РЕШЕНИЕ
Номер 16019.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIV състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела И. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
Секретар:Стефани И. Калоферова
Прокурор:Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601603 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура гр.Пловдив и жалба на частния
обвинител М. В., срещу присъда №100 от 27.05.2020г по НОХД №1299 /2020г на Районен
съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционния съд е признал подс.М. Ц. Х. за невиновна
в извършване на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4-то, вр. чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.304 НПК, вр. чл.9, ал.2 от НК оправдал подсъдимата по повдигнатото й
обвинение. На основание чл.190, ал.1 НПК разноските по делото са присъдени за сметка на
Държавата.
Присъдата се протестира с доводи за неправилност. Твърди се, че обвинението се
доказва от събраните по делото доказателства. Иска се присъдата да бъде отменена и
подс.Х. да бъде призната за виновна като й бъде наложено наказание „Пробация“ с мерки по
т.1 и т.2 за срок от 6 месеца.
Присъдата се обжалва от частния обвинител с твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата
да бъде призната за виновна и осъдена с налагане на справедливо наказание.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста с възражения срещу извода на
първостепенният съд за малозначителност на деянието. Сочи се, че ударът е бил насочен към
1
главата на пострадалия и то с вещ, по който начин са му нанесени и установените
увреждания. Изтъква се последващото поведение от страна на подсъдимата при падането й
на земята. Твърди се, че първостепенният съд е приложил чл.9, ал.2 от НК поради това, че е
счел предвиденото наказание за процесното престъпление за несправедливо, като се
възразява срещу този подход. Повереникът на частния обвинител поддържа жалбата с
възражения за омаловажаване степента на обществена опасност на деянието. Твърди се, че с
решението си първостепепният съд дава неясни послания към обществото относно
неприкосновеността на личността при нападения от възрастни хора.
Защитникът на подсъдимата моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, като се възразява срещу разпознаваемостта на ограниченията, поставени
на местопроизшествието за охрана на провежданите пиротехнически мероприятия. Изтъква
се физическото състояние на подсъдимата и инцидентният характер на случая в нейния
живот.
В последната си дума подсъдимата моли да бъде призната за невинна.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата
на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Протестът и жалбата на частният обвинител са ДОПУСТИМИ, подадени от
правоимащи лица в законоустановения срок. По същество те са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
На 06.01.2019г частният обвинител М. В.- м*** Служба КОС в Сектор ОП МВР
Пловдив, участвал по заповед на Директор МВР Пловдив в обезпечаване на общественият
ред и безопасността на движението по време на честванията на християнския празник
Богоявление /Йордановден/. Празникът се отбелязвал в гр.Пловдив на бул.Марица 135, по
продължение на коритото на река Марица. На място било планувано провеждане на
пиротехническо шоу, а на частния обвинител В., в качеството му на мл. полицейски
инспектор в Служба КОС, било възложено осъществяването на контрол по дейностите,
свързани с пиротехническите изделия. За осигуряване безопасността на гражданите, те не
били допускани по самото корито на реката в близост до пиротехническите изделия. За
целта мястото било оградено с две ленти- едната разположена на стълбите от алеята към
коритото, а втората на около 50 метра от заредените фойерверки. Около 12ч на описаното
място за честванията се намирала подсъдимата М. Х. Тя била силно вярваща и желаела след
изпълнение на ритуала по хвърляне на кръста в реката, да си налее вода в бурканче, което
носела в бяла найлонова торбичка. По това време същият ден подс.Х., водена от желанието
си да си налее вода след освещаването й, преминала през втората лента и навлязла в
оградената територия. Тогава към нея се приближил частният обвинител В., който й
обяснил, че няма как сега да си налее вода, тъй като предстояло пиротехническо шоу и за
2
нейната безопасност следва да бъде зад оградителната лента. Подсъдимата Х. се върнала
обратно и изчакала 15-20 минути на около метър извън заграждението, след което отново
преминала същото, водена от същата цел - да си налее от осветената вода. В този момент
частният обвинител отново тръгнал към подсъдимата, като отново й обяснил, че няма как да
си налее в този момент вода, защото съобразно взетите мерки за безопасност и започващото
пиротехническо шоу, тя трябва да излезе извън огражданията. Въпреки това подсъдимата не
излизала от загражденията, поради което частният обвинител я хванал за лявата ръка, за да я
изведе от оградената територия. След като направили няколко крачки подсъдимата се
извърнала като замахнала с дясната ръка, в която държала найлоновата торбичка с празния
буркан в нея и с него тя ударила частния обвинител в лявата част на лицето му. В резултат
частния обвинител В. загубил равновесие, олюлял се и паднал на земята повличайки със
себе си подсъдимата, чиято ръка държал. В следващият момент той се изправил, а
подсъдимата започнала да го рита с крак и да го плюе. Свидетелите Я. и Д. се притекли за
съдействие на частния обвинител. Те извели М.Х., която продължавала да вика и буйства,
към стълбите. В резултат на удара от страна на подсъдимата, на частния обвинител било
причинено контузия на главата с включена контузия на лицето и кръвонасядане в областта
на ляв долен клепач. Към 06.01.2019г подсъдимата е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си, установена е способността й да
възприема и възпроизвежда факти от значение по делото, да дава обяснения и да се
защитава сама. Тя страда от „Органично разстройство на личността“, изразяващо се в лесна
раздразнителност, напрежение и паметови смущения, дължащи се на преживян мозъчен
инсулт. Не е била състояние на афект по време на деянието.
Така описаната фактическа обстановка е била установена и от страна на
първостепенния съд. Приетите от съда факти се явяват тези, описани в обвинителният акт,
които подсъдимата в производство по чл.371, т.2 от НПК признава. Тези факти са
подкрепени в достатъчна степен от доказателствата по делото от досъдебното производство-
разпити на свидетели, съдебно-медицински експертизи, писмени доказателствени средства
–документи, предоставени от ОДМВР Пловдив, относно заеманата от частния обвинител
длъжност и заповед за създаване на организация по време на честванията на християнския
празник на процесната дата. От същите се установява по безспорен начин, че на
инкриминираната дата частният обвинител, в качеството си на полицейски орган, е
изпълнявал служебни задължения по охрана на общественият ред при честване на
религиозен празник. При изпълнение на службата от страна на частния обвинител на
същият е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в телесно увреждане,
причинило му болка. Констатираното телесно увреждане на частния обвинител е пряк
резултат от действията на подсъдимата. Безспорно е по делото, че подсъдимата е ударила
полицейския служител с носения от нея буркан в момента, в който той упражнявал
служебните си задължения да осигури безопасността на присъствалите граждани. Безспорно
е и това, че подсъдимата е действала по религиозни подбуди, водена от желанието си да
3
изпълни ритуал, както и това че тя е на 74г, боледувала от инсулт, довел до изменения в
нормалното й психическо състояние, констатирани в момента на изследването, изразяващи
се в лесна раздразнителност, напрежение и паметови смущения.
При тази фактическа обстановка изводите на първостепенния съд по правото са
правилни, с известно уточнение относно степента на телесното увреждане на пострадалия.
От изготвената съдебно –медицинска експертиза се установява, че на частния обвинител
била причинена телесна повреда, представляваща контузия на главата, с включена контузия
на лицето и кръвонасядане в областта на ляв долен клепач. Видът на телесното увреждане
изпълва обективните признаци на състава на леката телесна повреда, като същото е от
естеството си да причини на пострадалото лице болка. Неправилно първостепенният съд
преценил, че медицинският критерий се съотнася и към юридическите характеристики на
причинено страдание. Няма доказателства по делото, които да сочат, че причиненото
телесно увреждане е причинило на пострадалия продължаваща болка, която да се изрази в
страдание, съгласно Постановление №3 от 27.09.1979г по н.д.№6 /1979г на пленума на ВС.
Следва да се приеме за доказано единствено причиняването на болка, което е било
неприятно изживяване за пострадалия, но по-ограничено във времето такова, сравнено с
правната характеристика на сраданието.
Видно от проверяваният съдебен акт, първостепенният съд е намерил, че
извършеното от подсъдимата е с явно незначителна обществена опасност, поради което на
основание чл.9, ал.2 от НК е приел, че деянието не съставлява престъпление. Този извод на
първостепенния съд е правилен. За своя извод настоящият съдебен състав съобрази и
отправените възражения от страна на държавното и частно обвинение.
До извод за малозначителност на деянието може да се стигне след внимателна, точна
и комплексна оценка на фактите и базиран върху нея извод за степента на засягане на
защитените обществени отношения. От значение са времето, мястото и начинът на
извършване деянието, както и характеристиките на личността на дееца /Решение № 53 от
16.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 69/2019 г., III н. о., Решение № 20 от 11.07.2019 г. на ВКС
по н. д. № 1229/2018 г., I н. о Решение № 81 от 8.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 56/2019 г., III
н. о/. Незначителност на обществената опасност е налице, когато степента на засягане на
охранявания обект е минимална. От значение са всички обективни характеристики на
деянието, като начин на осъществяване, средства, специфики на поведението,
осъществяващо изпълнителното деяние, обстановката, допълнителни несъставомерни
последици /Решение № 72 от 27.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 245/2020 г., II н. о./.
Действително съгласно трайната съдебна практика приоритет се отдава на характеристиките
на деянието. Приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК се приема за относимо към
деянието и в много по-малка степен към дееца /Решение № 61 от 9.05.2019 г. на ВКС по н.
д. № 176/2019 г., I н. о., /. В конкретният случай обаче освен спецификите на самото деяние
съществено значение за осъществяването му имат особености на личността на подсъдимата,
които са се проявили в съществена степен в реализираните от нея действия. Не става въпрос
4
за констатиране на обстоятелства, даващи позитивна характеристика за личността й, а за
установяване на факти свързани с личността й, но имащи обективен характер, които са
пряко свързани с конкретната проява от нейна страна.
Действията на подсъдимата са засегнали личната неприкосновеност на полицейския
служител в момент, когато той е изпълнявал служебните си задължения и това нейно
поведение е социално и морално укоримо. От гледна точка на наказателното право, при
преценка наличието на обществена опасност на деянието, е видно, че в известна степен
охраняваните обществени отношения са били засегнати, тъй като е настъпил един увреждащ
личността на частния обвинител резултат, макар и най-лекия възможен според юридическата
формулировка на закона. Поради това не може да се направи извод за липса на обществена
опасност на деянието. Следва обаче да се съобразят специфичните обстоятелства, при които
деянието е реализирано. Установява се, че местопроизшествието се намира по време и място
на провеждан тържествен религиозен ритуал. От своя страна подсъдимата била силно
вярваща и извършването на целеното от нея действие, е имало особено важно от
емоционална страна значение за нейната личност. Подсъдимата е действала водена изцяло от
религиозни подбуди, поради това, че е била препятствана да участва, по един принципно
напълно допустим начин, в осъществяван религиозен ритуал. Реакцията й, довела до
причиняване на телесното увреждане, е последвала около 15-20 минути, след като тя вече е
била върната за първи път от полицейския служител, от което е видно, че подсъдимата
първоначално се е подчинила на полицейското разпореждане и е изчакала не малко време,
преди да реши да действа отново. След като преминала повторно загражденията, частният
обвинител я спрял и се опитал да я изведе, но вече хващайки я за лявата й ръка и повеждайки
я обратно. В този момент спрямо подсъдимата е била приложена физическа сила, макар и
минимална по размер. Това е становището на обвинението по фактите, видно от депозирания
обвинителен акт, прието за установено и от страна на първостепенният съд.
Силните религиозни подбуди у подсъдимата, обстановката при която е действала- по
време на провеждане на религиозен празник, продължителността на времето, през което тя е
изчаквала за да извърши важният за нея акт с религиозно значение, който сам по себе си е
бил напълно допустим, приложената спрямо нея минималната физическата сила от страна на
полицейския служител за извеждането й, възрастта на подсъдимата и преживяното от нея
заболяване по- рано, довело до ниския й праг на емоционална търпимост поради повишената
й раздразнителност, всички до тук изброени в своята съвкупност довят до извод, че
охраняваните обществени отношения са били засегнати от деянието в незначителна степен.
Действията на подсъдимата, макар да са укорими и социално неприемливи, предвид
посочената конкретика на случая, разкриват степен на обществена опасност на деянието,
некореспондираща с предвидената от законодателя в състава на чл. 131, ал.1, т.1 от НК, вр.
чл. 130, ал.1 от НК.
Изложено сочи, че не тежестта на предвиденото в закона наказание, съпоставено с
личността на подсъдимата, е мотивирало извода на първостепенния съд за приложение на
5
чл.9, ал.2 от НК, както твърди прокурорът пред въззивния съд. Изложените доводи от
първостепенния съд в тази насока всъщност са свързани и с правомощието му да прецени
дали деянието, което не съставлява престъпление, подлежи на санкциониране по
административен ред –чл.301, ал.4 от НПК.
Напълно обосновани са възраженията на прокурора срещу направената от
първостепенния съд квалификация на емоционалното състояние на пострадалата,
определено като вдетеняване. Няма подобен извод в приложената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза, нито друго доказателство сочещо подобно състояние у
подсъдимата. Първостепенният съд всъщност посочил това обстоятелство като
общоизвестен факт, какъвто то не представлява. Подобни изводи за наличие на общи
характерови особености у категория лица, основани само и единствено на факта за възрастта
им са неприемливи. Независимо от тези неправилни констатации на първостепенния съд по
делото се установяват обективни предпоставки, аргументиращи извод за отклонения от
нормалното психическо състояние на пострадалата, изразено в лесна раздразнителност,
напрежение и паметови смущения, дължащи се на преживения мозъчен инсулт.
Съдът не споделя възраженията на повереника на частния обвинител, според които
решението на първостепенният съд води до извод, че полицейският служител, изпълняващ
служебните си функции правомерно може да бъде обект на противоправни действия от
страна на възрастна жена. Подобни обобщени изводи не могат да се направят, тъй като
решението на съда се основава на конкретиката на случая. Приложението на чл.9, ал.2 от НК
е възможно само при тези случаи, при които след комплексна преценка на обективни
характеристики на деянието, спецификите на поведението на дееца и личността му,
обстановката, при която деянието извършено и др., аргументират подобен извод. В случая
обстановката, при която деянието се е реализирало, последователните действия на всеки от
участниците в него, съчетани с особеностите на личността на подсъдимата, дори извън факта
на възрастта й, определят становището на съда, посочено по-горе.
С оглед изложеното, настоящият въззивен съд намира, че проверяваният
първостепенен съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден, а депозираните срещу него протест и жалба се явява неоснователни, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
По тези съображения, на основание чл. 338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №100 от 27.05.2020г по НОХД №1299 /2020г на
Районен съд – Пловдив.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7