Определение по дело №473/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 159, т. 5 от АПК.

Жалбоподателят - А. С. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3 е оспорил Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/294/21.01.2022 г., издаден от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който акт е прекратено производството на многогодишния ангажимент поради неизпълнение на задълженията, посочени в наредбата и в самия акт.

С Решение № 795/27.04.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1330/2022 г. е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и последният е осъден да заплати разноски по делото.

С Решение №2398 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. дело 6308/2023 горното решение е отменено делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като в мотивите на ВАС са изложени подробни съображения, сочещи процесуални и материални такива. Коментира се и тълкувателно решение №6 от 30.06.2015 г., постановено по дело №4/2013 г. на ВАС, относно преклузивния срок по чл.149, ал.3 от АПК.

ВАС е изложил подробни съображения, че АС Пловдив не е изследвал дали обжалването по съдебен ред е допустимо.

В настоящото съдебно производство съобразно мотивите на ВАС съдът е изискал от Министерство на земеделието кога е входирана жалбата срещу първоначалният административен акт издаден на 21.01.2022 г. от Зам.–изпълнителния директор на ДФЗ.

В последното осз. , във връзка с молба по чл. 192 от ГПК от жалбоподателя по делото са постъпили писмени доказателства от третото неучастващо лице Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, а именно: заверено копие от писмо със заверени приложения (22 листа).

В писмото уведомяват съда, че в Автоматизираната информационна система (АИС) за управление на документооборота на МЗХ не са открити данни за Уведомление по чл. 97, ал. 1 от АПК за съобщаване на ЗС А. С. П. за датата на постъпване на преписката, по жалба рег. индекс № 94-468 от 01.03.2022 г. в министерството.

Съдът като обсъди задължителните мотиви в Решение №2398 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. дело 6308/2023г., намери жалбата за НЕДОПУСТИМА, по следните съображения:

Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалният индивидуален административен акт. Когато първоначалният административен акт е оспорен по административен ред и по-горестоящият административен орган е изменил или отменил оспорения акт, и въпросът е решен по същество, на оспорване пред съд подлежи административният акт на по-горестоящия административен орган, по аргумент от чл. 98, ал. 2, изр. 1 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Когато жалбата е оставена без уважение с изрично произнасяне, административният акт на по-горестоящия административен орган не създава ново правно положение и именно поради това законодателят посочва в чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, че предмет на съдебен контрол е първоначалният административен акт. Подобна е хипотезата, при която по-горестоящият административен орган не се произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК. С разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК е предвидено откога започва да тече срокът за съдебно оспорване когато по-горестоящият орган не се е произнесъл с решение в хипотеза на оспорен пред него индивидуален административен акт. Преклузивният 14-дневен срок тече от крайната дата, на която е трябвало да има произнасяне.

В случая се установи , по безспорен начин, че първоначалният административен акт е издаден на 21.01.2022 г. от Зам.–изпълнителния директор на ДФЗ, и е обжалван по административен ред, чрез ДФЗ, а жалбата е входирана в Министерство на земеделието на 1.03.2022 г., като 14-дневният срок за произнасяне на Министъра на земеделието е започнал да тече от получаване на преписката в министерството и е изтекъл на 16,03,22г.

Жалбата пред АС Пловдив е подадена на 18,05,22г. /л.38, на ад. 1330/22г./

Сроковете по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК са преклузивни, а пропускането им води до погасяване на процесуалното право на съдебно обжалване.

Досежно оплакването на частния жалбоподател за нарушение на чл. 97, ал. 1, изречение трето от АПК - липсата на данни за съобщаване на получаването на преписката от горестоящия административен орган, настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 97, ал. 1, изречение последно от АПК наистина предвижда задължение за горестоящия орган за незабавно уведомяване на подателя на жалбата, но неизпълнението му не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97, ал. 1, предложение първо от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на въведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган.

От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 от АПК и на чл. 149 от АПК, които регламентират сроковете за обжалване. В този смисъл е и формираната съдебна практика по този вид дела (напр. определение № 9677/16.10.2023 г. по адм. дело № 8681/2023 г. на ВАС, 6-то отд., определение № 7470/6.07.2023 г. по адм. дело № 6255/2023 г. на ВАС, 6-то отд., определение № 3690/6.04.2023 г. по адм. дело № 3185/2023 г. на ВАС, 6-то отд., определение № 10297 от 3.07.2019 г. по адм. дело № 7576/2019 г. на ВАС, 4-то отд., определение № 661 от 15.01.2020 г. по адм. дело № 14352/2019 г. на ВАС, 4-то отд., и др.).

С оглед на изложеното определението, с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено, а жалбата на А. С. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3 срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/294/21.01.2022 г., издаден от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който акт е прекратено производството на многогодишния ангажимент поради неизпълнение на задълженията, посочени в наредбата и в самия акт да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 5 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.06.2024г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3 срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/294/21.01.2022 г., издаден от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който акт е прекратено производството на многогодишния ангажимент поради неизпълнение на задълженията, посочени в наредбата и в самия акт .

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 473/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, І отделение, V състав.

ОСЪЖДА А. С. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3 да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателите пред ВАС.