Р Е
Ш Е Н
И Е № 124
гр.Кюстендил, 16.05.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ СТОЙКОВА ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. № 127 по описа на Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивната инстанция е по реда на
чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г.. То е образувано по То е образувано по
двете въззивни жалби, първата с
вх.№ 29039/10.12.
Процесуалният представител на въззивната ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР с доводи за неправилността й с материалния закон и необоснованост с доказателствата иска от въззивната инстанция да отмени обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение и да отхвърли претенцията на П.Ц.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
с
адрес за призоваване и съобщения: гр.Кюстендил, ул.”***”
№ *** за осъждането й
да му заплати сумата от 625,29 лева /шестотин и двадесет и пет лева и двадесет и
девет стотинки/лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода 01.01.2015
г. -31.12.2016 г. ,или алтернативно да
го измени като намали с 89,26 лева присъдената на ищеца сума за
възнаграждението му за времето на
пътуванията му за участие в СПО в командировки до ГПУ Болярово и до ГПУ Елхово
през процесния период,които са с продължителност 1 час по-малко/7 часа в едната
посока/ ,както и сумите за лихва за
забава с 23,05 лева.Твърди,че районният съд
неправилно се позовава на т.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и
смесва понятията „време на разположение” и „времето на пътуване при
командировка” ,поради което неоснователно приема за отработено времето на
пътуване на ищеца със служебни автомобили при командироването за участие в СПО в РДГП Елхово, и че
е с продължителност от 8 часа, въпреки показанията на свидетелите ,че тя
е била различна -между 6 и 8 часа. В частна жалба вх.№4199/19. 02. 2018
година е навел доводи за
неправилност и необоснованост към искането си за отмяната му ,поради неправилност и необоснованост на
Определение № 156/05.02.2019 г.,с което е отхвърлено искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" при МВР за присъждане на разноски на осн.чл.78,ал.8 във
вр. с чл.78,ал.4 ГПК, с оглед частичното прекратяване на производството по
делото,поради допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл.214,ал.1 ГПК с намаляване на общия размер на предявените искове против нея от
10 654,59 лева на 2 124,71 лева. Претендира се от дирекцията и за
присъждане на осн.чл.78, ал.8 ГПК във
вр. с чл.78,ал.3 ГПК на ю.к.
възнаграждение и разноски съобразно отхвърлената част на исковете.
Процесуалният представител по пълномощие
на въззиваемия адв.З. в срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозирала отговор с вх.№
1810/22.01.2019 г. на въззивната жалба и отговор с вх.№ 1440/17.01.2019 г. на
частната въззивна жалба,с които оспорва основателността им,моли за
потвърждаване на обжалваната част на първоинстанционното решение и на определението за разноските с присъждане
на сторените разноски на доверителя й пред въззивната инстанция.
Въззивната инстанция,
като взе предвид, че въпросът за съдебните разноски е обусловен от резултата по
подадената въззивна жалба срешу РЕШЕНИЕ № 766 от
15.11.2018 година по гр.д.№ 525 по описа
за 2018 година на Районен съд-Кюстендил,счете че въведените с частна жалба с вх. № 4199/19.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271,
ал. 1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение първо от ГПК, въззивният
съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Решението
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът
се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ
от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита,
че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред
настоящата съдебна инстанция не са
събирани гласни и писмени доказателства, които да бъдат заложени като
допълнение на изградената от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Споделя й правните изводи на решаващия състав на РС Кюстендил,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Първоинстанционния съд, въз основа
на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено
право, правна квалификация на исковите претенции.
Въззивната инстанция констатира
законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд,
който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на
доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за
тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е
надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В
развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за
участие и защита.
