Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 28.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №6694 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ .
Х.С.Б. ЕГН ********** *** иска да се
осъди П.на Р.Б.да
му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ сумата от
120 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно
обвинение по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП , по
което наказателното производство е прекратено с постановление на СГП от
22.05.2013 г поради това , че деянието не е извършено
от лицето ; ведно със законната лихва от 22.05.2013 г до
окончателното заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че от посоченото
наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото ,
личната чест и достойнство . Станал нервен , необщителен , чувствал изолиран ,
вземал успокоителни . По време на престоя му в следствения арест се обострили негови хронични заболявания вдигал кръвно и
изпадал в депресивни състояния . След арестуването му бил считан за мафиот ,
наркобос и престъпник и не можел да си намери работа и да издържа семейството
си . Отношенията му със съпругата му се влошили и ищецът се развел .
Ответникът оспорва исковете и по
основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са
доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка
между обвинението и твърдените болки и страдания . Действително , обвинението е
било за тежко престъпление /изнудване по чл.214 ал.1 НК/ , но П.не носи
отговорност за състояние на следствените арести . Самото наказателно
производство е било с фактическа и правна сложност и не е било с прекомерна
продължителност /1 година и 9 месеца /. П.не е разпространявала информация за
досъдебното производство и няма данни , че разводът по взаимно съгласие е
свързан с делото . Ищецът е осъждан
и срещу него за процесния период е водено и друго досъдебно производство ,
което обуславя по-нисък размер на евентуално обезщетение . Част от лихвите за
забава са погасени по давност – чл.111 б.В ЗЗД
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР е
образувано на 25.08.2011 г за
престъпление по чл.214 НК /изнудване/ , като на същата дата ищецът е задържан
за 24 часа .
На 26.08.2011 г ищецът е привлечен като
обвиняем и е задържан за 72 часа .
Впоследствие му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ .
С определение на СРС от 26.10.2011 г е оставено
без уважение искането на ищеца за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ .
С определение от 06.01.2012 г по н.ч.д.№24311/11 г на СРС , НО , 95 състав е
изменена мярката за неотклонение от задържане под стража на „парична гаранция“
от 3000 лева . Ищецът е освободен от
ареста на 10.01.2012 г .
С постановление от 06.06.12 г на СГП на
ищеца е наложена забрана за напускане на пределите на РБ .
С постановление от 27.06.2012 г на
Апелативна прокуратура-София е потвърдена мярката за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000 лева .
С определение от 27.01.2013 г на СРС е
отменена мярката забрана за напускане пределите на РБ .
С постановление от 22.05.2013 г по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР ; СГП е прекратила
наказателното производство .
Ищецът представя решение №III-90-80 от 01.04.2013 г по гр.д.№3377/13 г на СРС , 90
състав е прекратен по взаимно съгласие бракът на ищеца със С.К.Б..
Ищецът представя медийна публикация от
вестник „У.“ от 02.02.2018 г , според която той се занимава
с трафик на наркотици и диаманти .
Ищецът представя разпечатки от интернет
сайтове , според които е „сочен като
наркобос“ и е бил задържан за изнудване на арх.И.К., който ремонтирал
жилището на приятелката му М.В..
Ответникът представя свидетелство за
съдимост на ищеца , според което същият е осъден
с присъда по н.о.х.д.№1590/12 г на СГС /изменена с решение на САС/ , за
това , че на 26.09.2009 г е нанесъл
побой на И.Г.К.и му причинил средни телесни повреди . Ищецът има и предишна присъда , за която е
реабилитиран .
Ответникът представя справка от
Национална следствена служба от 08.06.2018 г , според която ищецът е задържан
по друго дело за периода 04.02.2011 г – 07.02.2011 г за грабеж с телесни
повреди .
Според разпитания пред съда свидетел Н.П.,
ищецът е гадже на нейната приятелка М.. Свидетелката не знае от какво се
издържа ищеца , но преди имал заведения . През 2011-2012 г излезли статии , че
ищецът е ужасен човек и родителите на М.не го искали . М.споделила , че ищецът
е много зле в ареста и вдигал кръвно . След като излязъл от ареста ищецът много
се променил , не смеел за излиза , движел се бавно , имал проблеми с кръста и
накуцвал. Самочувствието му било смазано , не общувал нормално , станал
черноглед и самотник . Не работел и не можел да си намери работа . Приятелката
му М.го издържа като работи в Министерството на транспорта .
Според разпитания пред съда свидетел Р.И.родителите
на ищеца й разказали за ситуацията с него – че бил в ареста и там вдигнал
кръвно . Като се върнал вкъщи през януари 2012 г ищецът бил сломен и не бил
същия . Преди ищецът винаги бил сериозен , спокоен , възпитан и уравновесен
младеж, който имал семейство и кафене . Ищецът се развел със С., защото тя го
считала за компрометиран . Вече нямал приятели и останал сам . Живеел с
приятелката си М.на семейни начала .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ
за сумата от 120 000 лева
неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-139/11
г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП , което ДП е прекратено с
постановление на СГП от 22.05.2013 г поради това , че деянието не
е извършено от лицето ; ведно със
законната лихва от 22.05.2013 г до окончателното заплащане на сумата .
Претендираното право произтича
от следните обстоятелства
: настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ ; причинени от незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление , което
наказателното производство е прекратено .
Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк
причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено наказателното
производство , реално спорът между страните е дали са настъпили претендираните вреди
; както и за размера на обезщетението . Ответникът оспорва причинната
връзка между описаните от ищеца болки и страдания и незаконното обвинение .
Прави възражение за погасяване по давност на лихвите върху обезщетението в 3
годишен давностен срок .
