№ 304
гр. Айтос, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20222110100675 по описа за 2022 година
Ищец по делото е „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
«ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със
законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, чрез пълномощник адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: ***, а ответник –А. О.
О. с ЕГН ********** от ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено
дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането
произтича от множество договори за мобилни услуги, както следва:
1. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № ********* от
15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 86, 80 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и
сумата от 95, 12 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на
три месечни абонаментни такси.
Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка HUAWEI
Y6 2019 Dual Black, по който се дължи сумата от 207, 68 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора.
Въз основа на тях са издадени фактури и се претендират общо 450, 59 лева,
включващи месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК сумата е
1
претендирана по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по това дело се
предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на
вземането по издадената заповед.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника и същият не се е явил в съдебно
заседание.
Макар от ищцовата страна да е направено искане за неприсъствено решение, то съдът
намира, че не може да пристъпи към постановяване на такова, тъй като не констатира
наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК, изискващи вероятна основателност
на исковата претенция в цялост и за всички вземания, посочени в общата сума от 450, 59
лева.
Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на
доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения
едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване
на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос, което
е приложено към настоящото дело.
Представени по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос са копия от процесните договори,
по които се претендира обща сума от 450, 59 лева, както следва:
1.договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № ********* от
15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 25, 94 лева представляващи неплатени
абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и сумата от 35, 05
лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на три месечни
абонаментни такси.
2. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № ********* от
15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 86, 80 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и
сумата от 95, 12 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на
три месечни абонаментни такси.
Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка HUAWEI
Y6 2019 Dual Black, по който се дължи сумата от 207, 68 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора.
Представени с исковата молба са издадените по договорите фактури за процесния
период, както следва: фактура № ********** от 25.02.2020 г., фактура № ********** от
25.03.2020 г., фактура № ********** от 25.04.2020 г., фактура № ********** от 25.06.2020
г., фактура № ********** от 25.02.2020 г., фактура № ********** от 25.03.2020 г., фактура
№ ********** от 25.04.2020 г., както и фактура № ********** от 25.06.2020 г.
Не се оспорват фактурите, както и това, че фактурите са осчетоводени в ищцовото
2
дружество. При съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и
отразените в неоспорените фактури данни, следва да се приеме, че по тях общо дължимата
сума възлиза на 450, 59 лева, от които: 112, 74 лева – неплатени абонаментни такси по
договорите за мобилни услуги, 130, 17 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.
С оглед събраните доказателства исковата претенция за 112, 74 лева за
неизплатени месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги следва да се приеме
за основателна. Представените договори установяват наличието на твърдените в исковата
молба договорни отношения между страните. Подкрепени са от неоспорените фактури, в
които са отразени показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като
въз основа на тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените
услуги. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства при липса на оспорване на
сключените договори и непредставяне на доказателства за плащане от ответната страна, то
следва да се приеме, че по безспорен начин се установяват подлежащите на доказване
обстоятелства: доставянето на ползваните услуги, за които са сключени договори за
мобилни услуги от името на ответника през процесния период, стойността на ползваните
услуги с дължимите месечни такси за тях.
Исковата претенция в останалата част - 130, 17 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора, е неоснователна по следните съображения:
Видно от сключените договори между страните, ответникът е поел задължение в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора при
нарушение на задълженията му да заплати неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В случая по първия договор претендира 35, 05 лева
неустойка, а по втория договор 95,12 лева неустойка или общо 130, 17 лева неустойка по
двата договара.
Видно от сключените между страните договори, в този случай потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на предоставеното устройство /в брой, без абонамент/
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. В случая
на това основание се претендират 207, 68 лева съразмерно на времето, през което
длъжникът е изпълнява договора.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца, че в
договора съществува вА.дна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на
потребителя преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в
него и закона.
3
В случая неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и
лизинг, включваща три месечни абонаменти вноски по договорите за мобилни услуги и
отбивката от цената на мобилното устройство по договора за лизинг не е дължима, тъй като
няма убедителни доказателства за предсрочното прекратяване на договорите.
Ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената тежест да установи
основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не ангажира доказателства по
делото за предприети от страна на оператора действия за разваляне /прекратяване на
договорната обвързаност/, обусловили възникването на претендираната неустойка, като
обезщетение за неизпълнението на задължението заплащане на дължимите
суми. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е
достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Това прекратяване се
подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на
договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането
на възникнА. задължения през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването също
следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По
делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по
договора суми за главница, след което договорът да се счита развален. Няма данни такова
писмено предизвестие да е изпратено и съответно да е достигнало до знанието на адресата.
Въпреки това неустойките са били начислени в издадените фактури без основание. С оглед
всичко изложено претенцията в посочената част е неоснователна - липсата на доказателства
за надлежно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг преди изтичане на
уговорения срок препятства пораждането на вземането за неустойка в размер на три
месечни абонаментни вноски и отбива от цената на мобилното устройство при
първоначалното сключване на договора за лизинг.
С оглед направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК: Сторените от ищеца разноски
възлизат на общо 770 лева - 385 лева в заповедното производство и 385 лева в исковото
производство. Следователно ответникът следва да заплати на ищцовото дружество съдебно
деловодни разноски общо в размер на 192, 65 лева в заповедното и исковото производство
съобразно уважената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. –
4
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник
адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: ***, и ответника А. О. О. с ЕГН ********** от ***, че
А. О. О. с ЕГН ********** от ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, сумата в общ размер от 112, 74
лева за неизплатени месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги по следните
договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2019 г. и договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.04.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част - за сумата над уважените 112, 74
лева до претендираните 450, 59 лева, представляващи 130, 17 лева - неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена на предоставеното мобилно устройство.
ОСЪЖДА А. О. О. с ЕГН ********** от ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В. Н. - САК, със
съдебен адрес: ***, съдебно деловодни разноски общо в размер на 192, 65 лева в
заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5