Решение по дело №6694/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7458
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100106694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София , 28.11.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №6694 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ .

Х.С.Б. ЕГН ********** *** иска да се осъди П.на Р.Б.да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ сумата от 120 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП , по което наказателното производство е прекратено с постановление на СГП от 22.05.2013 г поради това , че деянието не е извършено от лицето ; ведно със законната лихва от 22.05.2013 г до окончателното заплащане на сумата .

Ищецът твърди , че от посоченото наказателното производство се накърнило името и авторитетът му в обществото , личната чест и достойнство . Станал нервен , необщителен , чувствал изолиран , вземал успокоителни . По време на престоя му в следствения арест се обострили негови хронични заболявания вдигал кръвно и изпадал в депресивни състояния . След арестуването му бил считан за мафиот , наркобос и престъпник и не можел да си намери работа и да издържа семейството си . Отношенията му със съпругата му се влошили и ищецът се развел .

Ответникът оспорва исковете и по основание , но с оглед характера на производството , основно по размер . Не са доказани неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между обвинението и твърдените болки и страдания . Действително , обвинението е било за тежко престъпление /изнудване по чл.214 ал.1 НК/ , но П.не носи отговорност за състояние на следствените арести . Самото наказателно производство е било с фактическа и правна сложност и не е било с прекомерна продължителност /1 година и 9 месеца /. П.не е разпространявала информация за досъдебното производство и няма данни , че разводът по взаимно съгласие е свързан с делото .  Ищецът е осъждан и срещу него за процесния период е водено и друго досъдебно производство , което обуславя по-нисък размер на евентуално обезщетение . Част от лихвите за забава са погасени по давност – чл.111 б.В ЗЗД

 

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР е образувано на 25.08.2011 г за престъпление по чл.214 НК /изнудване/ , като на същата дата ищецът е задържан за 24 часа .

На 26.08.2011 г ищецът е привлечен като обвиняем и е задържан за 72 часа  . Впоследствие му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ .

С определение на СРС от 26.10.2011 г е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ .

С определение от 06.01.2012 г по н.ч.д.№24311/11 г на СРС , НО , 95 състав е изменена мярката за неотклонение от задържане под стража на „парична гаранция“ от 3000 лева . Ищецът е освободен от ареста на 10.01.2012 г .

С постановление от 06.06.12 г на СГП на ищеца е наложена забрана за напускане на пределите на РБ .

С постановление от 27.06.2012 г на Апелативна прокуратура-София е потвърдена мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева .

С определение от 27.01.2013 г на СРС е отменена мярката забрана за напускане пределите на РБ .

С постановление от 22.05.2013 г по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР ; СГП е прекратила наказателното производство .

Ищецът представя решение №III-90-80 от 01.04.2013 г по гр.д.№3377/13 г на СРС , 90 състав е прекратен по взаимно съгласие бракът на ищеца със С.К.Б..

Ищецът представя медийна публикация от вестник „У.“ от 02.02.2018 г , според която той се занимава с трафик на наркотици и диаманти .

Ищецът представя разпечатки от интернет сайтове , според които е „сочен като наркобос“ и е бил задържан за изнудване на арх.И.К., който ремонтирал жилището на приятелката му М.В..

Ответникът представя свидетелство за съдимост на ищеца , според което същият е осъден с присъда по н.о.х.д.№1590/12 г на СГС /изменена с решение на САС/ , за това , че на 26.09.2009 г е нанесъл побой на И.Г.К.и му причинил средни телесни повреди .  Ищецът има и предишна присъда , за която е реабилитиран .

Ответникът представя справка от Национална следствена служба от 08.06.2018 г , според която ищецът е задържан по друго дело за периода 04.02.2011 г – 07.02.2011 г за грабеж с телесни повреди .

Според разпитания пред съда свидетел Н.П., ищецът е гадже на нейната приятелка М.. Свидетелката не знае от какво се издържа ищеца , но преди имал заведения . През 2011-2012 г излезли статии , че ищецът е ужасен човек и родителите на М.не го искали . М.споделила , че ищецът е много зле в ареста и вдигал кръвно . След като излязъл от ареста ищецът много се променил , не смеел за излиза , движел се бавно , имал проблеми с кръста и накуцвал. Самочувствието му било смазано , не общувал нормално , станал черноглед и самотник . Не работел и не можел да си намери работа . Приятелката му М.го издържа като работи в Министерството на транспорта .

Според разпитания пред съда свидетел Р.И.родителите на ищеца й разказали за ситуацията с него – че бил в ареста и там вдигнал кръвно . Като се върнал вкъщи през януари 2012 г ищецът бил сломен и не бил същия . Преди ищецът винаги бил сериозен , спокоен , възпитан и уравновесен младеж, който имал семейство и кафене . Ищецът се развел със С., защото тя го считала за компрометиран . Вече нямал приятели и останал сам . Живеел с приятелката си М.на семейни начала .

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за сумата от 120 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП , което ДП е прекратено с постановление на СГП от 22.05.2013 г поради това , че деянието не е извършено от лицето ; ведно със законната лихва от 22.05.2013 г до окончателното заплащане на сумата .

Претендираното право произтича от следните обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ ; причинени от незаконно обвинение на ищеца в извършване на престъпление , което наказателното производство е прекратено . Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.

Доколкото по делото е представено наказателното производство , реално спорът между страните е дали са настъпили претендираните вреди ; както и за размера на обезщетението . Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и страдания и незаконното обвинение . Прави възражение за погасяване по давност на лихвите върху обезщетението в 3 годишен давностен срок .

