РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Трън, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211740100239 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „Маврудис”ООД с ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление: гр. ********************* представлявано от
управителя С. К. М., чрез адв.Я.Я. и адв.Л.М., адрес: гр.София, ***************, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: с.С., общ.Трън, обл.Перник, п.к.2484 и
адрес за кореспонденция: гр.П., ******************, представлявано от управителя Г. Р. Ц..
На 20.04.2021 година, ответното дружество, в качеството му на спедитор и ищецът,
действащ като превозвач, сключили търговски договор за превоз, по силата на който срещу
заплащане на сумата от 600 лева „Маврудис" ЕООД се е задължил да извърши превоз на
стоки, съгласно приложен заявка - договор. Превозвачът е изпълнил точно задължението си,
видно от представено надлежно попълнено СМR и с оглед на дължимото му се
възнаграждение е издал фактура № **** / 22.04.2021 година на стойност 600 лева с включен
ДДС. Издадената фактура, придружена от два оригинални екземпляра на СМЕ са изпратени
на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка и са получени от ответника на
11.05.2021 година. На 30.07.2021 година, ответникът е платил сумата от 100 лева, въпреки че
съгласно описания по-горе договор, плащането следвало да бъде извършено в срок от 45
дни след получаването на описаните по-горе документи. Във връзка с неизпълнението на
задължението, на 10.08.2021 година, с вх. № 415 /10.08.2021 година, дружеството – ищец
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично вземане в
размер на 500 лева, представляващо цената на договора за превоз без включен ДДС,
мораторна лихва в размер на 6 лева за периода от 25.06.2021 г. до 30.07.2021 г. , когато е
платена сумата от 100.00 лева (от цялото задължение в размер на 500 лева), мораторна лихва
1
върху останалата дължима сума от 400.00 лева за периода от 30.07.2021 г. до 05.08.2021 г. в
размер на 0, 83 лева, както и лихва върху главницата от 06.08.2021 г. до датата на пълното
плащане на вземането от ответника. Наред с тези суми е поискано присъждането в тежест на
ответника на разноски в размер на 25 лева - платена държавна такса по заповедното
производство, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева (минимален,
съгласно Тарифа № 1 за адвокатските възнаграждения). Заповедта е издадена след
образуване на ч. гр. д. № 145 / 2021 г. В срока за отговор на заповедта, дружеството-
ответник е подало възражение, че не дължи претендираната сума. Общият размер на
задължението, което ответното дружество дължи и не е заплатило е 831, 83 лева.
Впоследствие с молба от 07.03.2022г. дружеството-ищец оттегля искането си за
претенцията от 500.00 лева ведно с дължимите лихви, тъй като действително установили
плащане по сметка на претендираната сума. Иска се постановяване дължимост на
разноските, направени в заповедното производство, като адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева за настоящото производство и 25 лв. държавна такса.
Иска се и прилагането на ч.гр.д. № 145/2021г. по описа на ТРС.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 07.01.2022г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
ответника, с която оспорват исковата молба като неоснователна, тъй като претендираната
сума е платена на дружеството-ищец. Прилагат Потвърждение за плащане от 30.07.2021 г. и
Потвърждение за плащане от 21.09.2021 г., видно от които ответното дружество е
изплатило изцяло сумата дължима по процесната фактура №**** от 22.04.2021 г. С Разписка
№****************** от 02.02.2022 г. дружеството е погасило и дължимата се законна
лихва за забава. Считат, че сторените в заповедното производство разноски не следва да
бъдат част от цената на исковата претенция, а иска следва да е предявен за сумата от 506,83
лева. и лихва върху главницата до датата на пълното плащане на вземането. От изложеното,
се налага извода, че предявеният иск от „Маврудис" ЕООД е неоснователен, тъй като
процесната сума не е изискуема към датата на депозиране на исковата молба, тъй като към
датата на депозиране на настоящият отговор са заплатени и дължимите лихви за забава.
Искането към съда е да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковата претенция
като неоснователна и да приемете за установено, че „Спиди Транс" ООД ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление с.С., общ.Трън, обл.Перник, представлявано от
управителя Г. Р. Ц., не дължи на „Маврудис" БООД, ЕИК *************, със седалище и
адрес на управление гр.************, представлявано от управителя С. К. М., сумата от
506,83 лв. /петстотин и шест лева и осемдесет и три стотинки/, от които 500,00 лв.
задължение по фактура №**** от 22.04.2019 г., и 6 лв. законна лихва за забава за периода от
25.06.2021 г. до 30.07.2021 г., 0,83 лева лихва за забава за периода 30.07.2021 г. до 05.08.2021
г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на дължимото, поради погасяване на
задължението с извършени плащания преди депозиране на исковата молба. Правят и
доказателствени искания за приемане на писмени документи приложени към отговора на
2
ИМ.
Съдът намира исковата молба за допустима, тъй като след служебна проверка намира
същата предявена в предвидения от закона едномесечен срок, за което са налице и
съответните писмени отбелязвания.
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:
И двете дружества са търговци и съгласно чл. 53, ал. 1 ТЗ имат задължение да водят
счетоводство, в което да отразяват движението на имуществото на своето предприятие.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно
чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност
и с оглед на другите обстоятелства по делото, като могат да служат като доказателство на
лицето или организацията, които са водили книгите. Между страните не се спори, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувала валидна облигационна връзка по силата на търговски договор за превоз.
Ищецът след изпълнение на задължението си на превозвач е представил надлежно
попълнено СМR и с оглед на дължимото му се възнаграждение е издал фактура № **** /
22.04.2021 година. Издадената фактура, придружена от два оригинални екземпляра на СМR
е изпратена на ответника с препоръчано писмо с обратна разписка и са получени от
ответника на 11.05.2021 година.
Безспорно е още, че след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 10.08.2021г.
дължимата сума е била изплатена от дружеството-ответник / на 21.09.2021г. – главница, а на
02.02.2022г. и лихвата.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е.
наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ
вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявеният главен иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Обстоятелството, че
претендираната сума в размер на 614,42 лева е погасена чрез плащане в хода на процеса, не
обуславя извод за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, а за отхвърлянето му,
като погасен чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания - с поведението
3
си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за
това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във
връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл подлежи на изследване въпросът дали направените разноски са
предизвикани от поведението на ответника. От събраните по делото доказателства се
установи, че в хода на заповедното производство и в съдебното производство, ответникът е
внесъл по сметка на ищеца сумата от 614,42 лева. В случая следва да се приеме, че с
поведението си ответникът е оспорил иска и с това е станал причина за завеждане на делото.
Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за
завеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността за
разноските следва да бъде възложена на него - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът доказва направени разноски в производството по делото в общ размер на 650, лева,
от които: 50 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева, които при този изход на спора следва да бъдат заплатени от ответника. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното
адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1215,83 лева.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 600,00 лева, при минимален размер от 600,00 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая,
преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на
делото и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения минимален
размер.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Маврудис”ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: гр. ********************* представлявано от управителя С. К. М., чрез
адв.Я.Я. и адв.Л.М., адрес: гр.********, иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че „Спиди Транс" ООД ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление с.С., общ.Трън, обл.Перник, представлявано от управителя Г. Р. Ц., дължи на
„Маврудис" БООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление
4
гр.***************, представлявано от управителя С. К. М., сумата от 506,83 /петстотин и
шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, от които 500,00 лв. задължение по фактура
№**** от 22.04.2019 г., и 6.00 лева законна лихва за забава за периода от 25.06.2021 г. до
30.07.2021 г., 0,83 лева лихва за забава за периода 30.07.2021 г. до 05.08.2021 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ до окончателното изплащане на дължимото, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на „Маврудис”ООД с ЕИК *************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************* представлявано от управителя
С. К. М., чрез адв.Я.Я. и адв.Л.М., адрес: *********, за присъждане на разноските, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д.145/2021г. по описа на ТРС представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и 25.00 лева държавна такса.
ОСЪЖДА «Спиди Транс» ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: с.С., общ.Трън, обл.Перник, п.к.2484 и адрес за кореспонденция: гр.П.,
******************, представлявано от управителя Г. Р. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на
„Маврудис”ООД с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
********************* представлявано от управителя С. К. М., чрез адв.Я.Я. и адв.Л.М.,
адрес: гр.******* сума в размер на 650.00 (шестотин и петдесет) лева – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5