Въззивният съд следва да разгледа
наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на въззивна проверка, както бе посочено по-горе е решението на Районен съд-Кюстендил в частта му, с която е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР да заплати на ищеца П.Ц.А. с ЕГН ********** с адрес: ***
с
адрес за призоваване и съобщения: гр.Кюстендил, ул.”***
№ сумата от 625,91 лева/двеста деветдесет и
девет лева и едно стотинка/, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение
за неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода
01.01.2015 г. -31.12.2016 г. и лихвите за забава,или алтернативно да го измени като
намали с 89,26 лева присъдената сума за
възнаграждението му за времето на
пътуванията му за участие в СПО в командировки до ГПУ Болярово и до ГПУ Елхово
през процесния период,които са с продължителност 1 час по-малко/7 часа в едната
посока/ ,както и сумите за лихва за
забава с 23,05 лева.
Спорът между страните, въведен с
въззивната жалба и само по отношение ,на който въззивният съд следва да се
произнесе - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), се съсредоточава върху
обстоятелството дали намира приложение в настоящия
случай разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г., и съответно дали времето за пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява работно време, т. е. дали
и за този период от време, в който ищецът не е престирал
ефективно работна сила, се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
Въззивната инстанция споделя
изцяло изводите на КнРС за основателност на предявения иск с правно основание
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема, че
времето, през което служителите са на разположение на прекия си ръководител,
без да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от
работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем е изпълнявал
служебните си задължения. Съгласно цитираната
разпоредба "На държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение".
Не е спорно между
страните, че
са същите са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността старши полицай в 01 група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско
управление - Гюешево (ГПУ), което е на структурно подчинение към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ гр. Кюстендил (РДГП) при Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР (ГДГП) и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събраният доказателствен материал е
безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за участие в
специализирани полицейски операции, извън мястото на обичайната му работа, в друго населено място, което се намира
извън териториалният обхват на структурата в която работи. Доказан по безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал
тази дейност по заповеди на Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите
ищецът е пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни,
когато съгласно изготвените графици е бил на работа като е безспорно, че по време на пътуванията в двете посоки
не е изпълнявал ефективно служебните си задължения, както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и съответно не му е заплатено.
КОС приема,
че дори и служителят, непосредствено да не изпълнява своите служебни
задължения, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната дирекция), като при необходимост
той не може
законосъобразно да откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни
своите служебни задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство това време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по смисъла
на определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от Директива на ЕП и на
Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време,
поради което и служителите, които са на разположение на работодателите или
органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на
възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е
и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се
намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a
contrario когато служителят е на разположение
през цялото време,
през което е на смяна, се счита за работно време, т. е. период, през който е
престирал (поставил на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това
време възниква право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за
предоставената трудова сила.
Въпросът дали при дежурства или други
случаи, когато работникът или служителят е на разположение в предприятието, без
да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за
работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика
на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от
03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica
(Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Както бе изяснено, преюдициалните
заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и
те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по
еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към
настоящия казус. Директивата е приложима и за процесното правоотношение, като
извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното разбиране на процесуалния
представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои
аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на
работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира
за изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
За
неоснователно се възприема от настоящата инстанция и алтернативното искане на
въззиваемата страна за частично отхвърляне на предявения иск, като присъдената
с сума за
възнаграждението му за времето на
пътуванията му за участие в СПО в командировки до ГПУ Болярово и до ГПУ Елхово
през процесния период,които са с продължителност 1 час по-малко/7 часа в едната
посока бъде намалена с 89,26 лева , както и
сумите за лихва за забава с 23,05 лева.
Определената от първоинстанционният съд продължителност за
пътуване от 8 астрономически часа в посока е съобразена не само с изготвената
по делото ССЧЕ, но и със събраните в хода на производството пред КРС гласни и
писмени доказателства. В тази връзка, КОС кредитира показанията на свидетелите
Костадин Стоилов и Пламен Павлов
преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като
същите се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал. От
същите се установява, че времето за път е отнемало около 6,5 – 7 часа в посока.
Сутрешният инструктаж пък е отнемал около 30 минути. По време на пътуването,
служителите са били инструктирани и задължени да правят една- две почивки и не
им е било разрешено да управляват автомобилите със скорост повече от 120
км/час, макар разрешението по магистралата да е 140 км/час. Налагало се да
спират да зареждат автомобила с гориво, както и да минават през Дупница за да
вземат други колеги, което също е отнемало известно време. Свидетелят сочи също
така, че когато е бил водач на служебен автомобил му е изплащано възнаграждение
за 8 часа. Както бе посочено по-горе неактивната част от времето,
в което служителят е на разположение (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди и т.н.) също представлява работно време, ако работникът или
служителят присъства физически на място, определено от работодателя (дело Jaeger), какъвто е и настоящия случай.
Времето за инструктаж също безспорно е част от работното време. При това
положение, КнОС счита, че правилно КнРС е кредитирал заключението на ССчЕ, в
частта, в която са взети предвид 8 часа за пътуване в една посока, тъй като
именно това е осредненото/приблизителното време, необходимо на служителя да пристигне до мястото на
командироване, респ. да се върне обратно.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за
главницата и мораторната лихва са основателни до размерите, установени от ССчЕ, поради което правилно са уважени в тези части
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, решението, в обжалваната
част, следва на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК да
бъде потвърдено като правилно.
Заявеното,чрез пълномощника му адвокат З. в
отговора на въззивната жалба искане от въззиваемия за присъждане на разноските
му пред въззивната инстанция за адвокатска защита не бе уважено,поради неоснователността,тъй като не се установи да
е сторил такива.
Частна жалба с вх. № 4199/19.02.2019 г. против Определение № 156/05.02.2019 г. постановено
по гр. дело № 22/2018 г. по описа на КРС е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, с която са предявени от ищеца П.Ц.А.
кумулативно съединенени искове в общ размер на 10 654,59 лева. Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, изготвен от надлежно упълномощен юрисконсулт.
С молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК е
направено частично оттегляне на исковите претенции и отказ за главницата
над сумата в общ размер 8 529,88 лева. В последното
заседание, проведено на 17.10.2018 г., КнРС е прекратил производството по
делото по отношение на претенциите на ищеца за разликата над 2 125,35 лева
до пълния предявен размер. С
постановеното решение КРС не е присъдил разноски на ответника, съобразно
извършеното оттегляне, поради което съшия е подал молба за изменение на осн.
чл. 248 от ГПК, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд с
Определение № 156 от 05.02.2019 г., предмет на обжалване пред настоящата
инстанция. С обжалваното определение КРС е приел, че е сезиран с искане по чл.
250 от ГПК. Приел е, че възнаграждение
не е дължимо, тъй като исковата претенция е изменена чрез намаляването на
размера й, в който случай дори не било нужно прекратяване на производството.
КОС намира изводите на КРС за
неправилни и незаконосъобразни, а доводите на частния жалбоподател за
основателни. Съгласно
чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене
на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства.
Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от
иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на
разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след
постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда
на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта
за разноските. С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за
прекратяване на производството – частично оттегляне на иска, частния
жалбоподател има право да получи направените разноски по производството до
момента на прекратяването. При това положение ищецът следва да бъде осъден да
заплати, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с
чл.37, ал.1 ЗПрП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната страна в размер на 100 лева. Поради
изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго за уважаване на искането за присъждане на разноски.
Воден
от гореизложеното Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 766 от 15.11. 2018 година по гр.д.№ 525 по описа за 2019 година на
Районен съд-Кюстендил в частите му, с които ответната ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР е осъдена да
заплати на ищеца П.Ц.А. с ЕГН **********
с адрес: *** с адрес за призоваване и съобщения: гр.Кюстендил, ул.”***”№
**,партер,адвокат Д.З.,сумата от 625,29 лева
/шестотин
и двадесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/лева, представляваща сбора на
неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване
със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски
операции в периода 01.01.2015 г. -31.12.2016 г., и лихви за забава.
ОТМЕНЯ Определение № 156 от 05.02.2019 г., постановено по гр. дело
№ 22/2018 г. по описа на КРС и вместо него постановява:
ОСЪЖДА П.Ц.А. с ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Кюстендил, ул.”***” № ***
партер, чрез адвокат Д.З. да
заплати на основание чл. 78, ал.4 ГПК на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на
управление-град София, бул. "**** № *** сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.