Безспорно са налице болки и страдания на Б. от водене на досъдебно производство срещу него . В този смисъл са показанията на свидетелите , които съдът кредитира само частично . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от 24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№ 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :

-  тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;

- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство ;

- продължителността на наказателното производство (като период от време) ;

- видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;

- има ли разгласяване чрез медиите ;

- има ли влошаване на здравословното състояние ;

- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;

- други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;

Съдът трябва да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.

Трайната практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността , както и социалното му общуване.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV  ГО , решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди.

В случая релевантните факти за определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според указанията на ВКС са  :

- тежест на повдигнатото обвинение – за тежко престъпление  ;

- вид и продължителност на проведеното наказателно преследване –  около 2 години и 9 месеца досъдебна фаза , надвишен е разумния срок , но това е обусловено и от характера на обвиненията срещу ищеца и другите обвиняеми   ;

- наложена мярка за неотклонениезадържане под стража за около 4 месеца и половина , след което е определена парична гаранция  от 3000 лева ;

- разгласяване в медиите – делото е разгласено , но водещо в публикацията е дейност на ищеца като „наркобос“ , което е извън процесното обвинение ;

- влошаване на здравословното състояние . Не е доказано по категоричен начин със съдебно-медицинска експертиза . Показанията на свидетелите са  непълни , неясни и не могат да се кредитират в тази част ; както и същите не доказват причинна връзка между обвинението и евентуални здравословни проблеми на ищеца  ;  

- наложено наказание – не е налагано .  

- интензитет и продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот . Показанията на св. П.са пристрастни , неконкретни и неубедителни , като се преразказват твърдения на приятелката на ищеца М.В.. Свидетелката посочва , че ищецът имал проблеми с П., но не разграничава процесното дело с водено през същия период друго наказателно производство , по което ищецът е осъден с влязла в сила присъда . Не става ясно и доколко изолирането на ищеца от близки и познати се дължи само на процесното наказателно производство. Показанията на св.Илиева са повърхностни и пристрастни . Обрисуван нереално идеален образ на ищеца като „добър и възпитан младеж“ , докато ищецът е осъждан два пъти , като едно от осъжданията е за нанасяне на телесни повреди ;

- затруднения в професионалната дейност – Не са доказани . Св.П.не дава задоволителен отговор на въпроса с какво се занимава ищеца в продължение на период от 7-8 години и как се издържа . Съдът преценява твърденията на свидетелката , че ищецът е издържан от приятелката си М.В.като недостоверни. Ищецът е в трудоспособна възраст, живее в София и би могъл да намери работа ако наистина търси такава ;  

- затруднения в личния живот – в исковата молба се твърди , че М.В.не е „любовница“ на ищеца , но св.П.потвърждава този факт – посочва , че Велкова е гадже на ищеца и повечето неща за ищеца ги знае от нея . Не са подкрепени с доказателства твърденията , че ищецът се развел поради наказателното производство , още повече , че наказателното производство е за престъпление свързано с ремонт в имот на Велкова и след развода ищецът живее именно с Велкова ;

- предишни осъждания ищецът е осъждан два пъти , като за едното престъпление е реабилитиран . Ищецът е осъден по н.о.х.д.№1590/12 г на СГС /изменена с решение на САС/ , за това , че на 26.09.2009 г е нанесъл побой на И.Г.К.и му причинил средни телесни повреди .  Наказателното производство за другото престъпление е съвпаднало със срока на процесното досъдебно производство. И по другото наказателно производство ищецът е задържан , макар и за няколко дни . Съгласно  решение №449 от 16.05.2013 г по гр.д.№1393/11 г на ВКС , IV ГО щом по едно и също време е имало повече от едно наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем , евентуални болки и страдания са във връзка с всички обвинения  . Релевантни са само тези болки и страдания свързани с процесното незаконно обвинение , производството по което е било прекратено .

Съгласно практиката на ВКС при наличие на осъждане за други престъпления обезщетението се определя в по-нисък размер , тъй като не е все едно дали лицето и друг път е търпяло наказания , задържания и процесуална принуда , както и не може да се приеме , че се накърнява по един и същи начин честта и доброто име на осъждани и на неосъждани лица . В случая съдът счита , че показанията на разпитаните свидетели са пристрастни , с ниска степен на достоверност и укриващи съществени факти от битието и начина на живот на ищеца .

Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева не е доказан и на ищеца трябва да се присъди обезщетение от 5000 лева , основно поради неизбежно свързаното с отрицателни емоции незаконно задържане под стража за 4 месеца и половина , последващото налагане на парична гаранция и за наличието на обвинение за 2 години и 9 месеца.  За разликата до 120 000 лева искът трябва да се отхвърли , ведно с претендираната лихва за забава .

Основателно е възражението на ответника , че лихвите за забава върху присъденото обезщетение за период от три години преди предявяване на иска / за периода  22.05.2013 г- 17.05.2015 г / са погасени по давност.  Според чл.111 б.В ЗЗД давността върху лихвите за забава е 3 годишна , докато давността върху главницата за обезщетение по ЗОДОВ е 5 годишна  .  

С оглед изхода на делото на основание чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 10 лева /държавна такса /.

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ на Х.С.Б. ЕГН ********** *** сумата от 5000 лева неимуществени вреди /болки и страдания/ от незаконно обвинение по ДП №ЗМ-139/11 г на ГД “БОП“-МВР , пр.пр.№8651/11 г на СГП ; ведно със законната лихва от 18.05.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до предявения размер от 120 000 лева , ведно със законната лихва 22.05.2013 г до окончателното заплащане на сумата ; както и претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение от 5000 лева за периода 22.05.2013 г до 17.05.2015 г .

 

ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Х.С.Б. ЕГН ********** *** сумата от 10 лева деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :