни се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че
ответникът и "Й.Б." ЕАД /, са се намирали в облигационни правоотношения
2
по предоставяне на мобилни услуги и на устройство на лизиниг, възникнали
по силата на сключените договор за мобилни услуги, а именно Договор за
мобилни услуги № ************ от ********* г. и Договор за лизинг от
********* г.
Ответникът не е оспорил представените договори, ето защо съдът
приема, че отразеното в тях обвързва страните, а именно, че ищецът се е
задължил да осигурява на ответника мобилни услуги и му е предоставил
описаните в договорите устройства и базови аксесоари за тях. В договора
изрично е отбелязано, че потребителят е запознат, получил е екземпляр и се е
съгласил да спазва Общите условия на мобилния оператор.
Страните не спорят, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника електронни съобщителни услуги във връзка с използването на
мобилни номера.
По делото са представени фактура № **********/15.05.2022 г., №
**********/15.06.2022 г. и № **********/15.08.2022 г.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която За
ползваните услуги през периода *********г. 14.04.2022г. е издадена фактура
№ **********/15.04.2022г. за сумата 110.08лв., която е платена на 20.04.2022г.
За ползваните услуги през периода 15.04.2022г. 14.05.2022г. е издадена
фактура №**********/15.05.2022г. за сумата 126.83лв., която не е платена. В
нея са включени мо-билни услуги на стойност 120.84лв. с ДДС и лизингова
вноска 5.99лв. За периода 15.05.2022г. 14.06.2022г. е издадена фактура
№**********/15.06.2022г. За сумата 33.60лв. с ДДС, от които 27.61лв. с ДДС
за мобилни услуги и 5.99лв. лизингова вноска. Задължението не е платено. На
15.08.2022г. е издадена фактура №********** за сумата 507.67лв., която също
не е платена. Тя включва оставащите вноски за лизинг на обща стойност
113.81лв. и неустойка за предсрочното прекратяване на договора 393.86лв.
Освен горните фактури, ищецът е издал и кредитно извести
№**********/15.07.2022г. за сумата 1.34лв. Така се оформя следното
задължение по фактури: 126.80+33.60+507.67-1.34=666.76 лева. Общият
размер на неустойката и по двата договора е 393.82лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
3
Видно от представените договори за мобилни услуги, между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни
месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договорите
се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити
за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи
могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него.
Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В
процесните договори страните са уговорили дължимостта на абонаментна
такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима
предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана
от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се
осъществява ползването на мобилните услуги.
Ето защо съдът достига до извод, че дължимостта на месечната
абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответния
отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ,
съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била
налице възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в
съответния абонаментен план. За всеки от процесните мобилни номера е
приложена справка за общо потребление, в която са разписани
предоставените услуги и съответните такси за тях.
Няма оспорване от ответник да не са били предоставени услугите от
ищеца, или да е бил в невъзможност да ползва услугите по вина на ищеца,
така, че няма възможност да се освободи от отговорността да заплаща
уговорените месечни такси по сключените между страните договори.
На следващо място ответникът не спори, че е получил лизинговите
вещи, а и същото се удостоверява с положените от него подписи, че е ги е
получил.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесните договори за лизинг месечните
4
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията му в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно
сключения между страните договор за такива услуги и общите условия на
мобилния операртор. В чл. 4 от процесните договори за лизинг е посочено, че
с подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е омплектован с цялата документация, вкл. гаранционна
карта, т. е. доказва се, че ищецът е предал на
ответника устройствата- мобилни апарати и базови аксесоари, предмет на
гореописаните договори за лизинг.
Съгласно чл. 10 от от Общи условия на договор за лизинг всяка от
страните може да развали договора с едностранно писмено изявление.
Съгласно чл. 11 от Общи условия на договор за лизинг лизингодателят
може да развали договора за лизинг и в следните случаи: неизпълнение на
договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, по който
лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в хипотезата на
неговото прекратяване от Лизингополучателя в качеството му на абонат
на мобилни и/или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя или
представяне на неверни или неточни данни. При разваляне на договора
за лизинг по вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя
сума в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните, както
и всички други парични и други задължения, предвидени в договора
за лизинг, в това число задължения за неустойки и др.
Според чл. 12 от същите ОУ в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право, в
съответствие с разпоредбите на договора, Общите условия и действащото
законодателство: с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и Общите
условия, и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както
и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими
и/или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез
5
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите и/или
принудително да удовлетвори вземането си. Месечните вноски и другите
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
По делото не са ангажирани доказателства относно упражняването на
потестативното право на ищеца да развали договора за лизинг при наличието
на някоя от хипотезите по чл. 10 от Общите условия /ОУ/ към същия,
съответно да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми по реда
на чл. 12 ОУ.
С оглед неангажираните по делото писмени доказателства, съдът
намира, че не е изпращано уведомление за прекратяване на договорите, като
несъстоятелно се явява твърдението в молба-становище от 20.06.2023 г., че е
приложена към исковата молба покана за доброволно изпълнение, след като
такава не описана в приложения към исковата молба.
Във връзка с обстоятелството, че ищецът не е представил доказателства
относно прекратяването на договора по вина на ответника, съответно
упражняването на правото му да развали сключения договор и да
начисли неустойка не е упражнено, то в тази връзка съдът намира
предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователен.
Въпреки горното следва да бъде посочено, че процесните вземания
произтичат от договори за лизинг, в които са били определи размерите и
падежите на лизинговите вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по погасителните планове, обективирани в договорите, следва
да бъде съобразено в рамките на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
дори и да не са настъпили последиците на предсрочната изискуемост на
цялото задължение по договорите за лизинг. Длъжникът /ответникът/ дължи
изпълнение за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен между страните. Позоваването
на предсрочната изискуемост /която е подвид на изискуемостта/ не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК. Следователно искът не може да бъде отхвърлен при безспорно
установено неизпълнение на вземане, чиито падеж е настъпил – виж и
6
задължителните за съдилищата разяснения по т. 1
от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г.,
ОСГТК.
По делото не се твърди, а и не бяха представени доказателства, от които
да изведе плащане от ответника.
С оглед на горното претендираните суми за неплатени мобилни услуги и
лизингови вноски, следва да се уважи. Сроковете по договорите а лизинг са
изтекли към момента на последното открито съдебно заседание, като на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид настъпването на
срока за погасителните вноски.
Също така би се стигнало до недобросъвестно обогатяване от страна на
потребителя, след като се установи, че е получил лизинговите вещи и не е
заплатил или върнал същите. Поради горното съдът следва да уважи
претенцията на ищеца за незаплатените вноски по лизинговите договори и
потребените мобилни услуги.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van
Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и
разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици". Това е принцип в общностното потребителско право, който
следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното
законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в
7
предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове
неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и
двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в
невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор
– чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема
при допускане на неизпълнение.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в
конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното
вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите, претендирана в заявлението, съдът намира, независимо от
уговорения максимален размер на същата до размер на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, че начина, по който се формира, остава
неясен за потребителя. В процесните договор се съдържа информация относно
стандартен месечен абонамент, посочени са месечни абонаментни такси с
отстъпки, но неясно остава как е формиран размера на неустойката, както и
каква част от общо претендираната сума представлява стойността на
отстъпките и как е определена съответната част на разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на
доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора. В частната жалба не е
възпроизведен точно и изцяло посочения в договор механизъм за формиране
на размера на неустойката, като в същият е уговорено, че освен месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на
договора, до посочения максимален размер, се прибавят и част от стойност на
отстъпките по абонаментни планове, съответстваща на оставащата част от
договора, част от разлика между стандартна цена на устройство по този или
друг, неизтекъл договор, към конкретен момент, по ценова листа, действала
към този момент, която цена, както е посочено от заявителя, е уговорена в
друг договор за лизинг. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно
формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране
на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно
разписаното в договора.
Горното прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата
8
тежест при поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на
дължимата неустойка, поради което и изводите на заповедния съд за наличие
на обоснована вероятност клаузата за определяне на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги да
е неравноправна е правилен.
На следващо място, автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е
ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
същото тълкувателно решение, преценката за нищожност
на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ
момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. При сключване на договор
за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да предостави на
потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-
силната страна/ и потребителя /икономически послабата страна/. От
съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от общите
условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
9
невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да
заплати неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства "Й. Б." ЕАД е предвидило в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка,
даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор.
С тази клауза от ОУ се нарушава принципът за равнопоставеност на
страните, като не е предвидено аналогично право на потребителя за
автоматично прекратяване договорната връзка при виновно неизпълнение
задълженията на оператора. Нарушава се и изискването за добросъвестност
поради липса на посочване по ясен начин дали е приложима при частична или
пълна забава, не се отчита тежестта на неизпълнението, не е осигурена
възможност на потребителя след предупреждение да изпълни задължението
си в определен срок, за да избегне прекратяване на договора. Клаузата
противоречи и на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Горепосочените обстоятелства
обосновават вероятна неравноправност на предвидената в чл. 9 и 11 от ОУ
клауза за прекратяване на договорната връзка, поради което и претенцията за
заплащане неустойка поради прекратяване на договора на това основание се
явява неоснователна. Неоснователността на претенцията за неустойка влече
неоснователност и на акцесорното вземане за лихва за забавено плащане. -
така смисъл Определение № 227 от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. 143/2024 г. по
описа на ОС – Монтана и Решение № 131 от 30.04.2024 г. на ОС - Монтана
по в. гр. д. № 66/2024 г.
10
Както бе посочено по-горе съдът не следва да уважава неустойката
между стандартната цена и преференциалната цена, доколкото не бе
установено разваляне на договора.
По разноските:
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да
се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 1610 лева, от които 505 лева
– разноски в заповедното производство, и 1105 лева – разноски в исковото
производство, от които 25 лева – държавна такса в исковото производство, 480
лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице и 300 за
особен представеител. От тях в тежест на ответника следва да се възложи
сумата 658.98 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, от които
206,70 лева – разноски по заповедното производство, и 452,28 лева – разноски
в настоящото производство.
Ответникът не е претендирал разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. С. С., ЕГН **********, дължи
на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *************, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1817/2024 г., по описа на РС – Монтана, а
именно:
- на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД – сумата
147,11 лева – неплатени абонаментни такси за периода от 15.05.2022 г. до
15.06.2022 г. по сключени с Договор за мобилни услуги № ************ от
********* г., ведно със законната лихва от 18.07.2024г.до окончателното
плащане;
- на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД – сумата
125,79 лева – неплатени лизингови и предсрочно изускуеми всноски за
периода 15.05.2022 г. до 15.06.2022 г. по сключени с ищеца Договор за лизинг
от ********* г.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 393,86 лева – неустойка за предсрочно
11
прекратяване и преференциална цена на сключените между страните
договори по вина на ответника по Договор за мобилни услуги №
************ от ********* г. и Договор за лизинг от ********* г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. С. С., ЕГН **********, да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *************, сумата 658.98 лева - разноски, от
които 206,70 лева – разноски по гр.д. № 1817/2024 г., по описа на РС –
Монтана, и 452,28 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12