№ 244
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100506923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20027287 от 05.04.2022г. по гр. д. № 2353/ 2021г. на Софийски районен съд,
66 състав, “Б.Р.И.” ЕООД е осъден да плати на “ЗСК Д. АД сумата 6439,24 левам
представляваща цена на стока, съгласно договор за доставка, съгласно фактури № 18246/
31.10.2012г. за сумата 551,88 лева; № 18249/ 02.11.2012г. за сумата 1005,48 лева; № 18247/
05.11.2012г. за сумата 778,68 лева; № 18243/ 07.11.2012г. за сумата 1005,48 лева; № 18431/
07.11.2012г. за сумата 438,48 лева; № 18434/ 09.11.2012г. за сумата 451,72 лева; № 18441/
15.11.2012г. за сумата 1103,76 лева; № 18444/ 16.11.2012г. за сумата 1103,76 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда-
26.10.2017г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1 935,20 лева, представляваща
лихва за забава за периода 26.10.2014г.- 26.10.2017г.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени предявените искове, в
срока по чл. 263 ГПК, е постъпила въззивна жалба от „Б.Р.И.“ ЕООД, в която се релевират
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. В същата се
изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че между страните е сключен
договор за доставка, както и че ищецът е изпълнил задължението си. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е счел за недоказано възражението по чл. 301 ТЗ. Заявеното
искане е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗСК- Д. АД, в който
1
се изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането е за потвърждаване на
решение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че
ищецът е издал фактури № 18246/ 31.10.2012г. за сумата 551,88 лева; № 18249/ 02.11.2012г.
за сумата 1005,48 лева; № 18247/ 05.11.2012г. за сумата 778,68 лева; № 18243/ 07.11.2012г. за
сумата 1005,48 лева; № 18431/ 07.11.2012г. за сумата 438,48 лева; № 18434/ 09.11.2012г. за
сумата 451,72 лева; № 18441/ 15.11.2012г. за сумата 1103,76 лева; № 18444/ 16.11.2012г. за
сумата 1103,76 лева. Във всички фактури като получател е посочено ответното дружество, а
като предмет на доставката- бетон. Във фактурите е положен подпис за получател.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Процесната искова претенция се основава на твърдения за неизпълнени от ответника
договорни задължения за заплащане стойността на доставени от ищеца стоки по договори за
покупко- продажба на папки, за които суми ищецът е издал процесните фактури.
Релевантните към предмета на делото въпроси са наличие на валидно сключен договор за
продажба, предаване на стоката, предмет на договора. Съгласно правилата на разпределение
на доказателствената тежест, доказването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на
плоскостта на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи,
съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена.
Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не
са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението
на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености- чл. 327,
2
ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на
обикновената продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на
стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за решаване на въпросите възникнало ли е
между страните облигационно правоотношение въз основа на договор за търговска
продажба и изпълнил ли е задължението си продавачът по същото, ищец в
първоинстанционното производство.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/
27.03.2008г. по т. д. № 454/ 2008г., решение № 96/ 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г.,
решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. и др., фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката- вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните,
респ. на техните представители, време и място на сключване на договора.
С оглед тези принципни разяснения, съдът намира за доказано в производството, при
съобразяване на ангажираните по делото писмени доказателства, че страните по делото са се
намирали в търговски взаимоотношения, като в изпълнение на сключени договори за
покупко- продажба, ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните в процесните
фактури стоки. Възраженията на ответника, че между страните не са сключени договори за
търговска продажба и че стоките не били доставени, съответно приети, са неоснователни. В
случая фактурите са подписани от страните по делото, в тях стоката е индивидуализирана
със съществените си белези- вид, количество, стойност, посочен е начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване- в този смисъл фактурите следва
да се приемат като доказателство за възникнали договорни правоотношения по договори за
покупко- продажба между страните и за получаване на стоката, предмет на договорите, най-
късно на датата на получаване на процесните фактури, поради което в тежест на купувача е
възникнало задължението за заплащане на покупната цена (в този смисъл решение № 23/
07.02.2011г. по т.д. № 588/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).
Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове и тяхното уважаване.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което обуславя неоснователността
на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20027287 от 05.04.2022г. по гр. д. № 2353/ 2021г. на
3
Софийски районен съд, 66 състав, “Б.Р.И.” ЕООД е осъден да плати на “ЗСК Д. АД сумата
6439,24 левам представляваща цена на стока, съгласно договор за доставка, съгласно
фактури № 18246/ 31.10.2012г. за сумата 551,88 лева; № 18249/ 02.11.2012г. за сумата
1005,48 лева; № 18247/ 05.11.2012г. за сумата 778,68 лева; № 18243/ 07.11.2012г. за сумата
1005,48 лева; № 18431/ 07.11.2012г. за сумата 438,48 лева; № 18434/ 09.11.2012г. за сумата
451,72 лева; № 18441/ 15.11.2012г. за сумата 1103,76 лева; № 18444/ 16.11.2012г. за сумата
1103,76 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда- 26.10.2017г., до окончателното плащане на сумата, сумата 1 935,20 лева,
представляваща лихва за забава за периода 26.10.2014г.- 26.10.2017г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4