Безспорно са налице болки и страдания на
Б. от водене на досъдебно производство срещу него . В този смисъл са показанията
на свидетелите , които съдът кредитира само частично . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д.
№ 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото
обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
- вида на наказателното производство -
дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат
значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно
изтърпяване на наказания ;
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната
практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално
е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от
29.01.2014
г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV
ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и
наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – за тежко престъпление ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – около 2 години и 9 месеца досъдебна
фаза , надвишен е разумния срок , но това е обусловено и от характера на
обвиненията срещу ищеца и другите обвиняеми ;
- наложена мярка
за неотклонение – задържане под стража за около 4 месеца и половина ,
след което е определена парична гаранция от 3000 лева ;
- разгласяване
в медиите – делото е разгласено , но водещо в публикацията е дейност на
ищеца като „наркобос“ , което е извън процесното обвинение ;
- влошаване
на здравословното състояние . Не е доказано по категоричен начин със
съдебно-медицинска експертиза . Показанията на свидетелите са непълни , неясни и не могат да се кредитират в
тази част ; както и същите не доказват причинна връзка между обвинението и
евентуални здравословни проблеми на ищеца ;
- наложено
наказание – не е налагано .
- интензитет
и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния
живот . Показанията на св. П.са пристрастни , неконкретни и неубедителни , като
се преразказват твърдения на приятелката на ищеца М.В.. Свидетелката посочва ,
че ищецът имал проблеми с П., но не разграничава процесното дело с водено през
същия период друго наказателно производство , по което ищецът е осъден с влязла
в сила присъда . Не става ясно и доколко изолирането на ищеца от близки и
познати се дължи само на процесното наказателно производство. Показанията на
св.Илиева са повърхностни и пристрастни . Обрисуван нереално идеален образ на
ищеца като „добър и възпитан младеж“ , докато ищецът е осъждан два пъти , като
едно от осъжданията е за нанасяне на телесни повреди ;
- затруднения
в професионалната дейност – Не са доказани . Св.П.не дава задоволителен
отговор на въпроса с какво се занимава ищеца в продължение на период от 7-8
години и как се издържа . Съдът преценява твърденията на свидетелката , че
ищецът е издържан от приятелката си М.В.като недостоверни. Ищецът е в
трудоспособна възраст, живее в София и би могъл да намери работа ако наистина
търси такава ;
- затруднения
в личния живот – в исковата молба се твърди , че М.В.не е „любовница“ на
ищеца , но св.П.потвърждава този факт – посочва , че Велкова е гадже на ищеца и
повечето неща за ищеца ги знае от нея . Не са подкрепени с доказателства
твърденията , че ищецът се развел поради наказателното производство , още
повече , че наказателното производство е за престъпление свързано с ремонт в
имот на Велкова и след развода ищецът живее именно с Велкова ;
- предишни
осъждания – ищецът е осъждан два пъти , като за едното престъпление
е реабилитиран . Ищецът е осъден по н.о.х.д.№1590/12 г на СГС /изменена
с решение на САС/ , за това , че на 26.09.2009 г е нанесъл побой на И.Г.К.и
му причинил средни телесни повреди .
Наказателното производство за другото престъпление е съвпаднало със
срока на процесното досъдебно производство. И по другото наказателно
производство ищецът е задържан , макар и за няколко дни . Съгласно решение №449 от 16.05.2013 г
по гр.д.№1393/11 г на ВКС , IV ГО щом по едно и също време е
имало повече от едно наказателни производства, по които страната е била
привлечена като обвиняем , евентуални болки и страдания са във връзка с всички
обвинения . Релевантни са само тези
болки и страдания свързани с процесното незаконно обвинение , производството по
което е било прекратено .
Съгласно
практиката на ВКС при наличие на осъждане за други престъпления
обезщетението се определя в по-нисък размер , тъй като не е все едно дали
лицето и друг път е търпяло наказания , задържания и процесуална принуда ,
както и не може да се приеме , че се накърнява по един и същи начин честта и доброто
име на осъждани и на неосъждани лица . В случая съдът счита , че показанията на
разпитаните свидетели са пристрастни , с ниска степен на достоверност и укриващи
съществени факти от битието и начина на живот на ищеца .
Размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева не е доказан
и на ищеца трябва да се присъди обезщетение от 5000 лева , основно
поради неизбежно свързаното с отрицателни емоции незаконно задържане под
стража за 4 месеца и половина , последващото налагане на парична гаранция и
за наличието на обвинение за 2 години и 9 месеца. За разликата до 120 000 лева искът трябва
да се отхвърли , ведно с претендираната лихва за забава .
Основателно е
възражението на ответника , че лихвите за забава върху присъденото обезщетение
за период от три години преди предявяване на иска / за периода 22.05.2013 г- 17.05.2015 г / са
погасени по давност. Според чл.111 б.В ЗЗД давността върху лихвите за забава е 3 годишна , докато давността върху
главницата за обезщетение по ЗОДОВ е 5 годишна .
С оглед изхода
на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са
деловодни разноски на ищеца от 10 лева /държавна такса /.
Водим от
горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ на Х.С.Б.
ЕГН ********** *** сумата от 5000 лева неимуществени вреди /болки и
страдания/ от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП ; ведно със законната лихва от 18.05.2015
г до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
5000 лева до предявения размер от 120 000 лева , ведно със законната
лихва 22.05.2013 г до окончателното заплащане на сумата ; както и претенцията
за законна лихва върху присъденото обезщетение от 5000 лева за периода 22.05.2013
г до 17.05.2015 г .
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Х.С.Б. ЕГН ********** *** сумата
от 10 лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :