№ 494
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-К.А
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500574 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 829 от 05.06.2022г., постановено по гр.д. №
5931/2021г. Плевенския районен съд е отхвърлил предявения от ЕТ„Н. Н.”,
гр.С., представлявано от управителя Н. Г. Н. против НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ
„ПРОСВЕТА -1903“, с.***, община Д. Д., Плевенска област, представлявано
от М. К. М., иск с правно осн. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 19 500лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Договор за предоставяне на проектантски услуги № 1 от
18.05.2016г. като неоснователен и недоказан. Отхвърлен поради това е и
акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 9378.48лв. -
мораторна лихва за периода 03.06.2016г.-17.09.2021г., върху сумата 19
500.00лв. Присъдени са в полза на ответника разноски в общ размер 1000лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ЕТ„Н. Н.”, гр.С., представлявано от управителя Н. Г. Н., чрез пълномощника
адв. А. А. Д.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като аргументите за това са подробно
изложени в жалбата с обем 13 страници. Въззивникът моли съда да отмени
1
изцяло решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъдат уважени исковите претенции и да му се присъдят
разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна НЧ„ПРОСВЕТА -1903“, с.***, чрез
пълномощника си адв. Е. Я.-М., е взела становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на първата инстанция, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено и се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид становището на насрещната страна, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно
кумулативно съединени иска - по чл.79 ал.1 ЗЗД – иск за заплащане на сумата
19 500лв., представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на
проектантски услуги № 1/18.05.2016г. и по чл. 86 от ЗЗД, за сумата от
9378.48лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.06.2016г. -
17.09.2021г., върху незаплатената сума от 19 500лв. Претендирани са и
разноски по делото.Претенциите се основават на безспорните между страните
обстоятелства : На 18.05.2016г. са сключили и е породил действие Договор за
предоставяне на проектантски услуги, по силата на който договор/за
изработка/, възложителят – ответника НЧ„ПРОСВЕТА - 1903“с.***,
представлявано от М. К. М. е възложил, а изпълнителят - ищеца ЕТ„Н. Н.” е
приел да изготви срещу заплащане инвестиционни проекти, съгласно Наредба
№ 4 от 2001г. за обхвата и съдържанието им, с цел кандидатстване по проект
с проектна документация и упражняване на авторски надзор. Проектът касае
Реконструкция и модернизация на НЧ"ПРОСВЕТА - 1903", с. ***, чрез
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Подкрепа
за инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия
от възобновяеми източници и спестяване на енергия”, от мярка 7 „Основни
услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 - 2020г.
Безспорно е и твърдяното от ищеца обстоятелството, че за
2
изработката ответникът му дължи съгласно договора, възнаграждение в
размер 19 500лева/без ДДС/, 23 400лева/с ДДС/, платимо в следните срокове:
1.аванс в размер на 1000.00 лева/без ДДС/ в срок от 10 работни дни след
подписване на договора; 2. междинно плащане в размер на 9 750.00 лева/без
ДДС/, в срок до 30 работни дни след подписване на договор с финансиращата
институция и получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” -
Разплащателна агенция. 3.окончателно плащане в размер на 8 750.00 лева/без
ДДС/ след подписване на приемо-предавателен протокол за извършена работа
и в срок до 5 работни дни от датата на одобряване на заявката за окончателно
плащане и получаване на окончателното плащане от ДФ „Земеделие“ -
Разплащателна агенция. Безспорно е, че ответника е кандидатствал с
одобрения проект, входиран своевременно в ДФ „Земеделие“ , с рег. №
03274/2017г., но не е получил финансиране от Фонда и не е заплащал на
ищеца нищо от уговорените суми за възнаграждение за изработването му.
В отговора на исковата молба ответника не възразява срещу
изложените твърдения, които са безспорни между страните. Не възразява
срещу точното изпълнението на възложената работа и по приемането на
работата на ищеца по проекта.Единствените възражения се свеждат до това,
че не дължи сумата за възнаграждение, тъй като не е настъпил падежа на
задължението, така както е уговорено в сключения между страните
договор.Същевременно, като евентуално се поддържа и възражение за
погасяване на вземането по давност.
