Р Е Ш Е Н И Е
№2104/16.5.2019г.
гр. Варна,16.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII –ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието
на секретаря Христина Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17 024 по описа
за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Г. Ф., ***,
представляван от Б.И. М.и С. Г. С., със съдебен адрес ***, стая 205, чрез
адвокат Л. Л. В.– Т. срещу В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), вр.с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Исковата молба е заведена във ВРС под регистрационен вх.№
73584/09.11.2018 г. и съдържа искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:
да бъде постановено Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати на Г. Ф. сумата от 10 579,30 лева (десет хиляди
петстотин седемдесет и девет лева и тридесет стотинки) – представляваща
изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета № 210163/12.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 09.11.2018
год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените но
делото разноски.Съгласно уточнението,
заведено в молба-становище вх.рег.№ 13968/22.02.2019 г., законната лихва се претендира от датата, на която исковата молба е заведена в съда,
като за начална дата на изискуемост на законната лихва да се счита датата на пощенско клеймо, а видно от л. 33-ти по
делото, Г. Ф. е изпратил исковата молба с товарителница на 08.11.2018 г., тоест това е датата, от която се
претендира законната лихва върху главницата, без да се претендира мораторна лихва.Твърди се в исковата молба, че на
основание чл. 288, ал. 1, т.2 , б. „а“ от Кодекса за застраховането (отменен),
сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г. Ф. по щета № 210163/12.05.2017 г.
изплатил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 10 579,30
лева на С. С. С., пострадал като пешеходец при ПТП, настъпило на
20.07.2015 г. в гр.Варна.Виновен за катастрофата / ПТП–то /, твърди ищецът,
съгласно влязла в сила Присъда постановена по НОХД № 167/1016 г.по описа на
Окръжен съд Варна, бил В.Б.И., който управлявал л.а. „П.“ *с ДКН *, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Твърди се, че ПТП- то настъпило при следния механизъм: На 20.07.2015 год., около
08,10 ч., в кв. „*“ на ул. „*“, в близост до поземлен поход към гаражи на
кооперация № *, водачът И., управлявайки собствения си л.а. „П.„ *с ДКН *и
несъобразявайки движението си в конкретната пътна обстановка ударил с предната
част на автомобила пешеходеца С. С. С., като в следствие на удара С. получил
травматични увреждания. В нарушение на чл. 249, във вр.с
чл. 259 КЗ (отм.) – сега чл.461, вр. чл. 438 КЗ
ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност. По този повод ищецът сочи, че С. С.се
обърнал към Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 288 КЗ, отменен, сега чл.
557 КЗ, без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за л.а.П. *с
ДКН *и по образувана щета № 210163/12.05.2017 г. УС на Г. Ф. му определил
обезщетение за неимуществените и свързаните с тях имуществени вреди в общ
размер на 10 579,30 лева. Така определеното обезщетение било изплатено на
молителя /Ст. С./ с платежно нареждане от 05.06.2017 г. Сочи се още, че ищецът
изпратил регресна покана до ответника с изходящ номер
13.11.2017 г. GF – 1223, с която покана ответникът бил поканен да възстанови
изплатеното от ищеца, но и до датата на подаване на исковата молба ответникът
не бил погасил задълженията си. С оглед горното е и отправеното искане до РС,
формулирано в петитума. Отделно от изложените
фактически а и правни твърдения ищецът е посочил банкова сметка ***не. В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адвокат Н.А. ***.В отговора е изразено писмено становище по иска. На първо място е видно,
че ответникът оспорва иска и по основание и по размер, като твърди,че
няма отношения с ищеца. Ответникът счита, че ищецът е навел твърденията затова,
че ответникът нямал сключена застраховка гражданска отговорност поради което
изплатил претендираната от С.С.
сума. Според ответника- ищецът се позовавал на съставените Наказателни
постановления за претедираното извършено от ответника
ПТП на 20.07.2015 г. В тази връзка ответникът е направил следните възражения
: Видно било от влезлите в сила решения на ВРС по НАХД № 3196/2016г. по
описа на 15-ти състав, потвърдено с Решение на Административен съд Варна по
касационното адм.дело № 1088/2017 г., че НП
били отменени, като Варненски административен съд обезсилил Решението на РС
Варна в частта му относно наложени на ответника ГЛОБИ по 10 лева за
неосъществени нарушения, които не били в причинна връзка с уврежданията, за
които С. твърдял, че получил в следствие на ПТП-то, причинено от ответника. От
това, според ответника, следвал извод, че щом съдът е приел, че наложените на
ответника наказания по НП, на които се позовавал ищецът били отменени като
съставени в нарушение на процесуалния закон и неустановена фактическа
обстановка, не било налице основание ответникът да носи отговорност.Отделно
от горното ответникът твърди, че господин С. бил въвел в заблуждение Г. Ф.,
т.к. касаещите случая НП – т.е.основанията за
обезщетението, били отменени преди „започване на процедурата на Ф.а“.
Ответникът заявява в отговора си, че се претендирало от актосъставителите,
че ПТП станало на ул.*, като било видно от Решение № 501/02.03.2007 г., което
прилага ответника, че ВРС 13-ти състав приел, че: „претендирания
общински път е незаконен, поради което няма ПТП , т.к. няма път“. Това
именно РС Варна бил обсъдил и по НАХД № 3196/2017 г. Независимо от
възраженията които навежда в отговора на искова молба ответника, господин С.
в хода на наказателното производство не бил предявявал претенции за обезщетение
в двете инстанции, което можел да стори. Присъдените суми отделно от
горното ответникът намира за прекалено завишени. Наказателният съд, според
общоприетата си практика, възразява ответникът, не присъждал за такова
увреждане което претендира потърпевшия толкова висока сума 10 000 лева,
поради което желае РС Варна да отхвърли иска изцяло. В подкрепа на твърденията
си ответникът желае да бъдат приети представените с отговора писмени
доказателства и да бъде изискано НАХД № 3196/2016 г. по описа на РС Варна,
където се съдържали и останалите НАХД относно обжалваното НП, с оглед пълното
изясняване на фактическата обстановка.
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от
дата 19.04.2019 г. ищовата страна не изпраща
представител,но в писмена молба от същата дата изразява становище за
основателност и доказаност на иска, желае се уважаване
на иска ведно със сумата от 423,17 лева – такса за образуване на съдебното
производство .
Ответникът по иска,
явил се лично и чрез адвокат Н.А., застъпва становището за неоснователност и
недоказаност на иска, респ. желае отхвърлянето на иска а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерно завишаване на цената иска,без да
претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното :
На първо място съдът намира за необходимо да
посочи, че по делото са ангажирани само и единствено писмени
доказателства,приобщени по надлежния ред а именно : Представените с
исковата молба заверени копия на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 20.07.2015 г.; Присъда № 61/01.06.2016 г.
по НОХД № 167/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Наказателно
отделение; справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф., на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите към дата 15.05.2017 г.; уведомление до Г. Ф. вх. № 24-01-319/12.05.2017 г.; епикриза И.З. № 12202/2015 г. от Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „*” АД; протокол № 13/12.05.2017 г. на Застрахователно-медицинската комисия
при Г. Ф.; медицинска експертиза по щета
№ 21 0163/12.05.2017 г. на медицински експерт д-р М. В.; протокол № 18/15.05.2017 г. на Управителния
съвет на Г. Ф.; писмо изх.№ 24-01-319/15.05.2017 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 05.06.2017 г.; фактура №
**********/08.09.2015 г., ведно с фискален бон; фактура № **********/24.08.2015
г., ведно с фискален бон; резервация № 18089/24.08.2015 г.; фактура от
10.08.2015 г., ведно с фискален бон; фактура № **********/24.07.2015 г., ведно
с 2 бр. фискален бон; фактура № **********/22.07.2015 г., ведно с фискален бон;
справка по представени фактури за лечение и лекарства по неимуществена щета
21-0163/12.05.2017 г.; обратна разписка от 13.11.2017 г.; ПОКАНА ЗА ПЛАЩАНЕ изх.№ 13.11.17 г.-GF-1223; обратна разписка от
29.09.2017 г. и известие за доставяне от 27.11.2017 г.; обратна разписка от
08.11.2018 г. и допълнително представената детайлна информация за транзакции по
банкова сметка *** „*” – 2 листа както и писмени доказателства с молба
–становище от дата 22.2.2018 г./л. 55 и сл./.
От своя страна ответникът е ангажирал доказателства, които счита че са в
подкрепа на изразеното в срока по чл.131 ГПК становище за неоснователност а и недоказаност
на иска а именно : заверени копия на
Решение № 448/09.03.2017 г. по НАХД № 3196/2016 г. по описа на
Районен съд – Варна, 15 състав; Решение
№ 1142/26.06.2017 г. по КАНХД № 1088/2017 г. по описа на
Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав; Решение № 501/02.03.2007 г. по НАХД
№ 5800/2006 г. по описа на Районен съд - Варна, 13 състав; Постановление от 30.07.2018 г. на
прокурор при Окръжна прокуратура – Варна; скица на ПИ 2266 по КП на 29-ти подрайон
на гр. Варна вх.№ ЗАО-3882/21.12.2004 г.; 2 бр. цветни снимки; Протокол № 22А
от 08.11.2006 г.
Приобщено като писмено доказателство е и цялото НОХД №
167/2016 год. по описа на ОС Варна ведно с ЧНД №333/2017 г.по описа на АС Варна, ЧНД 234/2017 г. по описа на АС Варна, наказателно дело № 57/2017 г. по описа
на ВКС , ВНОХД № 314/2016 г. по
описа на АС Варна и ДП /досъдебно производство / № 427/2015 г. по описа на Сектор ПП –Варна .
От така цитираните писмени доказателства безспорно се
установява следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
С Констативен протокол № 2217/20.07.2015 год.
по описа на Четвърто РУ ОД МВР Варна е било регистрирано ПТП с пострадали лица ./л.5 –
6 от делото /.
На същата дата ,в 08,10 ч. е проведен оглед на
местопроизшествие /
л. 6 - 10 от досъдебното производство / като е отпочнато
досъдебно производство заведено под номер 427/2015 г. по описа на СПП Варна.
Видно от л.1 от цитираното ДП, на осн. чл.211, ал.1 НПК и чл.208, т.1 НПК, разследващият полицай при наличието съответно на
достатъчно данни и законен повод е уведомил РП Варна за образуването на ДП.Като
достатъчно данни водещият разследването е вписал, че :на дата 20.07.2015 г.
около 08,10 часа, в гр.Варна, кв.*, на ул. „* , пред дом № *, в локалното пътно
платно , водачът на л.а.П. 405, с рег. № * В.Б.И., с ЕГН ********** *** допуска
ПТП като блъска движещия се по асфалта пешеходец С. С. С., ЕГН ********** *** и
в следствие на удара пешеходецът получава фрактура на лъчева кост в дясно
.Законен повод за образуване на ДП е посочен от водещият ДП–то, че е съобщение
за извършено престъпление от общ характер до дежурен ОДЧ при СПП Варна .
Ето защо и
досъдебното производство е било отпочнато срещу В.Б.И.
с ЕГН **********,*** ЗА ТОВА,че на 20.07.2015 г. в гр.Варна, при управление на
МПС е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на С. С. С. – престъпление по чл. 343,ал.1 , б.“ б „, вр. с чл. 342,ал.1 НК. От материалите по ДП се установява, че В.И. е бил привлечен в качество
на обвиняем и срещу него е внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура Варна в Окръжен съд Варна.Спор не може да има,че е постановена
осъдителна присъда от ОС Варна и видно от цялото първоинстанционно
наказателно дело на ОС Варна и приложенията присъдата е влязла в сила ,като
последното произнасяне по време, след постановяване на присъдата е това на
касационната инстанция.
С Присъда № 61/01.06.2016 г. постановена от
Варненски окръжен съд Наказателно отделение, с председател съдия Иваничка
Славкова, по НОХД № 167/2016 г. по описа
на ОС Варна, наказателният съд е признал
подсъдимият В.Б.И. за виновен в това, че на 20.07.2015 г. около 08,10 ч. в
гр.Варна, кв.*, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „П.*“
с рег.№ *в локално платно пред жилищна кооперация на ул. „* „ до № * нарушил
правилата за движение : чл.5 ,ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП и
умишлено причинил на С. С. С. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно
затруднение на функцията на десния горен крайник , за период по-голям от един
месец , поради което и на основание чл.342,ал.3,буква“
б“ , предл. 1 , вр.ал.1 предл.3 от НК, вр.с чл. 55, ал.1,
т.1 НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години,
което на основание чл. 66, ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от три
години ./ лист 110 –ти от НОХД № 167/2016 г. по описа на ОС Варна, Н.О. /
С Решение № 82 / 05.04.2017 г. ВКС ,Второ Н.О., НК с председател съдията
Жанина Начева
по н.д. № 57/2017 г. се е произнесъл по
жалбата на подсъдимия В.Б.И., чрез служебния му защитник адвокат Н.А. против Решение
№ 247/21.11.2016 г. по ВНОХД № 314/2016 г. на Варненски апелативен съд /
Решението с което е била потвърдена първоинстанционната
осъдителна присъда на ВОС / и искането на
В.И. за отмяна на съдебния акт и постановяване на оправдателна присъда .
Видно от л.33 – 37 от касационното н.д.№ 57/2017 г. ВКС е оставил в кила
Решение № 247/21.11.2016 г. по ВНОХД № 314/2016 г. по описа на Апелативен съд
Варна .
От така изложеното се налага
извода,че осъдителната присъда
постановена от ОС Варна по НОХД № 167/2016 г., след въззивен
и касационен контрол е потвърдена и влязла в сила на дата 05.04.2017 г.-
т.е. авторството, вината и съставомерността на
деянието извършено от В. И. е установено с влязла в сила Присъда .
Изяснено
и установено е по настоящото гр.дело, че с
Уведомление от С. С. С.,чрез адв.М. , отправено до Г.
ф. и заведено във Ф.а с рег. вх. № 24
–01 – 319 на 12.5.2017 г. С. С.е предявил писмена претенция за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди ,претърпени по повод ПТП с пешеходец от
20.07.2015 г. Отправеното е било искане от С. до ищцовото
дружество за образуване щета за обезщетяване
на претърпените от С. имуществени и неимуществени вреди, настъпили на
20.07.2015 г. в резултат ПТП, виновно причинено от водача В.Б.И., ЕГН **********,
по време на управление на притежавания от него л.а. П. *с рег. № *, без
задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност „ към датата на ПТП ,
като е било претендирано
изплащане на следните обезщетения :1.Обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева – за причинените болки и страдания и 2.Обезщетение
за имуществени вреди - в размер на
579,30 лева – направени разходи за
лечение, проведена рехабилитация и закупуване на очила. В подкрепа на искането
си Ст.С. е приложил описаните от т.1 до
16 писмени доказателства сред които е била влязлата в сила присъда и епикриза от дата 20.07.2015 г. Видно от приложената на л.
17 – ти епикриза издадена от МБАЛ * на С.С., на 27
години – С. е бил с поставена диагноза S 52.1. – Счупване на горния край на
лъчевата кост, закрито в ляво .От вписаната анамнеза в същата епикриза се установява, че на 20.07.2015 г.С. е
претъпял ПТП , при което е травмирал
десен лакът и лява тазобедрена става .Пациентът С. е бил заведен в болницата от
близки по повод ПТП – пешеходец блъснал от л.а., като се е оплаквал от болки в
областта на десен лакът и лява тазобедрена става . В същата епикриза
лекуващият лекар д-р П. А.освен параклиничните
изследвания е вписал и данни от проведената на дата 22.07.2015 г. операция на
пострадалия от ПТП-то пешеходец С. като става ясно ,че операцията на фрактурата
е проведена под локална анестезия и извършена
вътрешна фиксация , гипсова имобилизация за 25 дни
с препоръки към ОПЛ и пациента и
предписано медикаментозно лечение .
От
писменото доказателство приложено на следващия л. 18 –ти по делото се установява,
че с Протокол 13/12.5.2017 г.ищцовото дружество по заведената щета № 210274/15.9.2015г.,след проведено заседание на
застрахователно медицинската комисия е приело ,че са налице основанията на чл. 288,
ал.1 т.2 б.“ а „ КЗ отменен / нов
557 , ал.1 т.2 б. „а“ КЗ/
предлагайки на УС да одобри обезщетенията
визирани в т.1 от общо 10 579,30
лева разпределени както следва :
9 000 лева за счупване на дясна лъчева кост в областта на дясна лакътна става , лекувана консервативно с гипсова имобилизация , при очаквано възстановяване в рамките на 2
-3 м. , водещо до определяне на 9% ТНР ;
1000 лева за контузия на лявата ТБС , с очаквано трайно възстановяване в
рамките на 15-20 дни и 579,30 лева за имуществени вреди свързани с
неимуществените - разходи за медикаменти
, консумативи и диоптрични очила, след представяне на оригинални фактури с
фискални бонове и платежни
нареждания , при вписаните в т.2
от протокола ликвидационни разноски от общо 44,70 лв.
От всички
останали доказателства приложени към исковата молба и описани и по-горе се
констатира,че ищцовото дружество по надлежния ред е
установило и определило на Ст.С. да се изплати сумата от общо 10 579,30
лева за претърпените по повод ПТП-то от
20.7.2015 г. имуществени и неимуществени вреди, причинени от водача на л.а. В. И.
на пешеходеца С., който водач на л.а. не е имал задължителна застраховка
гражданска отговорност към датата на ПТП- то.
Доказано е
по делото ,че на дата 05.06.2017 г.
по банков път, с преводно нареждане ищцовото
дружество е платило на Ст.С. сумата от 10 579,30 лева, като изрично е
вписано основанието за паричния превод „ обезщетение по щ.210163/2017 „ .
Приобщените
на л. 31 и 32 писмени доказателства установяват факта ,че Регресна покана за доброволно плащане с изх.№ 13.11.2017 – GF , по повод
щета № 210163/12.05.2017 г. , адресирана до ответника В.И. , с
която се уведомява последния, че на основание чл. 288, ал. 1 т.1 КЗ
/отм./, „Г. Ф.“ е заплатил на лицето Ст.С. сумата в размер на 10 579,30
лева ( или общо 10 624 лв. с ликвидационните разноски ),
представляващо обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди и
имуществени вреди с лек автомобил П. 407, рег. № В 66 29 СК, управляван без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по повод станало ПТП на 20.07.2015 г. Така изготвената регресна покана е била получена от В.И. на 27.11.2017 г.,
видно от л. 32 –ри .
Приложената на л. 33 – ти по делото товарителница носи дата 08.11.2018 г.и
доказва ,че исковата молба е заведена във ВРС чрез куриерски услуги .
Приобщени по
делото са и ангажирани от ответника заверени за вярност с оригинала копия на
Решения на РС Варна постановени но наказателно дело № 5800/2006 г. и 3196/2016
г. ведно с касационните актове към тях, чрез които ответникът счита,че се доказва твърдението
му,че не носи отговорност за изплатеното от Г. Ф. обезщетение на Ст.С.. Тези
писмени доказателства са представени с отговора на искова молба и дори и да се
приемат за пряко правно релевантни към спора установяват и доказват по несъмнен
начин следното :
Наказателнто дело № 5800/2006 г. е образувано 9 години почти процесното ПТП, като по него ВРС е постановил Решение № 501/2.3.2007г., с което е ОТМЕНИЛ
Наказателно постановление № 85-А от 19.10.2006 год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на В.Б.И. е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200лв. на осн. чл.31 от Наредбата за общестевния ред на Община Варна а това Решение е било оставено в сила от касацонната
инстанция Административен съд Варна, като е влязло в законна сила на в цялост на 9.10.2007г./ видно от л. 48 /.
Така цитираното Решение
всъщност изглежда пряко неотносимо към предмета на
спора,но по повод на НП № 85 –А/19.10.2006 г.,но от допълнително ангажираните
по делото писмени доказателства, приобщени на л. 62-70 и в частност приложеното
на л. 63 – ти заверено за вярност с оригинала копие на Постановление на
прокурор при ОП Варна по преписка № 7141/2018 г. се констатира, че В.И. е бил
сезирал ВКП с искане /посочено като искова молба / препратени на ОП Варна ,
като И. е оспорвал Заповед № РД 18 -73/23.6.2008 г.на ИД на АГКК , като е било
направено искане за прогласяване нищожността на заповедта и мълчалив отказ на
Началника на СГКК Варна за произнасяне
относно одобряване на изменение в КК и КР
на р-н * , гр.Варна, съобразно указанията дадени от съда със съдебно Решение , постановено по
административно дело № 811/2015 г. на АДмС Варна.
Прокурорът при ОП Варна
с цитираното Постановление от дата
30.07.2018 г. е изпатил материалите
по преписка № 7141/2018 г. по описа на
Окръжна прокуратура Варна на Службата по
геодезия, картография и кадастър гр.Варна.;
Наказателно дело № 3196 /
При така установената
фактическа обстановка, съдът
направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният
по делото осъдителен иск е с правна квалификация чл. 288, ал.1 , т.2 , б. „ а „ КЗ а ацесорното искане за присъждане на законната
лихва считано от датата на която исковата молба е изпратена чрез куриерски
услуги до окончателното изплащане на вземането е с правна квалификация чл. 86,
ал.1 ЗЗД .Исковете са процесуално допустими ,завени пред РС Варна против
ответника В.И. и по тях съдът с предварителния доклад, обявен за окончателен е
извършил правна квалификация на претенциите като е разпределил и тежестта на
доказване .
Констатирайки
допустимостта на исковата претенция съдът дължи произнасяне по същество .За да
се произнесе по същество на спора съдът излага следните мотиви : Предпоставките за възникване на задължение на
Гаранционния Ф. (ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” са настъпване на ПТП, МПС,
причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е
виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да
получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал.
1, т. 2 б. ”а” КЗ отм. /чл. 519 т.1 КЗ /, като най-често това са причинени
вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС
или неизвестен извършител.След изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ГФ встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното, вкл. и на
направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл.288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ/, какъвто е и настоящия казус, респ. предявеният иск.
По делото се
установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на
ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 20.07.2015 г.. по вина на ответника, като водач на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице неимуществени
и имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания
от него размер.
По делото бе приобщен протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в изпълнение на
задължението на службите за контрол да посетят местопроизшествието
кореспондиращо с чл. 125 ЗДвП и чл. 125а ЗДвП. Протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му и в съответната за това форма, поради
което се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила, относно авторството на материализираните в него волеизявления на
съставителя, но и с материална доказателствена сила,
относно самото удостоверено волеизявление. Това заключение се подкрепя и от
трайно установената практика на ВКС, според която протоколът за ПТП, съставен в
установената форма и ред от компетентни за това длъжностни лица в изпълнение на
длъжностните им функции представлява официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила, относно
направените пред него волеизявления и за извършените от него и пред него
действия. Съставителят на документа удостоверява пряко възприетите от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма
на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП, участниците в него– в този смисъл Решение № 15/25.07.2014г. на
ВКС по т.д. 1506.2013г. I-во т.о.; Решение №
24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.По делото е безспорно установено, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която би покрила
причинените от него вреди на трети лица.
Това
обстоятелство се установява, както от Протокола за ПТП, така и от приетата като
писмено доказателство - Справка,
изготвена от Г. Ф. въз основа на данните от Информационния център към него/
л.12 от делото/. Съгласно чл. 292 КЗ /отм./, процесната
Справка, изготвена от Г. Ф., до доказване на противното, удостоверява
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието,
съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Ето защо съдът приема, че
Справката от Г. Ф., има формална и материална доказателствена
сила на официален документ, придаден от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК.
На следващо място по делото не е въведен
спор, че сумата от 10 579,30 лева е заплатена от Г. Ф. на пострадалото
лице.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките, визирани
в разпоредбата на чл. 288,
ал.1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Г. Ф. изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Т.е. налице са предпоставките
за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след
изплащане на обезщетението Ф.ът да встъпва в правата
на увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между
нанесения вредоносен резултат и противоправното
поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на управлявания от
него автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.Ето защо съдът намира предявения иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2 , б.“а“ КЗ /отм./ за доказан по основание.
Кредитирайки напълно писмените доказателства представени от Ст.С. пред Г. ф.,
както и протоколите на ГФ , съдът счита, че дължимият размер на застрахователно
обезщетение е именно сумата от 10 579,30 лева.
На следващо, но основно място, в конкретния казус съдът отчита,че реализацията на регресния иск
на встъпилия в правата на удовлетворения пострадал платец на обезщетение за
гражданска отговорност срещу причинителя на обезщетените вреди се обвързва от
задължителната сила на Присъдата постановена
във връзка със същото ПТП от наказателния съд .
От приобщеното НОХД № 167
/2016 г. по описа на ОС Варна,
ведно с досъдебното производство на
база на което е внесен в ОС Варна обвинителния акт, както и материалите по въззивните и касационно наказателни дела се установява , че относно осъществения деликт по НОХД № 167 / 2016 г. с Присъда
№ 61 / 01.06.2016 г. / л.110 –ти от същото първоинстанционно
дело / ответникът е признат за виновен, затова ,че на 20.07.2015 г. , около 08.10 ч. в град Варна, при управление на МПС л.а. П. *с ДКН * е
нарушил правилата за движение по
пътищата / чл.5 ,ал.1 , т.1 и
ал.2 , т.1 от ЗДвП и чл.116 ЗДвП и умишлено причинил на С. С. С.
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 НК, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост , довело до трайно затруднение на функцията на десния горен крайник , за период по –голям
от един месец - престъпление
квалифицирано по чл. 342 , ал.3 , б. „ Б„,
пр.1 –во , вр- ал.1 пр. 3
НК .За това деяние на ответника – в качеството му на подсъдим е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 2 години, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години.Присъдата след въззивен и касационен контрол
е потвърдена и влязла в сила на дата
05.04.2017 г.
При тези обективни данни, се налага извод от правна страна ,че съгласно чл. 300 ГПК извън
обхвата на преценка на граждански съд
се явяват въпросите за това осъществено ли е вредоносното събитие, виновно ли е осъществено и кой е авторът на деянието, включително вида на увреждания. Следователно всички възражения касателно механизма на противоправното
деяние и неговия увреждащ характер са преклудирани и
не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.
И на последно място съдът следва да съобрази възраженията на ответника,че след като административният съд е
отменил Наказателното постановление ответникът не носи отговорност както и
възраженията му по повод твърденията,че мястото на деликта
не представлява път.От протича на писмените доказателства визирани по-горе като Решенията на ВРС
–наказателно отделение и на ВАдмС и Постановлението
на прокурор при РП Варна се констатира, че възраженията на ответника наведени в
отговора са верни .Вярно е и доказано, че НП № 15-0442-000508/ 31.07.2015г. на Началника на ІV
РУ-ОД на МВР- Варна,издадено против В.И. е
отменено , както и че ВРС е отменил друго издадено девет години преди деянието
НП,от друг АНО .Отмяната на двете НП обаче по никакъв начин пряко не рефлектира
върху отговорността на ответника и не може да я изключи .Това е така защото с
влязлата в сила осъдителна Присъда наказателния съд е признал В.И. за виновен в
извършването на съставомерно деяние против
пострадалия С. и въпреки, че В.И. е бил недоволен от постановените актове и от
ОС Варна и ВнАС
и ВКС окончателно е решил въпроса свързан с авторството , вината и съставомерността на престъпното деяние. Ето защо,при влязла
в сила на дата 05.04.2017 г.осъдителна присъда против В.И. за извършено от него
престъпление против Ст.С. при управление на л.а. П. *на 20.07.2015 г.
реализирането на административно наказателна отговорност с налагане или не
санкция „ Глоба „ не променя факта на осъждането .По идентичен начин стои и
въпроса с отмяната на НП № 85 –А -19.10.2006 г. на Зам. Кмета на Община Варна с
което на И. е било наложено адм.наказание ГЛОБА в
размер на 200 лева на осн.чл.31 от Наредбата за
обществения ред на Община Варна, с влязлото в сила Решение № 501/2.03.2007 г.на
ВРС, 13 – ти състав по НАХД № 5800/2006 г. / л.45 и сл. от делото /. В тази
връзка,при прочит на мотивите на ВРС ще се установи ,че съдът е разглеждал
въпроса дали НП е законосъобразно анализирайки дали всички пътища са общински .
От Постановлението на ОП Варна от 2018 г. се констатира,че по повод Заповед № РД 18 -73/23.6.2008 г.на ИД на АГКК е било направено искане от
ответника,отнесено до ВКС , за прогласяване нищожността на заповедта и мълчалив
отказ на Началника на СГКК Варна за
произнасяне относно одобряване на изменение в КК и КР на р-н * , което по
никакъв начин не е относимо към настоящия спор.В
обобщение съдът, намира,че макар и наложеното на ответника административно
наказание „глоба“ с НП № 15-0442-000508/31.07.2015
г. на Началника на ІV РУ-ОД на МВР- Варна, да е отменено с отменяването на тази
санкция не е заличен факта на издаване на АУАН, вписан в Протокола за ПТП а е решен
само и единствено въпроса свързан с административно наказателната отговорност
на ответника.Отмяната на друго наказание „глоба „ наложено на ответника 9
години преди датата на инцидента не е свързано по време с процесното събитие
,поради което не доказва по никакъв начин възражението на ответника за недължимост на исковата сума.И на последно място
одобряването на ПУП,ПРЗ и други са свързани пряко с приложението на ЗКИР и също
не обуславят изключването на отговорността на ответника.На последно място по
възраженията на ответника затова,че след като няма път няма и ПТП, съдът
счита,че дали е имало или не ПТП, виновно ли е извършено то, пострадал ли е Ст.С.
- е решено от наказателния съд със задължителната
осъдителна присъда.Отделно от горното възражението на В.И. затова,че Ст.С. не е
предявил граждански иск в хода на наказателното производство би било относимо но в друго исково производство ,не и в
настоящото,поради което и като неотносимо към
доказания фактическия състав на чл.298, ал.1 т.2б. „ А“ КЗ съдът не го
разглежда по –подробно.Последното наведено от ответника възражение е в хода на
спора по същество за прекомерност на обезщетението .И последното възражение
направено от ответника съдът намира за останало недоказано .Ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на възражението си а дали е
справедливо по размер заплатеното от ищцовото
дружество обезщетение на пострадалия при ПТП-то е въпрос който намира отговор в
нормата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика . Никога не е имало спор в
съдебната практика,че обезщетение при деликт се
присъжда по справедливост в размер който съобразно конкретните данни по
конкретно дело да репарира претърпени имуществени и /или неимуществени вреди .В
настоящият случай ищецът е предприел достатъчно действия да съобрази относимите към определяне на цялата искова сума факти и
обстоятелства за да присъди и плати на пострадалия сумата от общо
10 579,30 лв.Тази сума съдът намира че не е прекомерно завишена а
съответна на установените по делото болки и
страдания и имуществени вреди по повод деликта
извършен от ответника ,поради което и обезщетението не следва да се намалява .
Водим от горното съдът намира иска предявен по делото и за основателен и за
доказан, поради което го уважава. В
съответствие с акцесорния си характер искането за
присъждане на законна лихва, следва да бъде уважено по начина по който е
уточнено от ищцовата страна – върху главното вземане начиная
от датата на изпращане на исковата молба в съда – 8. 11.2018 г. до
окончателното й изплащане съгласно трайно установената съдебна практика.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното искане на ищеца следва да се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи се в внесена
държавна такса от 423,17 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.Размерът на внесената по делото д.т. е виден от .л. 4 –ти и
доказан .
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., ***,
представляван от Б.И. М.и С. Г. С., със съдебен адрес ***, стая *, чрез адвокат
Л. Л. В.– Т. СУМАТА от 10 579,30 лева (десет хиляди
петстотин седемдесет и девет лева и тридесет стотинки) – представляваща
изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета № 210163/12.05.2017 г., за
имуществени и неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 20.07.2015 г., в
гр.Варна
ведно със законната лихва върху исковата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ (отм.), вр.с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., ***,
представляван от Б.И. М.и С. Г. С., със съдебен адрес ***, стая 205, чрез
адвокат Л. Л. В.– Т. СУМАТА от 423,17 лева (четиристотин двадесет и три лева и
седемнадесет стотинки) представляваща сторени по делото от ищцовата страна
съдебно - деловодни разноски по делото, пред настоящата инстанция за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