Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.06.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Николай Енчев
членове: Мария Райкинска
Елена
Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 6874 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 74031/02.06.2017
г. по описа на СГС и вх. № 41966/16.05.2017 г. на ЧСИ У.Д., депозирана от
длъжника по изпълнително дело №
20178580400372 на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 – В.Ц.Д., срещу постановлението за
разноските. Поддържа, че неправилно са й възложени разноски за юрисконсултско
възнаграждение и такси по ТЗЧСИ, тъй като погасила по-голяма част от дълга в
размер на 590 лева преди образуване на изпълнителното дело – на 23.02.2017 г.
300 лева и на 09.03.2017 г. – 209 лева. Взискателят
образувал дело и за платената част, а не само за неплатения остатък от 437.98
лева. ПДИ била изпратена и връчена след плащанията. Жалбоподателката не била
станала причина за завеждане на делото относно изплатената част от дълга,
съответно не дължала разноски за тази част.
На
следващо място намира, че начисленото възнаграждение за юрисконсулт е
прекомерно, като поддържа, че следва да бъдат начислени евентуално само 50
лева, а не 100.
Оспорва
и начисляването на 263.29 лева – такси по ТЗЧСИ. Не било ясно на какво
основание са начислени, какво включват и дали е начислено ДДС. Намира още, че
евентуално дължимия размер на тези такси върху сумите по изпълнителния лист е
113.64 лева с ДДС, а не 263.29 лева. Следвало обаче да се начислят такси само
върху неплатения размер от 4 37.98 лева в размер на 52.56 лева. Въпреки
възраженията й, ЧСИ начислила разноски, определени върху целия размер на дълга.
Моли
да бъде отменено постановлението за разноски, обективирано в Съобщение изх. №
39448/20.04.2017 г. и да бъде намален размера на юрисконсултското
възнаграждение от 100 лева на 50 лева.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не е
депозирал възражения срещу жалбата.
Постъпили
са писмени мотиви на ЧСИ У.Д. по чл. 436, ал. 3 ГПК. ЧСИ поддържа, че жалбата е
просрочена, поради което – недопустима. ПДИ, съдържаща съобщение за разноските,
била връчена на 12.04.2017 г., като срокът за обжалване на постановлението за
разноските бил изтекъл на 20.04.2017 г. Съобщението до жалбоподателката от 20.04.2017
г. съдържало произнасянето на ЧСИ по искане за намаляване на начислените такси
и разноски, а не ново постановление за разноските. Излага и доводи за
неоснователност на жалбата, като сочи
как е формирана общата сума на разноските.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изпълнително дело № 20178580400372
на ЧСИ У.Д. с рег. № 858, за събиране на вземането на „Топлофикация е образувано на 17.01.2017 г. София“
ЕАД срещу В.Ц.Д. за сумата от 509.47 – главница; законна лихва от 29.08.2016 г.
до окончателното погасяване на главницата; лихва в размер на 112.51 лева за
периода 31.08.2013 г. до 09.08.2016 г. и 325 лева – разноски. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е оправомощил ЧСИ по реда на чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. След извършване на
множество справки за имущественото състояние на длъжника, ЧСИ е наложила запори
върху нейни вземания в няколко банки, изпратени на 31.03.2017 г. Покана за
доброволно изпълнение е изпратена също на 31.03.2017 г. и е връчена лично на
длъжника В.Д. на 12.04.2017 г. В същия ден тя е депозирала молба, с която е
поискала от ЧСИ да вдигне наложената възбрана и запори по сметки, като е
представила две платежни нареждания, от които се установява, че на 23.02.2017
г. е заплатила на взискателя 300 лева, а на 09.03.2017 г. – 209 лева, с
основание плащания по ч.гр.д. № 48747/2018 г., по което именно дело е издаден
изпълнителния лист.
На
19.04.2017 г. В.Д. е депозирала Жалба-възражение до ЧСИ, в което твърди, че
разноските и таксите по делото са неправилно начислени и моли ЧСИ да ги намали.
Депозирана е и втора молба от същата дата с искане производството по отношение
на платените 509 лева да бъде прекратено, както и да не бъдат начислявани такси
и разноски за тях. Искането за намаляване на таксите и разноските е оставено
без уважение от ЧСИ, като изявлението й в този смисъл е обективирано в
съобщение до длъжника от 20.04.2017 г., връчено на 11.05.2017 г.
На
16.05.2017 г. длъжницата е депозирала частна жалба срещу този акт на ЧСИ, по
която е образувано и настоящото дело.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ и е редовна. Същата
е допустима обаче само в частта, в която се обжалва отказът на ЧСИ да намали
начислените разноски за юрисконсултско възнаграждение – произнасяне по чл. 78,
ал. 5 ГПК, тъй като е депозирана в 7-дневния преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. В частта, в която се обжалва постановлението за разноските жалбата е
недопустима като депозирана извън посочения преклузивен срок. Установи се, че
постановлението за разноските е обективирано в ПДИ, връчена на длъжницата на
12.04.2017 г., поради което срокът за обжалване е изтекъл на 19.04.2017 г., а
жалбата е депозирана на 16.05.2017 г. Жалбоподателката дори не сочи
постановлението за разноски, обективирано в ПДИ, да е обжалвания от нея акт на
ЧСИ. Произнасянето на ЧСИ по отправено до нея искане за намаляване на таксите и
разноските от своя страна е акт, (освен в частта за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение), който не попада в изчерпателно посочените в
чл. 435 ГПК актове на ЧСИ, подлежащи на обжалване. Жалбата в тази й част следва
да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По
отношение жалбата в частта и относно отказа на ЧСИ да намали юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като
взискателя не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да
договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да
иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква
съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да се
допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар
за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това
решение, респ. отказ на съдебния изпълнител/ в този смисъл определение №
403/2008 г. на ВКС/.
По
отношение оплакването за прекомерност на юрсконсултското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят „Т.С.“ ЕАД е представляван от
юрисконсулт, но същият е депозирал единствено молба за образуване на
изпълнително производство, като е възложил при условията на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
издирване на имущество и извършване на изпълнителни действия на ЧСИ изцяло по
негова преценка. Посоченото обосновава минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение, каквото съдът определя при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК на 50
лева. Това налага да бъде отменено постановлението на ЧДИ по чл. 78, ал. 5 ГПК,
обективирано в съобщение от 20.04.2017 г. в частта за юрисконсултското
възнаграждение, като същото бъде намалено от 100 лева на 50 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 74031/02.06.2017 г. по описа на СГС и вх. № 41966/16.05.2017 г.
на ЧСИ У.Д., с рег. № 858, депозирана от длъжника по изпълнително дело №
20178580400372 – В.Ц.Д., постановление на ЧСИ У.Д., обективирано в Съобщение до
длъжника В.Ц.Д. с изх. № 39448/20.04.2017 г.
в частта, в която е отказано намаляване на юрисконсултското
възнаграждение за представителство на взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, юрисконсултското
възнаграждение за представителство на взискателя по изпълнително дело № 20178580400372 и определя такова
в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 74031/02.06.2017 г. по описа на
СГС и вх. № 41966/16.05.2017 г. на ЧСИ У.Д., депозирана от длъжника по
изпълнително дело № 20178580400372 на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 – В.Ц.Д., в
останалата й част, като недопустима.
Решението подлежи на обжалване само в частта,
имаща характер на определение, в която жалбата е оставена без разглеждане, пред
АС – София, в едноседмичен срок от връчването и на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.