№ 883
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110216540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. Ч. срещу наказателно постановление №
23-4332-034141/15.05.2024 г., издадено от Началник сектор в СДВР, ОПП –
СДВР, с което на жалбоподателя са били наложени административни
наказания глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата си Г. Ч. твърди, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение с
материалния и процесуалния закон и поради това моли то да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично в съдебно
заседание. Явил се е неговият защитник – адв. И. Е., който е изложил
съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
е същото е било издадено в противоречие с чл. 33 от ЗАНН, както и че АУАН и
талонът за медицинско изследване са били издадени в противоречие със
закона. Въз основа на това е поискал от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се е явил в
съдебно заседание и не е изпратил процесуален представител. Същият е
депозирал писмени бележки по делото, в които твърди, че жалбата, подадена
от Г. Ч., е неоснователна, необоснована и недоказана. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление в
цялост като правилно, валидно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по
1
делото доказателствен материал, намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт,а именно
наказателно постановление № 23-4332-034141/15.05.2024 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР. Подадена е от адресата на НП и
санкционирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването .
Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 17.12.2023 г., ок. 09:45 ч. в гр. София, по бул. „Възкресение“ от ул.
„Освобождение“ към бул. „Никола Мушанов“ жалбоподателят Г. Ч.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „*****“ с регистрационен
номер ******, собственост на „******“ ООД, БУЛСТАТ: ******. При
извършена проверка от органите на ОПП – СДВР на бул. „Възкресение“ и бул.
„Вардар“, било установено, че Г. Ч. лъхал на алкохол, като той споделил на
органите на ОПП – СДВР, че към 02:00 ч. същия ден бил изпил ок. 400 гр.
водка.
Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за наличието на алкохол в
кръвта с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с номер ARBA-0071,
калибриран до м. юни 2024 г. Поради това на Г. Ч. са били издадени Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1302/17.12.2023 г.,
талон за кръвно изследване № 0190561 и осем броя стикери с номер А083706.
В талона органите на ОПП –СДВР са му дали указания до 40 мин., считано от
10:20 ч. да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“, където е трябвало да му бъдат взети
кръвни проби от медицинско лице, от които проби да бъде установено налице
ли е концентрация на алкохол в кръвта му. Екземпляр от талона бил връчен на
жалбоподателя, което обстоятелство се удостоверява с подписа му.
Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 17.12.2023 г., Г. Ч. се е явил в УМБАЛ „Св. Анна“ в същия ден, само че не в
11:00 ч., каквито са били указанията на органите на ОПП – СДВР, а в 11:53 ч.
В този час медицинско лице от лечебното заведение е взело от него 2
епруветки с кръв. От протокола за химическото изследване за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта № 808/18.12.2023 г., е било установено, че в
изпратените за изследване проби кръв на Г. Ч., е било доказано наличието на
етилов алкохол в кръвта в количество 0,40 ‰.
С отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ за установяване наличието на алкохол в
кръвта, св. А. И.ов е приел, че той е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. Поради това му е съставил АУАН Серия GA № 910612/17.12.2023 г.
в присъствието на свидетел очевидец на нарушението – Калин Николаев
Щърков. АУАН е бил предявен на Г. Ч. на същите дата и място, който от своя
страна го е подписал без възражения. Такива не са постъпили и в 7-дневния
допълнителен срок по чл. 44 от ЗАНН.
Във връзка с извършеното деяние е била образувана прокурорска
преписка № 6695/2024 г. по описа на СРП. Проверката е завършила с
2
постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство.
Въз основа на съставения АУАН, началник сектор в СДВР, ОПП – СДВР
е издал наказателно постановление № 23-4332-034141/15.05.2024 г., с което за
описаното по-горе нарушение на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г.
Ч. са били наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Наказателното
постановление му е било връчено на 11.10.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът възприе изложената фактическата обстановка по делото въз
основа на събраните по делото: гласни доказателствени средства -
показанията на св. А., и писмени доказателства - постановление на СРП за
отказ за образуване на досъдебно производство изх. № 6695/09.05.2024 г.,
талон за изследване № 0190561/17.12.2023 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 17.12.2023 г., протокол за
химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта
№ 808/18.12.2023 г., справка за собственици на превозно средство, справка
картон на водач от 29.10.2024 г., Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на
Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи, Заповед № 812з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, АУАН Серия GA 910612, издаден от А. И.ов, старши
полицай при 03-то РУ, СДВР.
От приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства бяха установени по несъмнен начин датата, мястото, времето, начина
на извършване на деянието, авторството му, както и компетентността на
органите, издали обжалваното наказателно постановление. Описаните
писмени доказателства са логични и непротиворечиви, издадени са от
компетентни длъжностни лица по надлежните форма и ред. Поради което
съдът им дава вяра изцяло и не се съмнява в тяхната автентичност и
достоверност.
В показанията на св. А. И.ов потвърждава, че е бил издаден талон за
кръвно изследване, от който е видно, че е бил направен отказ да бъде
извършена проба за алкохол. Свидетелят потвърждава и че той е издал АУАН,
но няма конкретни спомени за случая. Показанията на св. И.ов потвърждават
фактическата обстановка такава, каквато е описана в писмените доказателства
по делото. Поради това и доколкото не противоречат на останалия
доказателствен материал, съдът ги кредитира и следва да ги вземе предвид
при постановяване на решението си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът установи, че АУАН и НП са били издадени от компетентните за
това органи в кръга на службата им, видно от приложените по делото три броя
заповеди, издадени от органите на МВР.
На следващо място, съдът намира, че АУАН и НП са били издадени в
предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл.
42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
3
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са били посочени и
нарушените законови разпоредби, респективно не е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, „водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева“.
В настоящия случай бе установено по несъмнен начин, че на 17.12.2023
г. жалбоподателят Г. Ч. е управлявал МПС, бил е спрян от органите на ОПП –
СДВР, било му е предложено да бъде тестван с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“, отказал е, бил му е издаден талон с указания да отиде в срок до
лечебно заведение, откъдето да му бъде взета кръвна проба, но той не е
отишъл в указания срок. Поради това съдът приема, че Г. Ч. е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Извършеното нарушение е формално такова и е извършено чрез
бездействие от страна на жалбоподателя. За съставомерността на деянието е
достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал
да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както бе посочено
по-горе, е безспорно. Законодателят е въздигнал в административно
нарушение отказа на лицето да съдейства на органите на реда, следователно,
последващо поведение от страна на нарушителя или наличието/липсата на
алкохол в кръвта към този момент са ирелевантни за съставомерността на
извършеното.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че
в случай че нарушителят изпълни предписаните указания на органите на ОПП
– СДВР, описани в издадения медицински талон, а именно: 1. отиде в
указаното лечебно заведение, 2. в указния срок, 3. даде кръвна проба, и 4. от
тази проба бъде установено, че не е налице концентрация на алкохол в кръвта,
или пък е налице такава, но под 0,50 ‰, то противоправността и
наказауемостта на деянието отпадат. За целта е необходимо да бъдат спазени
всички описани в медицински талон стъпки.
В конкретния случай, жалбоподателят е отишъл в УМБАЛ „Св. Анна“,
дал е кръвна проба, от която е било доказано наличието на алкохол в кръвта
4
му в количество 0,40 ‰. Съдът обаче не следва да отчита това обстоятелство
като основание за отпадане противоправността и наказуемостта на деянието,
тъй като Г. Ч. е отишъл в лечебното заведение за изследване в 11:53 ч., а не в
11:00 ч., каквито са били указанията на органите на ОПП – СДВР.
Обстоятелството, че се явил, но не в указания срок, следва да бъде приравнено
на липса на явяване изобщо, независимо от резултатите от взетите кръвни
проби. Съдът намира, че жалбоподателят сам и виновно се е поставил в
неблагоприятно положение, като не е отишъл навреме, за да му бъде взета
кръвна проба и поради това той не следва да черпи права собственото си
противоправно поведение.
Г. Ч. съзнателно е отказал да бъде тестван от органите на ОПП – СДВР
за наличието на алкохол в кръвта, като не е посочил уважителна причина за
отказа си. Нещо повече, той сам е заявил, че е употребил алкохол същия ден,
което навежда на извода, че е отказал да бъде тестван с техническо средство,
тъй като се е опасявал, че може да бъде санкциониран за управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта. Поради това, съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с
форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественооопасни последици
и е искал настъпването им.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено за
извършеното нарушение да бъдат наложени кумулативно наказания глоба в
размер на 2000,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от
24 месеца. Те са описани в абсолютен размер и за административно-
наказващия орган и за съда да не съществува възможност за преценка на това
какъв да бъде размерът на наложеното наказание, съответно не съществува
възможност за съда да измени наказателното постановление като увеличи или
намали размера на наложеното наказание. Ето защо съдът намира, че
наложеното на Г. Ч. наказание е правилно и справедливо.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
На първо място, защитникът на жалбоподателя е завил в съдебното
заседание по делото, че е бил нарушен принципът „ne bis in idem”,тъй като за
извършеното нарушение е имало две паралелни производства –
аминистративно-наказателно и наказателно такова. Поради това било
нарушено правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 33, ал. 2, изр. 1 от
ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор.
За да бъде приложима нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН в настоящия
случай и за да бъде прекратено образуваното вече административно-
наказателно производство, е необходимо за извършеното от Г. Ч. деяние да са
били констатирани признаци за извършено престъпление. Иначе казано,
трябвало е да бъде образувано наказателно производство. Едва тогава е
следвало да бъде прекратено административно-наказателното такова именно
5
за да бъде избегнато нарушение на принципа “ne bis in idem”. В този смисъл е
и Тълкувателно решение на ВКС № 3/22.12.2015 г. по тълкувателно дело
№ 3/2015 г., ОСНК, ВКС, в което ВКС е приел, че:1
„… ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони
да се образуват и провеждат административно-наказателни производства
спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за
съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по
досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица.“
„Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на
административно-наказателно производство, ако за деянието е образувано
наказателно производство, акцентира върху „деянието“ като водещо
основание при преценката за приложението , без да поставя изискване за
привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице.“
В настоящия случай, видно от постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 07.05.2024 г. с изх. № 6695/09.05.2024 г., СРП е
възприела, че извършеното от Г. Ч. деяние не е било престъпление (не е бил
осъществен съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 6 от НК), поради
което е отказала да образува наказателно производство. Нещо повече, СРП
изрично е посочила в акта си, че не се изключва ангажирането на
административно-наказателна отговорност по реда на ЗАНН и е изпратила
АУАН на органите на ОПП – СДВР за упражняване на правомощията им в тази
насока. Предвид това, съдът констатира, че нарушение на принципа „ne bis in
idem“ не е било допуснато и възражението на адв. Е. е неоснователно.
На следващо място, защитникът на жалбоподателя е направил
възражение, че АУАН е бил съставен в противоречие с изискванията на закона,
тъй като същият не е бил подписан от свидетеля при съставянето му. Съдът
установи, че АУАН действително не е бил подписан от св. Калин Щърков. В
акта обаче са описани неговите три имена, точен адрес и дата на раждане –
така, както изисква чл.42, т. 7 от ЗАНН. Вярно е, че АУАН следва да бъде
подписан от свидетеля, щом в самия документ това е предвидено, но
доколкото в ЗАНН не е установено изрично задължение за това, не са описани
какви биха били последиците при неизпълнение, и доколкото самоличността
на свидетеля е установена по несъмнен начин, съдът намира, че този пропуск
не води до порочност на издадения АУАН и на НП, и не следва да доведе до
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На последно място, неоснователно е и възражението на защитника на
жалбоподателя, съгласно което издаденият талон за изследване бил издаден в
противоречие с Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В случая е без значение дали Г. Ч. е избрал как иска да бъде
изследван за концентрация на алкохол в кръвта, или кой от двамата полицаи,
присъствали при проверката му, е подписал талона за изследване.
За съставомерността на деянието на нарушителя, както и за валидността
на АУАН, съответно на НП, е без значение дали са спазени реквизитите на
талона за изследване, особено тези, които защитникът е изтъкнал. Талонът за
6
изследване се издава с указания за нарушителя, които ако той изпълни,
евентуално биха могли да доведат до отпадане на противоправността и
наказуемостта на деянието му. Най-важните реквизити, които съдържа той, са
свързани с индивидуализацията на нарушителя, с посочването на лечебното
заведение, в което той трябва да отиде, и най-вече – часът, в който трябва да
отиде. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, това, че
жалбоподателят е отишъл за изследване, но не в посоченото време, следва да
бъде приравнено на липса на явяване изобщо. Поради това е без значение дали
той е посочил в талона как е искал да бъде изследван или кой от полицаите,
присъствали на проверката му, е подписал талона. Нещо повече, дори да беше
отишъл навреме в УМБАЛ „Св. Анна“, твърдените нарушения по никакъв
начин не са накърнили правата му.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът следва
да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
административно-наказващия орган, който е поискал това с писмените
бележки, представени по делото. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правна помощ, възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80,00 /осемдесет/ до 150,00 /сто и петдесет/ лева. Предвид това, че
производството по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на СДВР не се е явил лично, а е представил
писмени бележки, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за
процесуално представителства в полза на СДВР в минимален размер, а
именно – 80,00 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, СРС, НО, 115-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН
Наказателно постановление № 23-4332-034141/15.05.2024 г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на Г. В. Ч.,
ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Г. В. Ч., ЕГН:
********** да заплати на СДВР сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8