Определение по дело №1403/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1797
Дата: 7 септември 2016 г. (в сила от 27 септември 2016 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20162100501403
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер V - 1797                                         07.09.2016 г.                                         град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                             пети граждански въззивен състав

На:          седми септември                                               две хиляди и шестнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА П.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА

                                                                                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора Кралева  

въззивно гражданско дело № 1403 по описа за 2016 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 435, ал.4 ГПК.

Образувано е по жалба на З.К.П. ***, подадена чрез пълномощник адв. Павлина Вълканова със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ № 2, ет.1, офис 7, против действия на ЧСИ Янко Бъчваров – рег.№ 709 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Бъчваров, изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр.П, м.“П“ и представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.43, с площ от 911 кв.м., записан в КККР на Тинка К. Янчева, попадащ изцяло в собствен терен на „ГУСВ“ ЕАД“, при граници на имота: ПИ №№ 44, 50, 42, 175.

Жалбоподателката твърди, че е трето лице по изпълнителното дело, като на 15.07.2016 г. е присъствала на извършване от ЧСИ Бъчваров на опис на възбранен недвижим имот, находящ се в гр.П, в.“П“, представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.43, с площ от 911 кв.м. В протокола за опис било посочено, че поземленият имот, обект на описа е записан в КККР на Тинка К. Янчева и попада изцяло в собствения терен на „ГУСВ“ ЕАД“, при граници на имота: ПИ №№ 44, 50, 42, 175, като за ПИ 58356.502.43 е отреден УПИ VІІ-43, кв.8, при граници: УПИ І-42, УПИ ІV-50, УПИ VІІ-44, кв.8 и север-улица. Твърди се, че описания от ЧСИ имот е собственост на жалбоподателката и нейните роднини, за което същите се легитимирали с нотариален акт № *, том *, рег.№ * дело № * г. на нотариус Мария Василева – рег.№ 370 в района на ЦРС, който бил издаден въз основа на Решение № 28/15.12.1999 г. на ПК – Приморско и Протокол за въвод във владение № 28А/05.04.2000 г. на ПК – Приморско. В тази връзка се излагат съображения, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като същите са извършени като е пренебрегнато правото на собственост върху имота на жалбоподателката и нейните роднини, които изцяло го притежават и така изключват възможността длъжника в изпълнителното производство да притежава право на собственост върху описания имот. Моли се съда да отмени действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана и извършване на опис на недвижимия имот. Направено е и искане на основание чл.438 ГПК съдът да постанови спиране на действията по изпълнението.

Длъжникът „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД не е депозирал възражения по жалбата в срока по чл.436, ал.3 ГПК, не се взема становище.

Първоначалният взискател Б.С.З. е представил писмени възражения в срока по чл.436, ал.3 ГПК, с които депозираната жалба се оспорва на първо място като недопустима. Изложени са и съображения за неоснователност на жалбата и се моли са оставянето й без уважение. Претендира се присъждането на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъединеният взискател „Еликон“ ООД също е депозирал писмени възражения в срока по чл.436, ал.3 ГПК, с които оспорва жалбата на третото лице като недопустима и неоснователна и се моли за оставянето й без уважение. Претендира се присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, ЧСИ Янко Бъчваров е изложил мотиви, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, обсъди събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров, рег.№ 709 с район на действие БОС, е образувано по молба на взискателя Б.С.З. срещу длъжника „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2014 г., издаден по гр.д.№ 554/2014 г. по описа на БРС, с който „ГУСВ“ ЕАД е осъден да заплати на „Еликон“ ООД сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение, като вземането по посочения изпълнителен лист е прехвърлено (цедирано) на Б.С.З. от страна на кредитора „Еликон“ ООД с договор за цесия от 29.08.2014 г. С постановление изх.№ 3679/05.09.2014 г. на ЧСИ Янко Бъчваров на основание чл.456 ГПК „Еликон“ ООД – взискател по изп.дело № 20127090400557 по описа на ЧСИ Бъчваров е присъединен като взискател по настоящото изпълнително дело против длъжника „ГУСВ“ ЕАД въз основа на удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК, за сумите, описани в удостоверението. Допълнително са присъединени като взискатели и други юридически лица.

По молба на присъединения взискател „Еликон“ ООД принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот с идентификатор № 58356.502.43, находящ се в гр.П, м.“П“, с площ от 911 кв.м., записан в КККР на името на Т К. Я, но попадащ изцяло в собствен терен на длъжника „ГУСВ“ ЕАД. В тази връзка, от изготвената по изпълнителното дело съдебно-техническа експертиза е видно, че с Решение на МС № 787/29.11.2000 г. на Министерският съвет е обявил ползваните и управлявани от закритите строителни войски недвижими имоти за частна държавна собственост, съгласно Приложение № 1, в което под № 242 е записан недвижим имот с площ от 27000 кв.м., гр.П, м.“П“, с описани сгради и бунгала, намиращи се в неговата площ, който е включен като непарична вноска в капитала на „ГУСВ“ ЕАД по силата на разпореждане № 4/30.12.2011 г. на МС за преобразуване на ДП „Строителство и възстановяване“ в еднолично акционерно дружество с държавно участие, а именно в „ГУСВ“ ЕАД(л.53-79 от изп.дело). От експертизата е видно също така, че в теренът от 27000 кв.м. в м.“П“ подадат изцяло или частично множество поземлени имоти с кадастрални идентификатори 58356.502.25, …, 58356.502.43, … 58356.502.177, като процесният ПИ с идентификатор 58356.502.43, с площ от 911 кв.м. е записан в КККР на Т К. Я и попада изцяло в оградения терен на „ГУСВ“ ЕАД.

От приложените към жалбата и по изпълнителното дело документи е видно, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ и наследяване по закон № *, том *, рег.№ *, дело № * г. на нотариус – рег.№ 370 в района на ЦРС, Т К. Я, З.К.П., З. К С и К Т С са признати за собственици на основание Решение № 28/15.12.1999 г. на ОПК – Приморско и Протокол за въвод във владение № 28А/05.04.2000 г., издадени по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници и наследяване по закон, на следния недвижим имот – двор-горско стопанство от 1,000 дка, девета категория, находящ се в м.“П“ в землището на гр.П, представляващ имот № 55030 по картата на землището, при описани в акта граници на имота. Понастоящем по КККР процесният имот № 55030 представлява поземлен имот с идентификатор 58356.502.43, с площ от 911 кв.м.

От справката на СП – Царево по партидата на имота е видно, че на 07.12.2015 г., Акт № 219, дв.вх.рег.№ 2412, вх.рег.№ 2415/07.12.2015 г., е вписан договор за наем от  01.12.2015 г., с който наемодателят „ГУСВ“ ЕАД“ е отдал под наем на наемателя „“Евентус БГ“ ООД терен с площ от 27000 кв.м. в местността „П“, гр.П (в който се включва процесния имот), за срок от 10 г.

По отношение недвижимия имот – ПИ 58356.502.43, предмет на принудителното изпълнение, по искане на ЧСИ Бъчваров е наложена възбрана, вписана в СВ –гр.Царево на * г., Акт № *, том * вх.рег.№ * г. (л.135) и е насрочен опис за 15.07.2016 г. За датата на насрочения опис ЧСИ Бъчваров е уведомил длъжника и взискателите, както и собствениците, съгласно приложения нотариален акт и справка от НБДН за наследниците, като жалбоподателката З.К.П. е уведомена със съобщение изх.№ 2602/06.07.2016 г., получено на 14.07.2016 г. от пълномощник И К (л.187 и л.189-гръб). Описът на ПИ 58356.502.43 е извършен на 15.07.2016 г., като от съставения Протокол за опис на недвижимо имущество от същата дата е видно, че на място е присъствал и И К – пълномощник на жалбоподателката З.П., както и К С, които заявили, че са собственици на имота, представяйки нотариален акт и решение на ОПК – Приморско и възразили срещу описа и изнасянето на имота на публична продан. В протокола за опис е посочено, че към момента на налагане на възбраната описаният имот е във владение на наемателя „Евентус БГ“ ООД, поради което е оставен за управление на същото дружество, както и че от ЧСИ е приета експертна пазарна оценка на имота, изготвена от вещо лице, в размер на 27800 лв. и е постановено същият да се изнесе на публична продан с начална цена в размер на 20850 лв. С разпореждане от 19.07.2016 г. на ЧСИ Бъчваров публичната продажба е насрочена за времето от 22.07.2016 г. до 22.08.2016 г.

Настоящата жалба с вх.№ 1908/25.07.2016 г. по регистъра на ЧСИ Бъчваров е изпратена чрез куриерска служба на 21.07.2016 г. (л.228-гръб), поради което е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. След депозиране на жалбата, жалбоподателката е представила на съдебния изпълнител обезпечителна заповед от 12.08.2016 г., издадена въз основа на определение № 168/11.08.2016 г. по гр.д.№ 288/2016 г. по описа на Районен съд – Царево, с което на основание чл.389 и чл.397 ГПК съдът е допуснал обезпечение на предявения иск по чл.440 ГПК от З.К.П. против длъжника по изп.дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров – „ГУСВ“ ЕАД и взискателите по същото изп.дело – Б.С. Златко и „Еликон“ ООД, за приемане за установено спрямо ответниците, че длъжникът не е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр.П, м.“П“ и представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.43 по КККР на гр.Приморско, с площ от 911 кв.м., като е наложена обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по изпълнително дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров (л.261). Въз основа на така представената обезпечителна заповед, с Постановление от 17.08.2016 г. (л.262) ЧСИ Бъчваров е спрял обявената публична продан на процесния недвижим имот за времето от 22.07.2016 г. до 22.08.2016 г., на основание чл.432, т.1 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, Бургаският окръжен съд намира, че настоящата жалба е недопустима, по следните съображения:

Предмет на обжалване са действия на ЧСИ Бъчваров – рег.№ 709 по изпълнително дело № 20147090400315, изразяващи се в налагане на възбрана и опис на недвижим имот, находящ се в гр.П, м.“П“ и представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.43 по КККР на гр.Приморско, с площ от 911 кв.м.

Безспорно жалбоподателката е трето лице по изпълнителното дело, като единственото изложено в жалбата съображение против атакуваните действия на съдебния изпълнител е, че тя и роднините й са собственици на описания имот.

С оглед изложените в жалбата доводи, съдът намира, че жалбоподателката не е легитимирана да обжалва посочените по-горе действия. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4, изр.първо ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според второто изречение на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника. Следователно, предпоставка за допустимост на жалбата на третото лице е осъществяваната от него фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната. В този смисъл, за да се приеме, че е налице правен интерес от жалбата, необходимо е третото лице да твърди, че владее вещта към релевантния момент – деня на запора или възбраната.

В случая, в настоящата жалба не са изложени каквито и да било твърдения процесният недвижим имот да се намира във владение на жалбоподателката, нито към деня на възбраната, нито понастоящем, а от данните по делото е видно, че към датата на налагане на възбраната – 13.05.2016 г. и до момента имотът се владее от друго лице – „Евентус БГ“ ООД, което е негов наемател на основание вписан в СП-Царево на 07.12.2015 г. договор за наем. Предвид това, З.П. като трето лице на изпълнителното дело не е легитимирана да обжалва действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана и опис на процесния имот, след като същата не твърди да упражнява фактическа власт върху имота, поради което не е налице хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК и депозираната от нея жалба е недопустима.

Следва да се отбележи, че на третото за изпълнителния процес лице не е предоставено правото да избира дали да защити правата си чрез иск или чрез жалба. В хипотезата, при която изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на третото лице, то разполага единствено с възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал.4, изр.1 ГПК, като съдът следва да се произнесе и по въпроса за собствеността (чл.435, ал.4, изр.2 ГПК). Ако обаче третото лице твърди единствено, че е собственик и правата му са засегнати от изпълнението, без да твърди, че упражнява фактическа власт върху вещта, тогава това лице може да осъществи защитата на правата си по исков ред, чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК, който предоставя защита именно на невладеещото трето лице, чийто права са засегнати от изпълнението (в този смисъл – Определение № 522/23.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 380/2010г. на ВКС, ІV г.о, Определение № 562/21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 365/2011г. на ВКС, І г.о.).

В конкретния случай, жалбоподателката е предявила установителния иск по чл.440 ГПК против длъжника и взискателите по настоящото изпълнително дело, като по исковата й молба е образувано гр.д.№ 288/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Царево и в нейна полза е издадена и обезпечителна заповед от 12.08.2016 г. за налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по изп.дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Бъчваров. С оглед допуснатото обезпечение и представената от П. обезпечителна заповед, настоящото изпълнително дело досежно процесния имот е спряно от съдебния изпълнител на основание чл.432, т.1 ГПК. Именно в образуваното исково производство по гр.д.№ 288/2016 г. на ЦРС ще бъде разгледан въпросът относно собствеността върху имота и ако иска по чл.440 ГПК бъде уважен, изпълнението върху процесния недвижим имот следва да се прекрати и така жалбоподателката ще постигне целта на защитата си – да осуети незаконното изпълнение. Наличието на горните обстоятелства също води до недопустимост на депозираната пред съда жалба, поради липса на правен интерес.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба от З.К.П. против действия на ЧСИ Бъчваров – рег.№ 709 в района на БОС по изп.дело № 20147090400315 е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като образуваното по нея производство следва да бъде прекратено. Тук следва да се посочи за пълнота, че производството по делото е разгледано в закрито съдебно заседание, а не в открито заседание, съгласно чл.437, ал.2 ГПК, предвид липсата на процесуална легитимация на жалбоподателката по изложените от съда по-горе в мотивите съображения.

С оглед недопустимостта на жалбата, искането на жалбоподателката по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение, още повече, че същото вече е спряно на основание наложената обезпечителна мярка по гр.д.№ 288/2016 г. по описа на ЦРС.

Предвид изхода на делото и направените от взискателите в писмените им отговори искания за разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3, вр. чл.81 ГПК жалбоподателката З.К.П. следва да заплати на взискателя Б.С.З. сумата от 1000 лв. за направените от същия разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016 г. Що се отнася до искането за разноски на взискателя „Еликон“ ООД, съдът намира, че е неоснователно, тъй като представения към отговора договор за защита и съдействие от 12.08.2016 г. не е подписан от представляващия дружеството управител, т.е. липсва волеизявление в посочения там смисъл.

Мотивиран от  гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на З.К.П. ***, подадена чрез пълномощник адв. Павлина Вълканова със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ № 2, ет.1, офис 7, против действия на ЧСИ Янко Бъчваров – рег.№ 709 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Бъчваров, изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на опис на недвижим имот, находящ се в гр.П, м.“П“ и представляващ ПИ с идентификатор 58356.502.43, с площ от 911 кв.м., записан в КККР на ТК. Я, попадащ изцяло в собствен терен на „ГУСВ“ ЕАД“, при граници на имота: ПИ №№ 44, 50, 42, 175.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.К.П. ***, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20147090400315 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров – рег.№ 709 на КЧСИ с район на действие БОС.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1403/2016 г. по описа на БОС.

 

ОСЪЖДА З.К.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Б.С.З. ***6, ЕГН ***********, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – направени по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор от 12.08.2016 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Еликон“ ООД, ЕИК *********, адрес на управление гр.София, ул.“Цветна градина“ № 15, ет.3, представлявано от Красимир Асенов Моллов, за присъждане на сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за направени по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.