МОТИВИ: Подсъдимият
Е.М.Д., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1
б. „б” във връзка с чл. 343 ал. 1 б. „в” във връзка с чл. 343 ал. 1 предл. 3-то
от НК, затова че на 26.07.2015 г. около 00.50 часа в гр. Ловеч, ул. „Съйко
Съев” при управление на МПС – лек автомобил „Фолсваген Голф” с ДК № ********, негова собственост, в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 на хиляда, установена по
надлежни ред с протокол за химическа експертиза № 95/29.07.2015 г., нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 от ЗДП, като при избиране на
скоростта на движение, като водач на МПС, категория „В” в населено място с
ограничение до 50 км/ч
се движил със скорост от 110,89
км/ч, вследствие на което, по непредпазливост причинил
смъртта на И. Д.Т. ***.
В съдебно заседание наследниците на
починалия Т., А.Д., Д.Д. и Д.К., като майка и законна представителка на
малолетната А.Д. бяха конституирани като частни обвинители в процеса.
Делото бе разгледано при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
обвинението поддържа същото за престъплението посочено в обвинителния акт.
Намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена напълно, както и самия
механизъм на настъпване на ПТП. Счита, че с деянието си подсъдимият Д. е
осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението за
което му е повдигнато обвинение. Излага, че се касае за деяние, извършено по
непредпазливост под формата на престъпна самонадеяност, при която подсъдимия,
избирайки скоростта си на движение два пъти по –висока от разрешената в
населено място е предвиждал възможността да възникне опасност за движението и
свързаните с нея обществено опасни последици, но самонадеяно е мислел, че ще ги
предотврати. Сочи, че деянието е извършено в пияно състояние, което го
квалифицира, като такова с по – висока степен на обществена опасност. Моли
настоящата инстанция да признае подсъдимият за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода, като приеме като
смекчаващо вината обстоятелство – чистото му съдебно минало, а като отегчаващо
вината обстоятелство наказанията му по административен ред по ЗДП. При тези
съображения счита, че на Д. следва да бъде наложено наказание от шест години и
половина, което да се редуцира по реда на чл. 58а ал. 1 от НК и се изтърпи ефективно. Сочи, че
кумулативно следва да му се наложи наказание по чл. 343г от НК „лишаване от
право да управлява МПС” за подходящ срок.
Процесуалният представител на частните
обвинители в съдебно заседание моли настоящата инстанция да постанови присъда,
с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд и да му наложи предвиденото в закона наказание, което
да изтърпи реално. Сочи, че приема фактическата обстановка такава, каквато е
описана в обвинителния акт.
Изтъква,
че това което се пропуска, включително и в обвинителния акт са материалните щети,
които са нанесени на няколко автомобила и това е описано в автотехническата
експертиза. Намира, че това обстоятелство следва да се отчита при определяне на
размера на наказанието. Счита, че наказанието следва да бъде наложено при
балансиращи вината обстоятелства. Изтъква, че единственото смекчаващо вината
обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия. Сочи, че не приема
представената препоръка, тъй като не е издадена по съответния ред. Намира, че
представените писмени доказателства, относно здравословното състояние на родителите
на подсъдимия също не могат да бъдат третирани като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като няма данни той
да е човека, придружител на майка си. Моли настоящата инстанция да отчете като
отегчаващо вината обстоятелство грубото нарушение на правилата за движение,
каквото представлява високата скорост, с която се е движел в населено място – 100 км/ч. Сочи, че
поведението на подсъдимия през целия ден говори, че не го интересуват правилата
за движение. Намира, че не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство
неговата критичност, тъй като такава няма. По изложените съображения моли
настоящата инстанция да определи наказание , като приложи разпоредбата на чл.
58а ал. 1 от НК, като го намали с 1/3. Намира, че едно наказание по-малко от
пет години лишаване от свобода, няма да отговаря на обществената опасност на
извършеното деяние и съответно на дееца.
Защитникът на подсъдимия в съдебно
заседание посочва, че подзащитният му е признал цялата фактическа обстановка,
описана в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства в
тази връзка. Счита, че фактът, че на МПС са причинени вреди, не може да се
тълкува като отегчаващо вината обстоятелство, като няма повдигнато обвинение в
тази част. Сочи, че от обстоятелствената част на обвинителния акт се
установява, че всички свидетели по делото, включително и пострадалия след обяд
са консумирали алкохол, което е продължило и до вечерта. Счита, че поради това
е укоримо поведението и на останалите свидетели. Сочи, че единият от
свидетелите е служител на полицията и въпреки това е позволил на подсъдимия да
управлява МПС, след употреба на алкохол. Излага, че от изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява, че и в кръвта и урината на пострадалия е имало от 2,4 – 3,4 промила
алкохол, че никой от возещите се в автомобила не е сложил предпазен колан.
Намира, че е укоримо и поведението на
пострадалия, поради факта, че никой не е направил забележка на подсъдимия да не
управлява лекия автомобил. Моли настоящата инстанция да вземе под
внимание това обстоятелство. Изтъква, че подзащитният му още на място е опитал
да окаже помощ на пострадалия, защото е видял, че има двама на пътното платно.
Излага, че отразеното в обвинителния акт, че не се дава вяра на обясненията на
подсъдимия не съответства на събраните по делото доказателства. Счита, че
същите в частта относно това, че с него се е изравнило друго превозно
средство, че се е движело с него и това
е наложило той да ускори скоростта си на движение се установява и от другите
доказателства по делото. Сочи, че направените възражения не оказват влияние на
съгласието, че подзащитният му приема обстоятелствената част на обвинителния
акт. Излага, че приема факта, че последният е управлявал след употреба на
алкохол МПС и се е движел с над 100 км/ч. Изтъква, че направените възражения
имат за цел да изяснят единствено мотива, по отношение на който Д. е предприел
ускоряване на скоростта на превозното средство. Сочи, че наложените на
подзащитния му наказания по ЗДП са за това, че не носи контролен талон,
гражданска отговорност, пътна книжка. Счита, че те не са от такова естество, за
да се приеме, че е нарушил ЗДП. Сочи, че приетото от съда писмено доказателство
е годно такова, независимо, че не е издадено по надлежния ред и не следва да се
елиминира неговото съдържание. Моли настоящата инстанция да отчете, че
подзащитният му е добър син, който оказва грижи на майка си и баща си. По изложените съображения моли настоящата
инстанция да постанови присъда като приеме, че са налице смекчаващи, а не
отегчаващи вината обстоятелства и да му наложи наказание, което да удовлетвори
страните в процеса.
Подсъдимият в съдебно заседание
посочва, че искрено съжалява за случилото се, че пострадалия е негов добър
приятел, с когото са израснали заедно и че е бил честен в обясненията си.
От събраните по време на досъдебното и
съдебно следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Д. ***. Притежавал
свидетелство за правоуправление на МПС от 1998 г. и работел в
„Месокомбинат – Ловеч”.
Пострадалият И. Д.Т. ***. С подсъдимия Д.
били дългогодишни приятели, като се
познавали от деца.
На 25.07.2015 г. след обяд подсъдимият Д.
и пострадалият Т. започнали да се черпят в кафене „Вароша”, намиращо се до
ресторант „Драката” в гр. Ловеч, като пиели бира. Впоследствие пострадалият Т.
се обадил на свидетеля Г., който отишъл при тях. Около 19.30 часа решили да се
преместят. С лекия автомобил марка „Фолсваген Голф 4” с дк № ****, управляван от
подсъдимия, тримата се придвижили до заведението „Бирария-150” в кв. „Младост” на гр.
Ловеч, където продължили да се черпят и да гледат футболен мач. Около 21.00
часа подсъдимият, с управлявания от него лек автомобил, посочен по-горе,
докарал и свидетеля М. К.. Малко след края на футболния мач четиримата решили
да се прибират по домовете си. Около 00.50 часа се качили в лекия автомобил на
подсъдимия, като той седнал на шофьорското място, до него седнал свидетелят М. К.,
зад него на задната седалка пострадалият Т., а до него свидетелят Г.. Движели
се от кв. „Младост” към центъра на гр. Ловеч. В началото на движението
подсъдимият управлявал лекия автомобил „доста бързо” /показанията на свидетеля Г./,
като приближавайки кръстовище със светофар/в района на магазин „Билла” в гр.
Ловеч/ намалил скоростта си. След това
същия продължил да се движи направо по улица „Съйко Съев”, вместо да
завие наляво по посока на ресторант „Хемус”, в която посока живеели
свидетелите. В процеса на движение започнал да ускорява скоростта, въпреки
отправената му от свидетеля Г. забележка. Движейки се по пътното платно по този
начин, в посока на центъра на гр. Ловеч подсъдимият с управлявания от него лек
автомобил навлязъл в дъга на ляв завой със скорост от 110,89 км/ч. В резултат
на това лекия автомобил загубил напречна устойчивост, започнал да се занася и
променил посоката си на движение към десния край на пътното платно. Там, в
близост до тротоара един след друг били паркирани следните леки - „Рено Меган” с рег. № ОВ ****, собственост на
К. Х.Д., ВАЗ с рег. № ***, собственост
на свидетеля Б.Б., „Опел Вектра” с рег.
№ *****, собственост на свидетеля Л.,
„Ауди А3”, с рег. № *****, собственост на свидетелката С., „Сеат Марбела с рег. № *******, собственост
на свидетелката М.В., „Фиат Пунто” с
рег. № *****, собственост на свидетеля М.М.. Вследствие на занасянето/отложени
следи от ходовите гуми върху асфалтовата настилка/ скоростта на управлявания от
подсъдимия Д. лек автомобил намаляла до 91,8 км/ч. Последвал удар
в лекия автомобил „Рено Меган”, който бил приплъзващ и странично кос, между
предната дясна ъглова част на управлявания от подсъдимия лек автомобил и
страничната част на лекия автомобил „Рено Меган”. Вследствие на действието и
направлението на ударния импулс и силите на триене между настилката и ходовите
гуми, надлъжната ос на лекия автомобил „Рено Меган” се изместила в посока на
часовниковата стрелка и се установил в покой, в положението, което е отразено в
огледния протокол. След този първи удар, последвал втори – между челната част
на лекия автомобил „Фолсваген Голф” и задната лява ъглова част на лекия
автомобил „ВАЗ” с рег. № ****. Този удар бил тилно кос с големи пластични
деформации на контактуващите повърхности като върху пътното платно нападали
множество деформирани елементи – предна броня на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, декоративна решетка и други. Поради обстоятелството, че ударния
импулс при този удар е бил с голяма числена стойност, управлявания от
подсъдимия лек автомобил започнал закъснително транслационно-ротационно движение
по посока на часовниковата стрелка, а масовия център на лекия автомобил,
собствено на свидетеля Б. се преместил на разстояние 1,8 метра. След това
последвал трети удар между тилната част на лекия автомобил „Фолсваген голф” със
задната лява странична част на паркирания автомобил „Опел Вектра”, при което
скоростта му на движение, вече е била намалена на 72,36 км/ч. В резултата
на този удар се деформирала тилната частта на управлявания от подсъдимия лек
автомобил и задната лява част на лекия автомобил „Опел Вектра” – заден ляв
калник ,задна лява колона, светлини, подкалник, заден мост, окачване, при което
последния се преместил, като ударил паркирания пред него лек автомобил „Ауди А 3”, посочено по-горе, а той от
своя страна ударил паркиралия пред него автомобил „Сеат Марбела”. От своя
страна лекият автомобил, управляван от подсъдимия продължил закъснително си
траслационно-ротационно движение, при
което вследствие на центробежните сили при ротацията от задната лява врата
изпаднал върху асфалтовата настилка свидетеля Г., а от дясна задна врата
пострадалия И. Т.. След падането тялото на последния се търкаляло по настилката
, след което се ударило в левия праг и предна лява джанта и тас на паркиралия
пред лекия автомобил „Сеат Марбела”, лек автомобил „Финт Пунто”, описан
по-горе, след което след плъзгане и след
като изминал 39, 7 метра се установил в покой. Подсъдимият Д. и
свидетеля К. слезли от лекия автомобил и последният видял, че „И. лежи на
земята, като беше целият в кръв и не помръдваше…………..Погледнах нагоре по
улицата и видях Г. също на земята. Изтичах при него и той беше в съзнание”.
Впоследствие пристигнали на мястото служители на РУП – гр. Ловеч и линейка,
която откарала двамата пострадали, като в 01.07 минути била установена смъртта
на пострадалия Т./лист за преглед на пациент на л. 30 от досъдебното
производство –том първи/
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза безспорно се установява, че причина за смъртта
на И. Т. е тежка черепно-мозъчна травма, която е довела до бърза и неминуема
смърт, като измененията по черепната кухина и мозъка са причинени от действието
на твърд тъп предмет – удар на главата върху такъв предмет с ограничена
повърхност.
От извършения химически анализ на
кръвта и урината на пострадалия се установява наличие на алкохол в кръвта 2,4
промила на хиляда, а в урината 3,4 промила на хиляда.
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че на свидетеля Г. в резултат на
ПТП са причинени охлузвания и сътресение на мозъка без загуба на съзнание,
които представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за живота и се
квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на НК.
От извършеното химическо изследване
на подсъдимия Д. /протокол за химическа
експертиза № 95/29.07.2015 г./е видно, че в кръвта му е установено съдържание
на алкохол 2,18 промила.
Освен това от заключението на вещите
лица по тройната автотехническа експертиза се установява, че на описаните
по-горе леки автомобили са били причинени материални щети.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Д. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. по чл.
343 ал. 3 пр. 1 б. „б” във връзка с чл. 343 ал. 1 б. „в” във връзка с чл. 343
ал. 1 предл. 3-то от НК, като на 26.07.2015 г. около 00.50 часа в гр. Ловеч,
ул. „Съйко Съев” при управление на МПС – лек автомобил „Фолсваген Голф” с ДК № ********, негова собственост, в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 на хиляда, установена по
надлежни ред с протокол за химическа експертиза № 95/29.07.2015 г., нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1от ЗДП, като при избиране на
скоростта на движение, като водач на МПС, категория „В” в населено място с
ограничение до 50 км/ч
се движил със скорост от 110,89
км/ч, вследствие на което, по непредпазливост причинил
смъртта на И. Д.Т. ***.
От изложената по-горе фактическа
обстановка и приетите за установени факти настоящата инстанция приема, че
единствено подсъдимият Д. носи вина за станалото ПТП и причинения вследствие на
това противоправен резултат – смъртта на И. Т..
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като
при движението си в гр. Ловеч, в посока центъра на града нарушил правилата за
движение по чл. 21 ал. 1 от ЗДП, движейки се със скорост от 110,89 км/ч, при
максимално допустима скорост от 50 км/ч, което е довело до
настъпването на ПТП и смъртта на И. Т.. От заключението на вещите лица по
изготвената тройна съдебно автотехническа експертиза е видно, че критичната
скорост на странично занасяне в завоя е 110,77 км/ч. Както бе
посочено по-горе подсъдимият се е движел със скорост от 110,89 км/ч. /два пъти
по-висока от максимално допустимата в населено място/, което е довело до загуба
на странична устойчивост на лекия автомобил, управляван от него и до настъпване
на ПТП, чийто механизъм е описан по-горе и до противоправния резултат – смъртта
на Т.. Подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати загубата на
странична устойчивост, като е карал със скорост от 110,89 км/ч.
Доказателства в тази насока са показанията на свидетеля Г. – „Е. караше доста
бързо”, свидетелката Д.И. – „Много бързо се движеше автомобила”, свидетелят Г.Р.
– „Явно се движеше с много висока скорост и не можа де вземе завоя, като
директно се удари в два паркирани автомобила по улицата”. Съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни и са в
съответствие със останалите събрани по време на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства – протокола за оглед на местопроизшествието на
л. 12- л. 19 том първи и фотоалбума към него, заключението на вещото лице д-р Г.
по изготвените съдебно-медицински експертизи и заключението на вещите лица по
тройната автотехническа експертиза, изготвените химически експертизи.
От приложения към делото протокол на л.
133 том първи от досъдебното производство е видно, че подсъдимият М. е
управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 промила.
Следователно същия е извършил престъплението в пияно състояние. За да е
осъществен състав на престъплението по чл. по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б”от НК
законодателят не е изисква установяване на причинна връзка между пияното
състояние и настъпилата в конкретния случай смърт на пострадалия И. Т..Достатъчно
е да бъдат установени по делото тези два факта – пияното състояние и смъртта на
пострадалия Т.. От посочените по-горе факти съдът приема, че те са установени
по безспорен начин. „Пияното състояние не е елемент от фактическия състав на
престъплението, а е негов квалифициращ признак и е установено от изготвената
химическа експертиза, както и от показанията на свидетелите К. и Г..
Съдът не споделя възраженията направени
в съдебно заседание от страна на защитника на подсъдимия, че вина за станалото
ПТП носят и возещите се в лекия автомобил свидетели, тъй като същите са били
употребили алкохол, качили са се в него и не са се опитали да попречат на
подсъдимия да го управлява, тъй като приема, че тяхното поведение не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и
противоправния резултат.
Както бе посочено по-горе делото бе
разгледано по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият както с молба, така и в
съдебно заседание призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. На същия му бяха разяснени правата и
последиците от неговото самопризнание. В пледоарията си защитникът на
подсъдимия прави възражения, че наличието на друга автомобил – такси, движещ
се зад подзащитният му, е причината последния да увеличи скоростта си на
движение. В тази връзка следва да се посочи противоречието в изложената
пледоария, от една страна защитникът прави посочените по-горе възражения, а от
друга сочи, че тези възражения „не влияят на съгласието, че приемат
обстоятелствената част на обвинителния акт, така, както е написано”/в
обвинителния акт това обстоятелство не е отразено и с постановление
представителят на обвинението е изразил своето становище на досъдебното
производство/. В последната си дума подсъдимият също заяви, че в показанията си
е бил честен.
Съдът
допусна предварително изслушване на страните и прие да разгледа делото
по реда на глава 27 от НПК, с оглед направеното самопризнание от страна на
подсъдимия, изразено в съдебно заседание, тъй като фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепят изцяло от събраните по реда на НПК на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства. Изразеното в последната дума на подсъдимия, не
сочи на отказ от направеното самопризнание и не променя приетия по-горе
механизъм на ПТП.
От субективна страна подсъдимият Д. е
действал виновно, по непредпазливост, като проявна форма на вината е престъпна
самонадеяност – същия е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислел да ги предотврати.
Съдът прави този извод въз основа на обстоятелството, че подсъдимият Д. е
управлявал лекия автомобил, след употреба на алкохол и със скорост два пъти по
висока от минимално допустимата в населено място като е имал възможност да
възприеме и оцени пътните условия преди мястото на произшествието и да намали
скоростта си на движение при доближаване на левия завой на ул. „Съко Съев”.
Въпреки това не е предприел такива действия. Доказателства в тази насока са
посочените по-горе.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът отчете обществената
опасност, както на деянието, така и на дееца. Счита, че е налице висока
обществена опасност на престъплението, както с оглед на големия брой от този
вид, така и с оглед начина му на извършване – движение със 110,89 км/ч., причинени щети на пет леки автомобила и
уврежданията на свидетеля Г./последните не са елемент от състава на
престъплението, но са пряка и непосредствена причина от него/. Сравнително
ниската на самия деец, с оглед на чистото му съдебно минало и добрите характеристични
данни за него от една страна/видно от приложената към делото характеристика/, а
от друга извършените нарушения по ЗДП, които сочат на една тенденция в неговото
поведение, като водач на МПС, поради обстоятелството, че са от един и същи вид,
здравословното състояние на бащата на подсъдимия, факта, че пострадалия е бил
негов приятел. Съдът не коментира представената епикриза на Е. М. А., за която в пледоарията на
защитника на подсъдимия се посочва, че е майка на последния, тъй като тя е издадена
на името на Е.. М. А., а в приложеното
по делото свидетелство за съдимост като негова майка е посочена К. М.Е.. При
горните съображения съдът наложи на подсъдимия наказание от пет години лишаване
от свобода, като на основание чл. 58а от НК намали същото с една трета или
наложи на подсъдимия Д. наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода. Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства относно
обществената опасност на деянието и на дееца, съдът прие, че така определеното
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода Д. следва на основание чл. 61 т. 3 във връзка
с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Освен това на
основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия Д. и наказание по чл. 37 т.
7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от
отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред.
Съдът намира, че така наложените
наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и
на дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК, а именно ще изиграят своята роля да поправят и превъзпитат подсъдимия
към спазване на ЗДП, да му въздействат предупредително и да му попречат да
върши други деяния по ЗДП, като и да въздейства предупредително и възпиращо и
върху неговите приятели и познати.
При този изход на процеса веществените
доказателства по делото – един брой мобилен телефон „САТ”, след влизане на
присъдата в сила следва да бъде върнат на А. и Д. Д., наследници на починалия И.
Т., а един брой автомобилен ключ с надпис „AUDI”, след влизане на присъдата в сила да
бъде върнат на П.Х. ***.
При този изход на процеса подсъдимият
следва да заплати по сметката на РУ на МВР – гр. Ловеч сумата от 1393,87 лева
разноски за експертизи и сумата от пет лева по сметката на Ловешкия окръжен съд
за служебно издаване на изпълнителен лист.
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: