Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 23.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 януари..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа
година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
164 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.235 по описа на БРС за 2014
година.
Ищците в производството “ОТП Факторинг България”, ЕАД гр. София
твърдят, че по силата на договор за кредит от 28.05.2007 година Банка ДСК
предоставила на ответницата сума в размер на 1 500.00 лева под формата на
овърдрафт. На 25.01.2010 година бил сключен анекс към договора, според който
останалата неиздължена сума в размер на 1390.00 лева следвало да бъде погасена в
краен срок 25.01.2020 година. Поради невнасяне на погасителни вноски, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно
производство. На 28.05.2014 година по ч.гр.д.235 по описа на РС – Берковица за
2014 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите : 1062.82 лева главница, 60.00 лева заемна такса, дължима ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2014 година до изплащането й; 99.52 лева
договорна лихва за периода 30.09.2013 – 26.05.2014 година; 33.83 лева
наказателна лихва за периода 30.09.2013 – 26.05.2014 година.
На 15.09.2014 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания,
включително и процесното по силата на договор за цесия. На това основание
ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ, а в
срока по чл.415, ал.1 ГПК е постъпило възражение от ответницата за недължимост
на сумата. Това обосновава правния им интерес да предявят иск за установяване
на вземане в размер, както следва : главница в размер на 390.47 лева, дължима
ведно със законната лихва, считано от 27.05.2014 година до окончателното й
изплащане; 130.17 лева непогасена по давност договорна лихва за периода
25.05.2011 – 26.05.2014 година и 87.07 лева лихва за забава за периода
25.05.2011 – 26.05.2014 година.
В случай, че съдът приеме, че ищецът не е активно легитимиран да
предяви специалния установителен иск по чл.422 ГПК, то при условията на
евентуалност предявява осъдителен иск за сумата : 918.40 лева непогасена по
давност главница по вноски с падежи от 30.03.2015 до 25.01.2020 година, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане; 130.17 лева неплатена договорна лихва за периода от 30.03.2017 до
24.03.2020 година и 87.07 лева
наказателна лихва за периода от
30.03.2017 до 30.03.2020 година. Правния интерес от предявяване на осъдителен
иск извеждат от неизпълнение на договор за заем и сключен анекс към него,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 15.09.2014 година.
Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата З.Д.Г. *** взема становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че за времето от 20.09.2009 до
19.03.2010 година се намирала извън пределите на страната, поради което не е
подписвала нито цитирания анекс, нито погасителен план. По случая е била
образувана и наказателна преписка, като прокурорът отказал да образува ДП
производство поради изтичане на абсолютния давностен срок. В този смисъл
твърди, че представения анекс е нищожен
на основание чл.26 от ЗЗД като противоречащ на закона.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и е изслушано заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От
доказателствата се установи следното :
На 28.05.2007 година Банка ДСК
предоставила на ответницата сума в размер на 1 500.00 лева под формата на
овърдрафт. На 25.01.2010 година бил сключен анекс към договора, според който
останалата неиздължена сума в размер на 1390.00 лева следвало да бъде погасена
в краен срок 25.01.2020 година. Макар в производството ответницата да не прояви
адекватна процесуална активност за установяване авторството на представения по
делото документ – споразумение (не го оспори по предвидения ред), то са налице
достатъчно доказателства, които да обосноват извод на съда, че на 25.01.2010
година ответницата не е могла да подпише представения анекс – намирала се е
извън пределите на страната, за което представя за констатация паспорт и виза
за пребиваването си в САЩ. Поради невнасяне на погасителни вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно
производство. На 28.05.2014 година по ч.гр.д.235 по описа на РС – Берковица за
2014 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите : 1062.82 лева главница, 60.00 лева заемна такса, дължима ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2014 година до изплащането й; 99.52 лева
договорна лихва за периода 30.09.2013 – 26.05.2014 година; 33.83 лева
наказателна лихва за периода 30.09.2013 – 26.05.2014 година.
На 15.09.2014 година, след като се снабдила с изпълнително основание, Банката
прехвърлила на ищеца вземането си към ответницата. В предвидения от закона срок
след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ ответницата е
подала възражение за недължимост на сумата.
Настоящият състав намира предявения иск за допустим, предявен в
предвидения от закона срок от активно легитимиран ищец.
Безспорно е установено, че ответницата е сключила договор за овърдрафт,
по който не е извършвала редовни плащания за погасяване на задължението. В тази
насока са налице и лични нейни признания. Вещото лице е дало заключение, според
което задължението на ответницата по договора за овърдрафт (без да взема
предвид анекса) към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е 1062.82 лева за главница, 99.52 лева за договорна лихва за периода
30.09.2013 – 25.05.2014, наказателна лихва 35.83 за същия период и 60.00 лева
заемна такса. Ответницата не е правила вноски за погасяване на задължението. Към
датата на подаване на исковата молба (като е отчело, че ищецът изрично не
претендира вземане за период, за който е налице погасителна давност), вещото
лице дава заключение за наличие на задължения, както следва: 890.04 лева
главница; 121.94 лева договорна лихва за периода 30.03.2017 – 24.03.2020 година
и 242.43 лева наказателна лихва за същия период. В тази част вещото лице не е
съобразило исковия период на претендираната лихва. Ищците претендират вземане в
по – нисък размер, поради което и
искът им следва да бъде уважен, като им бъдат присъдени и направените в
производството разноски. В тази връзка издаденият изпълнителен лист и заповед
за незабавно изпълнение за сумите над исковата претенция ще следва да бъдат
обезсилени по арг. на чл.415, ал.5 ГПК.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на ОТП „Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 19, ет.2 срещу З.Д.Г., с ЕГН ********** *** за сумата от 390.47 лева, дължима ведно със законната лихва, считано от 27.05.2014
година до окончателното й изплащане; 130.17 лева договорна лихва за периода 25.05.2011 –
26.05.2014 година и 87.07 лева лихва за забава за периода 25.05.2011 –
26.05.2014 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
изпълнение по ч.гр.д. 235/2014 година.
ОСЪЖДА З.Д.Г., с ЕГН
********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОТП „Факторинг България” ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище,
бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 сумата от 724.84
лв. направени разноски в настоящото производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. над сумите, за които е предявен,
респ.уважен настоящия иск.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.235/2014 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :