Решение по дело №155/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 483
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20213100900155
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е по предявен от „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез
управителя Игор Дербин, срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено в
отношенията между страните, че учредената договорна ипотека, вписана в Служба по
вписванията – Варна с вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год., акт № 9, том X, дело № 14246/2010
год., /учредена с нот. акт № 191, том IV, рег.№ 8676, дело № 777/2010 год. на нотариус рег.
№ 147 - Огнян Шарабански/ и вписана в полза на ответника на основание въз основа на
Договор за цесия от 16.05.2017 год., вписан с акт № 148, том I, вх. рег.№ 2716/07.02.2018
год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018 год. по описа на Служба по вписванията Варна, върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор 1035.2563.759.1.11, намиращ се
в сграда № 1 съгласно КК и КР на град Варна, с административен адрес: град Варна, община
Варна, област Варна, ж.к. „Бриз“, ул. „Сирма Войвода“ 3А, вх. А, на седми етаж, със
застроена площ 220.00 кв.м., състоящ се от: коридор, четири спални, две баня-тоалет, килер,
дневна с кухня и три тераси, при граници по кадастрална схема: на същия етаж -
10135.2563.759.1.27; под обекта – 10135.2563.759.1.9 и 10135.2563.759.1.10, над обекта -
няма, както и 3.5066 % идеални части, равняващи се на 31.23 кв.м. идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор
10135.2563.759, е погасена и не съществува, съответно за заличаване на вписаната ипотека в
1
полза на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, /в качеството му на правоприемник на цедента и
ипотекарен кредитор „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********/, с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1 ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че с нотариален акт за покупко-продажба
№ 179, том LXV, дело № 13628/2013 год., вх. рег.№ 24853/29.10.2013 год., дв. вх.рег. №
24484/29.10.2013 год. по описа на АВ – Служба по вписванията Варна /акт № 4, том III, рег.
№ 4543, дело № 373 от 28.10.2013 год. на нотариус с рег.№ 192 – Диана Стоянова/,
ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД е придобил посредством договор за покупко-
продажба, сключен с „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, следния недвижим имот: апартамент с
идентификатор 10135.2563.759.1.11 в гр.Варна, ж.к.“Бриз“, намиращ се в сграда № 1,
съгласно КК и КР на град Варна, с административен адрес: гр. Варна, община Варна, област
Варна, ж.к.“Бриз“, ул. „Сирма войвода“ ЗА, вх.А, на седми етаж, апартамент № 11, със
застроена площ 220 кв.м., състоящ се от: коридор, четири спални, две баня - тоалет, килер,
дневна с кухня и три тераси, при граници по кадастрална схема: на същия етаж -
10135.2563.759.1.27, под обекта - 10135.2563.759.1.9, 10135.2563.759.1.10, над обекта - няма,
както и 3.5066 % идеални части, равняващи се на 31.23 кв.м.идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.2563.759.
Ищецът излага, че към момента на тази сделка, имотът е бил обременен с две
ипотеки: първа от 2010 год. в полза на кредитора „СИ ФИНАНСИ ГРУП" ЕООД, ЕИК
********* и втора от 2011 год. в полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД. Освен това, твърди, че към момента той и ответникът са кредитори на един и същ
длъжник - продавачът по горната сделка „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, като вземанията и
на двамата кредитори са придобити с договори за цесия, сключени с горепосочените двама
ипотекарни кредитори /„СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД/. В тази връзка е посочен договор за цесия от 20.12.2019 год., с който ищецът
„ФОРДИА“ ЕООД придобива вземанията си към „ЕРГОС“ АД, който е вписан в Имотния
регистър при АВ на 27.03.2020 год. като акт № 176, том III, дело № 777/2020 год., вх. рег.№
7020/27.03.2020 год., дв.вх. рег.№ 6922/27.03.2020 год., а прехвърленото с него вземане по
Договор за инвестиционен банков кредит от 23.10.2006 год., изменен и допълнен последно с
допълнително споразумение от 30.01.2015 год., е обезпечено с договорна ипотека върху
апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11 в гр.Варна, ж.к.“Бриз“, учредена в полза
на цедента „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с приложения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 138, том I, дело № 1426/2011 год., вх.рег.№
2536/15.02.2011 год. /акт № 14, том.1, рег.№ 245, дело № 13 от 2011 год. на Нотариус рег.№
520 - Камен Костадинов/.
