Решение по дело №309/2006 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 119
Дата: 9 август 2010 г.
Съдия: Тонка Мирославова Славова
Дело: 20063130100309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2006 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

 

 

Гр. Провадия, 09.08.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и десета година, в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 309 по описа на ПРС за 2006 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищците С.Н.Н. и К.Н.С. обективно съединени в условията на кумулативност искове с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./  за признаване за установено в отношенията между страните, че е налице пълна трансформация на лични средства на общия наследодател Недялко Н. при закупуване на следния недвижим имот: апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, при граници: от три страни двор и апартамент № 31, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, ведно с прилежащото му избено помещение, със застроена площ от 70,75 кв.м.; иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част  от наследството на общия наследодател чрез намаляване на завещателното разпореждане до размера на разполагаемата част и иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване на делба на съсобствените с ответницата А.П.Н. недвижими имоти и движими вещи, подробно описани в исковата молба.

В исковата молба ищците излагат, че с ответницата са наследници по закон на общия наследодател Недялко С.Н., поради което между тях е възникнала съсобственост по отношение на следните движими и недвижими вещи: 1. АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, 2. ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1 300 кв.м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо УПИ X – 331 в кв. 34 по плана на селото, при граници улица, Никола Желязков, Михаил Куртев, Марин Маринов, ведно с построените в това дворно място къща и стопански постройки; 3. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 200 кв. м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII – 85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81; 4. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ВАЗ 21013 с ДК № В 4653 В, двигател № 7433740, рама № ХТА210130Е4442098 и 5. ТУРИСТИЧЕСКО РЕМАРКЕ за лек автомобил с ДК № В 1383 ЕВ, с рама № 35251. Сезират съда с искане да бъдат допуснати до делба описаните в молбата вещи и недвижими имоти. Излагат, че апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8 е придобит по време на брака на общия наследодател с ответницата, но при закупуването му са били вложени изцяло лични средства на наследодателя, получени от него при развода с първата му съпруга, в чийто дял по силата на съдебно решение е било възложено семейното жилище, а тя е била осъдена да заплати на наследодтаеля неговия дял от жилището в размер на 21 064,60 лева като тази сума му е била изплатена изцяло до 11.01.1985 г., а процесният апартамент е бил закупен от Недялко С.Н. през месец декември същата година за сумата от 13 826 лева. Затова се твърди, че по отношение на апартамента не е възникнала съпружеска имуществена общност и отправят искане да се установи, че е налице пълна трансформация на личното имущество на наследодателя, на осн. чл. 21, ал. 1 от СК /отм./. Твърди се, че процесното жилище е предмет на завещателно разпореждане от страна на наследодателя в полза на ответницата като със завета е била накърнена запазената част на ищците, поради което се иска възстановяване на запазената им част чрез намаляване размера на завещателното разпореждане, на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН. На осн. чл. 34, ал. 2 от ЗС се отправя искане до съда да бъдат допуснати до делба съсобствените движими и недвижими имоти при следните квоти: при твърдение, че дворните места са били лична собственост на наследодателя като придобити от него по наследство от майка му и по дарение от баща му, ищците претендират извършване на делба при равни дялове – по 1/3 ид. ч.  за всеки от съделителите. За моторните превозни средства в молбата се излага, че са придобити от наследодателя в режим на СИО заедно с ответницата, поради което ответницата притежава 4/6  ид. ч., а всеки от ищците по 1/6 ид. ч., а по отношение на апартамент № 32, с оглед претенциите с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ и чл. 30, ал. 1 от ЗН ищците молят съда да допусне делба при следните квоти: по ¼ за всеки от ищците и ½ ид. част за ответницата.

               Ответницата, чрез процесуалния си представител е депозирала становище по предявените с молбата искове, в което не оспорва съсобствеността на описаните в исковата молба имоти, но възразява по отношение на иска с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ като твърди, че не е налице  пълна трансформация и отделно от това възразява, че искът е недопустим, тъй като активно процесуално легитимиран да предяви такъв иск е само настоящ или бивш съпруг и в този смисъл ищците не биха могли да предявят иск за пълна трансформация. Оспорва и иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН като твърди, че със завещателното разпореждане не е накърнена запазената част на ищците, тъй като приживе общият наследодател им е дарил земеделски земи, които изцяло покриват размера на запазените им части.

 

               В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците  С.Н. и К.С., чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени.

               Ответницата А.Н., чрез процесуалния си представител, не оспорва, че между нея и ищците е налице съсобственост по отношение на описаните в исковата молба движими и недвижими вещи по силата на наследяване по закон, но оспорва предявените искове с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ и чл. 30, ал. 1 от ЗН като твърди, че апартамент № 32 следва да не бъде допуснат до делба, тъй като със саморъчно завещание общият наследодател е завещал своята идеална част от имота на ответницата, но в случай, че съдът реши, че това завещателно разпореждане накърнява запазената част на ищците  пледира за допускане до делба на апартамента при следните квоти: 6/8 ид. части за ответницата и по 1/8 ид. части за всеки от ищците, тъй като процесният апартамент е придобит в режим на СИО от наследодталя и ответницата. Възразява, че в единия делбен имот – дворно място в с. Равна, в построената в него жилищна сграда, се намират движими вещи, подробно описани в депозирана по делото молба от ответницата, собственост на наследодателя като се отправя искане до съда тези вещи да бъдат оценени и да се прибавят към наследствената маса.  Моли, на осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН при формиране на наследствената маса да се вземе предвид, че ответницата е спомогнала да се увеличи приживе на наследодателя стойността на процесния апартамент, произтичащо от следните направени в имота подобрения: облицовка на банята с деколин, тапициране на 6 броя врати от лицевата страна с кожа, монтиране на метална предпазна входна врата, облицовка на коридора и кухнята с импрегнирани пластмасови плоскости, монтаж на декоративни пластмасови плоскости на тавани в цялото жилище, монтаж на гипсови корнизи около осветителните тела, гипсови корнизи в спалня, хол и кухня и изцяло в коридора, монтаж на теракота и фаянс в тоалетната и банята, монтаж на бойлер, лята мивка в банята и кухнята, монтаж на В и К арматура, изцяло фаянс в кухнята, кухненски шкафчета, остъкляване на терасата към кухнята с винкел, както и направената от ответницата след смъртта на наследодателя хидроизолация на подпокривното пространство – монтаж на 90 кв.м. полизол и подмазване на коминно тяло. По отношение на останалите описани в исковата молба недвижими имоти и МПС не възразява да бъде допусната делба при посочените в молбата квоти.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното на лист 3 от делото в заверен препис  удостоверение за наследници № 000153/14.06.2004 г., издадено от община Провадия наследници на Недялко С.Н. са ищците С.Н.Н., К.Н.С. и ответницата А.П.Н..

По делото е приложено копие на  удостоверение за граждански брак, издадено на 08.09.2004 г. от община Провадия, съставено въз основа на акт за граждански брак № 11/19.03.1982 г. /лист 4 от делото/, от което е видно, че ответницата и общият наследодател Недялко Н. са сключили граждански брак на 19.03.1982 г.

От приложения по делото заверен препис на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 34/17.02.1978 г., том I, дело № 82 /лист 15 от делото/ се установява, че бащата на общия наследодател – Семо Н. Радев е признат за собственик по давностно владение на дворно място с пространство от 1 300 кв. м., находящо се в с. Равна, съставляващо парцел X – 331 в кв. 34, при граници: улица, Никола Желязков, Михаил Куртев и Марин Маринов, ведно с построената в него жилищна сграда, сайвант и плевник с навес.

Видно от приложения на лист 17 от делото заверен препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119/30.07.1993 г., том III, дело № 779/1993 г. бащата на общия наследодател Семо Н. Радев е дарил на сина си Недялко С.Н. следния недвижим имот: ¾ идеални части от  дворно място с пространство от 1 300 кв. м., находящо се в с. Равна, съставляващо парцел X – 331 в кв. 34, при граници: улица, Никола Желязков, Михаил Куртев и Марин Маринов, заедно с ¾ ид. части от построената в него жилищна сграда и стопански постройки.

По делото е приложено и копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 33/17.02.1978 г., том I, дело № 81/1978 г. /лист 19 от делото/, от който  е видно, че бащата на общия наследодател – Семо Н. Радев е признат за собственик по давностно владение на дворно място с пространство от 1 200 кв. м., съставляавщо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII – 85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81.

От приложения по делото нотариален акт № 120/30.07.1993 г., том III, дело 800/1993 г./лист 20 от делото/ се установява, че бащата на общия наследодател Семо Н. Радев е дарил на сина си Недялко С.Н. следния недвижим имот: ¾ идеални части от  дворно място с пространство от 1 200 кв. м., съставляавщо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII – 85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81.

По делото е приложено удостоверение за наследници № 70/14.08.1993 г., издадено от кметство Равна, община Провадия, от което е видно, че  Каня Ганчева Радева – майка на общия наследодател след смъртта си е оставила за наследници сина си Недялко С.Н. и съпруг Семо Н. Радев.

По делото е приложено в заверен препис и удостоверение № 040819000021/14.07.2004 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, сектор КАТ – ПП РДВР Варна в уверение на това, че превозно средство с рег. № В1383ЕВ – туристическо ремарке от 22.09.1992 г. е собственост на общия наследодател Недялко Н. /лист 22 от делото/.

От приложеното на лист 23 от делото удостоверение № 040819000020/14.07.2004 г., издадено от Министерство на вътрешните работи, сектор КАТ – ПП РДВР Варна се установява, че на 03.08.1993 г. общият наследодател е придобил собствеността върху лек автомобил с рег. № В4653СВ.

По делото е представен и договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 30/06.03.1986 г., том I/280, от който се установява, че общият наследодател и ответницата са закупили апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8.

На лист 7 от делото е представен заверен препис на саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията под № 9, том IX/07.06.2004 г., с което наследодателят Недялко Н. завещава на съпругата си А.Н. апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8.

 

Видно от приложеното по делото гр. дело №  143/1983 г. съдът е постановил решение да бъде поставен в дял на бившата съпруга на общия наследодател – Цанка С. Василева семейното жилище, находящо се в гр. Провадия, ул. “Скобелев” № 32 като за уравняване на дяловете Цанка Василева е осъдена  да заплати на Недялко С.Н. сумата от 21 086, 60 лева. 

 

В хода на производството са проведени единична и две тройни съдебно – оценителни експертизи за установяване пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на  делбата към момента на откриване на наследството /31.05.2004 г./ и към момента на депозиране на исковата молба в съда /20.07.2006 г./ като по повторно назначената тройна експертиза вещите лица дават заключение, че пазарната стойност на апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8 към 31.05.2004 г. е 13 500 лева, а към 20.07.2006 г. – 15 000 лева; пазарната стойност на незастроеното дворно място, находящо се в с. Равна, община Провадия с площ от 1 200 кв.м. към 31.05.2004 г. е 1 955 лева, а към 20.07.2006 г. – 2 400 лева и дворно място, находящо се в с. Равна, община Провадия, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки към 31.05.2004 г. е 14 000 лева, а към 20.07.2006 г. – 16 000 лева.

По делото се проведе и съдебно –аграрна оценителна експертиза, от която да се установи пазарната стойност на трайните насаждения в имота в с. Равна, по която вещото лице П.Т. дава заключение, че пазарната цена на насажденията към момента възлиза на 432 лева.

От назначената съдебна автотехническа оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на лек автомобил ВАЗ 21013 с рег. № В4653СВ към датата на откриване на наследството е 280 лева, а към датата на депозиране на исковата молба в съда е 340 лева и съответно за туристическо ремарке с рег. № В 1383 ЕВ пазарната цена към 31.05.2004 г. е 120 лева, към 20.07.2006 г. е 150 лева.

С оглед направеното от процесуалния представител на ответницата възражение, че в жилището, находящо се в дворното място в с. Равна се намират движими вещи, собственост на наследодателя, по делото е назначена и съдебно – оценителна експертиза на движимите вещи, по която вещото лице дава заключение, че общата стойност на вещите възлиза на 825, 03 лева.

Във връзка с възражението на ответната страна с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН по делото е проведена съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице Н.Н. дава заключение, че направените подобрения в процесния апартамент са увеличили стойността на имота с 1 553 лева.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели  - двама на ищците и двама на ответницата с оглед установяване факта дали е налице пълна трансформация на лично имущество при закупуване на процесния апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8.  

 

От свидетелските показания на свидетеля на ищцовата страна Тодорка Павлова се установява, че общият наследодател на страните – Недялко Н. се е развел с първата си съпруга и къщата, която придобили по време на брака останала за съпругата му, а той трябвало да й плати 21 000 лева и след като получил тази сума, си закупил апартамент. На въпроси на страните свидетелката заявява, че Недялко Н., през времето докато траел развода е продължил да живее в придобитата по време на брака къща в гр. Провадия и не е чувала да е живял при родителите си на село.

Свидетелката Цанка Василева - майка на ищците заявява, че се е развела с общия наследодател на страните през 1982 година, след което при дело за делба й е била поставена в дял къщата в гр. Провадия, придобита по време на брака като за уравняване на дяловете е била осъдена да заплати на бившия си съпруг 21 064 лева и тази сума свидетелката изплатила на Н. на части и погасила задължението си към него през януари 1985 година. Свидетелката заявява, че със сигурност знае, че бившият й съпруг е използвал тези пари за закупуването на процесния апартамент в гр. Провадия като тази информация тя имала от родителите на Недялко Н., с които била в добри отношения и те й споделили това. Отделно заявява, че съпругът й не е имал други доходи освен заплатата си и нямало откъде да вземе толкова пари за закупуване на апартамент.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят на ответната страна Н.Н. – първи братовчед на общия наследодател заявява, че след развода братовчед му се установил при родителите си в с. Равна за близо една година като през това време започнал голям ремонт на къщата. Недялко Н. му споделил, че след развода бившата му съпруга Цанка му дала 21 000 лева и с тези пари възнамерявал да направи ремонт на къщата, който започнал след като получил сумата от бившата си съпруга. Според показанията на свидетеля при ремонта наследодателят на страните направил нов покрив на къщата, външна мазилка, чамова облицовка, ремонтирал втория етаж от къщата, направил В и К инсталация, баня, циментирал двора, ремонтирал стаите на първия етаж в битов стил. Заявява, че не му е известно каква сума е била необходима за ремонта, но по негова преценка за такъв ремонт били необходими около 15 – 16 000 лева. След като направил ремонта, Недялко Н. му споделил, че с парите, които са му останали трябвало да си купи апартамент като казал, че съпругата му Ангелинка също имала спестени 5 – 6 000 лева, с които смятали да си купят жилището. Свидетелства, че в имота в с. Равна видял, че наследодателят донесъл много свои движими вещи – фуражомелка, ремарке, нови мебели, телевизори, масичка, две табуретки, два фотьойла, бъчви за вино. Заявява, че единствено Недялко се е занимавал със селскостопанска работа, но не и родителите му.

Свидетелят Георги Т. Димитров – зет на ответницата дава показания, според които наследодателят е правил ремонт в имота в с. Равна – циментирал двора, подменял греди, ламперии, керемиди, В и К инсталации, направил външна мазилка, ремонтирал стопанските сгради, направил тоалетни и бани, а свидетелят лично му помагал при ремонта да излива бетон. Заявява, че Недялко му споделил, че ремонтът му излязъл много скъпо – 15 000 лева и парите, които бившата му съпруга му изплатила от делото за къщата изразходил за ремонта в имота в с. Равна, но същевременно заявява, че когато с ответницата решили да си купят апартамента в гр. Провадия, наследодателят му споделил, че имал останали около 7 000 лева, но свидетелят не разбрал от къде са му останали тези пари като заявява, че останалата сума за закупуването предоставила ответницата. Св. Димитров твърди, че бащата на наследодателя не се е занимавал със селско стопанство, а знаел единствено да свири на гайда като Недялко вършил селскостопанската работа. Със сигурност знае, че наследодателят на страните купил за къщата в с. Равна хладилник “Мраз”, телевизори, магаре, каруца, ярмомелка, плуг и бъчви за вино.

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Имуществено – правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на делбените имоти на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост. Не е спорно в отношенията между страните, че собствеността върху процесните имоти, чиято делба се претендира е възникнала по силата на наследяване по закон – за ищците – като деца на Недялко Н., а за ответницата – в качеството й на законна негова съпруга. От своя страна общият наследодател на страните по делото Недялко Н. е придобил собствеността върху движимите и недвижими вещи, чиято делба се иска както следва: апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8 е придобит по време на брака му с ответницата А.Н. по силата на покупко – продажбена сделка, обективирана в  договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 30/06.03.1986 г., том I/280; а дворното място в с. Равна, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, както и празното дворно място в същото село са лично имущество на наследодателя, придобито от него по силата на дарствено разпореждане от неговия баща Семо Н. Радев и по наследство в качеството му на законен наследник на майка си Каня Ганчева Радева, което се доказва от приетите по делото нотариални актове за дарение и удостоверение за наследници на Каня Радева.  Собственическите права на наследодателя по отношение на процесния лек автомобил и туристическото ремарке се установяват от представените по делото удостоверения, издадени от МВР, от които се установява, че процесните движимости са придобити от наследодателя в режим на СИО, тъй като през 1992 г. и 1993 г. – годините на придобиване на собствеността върху МПС – то и туристическото ремарке Недялко Н. е бил в брак с ответницата А.Н., сключен на 19.03.1982 г., видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак. Страните не спорят относно съсобствеността и квотите си в нея по отношение на дворните места в с. Равна, лекият автомобил и туристическото ремарке.