При отделяне на спорно от безспорно, РС правилно е приел, че за
да възникне задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение на
изпълнителя се изисква кумулативното наличие на: валиден договор за
изработка, изпълнение на възложената работа и приемане на работата от
възложителя и че в случая тези предпоставки са налице. Приел е обаче, без
ответника да възразява за неточно изпълнение, че изпълнението на ищеца не
в уговорения между страните срок, тъй като проекта е входиран на
03.10.2016г. Приел е, че чрез използването на проекта, изработен от ищеца,
ответникът фактически се е възползвал от неговата изработка в един по-късен
момент, което би било основание за плащане, но при изпълнени всички други
уговорки в самия договор. За да отхвърли иска, Плевенски РС е приел, че
ищецът не е доказал, че претендирайки плащане, че е изготвил и представил
3
на ответника уговорения в чл.4 от договора разходооправдателен документ,
дори и за първото плащане – авансовото такова, което без други уговорки, е
следвало да бъде платено 10 работни дни след подписване на договора. Приел
е, че не са налице и другите предпоставки за изпълнение от страна на
ответника на междинно плащане: подписване на договор с финансиращата
институция и получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” -
Разплащателна агенция, нито на окончателното плащане -подписване на
приемо-предавателен протокол за извършена работа и в срок до 5 работни
дни от датата на одобряване на заявката за окончателно плащане и
получаване на окончателното плащане от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна
агенция.
Въззивният съд, в настоящия си състав, счита тези изводи за
необосновани.
Действително исковата претенция се базира на неизпълнение по
договора, а не се претендира неустойка или обезщетение, посочени в чл. 6,
ал.1 от договора и не е било необходимо съдът да разглежда спора на базата
на тези уговорки или на непредявено от ищеца основание. Неустойка е
предвидена/ и то в същия размер като дължимото възнаграждение/ само за
случай, при който не е подадено заявление изобщо или при одобрено
заявление, не се подпише договор за финансиране, пред каквито хипотези не
сме изправени.В случая следва да се приеме, че е налице неизпълнение
именно на клаузите по чл. 3 от договора. Безспорно е, че до завеждане на
делото не са се осъществили условията, така както са разписани в този текст
от договора - подписване на договор с финансиращата институция няма и
получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция
също не се очаква.Това не означава, че падежа на задължението за плащане на
възнаграждението по този договор не е настъпило.Съгласно чл. 11 от него, в
случай на отказ за финансиране поради недостиг на бюджет по подмярка
7.2“Подкрепа за инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура,
включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници и спестяване
на енергия“ от мярка 7“Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-
2020г., договорът не се прекратява и продължава своето действие за всеки
4
следващ прием на заявления за подпомагане от управляващия орган на ПРСР.
Съгласно чл.12, ал.1 договорът се прекратява с изчерпване на предмета му и
извършване на всички плащания.При положение, че и след първия отказ за
финансиране, ответника не е получил/няма данни и да е подавал нови
заявления/ очакваното финансиране, в зависимост от което е било поставено
съгл. чл.3 плащането на договореното възнаграждение, няма как да се случи.
Ето защо следва да се приеме, че падежа на това задължение е настъпил с
приключване на Програмата за развитие на селските райони, която е за
периода 2014-2020г. При липса на данни, кога е приключило последното
финансиране по нея, за дата на падежа следва да се приеме последния
календарен ден от 2020г.По см. на чл.12, ал.1 предмета му е изчерпан, но
плащания не са направени.
При така изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките
за изпълнение от страна на ответника, като същевременно липсва
неизпълнение от страна на ищеца и такова даже не се твърди от ответника.
Нещо повече – пред Плевенски ОС са представени доказателства за
причините за липсващото финансиране. Със заповед № 03-РД/1791/на л.37/
от 23.05.2018г. на изп.директор на ДФ“Земеделие“ е отказано финансирането
на заявлението за подпомагане с идентиф.№ 15/07/2/0/00737 от 03.10.2016г.
на НЧ“Просвета 1903“с.*** на стойност 388 140.46лв., като видно от
мотивите на заповедта, този отказ не е свързан с представения по заявлението
проект „Реконструкция и модернизация на народното читалище“ изготвен от
ищеца и съображенията за неодобряване на заявлението нямат връзка с
преценката на този проект. Причината за липсващото финансиране стои извън
качествата на проекта и изпълнението по процесния договор.Видно от
мотивите на отказа, общата сума на подадените заявления по посочената по-
горе мярка е надхвърляла наличния за периода на прием бюджет за
съответната дейност. Поради това са въведени критерии и е направен подбор,
поради недостиг на средства за финасирането на всички заявители, като
необходимите минимален брой от 32 точки при оценяването не са били
достигнати от ответното читалище. То е получило толкова точки колкото е
заявило – 26 бр., но те са се оказали недостатъчни.Няма данни и не се твърди
през следващите години да са подавани нови заявления, въпреки че
читалището е имало основание да стори това, забавяйки плащането по
договора.
5
Поради изложеното, претенцията по чл. 79 ал. 1 ЗЗД се явява
основателна и следва да бъде уважена, като не са налице предпоставки за
погасяването по давност, предвид изложеното по-горе относно падежа на
задължението. Сумата 19 500лв. се дължи ведно със законната лихва върху
нея от завеждане на делото 17.09.2021г. до окончателното изплащане.
Претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, изхождайки пак от приетия за падежна
дата ден, се явява основателна само за периода 01.01-17.09.2021г., за който се
дължи лихва за забава на плащането на главницата от 19 500лв. в размер на
1408.33лв.-изчислен с Електронен калкулатор “Calculator.bg“ За разликата до
9378.48лв. и за периода 03.06.2016г. – 31.12.2020г., претенцията за мораторна
лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При така изложеното, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение, в частта му с която е исковете са отхвърлени
и в частта за разноските, като бъде постановено друго по същество за
уважаването им в посочените по-горе размери. В частта, с която претенцията
за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД е отхвърлена за разликата до 9378.48лв. и за
периода 03.06.2016г. – 31.12.2020г., решението следва да бъде потвърдено. По
отношение на разноските С оглед този изход на делото, следва да бъдат
присъдени и направените от страните деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковите претенции. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
задължението на другата страна е да заплати разноски съобразно с уважената
част от иска, такива ищецът е направил в размер на 1515.14лв., от които има
право на 1096.97лв. Ответникът е направил разноски за защита срещу иска в
размер на 1000лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска има
право на 275.98лв. или по компенсация ответника дължи на ищеца сумата
820.99лв. - деловодни разноски за първата инстанция, които ищеца следва да
му заплати. В настоящата инстанция въззивникът е направил разноски за
държавна такса 577.57лв. и за адвокатско възнаграждение 500лв., от които
има право на 780.17лв., които въззиваемата страна следва да му заплати, а тя
от своя страна няма данни да е направила разноски.
На основание аргумент от чл.280, ал.3, т.1, пр.2 б.”а” ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 829 на
Плевенски районен съд, постановено на 05.06.2022г. по гр.д. № 5931/2021г. по
описа на ПРС, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.79 79
ал. 1 вр. чл. 266 вр. с чл. 258 от ЗЗД; с която е отхвърлен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД до размера 1408.33лв. и в частта му за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА -1903“,
БУЛСТАТ ***, с.***, община Д. Д., област П., представлявано от М. К. М., да
заплати на ЕТ„Н. Н.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. "Р.Д." №* представлявано от управителя Н. Г. Н., на основание чл.79, ал.1,
вр. чл. 266, вр. чл. 258 от ЗЗД, сумата 19 500лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Договор за предоставяне на проектантски услуги № 1 от
18.05.2016г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
17.09.2021г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА -1903“,
БУЛСТАТ ***, с.***, община Д. Д., област П., представлявано от М. К. М., да
заплати на ЕТ„Н. Н.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. "Р.Д." №* представлявано от управителя Н. Г. Н., на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД, сумата 1408.33лв., представляваща лихва за забавено плащане на
главницата от 19 500лв. за периода 01.01.2021-17.09.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА -1903“,
БУЛСТАТ ***, с.***, община Д. Д., област П., представлявано от М. К. М., да
заплати на ЕТ„Н. Н.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. "Р.Д." №* представлявано от управителя Н. Г. Н., на основание чл. чл.78,
ал.1 вр. 273 ГПК разноски по делото в размер на 1601.16лева., от които
820.99лв. за първата и 780.17лв. за въззивната инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8