На следващо място е посочен договор за цесия от 16.05.2017 год., с който ответникът
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД придобива вземанията си към „ЕРГОС“ АД, който е вписан в
Имотния регистър при АВ на 07.02.2018 год. като акт № 148, том I, вх. рег.№
2716/07.02.2018 год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018 год. по описа на АВ - Служба по
вписванията Варна, а прехвърленото с него вземане по Договор за заем от 01.12.2010 год. е
2
обезпечено с договорна ипотека върху същия имот - апартамент с идентификатор
10135.2563.759.1.11 в гр.Варна, ж.к. „Бриз“, учредена в полза на цедента „СИ ФИНАНСИ
ГРУП" ЕООД ЕИК ********* с приложения нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 9, том X, дело № 14246/2010 год., вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год. по описа на АВ
- Служба по вписванията - Варна /акт № 191, том IV, рег.№ 8676, дело № 777/2010 год. на
Нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/.
Ищецът претендира, че с вписването на цесията от „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД
към „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД на 07.02.2018 год., ипотечното право на последното върху
апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11 се погасило, поради сливането на
качествата ипотекарен кредитор и собственик на ипотекирания имот. Сочи, че ако след
придобиване на ипотекирания имот, ипотекарният кредитор го прехвърли на трето лице, без
ипотеката да е заличена, то имотът се придобива чист и погасената, поради сливане ипотека,
не възкръсва.
Във връзка с предприетите действия за събиране на вземането си ищецът сочи, че е
отправил покана към ответника за доброволно заличаване на погасената първа ипотеката
върху апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11, но действия в тази насока така и не
са предприети. Поради това, ищецът, в качеството му на кредитор с вписана втора по ред
ипотека върху процесния имот, обосновава правния си интерес от настоящото производство
като твърди, че не може да се удовлетвори от имота, обект на обезпечението, при
формалното съществуване на погасената и незаличена първа по ред ипотека в полза на
ответника.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД депозира
писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. На първо място се сочи недопустимост, поради неяснота в търсената
защита, а на следващо, поради липса на правен интерес, тъй като установителният иск е
субсидиарен и е недопустим, когато ищецът разполага с друг вид защита на своите права.
Счита, че ищецът има правен интерес да оспори правата на първия по ред ипотекарен
кредитор единствено при наличие на висящо изпълнително производство, (където може да
се защити чрез обжалване на разпределението на съдебния изпълнител), висящо
производство по несъстоятелност, (в което може да оспори приетите вземания) или друго
производство, в което правата на първия по ред ипотекарен кредитор се конкурират с
неговите. В същото време ищецът не твърди да има издаден изпълнителен лист срещу
длъжника. На следващо място ответникът излага, че ипотекарният кредитор може да се
удовлетвори като предяви иск и само срещу третото лице, собственик на ипотекирания
имот, който може да изпълни главното задължение и да се суброгира в правата на
кредитора.
Освен това, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като към
датата на исковата молба процесният имот е собственост на физическо лице – Е.Д., по
силата на нот. акт за продажба на недвижим имот № 79, том I, рег.№ 791, дело № 69 от
09.03.2018 год., /вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 5351 от 09.03.2018 год., акт №
3
91, т. XIII, дело № 2612/, с който апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11, му е
прехвърлен от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД. Счита, че приобретателят на имота, обременен с
ипотека, е единствено легитимиран да иска заличаването й.
Сочи се, че ипотечното право не се погасява, когато е учредено от един собственик, а
впоследствие имотът е придобит от друго лице, докато правата на ипотекарните кредитори
на бъдат удовлетворени. На тези основания моли за прекратяване на производството като
недопустимо, евентуално за отхвърляне на претенцията като неоснователна.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията в отговора. Сочи, че предявеният отрицателен установителен иск е за
установяване несъществуването на самото ипотечно право, поради неговото погасяване, а
искането за постановяване на заличаването на ипотеката е правна последица от неговото
уважаване, а не самостоятелен иск. Обосновава правния си интерес от воденето му с
наличието на конкуренция между твърдяни и от двете страни права върху един и същ обект
във връзка с вписаните в тяхна полза ипотеки върху процесния имот, като тази в полза на
ответника е първа по ред. Твърди, че и двете страни са подновили ипотеките си, /съответно с
вх.№ 2917 от 13.11.2020 год., дв.вх. рег.№ 28897 от 13.11.2020 год., том XVI, № 155 /молба
по чл.172, ал.2 от ЗЗД на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД/ и вх.№ 1746 от 27.01.2021 год., дв.вх.
рег.№ 1759 от 27.01.2021 год., том II, № 102 /молба по 172, ал.З от ЗЗД на „ФОРДИА“
ЕООД.
На следващо място, ищецът излага, че е взискател по изп. дело № 20207180401166 по
описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова /рег.№ 718/ за събиране на сумата 529 781.87
лева, представляваща дължим остатък от присъдените със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3614/2015 год. на ВРС, XXXIV с-в задължения по Договор
за инвестиционен банков кредит от 23.10.2006 год. с кредитор „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД и длъжник „ЕРГОС“ АД, което именно вземане е обезпечено с ипотека върху
процесния имот /ап. с идент. 10135.2563.759.1.11/.
По искане на ищеца върху последния била наложена изпълнителна възбрана, вписана в СВ -
Варна с вх. рег.№ 027906/02.11.2020 год., акт №174, том XI.
По отношение на прехвърлянето на процесния имот на трето за спора физическо
лице, ищецът сочи, че същото е станало след погасяването на учредената първа по ред
ипотека в полза на „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, чиито правоприемник е ответника. В
тази връзка сочи, че именно затова в нотариалния акт за продажба № 91, том XIII, дело
2612/09.03.2018 год. на АВ - СВ - Варна /№ 79 от 2018 год. на нотариус Диана Стоянова/ е
вписано, че имотът е обременен с първа по ред ипотека, учредена в полза на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Оспорва, обаче, записването в нотариалния акт на номера на
акта за учредяване на ипотеката. Ипотеката в полза на банката е с № 138, том I, дело №
1426/2011 год., вх.рег.№ 2536/15.02.2011 год. на АВ - Служба по вписванията - Варна /акт №
14, том I, рег.№ 245, дело № 13 от 2011 год. на Нотариус рег.№ 520 - Камен Костадинов/,
като вписаните други сигнатури са резултат от техническа грешка при изготвяне на
документа.
4
Отделно, ищецът твърди, че отсъства вписан в Имотния регистър договор за
встъпване или поемане на дълг между ответното дружество и купувача Е.Д., но така или
иначе към датата на продажбата на имота учредената върху него първа ипотека е била
погасена, поради което и подновяването на вписването й смущава конкуриращото ипотечно
право на ищеца. Претендира се установяване погасяването на ипотечното право от момента
на сливане качествата на ответника на собственик на ипотекирания имот и ипотекарен
кредитор, вследствие придобиване на обезпеченото вземане, а именно от момента на
вписването на договора за цесия, с който вземането е прехвърлено на ответника в Имотния
регистър, на 07.02.2018 год. В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца
и поддържа/развива своите за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи, че тъй като
ипотекарният длъжник „ЕРГОС“ АД не е изпълнил задълженията си, т.е. обезпеченото
вземане продължава да съществува, то съществува и ипотеката върху процесния имот.
Oтветникът е завел изп. дело (и.д.№ 253/2020 год. по описа на на ЧСИ Ивета Луис Ернандес,
рег. № 894) за вземанията си към „ЕРГОС“ АД, за които е издаден изп. лист на 12.03.2016
год. по ч.гр.д.№ 1856/2016 год. по описа на ВРС в полза на „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД и
които са му прехвърлени от последния с договор за цесия от 16.05.2017 год. Поради липса на
постъпващи суми по изп. дело, ответникът е пристъпил към принудително изпълнение
спрямо притежавания от „ЕРГОС“ АД поземлен имот № 000146, находящ се в землището на
с.в Езерово, общ. Белослав, обл. Варна. Сочи се, че след продажбата на описания имот е
изготвено разпределение с протокол от 18.12.2020 год. на ЧСИ Ивета Луис Ернандес, рег. №
894, съгласно което в полза на ответника са разпределени 13 566.67 лева, с които е напълно
погасено вземането му за разноски по ч.гр.д. № 1856/2016 год. на ВРС и частично погасено
това за просрочена лихва за периода 01.01.2015 год. – 17.02.2016 год. Вземанията на
ответника по изп. лист от 12.03.2016 год. възлизат на 500 000 главница, ведно със законна
лихва, считано от 18.02.2016 год., като към датата на разпределението /18.12.2020 год./
възлизат на: 245 157.50 лева; сумата от 271 333.33 лева – обезщетение за забава за периода от
01.01.2015 год. – 17.02.2016 год.; сумата от 13 566.67 лева – разноски. Посоченото
разпределение било обжалвано и потвърдено с влязло в сила решение по в.гр.д.№ 407/2021
год. на ВОС. Твърди се, че доколкото разпределената сума е недостатъчна за пълно
погасяване на задълженията, както и поради липса на изпълнение от страна на длъжника, на
12.11.2020 год. е подновена и учредената договорна ипотека върху процесния имот.
В о.с.з., ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за уважаването му.
В о.с.з., ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1234/24.09.2021 год. по чл. 374 ГПК.

5
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените
доказателства, че с нотариален акт за покупко-продажба № 179, том LXV, дело №
13628/2013 год., вх. рег.№ 24853/29.10.2013 год., дв. вх.рег. № 24484/29.10.2013 год. по
описа на АВ – Служба по вписванията Варна /акт № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373 от
28.10.2013 год. на нотариус с рег.№ 192 – Диана Стоянова/, „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********,
прехвърля на ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, собствеността
върху следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11 в гр.Варна,
ж.к.“Бриз“,намиращ се в сграда № 1, съгласно КК и КР на град Варна, с административен
адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ж.к.“Бриз“, ул. „Сирма войвода“ ЗА, вх.А, на
седми етаж, апартамент № 11, със застроена площ 220 кв.м., състоящ се от: коридор, четири
спални, две баня - тоалет, килер, дневна с кухня и три тераси, при граници по кадастрална
схема: на същия етаж - 10135.2563.759.1.27, под обекта - 10135.2563.759.1.9,
10135.2563.759.1.10, над обекта - няма, както и 3.5066 % идеални части, равняващи се на
31.23 кв.м.идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот с идентификатор 10135.2563.759, като с последваща сделка, обективирана
в нот. акт за продажба на недвижим имот № 79, том I, рег.№ 791, дело № 69 от
09.03.2018 год., /вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 5351 от 09.03.2018 год., акт №
91, т. XIII, дело № 2612/, ответникът „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД прехвърля на Е.В.Д.
апартамент с идентификатор 10135.2563.759.1.11.
Страните не спорят и че върху процесния недвижим имот е учредената договорна
ипотека, вписана в Служба по вписванията – Варна с вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год., акт №
9, том X, дело № 14246/2010 год., /учредена с нот. акт № 191, том IV, рег.№ 8676, дело №
777/2010 год. на нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/, за обезпечаване на задълженията
на „ЕРГОС“ АД, ЕИК *********, в качеството му на заемополучател по Договор за заем №
293/01.12.2010 год. към „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********.
Видно от представения договр за продажба на вземане от 16.05.2017 год., вписан в
Служба по вписванията – Варна с вх. рег.№ 2416/07.02.2018 год., акт № 148, том I, дело №
378, ответното дружество „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД е придобило от „СИ ФИНАНСИ
ГРУП“ ЕООД всички вземания, произтичащи от договор за заем № 293/01.12.2010 год.,
които вземания са обезпечени с горната ипотека.
Установява се също така, че върху процесния имот е учредена и договорна ипотека,
вписана в Служба по вписвания с вх. рег.№ 2536/15.02.2011 год., акт № 138 том I, дело №
1426/2011 год., /учредена с нот. акт № 14, том I, рег.№ 245, дело № 13/2011 год. на нотариус
рег.№ 520 – Камен Костадинов/, за обезпечаване на задълженията на „ЕРГОС“ АД, ЕИК
*********, в качеството му на кредитополучател по Договор за инвестиционен банков
кредит от 23.10.2006 год. към „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, вземанията по
който договор за банков кредит са придобите от ищеца „ФОРДИА“ ЕООД въз основа на
6
договор за прехвърляне на вземане от 20.12.2019 год., вписан в Служба по вписванията –
Варна с вх. рег.№ 7020/27.03.2020 год., акт № 176, том III, дело № 777.

С оглед горната фактическа установеност, настоящият състав на ВОС формира
следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 179, ал.1
ЗЗД.
Същият се преценява от съда за допустим и при наличие на правен интерес от
предявяването му. Съгласно разпоредбите на чл.178, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.1 ПВп, вписването
на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде
дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно
решение. Изложеното означава, че когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване
на ипотеката е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск, че ипотеката е
погасена, а заличаването е последица от евентуалното положително произнасяне по същия и
става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановяване това
заличаване /така, решение № 431/08.11.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1759/2010 год., IV г.о./
Видно от сезиралата съда искова молба, искът за отричане съществуването на
претендираното от ответника ипотечно право се основава на погасяване на учредената в
негова полза ипотека поради сливане на качествата на ипотекарен кредитор и собственик на
ипотекирания имот.
Функцията на ипотеката е обезпечителна. Тя е реално /вещно/ обезпечение, което
дава право на кредитора да се удоволетвори по предпочитание от цената на ипотекирания
имот, реализирана при публичната му продан в чиято и собственост да е. Ипотечното право
съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот, който е подчинен на кредитора
с цел да бъде удоволетворен за вземането си.
Акцесорният характер на ипотеката сочи, че същата се погасява с погасяване на
главното право, към което е придадена – с погасяване на вземането. Същата обаче може да
се погаси и на собствени основания – чрез отказ на кредитора или погиване на имота,
отчуждаването му за държавна и обществена нужда, публична продан, както и ако се слеят
качествата на ипотекарен кредитор и собственик.
В конкретния случай, представените по делото доказателства безспорно установяват
наличието на последната хипотеза, настъпила с придобиване на вземането на обезпечения
кредитор „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД от ответното дружество. Погасяването на
ипотеката, поради това, че собственикът и ипотекарният кредитор са едно и също лице,
означава, че се прекратява правото на ипотекарния кредитор да се удволетвори от цената на
ипотекирания имот и същият имот престава да служи за обезпечение на вземането на
кредитора.
Не е налице изключението по чл.178 ЗЗД, както и не се споделят доводите на
ответника за приложението на чл.175, ал.2 ЗЗД. Според цитираната норма, ипотеките,
7
учредени след първата ипотека, могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът
поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на
чл.175, ал.2 изр.2 ЗЗД. С оглед поредността на ипотеките, от една страна, позоваването на
горната разпоредба е несъстоятелно и от друга, ипотечно право с определено съдържание,
след като веднъж е погасено, може да бъде отново учредено, но при условията на чл.167 ЗЗД
и при поредността по чл.196, ал.2 ЗЗД.
Налага се извод за основателност на предявения иск, който следва да се увавжи като
се постанови и заличаване на ипотеката.

С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на ищците се Следват
сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 7 457,29 лева, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.


Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 179,
ал. 1 от ЗЗД, предявени от „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.“Петър
Скорчев“ № 19, ет.2, ап.2 срещу „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район Младост, ул.“Инж.Павлин Николов“ №11, че
учредената договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – Варна с вх. рег.№
24132/01.12.2010 год., акт № 9, том X, дело № 14246/2010 год., /учредена с нот. акт № 191,
том IV, рег.№ 8676, дело № 777/2010 год. на нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/ и
вписана в полза на ответника на основание въз основа на Договор за цесия от 16.05.2017
год., вписан с акт № 148, том I, вх. рег.№ 2716/07.02.2018 год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018
год. по описа на Служба по вписванията Варна, върху следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с идентификатор 1035.2563.759.1.11, намиращ се в сграда № 1 съгласно КК
и КР на град Варна, с административен адрес: град Варна, община Варна, област Варна, ж.к.
„Бриз“, ул. „Сирма Войвода“ 3А, вх. А, на седми етаж, със застроена площ 220.00 кв.м.,
състоящ се от: коридор, четири спални, две баня-тоалет, килер, дневна с кухня и три тераси,
при граници по кадастрална схема: на същия етаж - 10135.2563.759.1.27; под обекта –
10135.2563.759.1.9 и 10135.2563.759.1.10, над обекта - няма, както и 3.5066 % идеални части,
равняващи се на 31.23 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.2563.759, е погасена, КАТО
ПОСТАНОВЯВА ЗАЛИЧАВАНЕ на вписаната в полза на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, /в
качеството му на правоприемник на цедента и ипотекарен кредитор „СИ ФИНАНСИ ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********/ в Служба по вписванията – Варна с вх. рег.№ 24132/01.12.2010 год.,
8
акт № 9, том X, дело № 14246/2010 год., /учредена с нот. акт № 191, том IV, рег.№ 8676,
дело № 777/2010 год. на нотариус рег.№ 147 - Огнян Шарабански/ и вписана в полза на
ответника на основание въз основа на Договор за цесия от 16.05.2017 год., вписан с акт №
148, том I, вх. рег.№ 2716/07.02.2018 год., дв.вх.рег.№ 2687/07.02.2018 год. по описа на
Служба по вписванията Варна, договорна ипотека.
ОСЪЖДА ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Младост, ул.“Инж.Павлин Николов“ №11 ДА ЗАПЛАТИ на
„ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.“Петър Скорчев“ № 19, ет.2, ап.2, сумата
7 457.29 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9