№ 1134
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110216838 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на шести март две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 16838 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. Ч. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-
4332-012537/ 28.06.2023г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с
което на Н. В. Ч. са наложени адм.наказания, както следва: по т. 1-за нарушение на чл. 40,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на
20/двадесет/ лева –на основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б.“Б“ от ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на 80 (осемдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично. Ползва проц. представител-адв.
Кр.П. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Алтернативно моли съдът да отмени наказанието,наложено по т.2 на НП- лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец. В жалбата са наведени доводи за отмяна НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения в НП, неосъществени състави на
нарушение и неправилно ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
1
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на разноски за
оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя ВЕЛИ Ч. с довод, че същата е юрист.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител. Приложено е писмено становище от гл.юрк. ***а и изложено становище за
потвърждаване на НП като законосъобразно. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05. 04. 2023 г. бил съставен АУАН от акт. Й. К. -мл.автоконтрольор към СДВР, на ж-
ля *** въз основа на Докладна записка на св. П. С. - мл.автконтрольор в ОПП-СДВР. В акта
било отразено, че на дата 11. 03. 2023г. около 18:51 часа ж-лят Н. Чолакова като водач на лек
автомобил „*** ” с рег. № *** в гр. София, н***при извършване на маневра движение назад
не се убедила, че пътят зад нея е свободен и е реализирала ПТП с паркирания зад него лек
автомобил „БМВ Х3” с рег. № *** РМ, след което не спира да установи нанесените щети и
не уведомява компетентните органи на МВР. В акта е отразено, че ж-лят е нарушил чл. чл.
40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1, б“А“ и б.“Б“ от ЗДП.
Към преписката е приложен Протокол за ПТП № 1830048 от 11.03.2023г., съставен от
св. М.Г., както и скица на произшествието и сведения от лицето *** В хода на проверката
била попълнена декларация от ж-ля Н. Чолакова, в която не отрича управлението на МПС-то
на процесната дата, но сочи, че не е разбрала да е ударила друг автомобил. АУАН бил
подписан от жалбоподателя с възражения, че не е разбрала за ПТП-то при опита да
паркира и не е напуснала ПТП-то.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите-
акт. Й. К., св. Кр.Т., св. П.С. и св. М.Г.; Протокол за ПТП № 1830048 от 11.03.2023г. и скица
на произшествието; Докладна записка; Декларация; Сведение; Справка картон на водач;
Заповед № 513з-10527/ 02. 12. 2022 г. на Директор на СДВ; Заповед № 8121к-1340/ 23.10.19 г.
и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.21г. на министъра на вътрешните работи; Пълномощно и др.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Й. К. излага показания изцяло в
подкрепа на констатациите по акта, като сочи, че е съставен въз основа на приложени към
преписката доказателства, тъй като не е очевидец на твърдените нарушения. Свидетелите
П.С. и М.Г. в качеството на служители на ОПП-СДВР не дават никакви данни във връзка с
посетеното ПТП и изготвените от тях документи. От показанията на св. Кр.Т. се установяват
обстоятелствата, описани в съставения акт, както и че е констатирал имуществени вреди по
лекия си автомобил „БМВ Х3“ , паркиран на улицата. Съдът кредитира показанията на
2
посочените свидетели като прие, че от същите се установява гореизложената фактическа
обстановка, както и че приложените писмени доказателства са съответни на гласните такива.
От цялостната доказателствена съвкупност следва извод за управление на лекия автомобил
от жалбоподателя, реализирането на ПТП при паркиране и напускането на произшествието
от водача.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП-
Съдът приема, че АУАН не е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е императивна и указва, че :
"Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. " В обстоятелствената част на АУАН и на издаденото НП е описано, че МПС-
***, е бил паркиран и ж-лят при извършване на маневра движение назад не се е убедил, че
пътят е свободен, при което е реализирала ПТП. Съгласно ЗДП паркираното МПС не е "друг
участник в движението, доколкото не се е намирало в движение, а в покой. Нормата,
съобразно която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, изисква другият участник в
движението да не е спрял или паркиран, а да е в движение, доколкото е регламентирано като
условия да не се създава опасност за тези участници, които се движат. Актосъставителят и
наказващият орган не са изложили каквито и да било твърдения, че жалбоподателят Н. Ч. не
е изпълнила правното си задължение по чл.40, ал.1 от ЗДП. На етапа на съдебното следствие
не бяха събрани фактически данни, въз основа на които да се формира категоричен извод, че
преди да започне процесната маневра жалбоподателят не се е убедила, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, а по-скоро се изяснява, че по време на движението си
назад същата не е наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство, респективно не
е осигурила лице, което да й сигнализира за опасности, т. е. налице е нарушение на чл. 40,
ал.2 от ЗДП. Поради това е следвало така описаното словесно административно нарушение
да бъде квалифицирано като покриващо признаците на състава на чл. 40, ал.2 от ЗДП, която
предвижда, че: "По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности. " Констатираното съществено
нарушение, свързано с описание на елементите от обективната страна на нарушението и
субсумирането им под конкретната правна норма, не би могло да бъде запълнено с анализ от
съда и тълкуване, тъй като рефлектира неблагоприятно върху гарантираното от закона право
на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея
юридическа отговорност. Съответно, НП по пункт 1 следва да бъде отменено като издадено
при допуснато процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице.
Относно нарушението по т.2 на НП-
3
Нормата на чл.123 от ЗДП е императивна и регламентира задълженията на водач на
моторно превозно средство, участник в ПТП. Съобразно отделната диспозиция всеки
водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието (чл.123, ал.1, т.1 от ЗДП), а останалите задължения на водачите са
диференцирани съобразно това дали от ПТП-то има пострадали хора или са причинени само
материални щети. При причинени материални щети въведените задължения за водачите са
различни в зависимост от това дали между участниците в ПТП-то е постигнато съгласие или
липсва такова относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В случая в АУАН и в
НП словесно обстоятелствата на нарушението са описани като: "Водачът нанася материални
щети, не спира да установи нанесените щети и не уведомява компетентните органите на
МВР“. В НП е въведено също, че водачът не остава на мястото на ПТП-то до пристигане на
представители на МВР или следствието. Според актосъставителя с тези си действия
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 1, б“А“ и б“Б“ от ЗДП, а от своя
страна АНО в НП е приел, че е налице нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б“Б“ от ЗДП без да
изложи аргументи относно въведената промяна на правната квалификация на деянието.
Предвид събраните в хода на административнонаказателното производство данни, които са
били изложени от паркиралия другото МПС водач, и приети и от актосъставителя,
последният е следвало от обективна страна да опише констатираните материални щети като
елемент от обективната страна на нарушението, което съответно да бъде съобразено и от
АНО при описание на същностните признаци на състава на нарушението. Наред с това
съдът констатира, че дадената правна квалификация в НП не съответства на словесното
описание на нарушението, тъй като хипотезата на чл.123,ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДП въвежда
изискване при ПТП с пострадали хора водачът да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В
текстовата част на АУАН и НП не е посочено, че от ПТП има пострадали хора, а само
материални щети. Описаната в акта и НП фактическа обстановка не съответства на дадената
правна квалификация, поради което е налице нарушение на нормата на чл. 42, ал.1, т. 5 и
чл.57, т. 6 от ЗАНН.
Налага се извод, че наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал., вр. чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адковатскти
възнаграждения, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА, разноски в размер 400 лева, който е минимално определеният в
наредбата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-012537/ 28.06.2023г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Н. В. Ч. са
наложени адм.наказания, както следва: по т. 1-за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 20/двадесет/ лева –на
основание чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“Б“ от
ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на 80 (осемдесет) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
К. П. от САК сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5