Спори се единствено по отношение допускането до делба по отношение на един от делбените имоти – апартамента в гр. Провадия, както и по отношение на делбените квоти. Спорно е това дали апартаментът е придобит в режим на СИО, тъй като ищците твърдят, че сумата за закупуване на процесния апартамент е била лична собственост на наследодателя Недялко Н., в какъвто смисъл е предявеният с исковата молба инцидентен установителен иск /ИУИ/ за пълна трансформация на лично имущество при закупуването на имота. Съдът намира за допустим предявения с исковата молба ИУИ за пълна трансформация на лични средства по чл.21, ал. 1 от СК /отм./, същият не е погасен по давност предвид това, че този иск не е ограничен по давност, но следва да бъде предявен преди или във висящ процес за делба между бившите съпрузи или техните наследници, тъй като в делбената маса ще се включат всички имущества придобити по време на брака и именно в настоящото производство ищците имат правен интерес да докажат наличието на трансформация на лично имущество във вещта – предмет на делбата. Не може да се сподели възражението на ответната страна, че искът е недопустим поради липса на активна процесуалноправна легитимация, тъй като с този иск се установява наличието или липсата на права с имуществен характер, поради което правото на иск за пълна трансформация е наследимо и може да бъде предявено не само от бивш или настоящ съпруг, но и от неговите наследници. Искът по чл. 21, ал. 1 от СК  /отм./ е установителен и няма пречка разглеждането му да стане заедно с делбата, доколкото установява липсата или наличието на едно преюдициално право, което е във връзка с основния спор - допустима ли е делбата и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

Предявяването на иск за признаване на пълно или частично преобразуване на лично имущество в имущество - съпружеска имуществена общност, e правна възможност за всеки един от съпрузите (настоящи или бивши), както и на техните наследници, които да оборят по съдебен ред установените в чл. 19, ал.1 и ал.3 от СК /отм./ презумпции, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, като съвместният им принос се предполага до доказване на противното.В тежест на ищците, съобразно предявения ИУИ и правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК /отм./ е да установят, че сумата, вложена за закупуване на процесния апартамент е била лична собственост на наследодателя, с което да се обори презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./ за съвместен принос при придобиването на имота. В тази връзка твърденията на страната са, че платените за закупуването на имота 13 826 лева са били лична собственост на бащата на ищците, получени от него при развода с първата му съпруга, в чийто дял по силата на влязло в сила съдебно решение е било възложено семейното жилище, а тя е била осъдена да заплати на наследодтаеля неговия дял от жилището в размер на 21 064,60 лева. По делото безспорно се установява, че наследодателят е получил от бившата си съпруга сумата от 21 000 лева, което се доказва от приложеното влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 143/1983 г. на ВОС, с което Цанка Василева е била осъдена да заплати на Недялко Н. за уравнение на дяловете сумата от 21 064,00 лева, както и от свидетелските показания на разпитаните в производстовто свидетели. Според показания на св. Цанка Василева тази сума е била изплатена на бившия й съпруг изцяло до 11.01.1985 г. като този факт не е спорен между страните. Безспорно се установява и обстоятелството, че наследодателят, заедно с ответницата и негова законна съпруга А.Н. са закупили спорния апартамент в гр. Провадия на 06.03.1986 г. Действително придобиването на собствеността върху имота е станало след датата, на която наследодателят е получил парите от бившата си съпруга, но по делото не се доказа по категоричен начин, че именно получената от Н. сума в размер на 21 000 лева е послужила за закупуването на процесния апартамент – не бяха представени категорични доказателства в подкрепа на това твърдение. От свидетелските показания на ищцовите свидетели се установи единствено фактът, че наследодателят е получил посочената сума от бившата си съпруга за уравнение на дяловете им от къща в гр. Провадия, придобита по време на брака и възложена в дял на съпругата. Св. Павлова заявява, че с тази сума Н. е закупил процесния апартамент, без да конкретизира от къде е разбрала за това, а св. Василева твърди, че научила за това от родителите на наследодателя като съдът намира, че пресъздавайки информация получена от трети лица, от показанията й не се доказват твърденията за наличие на пълна трансформация. С показанията си свидетелката Василева прави оценка и аналзи на фактите /предвид изявлението й, че тъй като бившият й съпруг цял живот работил като учител и чиновник с ниско възнаграждание, не е реализирал допълнителелен доход и поради това не би могъл да спести сумата за закупуване на имота/, отколкото да пресъздава преки свои впечатления относно правно - релевантни факти. От показанията на свидетелите на отвениковата страна също се установи категорично, че наследодателят е  получил 21 000 лева от бившата си съпруга при развода, но и двамата свидетели твърдят, че голяма част от тези пари Н. вложил в ремонт на дворното място и къщата в с. Равна като лично Н. споделил тази информация със свидетелите, което е доказателство, че наследодателят не е използвал сумата за закукпуване на апартамента в гр. Провадия, а е вложил, според показанията на св. Димитров, които съдът цени при спазване разпоредбата на чл. 140 от ГПК /отм./ сума в размер на 15 000 лева в ремонта на имота в с. Равна. Установяването само на факта, че наследодателят е разполагал с лични средства в размер на 21 000 лева не е достатъчно за уважаване на претенцията с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./, а следваше ищците по пътя на главното и пълно доказване да докажат, че именно тази сума или част от нея  техният баща е вложил при покупката на процесния имот.

При това положение и с оглед на така събраните по делото доказателства съдът не би могъл да приеме за установено, че при заплащането на продажната цена на процесния апартамент са използвани изцяло лични средства на наследодателя. Поради горното съдът намира за недоказан предявения иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ за наличие на пълна трансформация на лични средства на Недялко Н., не се събраха доказателства и за наличие на частична трансформация при придобиване на имота в кв. “Север”, гр. Провадия. Горното обуславя извод, че делбеният имот е прдибит от общия наследодател и ответницата в режим на СИО.

По отношение на иска с правно основание чл. 34, ал. 2 от ЗС за възстановяване на запазена част, съдът намира следното:

 

Искът за възстановяване на запазена част от наследството е конститутивен иск, пораждащ в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена субективното преобразуващо право да иска намаляване на даренията и завещателните разпореждания, направени приживе от наследодателя до размера, необходим за допълване на запазената му част. Определянето размера на запазената част на наследника, предпоставя образуване на наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения, както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Към общата маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на обичайните такива. Колкото повече имущество е притежавал наследодателят към момента на откриване на наследството, то толкова по- голяма е и вероятността наследникът със запазена част да попълни същата от наличното имущество, без да се налага намаляване на дарственото или завещателно разпореждане.

В конкретния случай ищците са направили своето искане по отношение на завещания апартамент, а ответницата е посочила, че наследодателят има и други имущества, които следва да се включат в наследствената маса и от които да се допълни запазената част на ищците по претенцията, като за доказването на това обстоятелство твърди, че освен описаните в исковата молба имоти, наследодателят е притежавал и други движими вещи, находящи се в къщата и дворното място в с. Равна като за доказване на твърденията си ангажира свидетелски показания. Това обстоятелство обаче не се доказа по несъмнен начин, тъй като твърденията на свидетелите на ответницата относно собсвствеността върху движимите вещи, находящи се в къщата в с. равна не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. По делото се установи, че наследодателят е живял в селския имот на родителите си само около година, а през останалото време родителите му са ползвали къщата и дворното място като бащата на Н. е починал след кончината на сина си, което означава, че последен е обитавал имота, в който ответницата претендира да се намират движими вещи, собственост на наследодателя. Житейската логика е, че движимите вещи, намиращи се  в един жилищен имот са собственост на обитателите на имота, какъвто в случая наследодателят е бил за твърде кратко време и последно в къщата е живял неговия баща. По делото не бяха представени никакви други доказателства в подкрепа на това твърдение – квитанции, разписки, които да докажат, че сочените от ответницата движими вещи са били закупени от нейния съпруг и като такива са негова собственост, поради което съдът намира, че не следва да се прибавят към наследствената маса. Ответницата не ангажира никакви доказателства и по отношение на твърдението й, че приживе наследодателят е прехвърлил на ищците собствени земеделски земи, поради което тяхната запазена част не била накърнена. Що се отнася до възражението по чл. 12, ал. 2 от ЗН по делото е проведена съдебно – техническа експертиза, която да установи с колко се е увеличила стойността на апартамента след направените в него от страна на наследодателя и ответницата подобрения като вещото лице дава заключение, че общата сума на извършените в имота подобрения е в размер на  1 553 лева, без да уточнява конкретно сумата, с която тези подобрения са увеличили стойността на имота. Тъй като в тежест на съделителя, направил искане с прано основание чл. 12, ал. 2 от ЗН е да докаже увеличената стойност на имота след подобренията, които е извършил в него, което в случая не е направено, съдът следва да приеме, че с посочената в експертизата сума за подобренията се е увеличила и стойността на имота. Ответницата твърди, че част от ремонтните дейности в апартамента, а именно – хидроизолация на подпокривното пространство и подмазване на коминно тяло /на обща стойност според заключението на вещото лице 470 лева/, са извършени след смъртта на наследодателя, поради което, спазвайки разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН, в която се предвижда, че наследникът трябва да е спомогнал за увеличаване стойността на наследството приживе на наследодателя, тази сума следва да се приспадне от общата посочена като стойност на подобренията и разликата да се раздели на две, тъй като средствата и труда ответницата е вложила наравно със своя съпруг и общ наследодател, поради което от наследствената маса ще се приспадне сумата от 541, 50 лева, на осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН във вр. с чл. 31 от ЗН.

С оглед предходното изложение съдът намира, че наследствената маса по чл. 31 от ЗНасл се формира, като в нея се включват: ½ ид. част от апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8 на стойност  за идеалната част 6 750 лева, дворно място, с площ от 1 300 кв.м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо УПИ X – 331 в кв. 34 по плана на селото, при граници улица, Никола Желязков, Михаил Куртев, Марин Маринов, ведно с построените в това дворно място къща и стопански постройки, както и трайни насаждения на обща стойност 14 432 /14 000 за дворното място с къщата и стопанските постройки и 432 лева за трайните насаждения/, дворно място с площ от 1 200 кв. м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81 на стойност 1 955 лева, ½ ид. част от лек автомобил марка ВАЗ 21013 с ДК № В 4653 В, двигател № 7433740, рама № ХТА210130Е4442098 на стойност за идеалната част 140 лева и ½ ид. част от туристическо ремарке за лек автомобил с ДК № В 1383 ЕВ, с рама № 35251 на стойност за идеалната част 60 лева, съобразно заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно – оценителна експертиза относно пазарната стойност на наследственото имущество към момента на откриване на наследството. Следователно, общата стойност на имуществените права, притежавани от наследодателя към момента на откриване на наследството е била в размер на 23 337,00 лева.  От тази сума следва да се извадят 541, 50 лева, представляващи сумата, с която ответницата е спомогнала да се увеличи стойността на наследствената маса приживе на наследодателя,  на осн. чл. 12, ал. 2 от ЗН, т.е цялата стойност на наследствената маса под формата на чист актив е 22 795,50 лева.

            Наследодателят Недялко С.Н. е оставил за свои наследници две деца /ищците по делото/ и съпруга /ответницата по делото/ и запазената им част е в размер на 3/4 от имуществото му, съгласно чл. 29, ал. 3, изр. последно, предл. 2 от ЗНасл - по 1/4 за всеки от съделителите. Следователно стойността на запазената част на ищците е 2/4 от 22 795,50 лева или 11 397,75 лева. Наследственото имущество, което наследниците са придобили е 16 045,50 лева, респ. за ищците е на стойност 10 697 лева, респ. запазената им част е накърнена с разликата над последната сума до 11 397,75 лева, т.е общо със 700,70 лева.  Поради това, запазената им част подлежи на възстановяване, чрез намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя, надхвърлящо рамките на разполагаемата му част до размера необходим за допълване запазената част на ищците от наследството.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗНасл за възстановяване на запазената част на  ищците от наследството на Недялко С.Н. е основателен, като следва да бъде възстановена запазената част на ищците, накърняването на която е в размер на 700,70 лева, чрез намаляване на завета, извършен със Саморъчно завещание вписано в Службата по вписванията под № 9, том IX/07.06.2004 г. по визирания начин.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на посочените в исковата молба движими и недвижими вещи, която на общо основание подлежи на прекратяване по съдебен ред, предвид липсата на воля за доброволно уреждане на отношенията.

Установената съсобственост между страните мотивира настоящия състав да приеме, че предявения иск за делба на процесните имущества се явява основателен и следва да бъде уважен, като се допусне същата при следните квоти: 6/8 ид. части от апартамент № 32, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, при граници: от три страни двор и апартамент № 31 за А.Н. и по 1/8 ид. част за К.С. и С.Н.;  по 1/3 ид. части от дворно място, с площ от 1 300 кв.м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо УПИ X – 331 в кв. 34 по плана на селото, при граници улица, Никола Желязков, Михаил Куртев, Марин Маринов, ведно с построените в това дворно място къща и стопански постройки за всеки от съделителите; по 1/3 ид. части от дворно място с площ от 1 200 кв. м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81 за всеки от съделителите; 4/6 ид. части от лек автомобил марка ВАЗ 21013 с ДК № В 4653 В, двигател № 7433740, рама № ХТА210130Е4442098 за А.Н. и по 1/6 ид. части за К.С. и С.Н. и 4/6 ид. части от  туристическо ремарке за лек автомобил с ДК № В 1383 ЕВ, с рама № 35251 за А.Н. и по 1/6 ид. части за К.С. и С.Н..

Съдът, като констатира, че до настоящия момент ищците не са посочили цена на иска с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ и не е събрана държавна такса, намира, че на осн. чл. 60 от ГПК /отм./, следва съдът служебно да определи цената на иска, върху която да определи дължимата държавна такса, която ищците ще бъдат осъдени да внесат по сметка на ПРС. Съдът, на осн. чл. 69, ал.1, т.2 от ГПК /отм./ определя цена на иска с правно осн. чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ в размер на 984, 40 лева и дължима държавна такса върху така определената цена на иска в размер на 40, 00 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н., с ЕГН: ********** и К.Н.С., с ЕГН: ********** иск  срещу А.П.Н., с ЕГН: ********** *** за приемане за установено между страните, че общият наследодател Недялко С.Н. е собственик на целия недвижим имот, представляващ апартамент № 32 със застроена площ от 70,75 кв.м, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, при граници: от три страни двор и апартамент № 31, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, ведно с прилежащото му избено помещение № 32 с площ от 5, 32 кв.м., при граници: двор, коридор, укритие и изба № 31, както и 1,2466% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в УПИ № III – ЖС в кв. 8 по плана на гр. Провадия, на осн. чл. 21, ал. 1 от СК /отм./.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.Н.Н., с ЕГН: ********** и К.Н.С., с ЕГН: **********, от наследството на баща им Недялко С.Н., починал на 31.05.2004г., накърняването на която е в размер на 700 /седемстотин/ лева, ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на извършения със саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията под № 9, том IX/07.06.2004 г. от наследодателя на А.П.Н. завет на недвижим имот, притежаван от наследодателя и ответницата в съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент 32 със застроена площ от 70,75 кв.м, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, при граници: от три страни двор и апартамент № 31, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, ведно с прилежащото му избено помещение № 32 с площ от 5, 32 кв.м., при граници: двор, коридор, укритие и изба № 31, както и 1,2466% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в УПИ № III – ЖС в кв. 8 по плана на гр. Провадия, на стойност към момента на откриване на наследството 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ лева, със 700/13 500  ид.части, по предявения от С.Н.Н., с ЕГН: ********** и К.Н.С., с ЕГН: ********** срещу А.П.Н., с ЕГН: ********** *** иск, на основание чл.30, ал.1 от Знасл.

 

               ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти и движими вещи:

               1. АПАРТАМЕНТ № 32 със застроена площ от 70,75 кв.м, находящ се в гр. Провадия, кв. “Север”, бл. 8, вх. А, ет. 8, при граници: от три страни двор и апартамент № 31, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, килер, ведно с прилежащото му избено помещение № 32 с площ от 5, 32 кв.м., при граници: двор, коридор, укритие и изба № 31, както и 1,2466% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в УПИ № III – ЖС в кв. 8 по плана на гр. Провадия

между съсобствениците при квоти, както следва:

        - 6/8 ид.ч. за А.П.Н., с ЕГН: ********** ***

- 1/8 ид. ч. за С.Н.Н., с ЕГН: ********** и

- 1/8 ид. ч. за К.Н.С., с ЕГН: **********;

 

               *. ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1 300 кв.м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо УПИ X – 331 в кв. 34 по плана на селото, при граници улица, Никола Желязков, Михаил Куртев, Марин Маринов, ведно с построените в това дворно място къща и стопански постройки между съсобствениците при квоти, както следва:

 

         - 1/3 ид.ч. за за А.П.Н., с ЕГН: ********** ***

- 1/3 ид. ч. за С.Н.Н., с ЕГН: ********** и

- 1/3 ид. ч. за К.Н.С., с ЕГН: **********;

 

               *. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 200 кв. м., находящо се в с. Равна, Варненска област, съставляващо неурегулиран ПИ № 85 в кв. 63, за който е отреден парцел VIII – 85 в кв. 63 с включени от имота 400 кв. м., при граници: от две страни  - улица, парцели №№ VI – 81 и VII – 81 между съсобствениците при квоти, както следва:

         - 1/3 ид.ч. за за А.П.Н., с ЕГН: ********** ***

- 1/3 ид. ч. за С.Н.Н., с ЕГН: ********** и

- 1/3 ид. ч. за К.Н.С., с ЕГН: **********;

 

               *. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ВАЗ 21013 с ДК № В 4653 В, двигател № 7433740, рама № ХТА210130Е444209881 между съсобствениците при квоти, както следва:

         - 4/6 ид.ч. за за А.П.Н., с ЕГН: ********** ***

- 1/6 ид. ч. за С.Н.Н., с ЕГН: ********** и

- 1/6 ид. ч. за К.Н.С., с ЕГН: ********** и

               5. ТУРИСТИЧЕСКО РЕМАРКЕ за лек автомобил с ДК № В 1383 ЕВ, с рама № 35251 между съсобствениците при квоти, както следва:

         - 4/6 ид.ч. за за А.П.Н., с ЕГН: ********** ***

- 1/6 ид. ч. за С.Н.Н., с ЕГН: ********** и

- 1/6 ид. ч. за К.Н.С., с ЕГН: **********, като съсобствеността е възникнала въз основа на това, че процесните имоти и движими вещи са придобит по силата на наследяване по закон на общия на страните наследодател, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

 

ОСЪЖДА С.Н.Н., с ЕГН: ********** и К.Н.С., с ЕГН: ********** да заплатят в полза на ПРС държавна такса в размер на 40, 00 /четиридесет/ лева за предявения иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК /отм./, на осн. чл. 77 от ГПК.

 

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: