Решение по дело №4853/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1325
Дата: 26 юли 2016 г. (в сила от 27 юли 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20111100904853
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, …  юли 2016 година

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 4853 по описа за 2011 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Кумулативно пасивно съединени с правно основание чл.647, т.1 ТЗ при условие на евентуалност, обективно и пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл.647, т.6 ТЗ, при условие на евентуалност- обективно и пасивно съединени искове с правно основание чл.647, т.2 ТЗ, при условие на евентуалност - обективно и пасивно съединени искове с правно основание чл.647, т.З ТЗ.

 

Постъпила е искова молба от „К.и Ф.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, срещу „Н. Х.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, „О.Б.б.“ АД с  ЕИК ********, „С.Б.1“ ЕООД с ЕИК ********, „С.Б.2“ ЕООД с ЕИК ********, „С.Б.3“ ЕООД с ЕИК ********, „С.Б.4“ ЕООД с ЕИК 1. „С.Б. 5“ ЕООД с ЕИК 1. „С.Б. 6“ ЕООД с ЕИК ********, „Д.2.“ ЕООД с ЕИК ********, „Е.С.И“ ЕООД с ЕИК ******** и „И..****“ ЕООД с ЕИК ********, в която се твърди, че с Решение № 1053/22.11.2010 година, постаН.но по т.д.№2512/2010 година по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Н. Х.“ АД.Твърди, че има качество на кредитор в производството по несъстоятелност, с приети вземания.Твърди, че след като се запознал с обявените списъци на предявени приети вземания е установил факти и обстоятелства, които навеждат на извършени от несъстоятелния длъжник сделки и действия, които са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.В тази връзка твърди, че на 08.02.2008 година и на 26.08.2008 година първият ответник е сключил общо 9 договора за учредяване на ипотека в полза на ответника „ОББ“ АД, с които е обезпечил вземанията на Б.та към трети лица, по договори за б. кредит.Обезпеченията представляват описаните в исковата молба имоти, които са собственост на несъстоятелния длъжник, по силата на апортна сделка в К.а на „Н. Х.“ , като способ за неговото формиране.Твърди, че договорите за ипотека са обективирани в посочените в обстоятелствената част нотариални актове.Освен това, на 14.10.2009 година „Н. Х.“ АД е сключил 8 договора за встъпване в дълг по отношение на същите длъжници, за които е станал на 08.02.2008 година ипотекарен длъжник.Освен това, на 14.10.2009 година „Н. Х.“ АД е сключил 8 договора за особен залог на вземания по Б.и сметки за обезпечаване на същите вземания на Б.та. Ищецът твърди, че извършените от ответника „Н. Х.“ АД действия и сделки осъществяват фактическия състав на чл.647,т.1 ТЗ, тъй като са извършени в период по- малко от 3 години преди откриване на производството по несъстоятелност, безвъзмездни са, не представляват дарения и са извършени в полза на свързани с длъжника лица, поради което са недействителни по отношение на кредиторите на не състоятелността. По отношение на твърдението за свързаност, то налице е ноторен факт, че зад всички тези лица стой пряк и непряк собственик на К.а- едно и също лице и този факт е бил известен на Б.та- ответник, за което се съди от изходящо от нея писмо, което е озаглавено „Б.Г.“ и в него се сочат получени и очаквани от Б.та суми, с които да бъдат предплатени лихви по кредит на „И.к.2.“ ЕООД- едно от дружествата, в чиято полза първият ответник е учредил ипотека. Друг аргумент на ищеца в тази насока е, че в споразуменията за встъпване в дълг е посочено, че с получените цени от продажбите на ипотекираните имоти ипотекарният длъжник ще извърши погасяване на задълженията по цитираните договори за кредит. Освен това, фактът на свързаност, твърди ищецът, между първия ответник и „Е.С.И“ ЕООД, „Д.2.“ ЕООД и „И.к.2.“ ЕООД , е сключено споразумение от 08.01.2008г. от което е видно, че първият ответник „Н. Х.“ АД е бил в позиция да контролира и решително да влияе върху вземаните решения, действията и цялостното икономическо поведение на 3-те дружества. В това споразумение е участвало и Д.то „Б.Е.А.Л.“ К., което е мажоритарен акционер в първия ответник и е контролирало последния. От друга страна, „Д.2.“ ЕООД е контролирало трите посочени по-горе дружества, доколкото едноличните собственици на К.а са били подставени лица на „Д.2.“ ЕООД, като дяловете от тези еднолични собственици са били държани от името и за сметка на „Д.2.“ ЕООД. По отношение на свързаността на първия ответник със „С.1“ ЕООД; „С.2“ ЕООД; „С.3“ ЕООД; „С.4“ ЕООД; „С. 5“ ЕООД и „С.6“ ЕООД, това обстоятелство може да се установи при изясняване на собствеността на К.а. Твърди, че едноличният собственик на К.а е предприел действия по прикриване на факта чия собственост е К.ът, чрез договори за продажба на дялове от 15.08.2008 и 18.08.2008 година, като е прехвърлил дяловете С.в първите пет дружествата след дни по- късно / на 25, 29 септември и на 01.10.2009г./, новите собственици на К.а са прехвърлили дяловете обратно на „С. Х.“, Л..Този факт доказва, че контролът върху тези дружества е останал за първоначалния едноличен собственик, а същият води до извод, за свързаност на тези дружества с първия ответник.

При условие на евентуалност твърди, че договорите за встъпване в дълг и договорите за особен залог представляват действия и сделки, попадащи в хипотезата на чл.647,т.6 ТЗ, защото са сключени по- малко от 2 години преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и увреждат кредиторите, като сделките са със страни, имащи качество на свързани лица.

При условие на евентуалност, ако не се установи свързаност на лицата, то договорите за встъпване в дълг и тези за особени залози, твърди, че са в хипотеза на чл.647,т.2 ТЗ, защото са сключени за по- малко от 2 години преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и представляват безвъзмездни сделки в полза на трети лица.

При условие на евентуалност, твърди, че договорите за встъпване в дълг и за особените залози, ако се приеме, че са възмездни, то е налице хипотеза, при която даденото по сделките значително надхвърля полученото и са сключени в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност.

С първоначалния отговор на исковата молба ответникът по делото „ОББ“ АД оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Не спори, че посочените в исковата молба сделки са сключени на посочените дати, нито по отношение на това, че е постаН.но решение №1053/22.11.2010 година, с което по отношение на „Н. Х.“АД е открито производство по несъстоятелност. Оспорва твърдението на ищеца, че: сделките са безвъзмездни; че са нееквивалентни по смисъла на чл.647,т.З ТЗ; за наличие на свързаност между страните по договорите, към момента на сключването им, както и за наличие на свързаност между длъжника „Н. Х.“ АД и лицата, чиито задължения са обезпечени с тези сделки; че едноличният собственик на К.а на „С.1“ ЕООД; „С.2“ ЕООД; „С.3“ ЕООД; „С.4“ ЕООД; „С. 5“ ЕООД и „С.6“ ЕООД е предприел действия по прикриване на собствеността, чрез прехвърляне на притежаваните от него дялове с договори от 15.08.2008 г. и 18.08.2008 година, а впоследствие новите собственици са прехвърлили тези дялове на „С. Х.“-Л. – в тази връзка сочи данни, които са му станали публично известни от ТР; твърди, че Б.та е кредитор по всяка една от тези сделки и не е свързано лице с нито един от ответниците; оспорва твърдението на ищеца, че сделките увреждат кредиторите на първия ответник.

Въвежда твърдения за недопустимост на претенциите, с които се атакуват договорите за ипотеки, защото Б.та не е трето лице, а кредитор с приети вземания, които са обезпечени с ипотека-редът за атакуване на тези сделки е нормата на чл.69 ТЗ; обезпечителните договори не са безвъзмездни сделки; липсва и твърдение за свързаност между учредителят на ипотеката и лицето, в чиято полза се учредява същата са или са били свързани лица към момента на учредяване на ипотеките. Твърди недопустимост на претенциите поради това, че оспорване на договора за встъпване в дълг всъщност е оспорване на вземането на кредитора срещу встъпващия, а за това има специален ред-гл. 43 от ТЗ. Развива доводи, в контекста на твърдение за недопустимост на претенциите, основавайки тези доводи с характера на сделките, които твърди, че не могат да бъдат квалифицирани като безвъзмездни. Твърди, че ищецът се домогва, поради пропускане на срока по чл.690 ТЗ, да преодолее този пропуск по реда на отменителните искове.

Въвежда теза, че исковете, с които се иска прогласяване недействителността на 9 броя договори, на основание чл.647,т.1 ТЗ са неоснователни, тъй като не е налице нито една от кумулативните предпоставки на закона-сделката да е безвъзмездна и да е в полза на свързани лица; това твърдение касае и сделките за встъпване в дълг и за учредяване на особените залози; по отношение на претенцията с правно основание чл.647,т.7 ТЗ- неоснователността им произтича от това, че липсва отношение на свързаност между лицата и увреждане на кредиторите; неоснователни са и претенции по чл.647,т.2 ТЗ поради това, че сделките не са безвъзмездни, имат обезпечителен характер, поради което въпрос за еквивалентност не може да бъде поставян.

В допълнителната С.И. „К.И Ф.“АД, внася уточнение относно страните по сделките, които се атакуват.Твърди, че възражението на ответника „ОББ“ АД относно свързаността е предмет на изследване в процеса и в резултат на това тя следва да бъде разкрита.Твърди наличие на свързаност между ответници от № 3 до №8, към датата на учредяване на договорите за кредит / релевантна за спора/ и се установява от вписванията в ТР. Възразява относно твърденето за недопустимост на предявените искове, правейки доводи, че това са аргументи относими към основателността на исковете. Пояснява, че свързаността, като предпоставка за уважаване на искове, е относно встъпващия длъжник й всеки от кредиторите/чл.647т. ТЗ/. Касае се за встъпване в дълг от стрА.на първия ответник, по силата на което е поел задължение да отговаря за чужд дълг, без това да е икономически оправдано, което встъпването в дълг уврежда кредиторите на встъпващия длъжник, защото лишава последните от възможност за справедливо и съразмерно удовлетворяване на вземанията им.Твърди, че аргументите относно недопустимост на иска по чл.647,т.2 ТЗ не могат да бъдат споделени, тъй като законът изисква да е налице безвъзмездна сделка в полза на трето лице, сключена в определен срок. По отношение на иска по т.З на чл.647 ТЗ, твърди, че встъпване в дълг и учредяване на особен залог не е имало за последица за „Н. Х.“ АД да получи насрещна престация, както от кредитополучателите, така и от обезпечения кредитор.Този иск е в условията на евентуалност, само ако се приеме, че сделките са възмездни и само на тази плоскост може да се прави преценка относно еквивалентността на престациите. Твърди, че предявявайки отменителните искове ищецът не заобикаля закона и конкретно разпоредбата на чл.690 ТЗ.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба, ответникът „ОББ“ АД поддържа заявеното с първоначалния отговор - нередовност на исковата молба; недопустимост на претенции и поддържани възражения относно основателността на същите.

Ответникът „Д.2.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението на ищеца за това, че „Д.2.“ ЕООД е контролирало дружествата „Е.С.И „ ЕООД и „И.К.2.“ ЕООД, за което твърди, че в архива на Д.то се съхраняват подписани договори за прехвърляне на дружествени дялове и обратни писма от едноличния собственик на К.а на първото от двете посочени дружества и от бившия собственик на К.а на второто Д., които представя. Твърди, че дружествата не са разполагали със собствени активи, които да послужат за обезпечение за получаване на Б.и кредити в такива размери.Твърди, че заради свързаността, която се установява от приложените доказателства, както и заради свързаността между собствениците на К.а на Д.2.“ ЕООД и на „Н. Х.“ АД, е било възложено на последното да учреди обезпечение за получените от „Д.2.“ ЕООД, „Е.С.И „ ЕООД и „И.К.2.“ ЕООД кредити. Твърди, че не оспорва сключените от „Д.2. ЕООД сделки.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от „С.Б.6“ ЕООД, който не оспорва твърдението на ищеца „К.И Ф.“ АД, че на 07.02.2008 година е сключил с ответника „ОББ“ АД договор №32, за б. кредит в размер на 2 567 568 евро, при условия съгласно договора. Поради липса на имущество, кредитът е бил обезпечен чрез договорна ипотека, обективирА.в нот. акт № 176/08.02.2008г. Твърди, че той и другите ответниците, като новоучредени Д. не са разполагали с активи, били са без кредитна история и нито едно от тях не е било в състояние да получи б. кредит в такива размери.Твърди, че той и останалите ответници са били част от една икономическа група и тяхната свързаност е била известна на Б.та, като отпуснатите кредити са били използвани за осъществяване на един бизнес проект. Поради това Б.та не е контактувала с управителите на тези дружества при договаряне и отпускане на кредитите, а с няколко лица, които не са законните представители на дружествата. Представителите на Б.та са били наясно с тази свързаност, но и активно са съдействали за структурирането на кредитната експозиция, която е обща за всички отпуснати кредити. Заради правилата на Б.та са били и новоучредени дружества, за да се отпусне кредит над определен размер и в тази връзка е следвало да се иска и получи предварително разрешение от мажоритарния собственик на К.а на ответната Б. - Национална Б. на Гърция. Поради тази причина са били учредени дружества с идентично наименование „С. БГ“ плюс цифров индекс.По същите съображения и по настояване на Б.та се е наложило и формалното прехвърляне на всички дялове от 5 от дружествата от страна на едноличния собственик на К.а „С. Х.“ – Л. към привидно свързани лица. Твърди, че инвестиционните намерения, за които е била използвана кредитната експозиция, формирана от сбора на кредитите на ответници по номера от 3 до 11, не са били реализирани в планирания вид, поради обективни икономически причини. По настояване на Б.та с допълнително споразумение №3/14.10.2009 година към договор за б. кредит №32/07.02.2008г. „Н. Х.“АД е встъпил в договора за задълженията на „С.Б.6“ ЕООД към Б.та, като последното не поело насрещни задължения към встъпващата страна. Твърди, че ответникът „Н. Х.“АД е учредил и особени залози върху свои вземания на 14.10.2009 година към договор за б. кредит №32/07.02.2008г. с кредитополучател „С.Б.6“ ЕООД, като обезпечение на вземането на Б.та. И по тази сделка ответникът „С.Б.6“ ЕООД не е поемало задължения.

По делото е постъпил отговор на основна и допълнителна искова молба от „Н. Х.“ АД, с който Д.то не оспорва фактическите твърдения на ищеца-както относно сключените сделки, така и по отношение на това, че не е получавало насрещни престации /облага/ от страна на главните длъжници по договорите за кредит.По отношение на твърдението на свързаност- не може да коментира дали такава е била налице.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за устаН.но следното:

На 08.01.2008 г. „Б.Е.А.Л.“ – Л.К., „Н. Х.“ АД, „Е.С.И“ ЕООД, „Д.2.“ ЕООД и „И..****“ ЕООД са подписали споразумение, по силата на което се съгласяват да С.сътрудничат за осъществяване на съвместна дейност, за осъществяване на проекти, усвояване на кредитен ресурс и др. Водещ партньор е „Н. Х.“ АД, който е уговорено, че може да осъществява действия по търговско представителство.

По делото е представена декларация за свързаност на „И..****“ ЕООД от 01.02.2008 г., от която е видно, че Весела Здравкова Стоименова притежава 100 % от регистрирания К.. Последната и „Б.К.“ ООД са посочени като управителни или контролни органи, които участват в такива органи и в други дружества.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.1“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 27, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 202 703 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.  

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.2“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 28, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 1 554 054 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.3“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 29, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 1 554 054 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.4“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 30, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 1 554 054 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.5“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 31, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 2 567 568 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „С.Б.6“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 32, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 2 567 568 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

На 07.02.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „И.К.2.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 33, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 1 500 000 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 01.03.2009 г., като в случай на удължаване при условията на чл. 4, ал. 3 – срокът е до 01.03.2010 г., а при условията на чл. 4, ал. 4 – в срок до 01.03.2011 г.

По силата на договор от 15.08.2008 г. „С. Х.“, регистриран в Окръжен съд на Л. с № 28227, е продал на Р. В.М. с ЕГН ********** свои собствени 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 4“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 18.08.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от пълномощника на продавача – адв. И.М. и купувача – Р. М..

По силата на договор от 2008 г. (без точна дата) „С. Х.“ –  Л. е продал на В.С.М. с ЕГН ********** свои собствени 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 3“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 15.08.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от пълномощника на продавача – адв. И.М. и купувача – Велизар Митов.

По силата на договор от 15.08.2008 г. „С. Х.“ –  Л. е продал на С.В.С. с ЕГН ********** свои собствени 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 2“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 18.08.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от пълномощника на продавача – адв. И.М. и купувача – С.С..

По силата на договор от 15.08.2008 г. „С. Х.“ –  Л. е продал на Д.Е.К. с ЕГН ********** свои собствени 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 1“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 18.08.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от пълномощника на продавача – адв. И.М. и купувача – Д.К..

По силата на договор от 18.08.2008 г. „С. Х.“ –  Л. е продал на А.П.К. с ЕГН ********** свои собствени 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 5“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 18.08.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от пълномощника на продавача – адв. И.М. и купувача – А.К..

По силата на договор от 25.09.2008 г. Р. В.М. е продал на „С. Х.“ – Л. обратно 500 дружествени дяла от К.а на „С. БГ 4“ ООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 25.09.2008 г. нотариус А.Ш. с рег. № 500 от НК е удостоверила, че единият подпис върху договора е положен от Р. М..

На 26.08.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „Е.С.И“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 179, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 8 000 000 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 31.10.2008 г.

На 26.08.2008 г. „О.Б.б.“ АД, в качеството на кредитодател, и „Д.2.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, са сключили договор № 180, по силата на който Б.та се задължава да отпусне на другата страна кредит в размер на 8 000 000 евро за оборотни средства в условията на кредитна линия. Уговорена е лихва в размер на тримесечния EURIBOR, увеличен с надбавка от 2.5 пункта годишно. Срокът за издължаване на кредита е до 31.10.2008 г.

С допълнителни споразумения № 1 от 26.08.2008 г. към договор за кредит № 33 между „О.Б.б.“ АД и „И.К.2.“ ЕООД страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 30.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 500 000 евро да стане 29.12.2008 г.

С допълнителни споразумения № 1 от 27.08.2008 г. към договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31 и 32, сключени между „О.Б.б.“ АД от една страна с всяко от търговските дружества „С.Б.1“ ЕООД, „С.Б. 2“ ЕООД, „С.Б.3“ ЕООД, „С.Б. 4“ ЕООД, „С.Б. 5“ ЕООД и „С.Б.6“ ЕООД от друга страна, са изменени условията по тях, както следва:

-              По договор № 27 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 21.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 202 703 евро да стане 22.12.2008 г.;

-               По договор № 28 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 22.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 23.12.2008 г.;

-              По договор № 29 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 28.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 29.12.2008 г.;

-              По договор № 30 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 28.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 29.12.2008 г.;

-              По договор № 31 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 28.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 2 567 568 евро да стане 29.12.2008 г.;

-              По договор № 32 страните са се уговорили да бъде намален срокът за усвояване на суми по кредита на 28.12.2008 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 2 567 568 евро да стане 27.12.2008 г.

По силата на договор от 29.09.2008 г. А.П.К. е продал на „С. Х.“ – Л. обратно 500 дружествени дяла от К.а на „С.Б.5“ ЕООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 29.09.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от продавача – А.К. и пълномощника на купувача – адв. И.М..

По силата на договор от 29.09.2008 г. В.С.М. е продал на „С. Х.“ – Л. обратно 500 дружествени дяла от К.а на „С.Б.3“ ЕООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 29.09.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от продавача – Велизар Митов и пълномощника на купувача – адв. И.М..

По силата на договор от 29.09.2008 г. С.В.С. е продал на „С. Х.“ – Л. обратно 500 дружествени дяла от К.а на „С.Б.2“ ЕООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 29.09.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от продавача – С.С. и пълномощника на купувача – адв. И.М..

По силата на договор от 29.09.2008 г. Д.Е.К. е продала на „С. Х.“ – Л. обратно 500 дружествени дяла от К.а на „С.Б.1“ ЕООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 01.10.2008 г. нотариус М.П. с рег. № 236 от НК е удостоверила, че подписите върху договора са положени от продавача – Д.К. и пълномощника на купувача – адв. И.М..

По силата на договор от 29.09.2008 г. Д.Е.К. е продала на Н.Д.Д. с ЕГН ********** 500 дружествени дяла от К.а на „С.Б.1“ ЕООД, всеки от които с номинална стойност 10 лв., на обща стойност 5000 лв. Продавачът е заявил, че е получил изцяло цената. С нотариална заверка от 12.01.2009 г. нотариус Д.Т. с рег. № 41 от НК е удостоверил, че подписите върху договора са положени от продавача – Д.К. и от купувача – Н.Д..

С допълнителни споразумения № 2 от 27.11.2008 г. към договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32 и 33 сключени между „О.Б.б.“ АД от една страна с всяко от търговските дружества „С.Б.1“ ЕООД, „С.Б. 2“ ЕООД, „С.Б.3“ ЕООД, „С.Б. 4“ ЕООД, „С.Б. 5“ ЕООД, „С.Б. 6“ ЕООД и „И.К.2.“ ЕООД от друга страна, са изменени условията по тях, както следва:

-              По договор № 27 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита до 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 202 703 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-               По договор № 28 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-              По договор № 29 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-              По договор № 30 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 554 054 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-              По договор № 31 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 2 567 568 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-              По договор № 32 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 2 567 568 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %.

-              По договор № 33 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита на 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 1 500 000 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %.

С допълнителни споразумения № 1 от 27.11.2008 г. към договори за кредит № 179 и 180, сключени между „О.Б.б.“ АД от една страна с всяко от търговските дружества „Е.С.И“ ЕООД и „Д.2.“ ЕООД от друга страна, са изменени условията по тях, както следва:

-              По договор № 179 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита до 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 8 000 000 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %;

-               По договор № 180 страните са се уговорили да бъде удължен срокът за усвояване на суми по кредита до 30.01.2009 г., а също така се съгласяват крайният срок за погасяване на сумите в размер на 8 000 000 евро да стане 31.01.2009 г. Променя се и лихвата – става в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно и не може да бъде по-малко от 4.5 %.

На 28.04.2009 г. „О.Б.б.“ АД и „И.К.2.“ ЕООД са сключили споразумение № 3, по силата на който са изменили договор за кредит № 33, като дългът по кредита се олихвява с база БЛП плюс надбавка 3 пункта годишно.

По делото е представена декларация за свързаност на „Н. Х.“ АД от 13.10.2009 г., от която е видно, че „Б.Ф. Л.“ – К. притежава 67,88 %, а М.НА З.И Г. – 32,12% от регистрирания К.. М.Ц.А., И.Й.Г. и Г.Я.Б. участват в управителни и контролни органи на Д.то. И.Й.Г. е посочена като управителен или контролен орган, които участват в такива органи и в други дружества.

По делото е представена декларация за свързаност на „Д.2.“ ЕООД от 14.10.2009 г., от която е видно, че „Д.И. Х.“ - Л. притежава 100 % от регистрирания К.. Е.Р.П. е посочена като управителен или контролен органи, които участват в такива органи и в други дружества.

По делото е представена декларация за свързаност на „Е.С.И“ ЕООД от 14.10.2009 г., от която е видно, че Т.А.П. притежава 100 % от регистрирания К..

По делото е представена декларация за свързаност на „С.Б.5“ ЕООД от 14.10.2009 г., от която е видно, че А.П.К. притежава 100 % от регистрирания К..

Съгласно представена декларация за свързаност на „С.Б.4“ ЕООД от 14.10.2009 г. е видно, че Р. В.М. притежава 100 % от регистрирания К..

Видно от представената декларация за свързаност на „С.Б.6“ ЕООД от 2009 г. (без конкретна дата), „С. Х.“ - Л. притежава 100 % от регистрирания К.. Г.А.К. е посочена като управителен или контролен орган, който участва в такива органи и в други дружества, а също така и е търговец, съдружник или акционер в други дружества.

По делото е представена декларация за свързаност на „С.Б.3“ ЕООД от 2009 г. (без конкретна дата), от която е видно, че В.С.М. притежава 100 % от регистрирания К..

По делото е представена декларация за свързаност на „С.Б.2“ ЕООД от 2009 г. (без конкретна дата), от която е видно, че С.В.С. притежава 100 % от регистрирания К.. Същият е посочен и като управител на Д.то.

Съгласно представена декларация за свързаност на „С.Б.1“ ЕООД от 2009 г. (без конкретна дата), е видно, че Н.Д.Д. притежава 100 % от регистрирания К.. Същият е посочен и като управител на Д.то, а също и като управителен или контролен орган, който участва в такива органи и в други дружества.

На 14.10.2009 г. „О.Б.б.“ АД от една страна е сключила с всяко от дружествата „С.Б.1“ ЕООД, „С.Б. 2“ ЕООД, „С.Б.3“ ЕООД, „С.Б. 4“ ЕООД, „С.Б. 5“ ЕООД, „С.Б. 6“ ЕООД и „И.К.2.“ ЕООД от друга страна допълнителни споразумения № 3 към договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32 и 33 и с дружествата „Е.С.И“ ЕООД и „Д.2.“ ЕООД – допълнителни споразумения № 2 към договори за кредит № 179 и 180, по силата на които ответникът „Н. Х.“ АД със съгласието на кредитодателя встъпва на основание чл. 101 ЗЗД в дълговете на изброените дружества-кредитополучатели и се съгласява да отговаря солидарно с тях за всички задължения, произтичащи от процесните договори за кредит, включително и за разноските по събиране на дълговете.

„О.Б.б.“ АД е сключило на 14.10.2009г. девет договора за учредяване на особен залог с „Н. Х.“ АД за обезпечаване на всичките си вземанията по договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32, 179 и 180 както следва:

-              По договор № 27 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 202 703 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-               По договор № 28 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 29 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 30 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 31 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 2 567 568 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 32 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 2 567 568 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 179 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 8 000 000 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              По договор № 180 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 8 000 000 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно

С допълнително споразумение № 4, сключено между „О.Б.б.“ АД и „И..****“ ЕООД на 14.10.2009 г., са предоговорени условията по договор за кредит № 33. Уговорено е размерът на заемните суми да бъде увеличен от 1 500 000 евро на 4 025 000 евро. За обезпечаване на всички вземания на кредитодателя за целия размер на кредита се учредяват особени залози на вземания на стойност 4 300 000 евро от залогодателите „Б.П.“ АД, „П.“ ЕАД, „П. М“ ЕАД, „В.П.“ ЕАД, „Пътностроителна техника“ ЕАД, Сдружение Р.М.-М., „Х. П.“ ЕАД, Сдружение П. – София и „П.С.“ АД – Пловдив. Залогодателите се задължават да учредят залог и върху всички свои настоящи и бъдещи вземания по Б.и сметки, открити в „О.Б.б.“ АД.

По делото са представени девет броя потвърждения, издадени  от длъжностни лица в ЦРОЗ, от които се установява, че са вписани на   20.10.2009 г. всички особени залози, уговорени между страните по договори за б. кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32, 179 и 180. Представени са и заявленията за вписването им.

Ответникът „ОББ“ АД , на 04.12.2012г. е заличил вписването на ЦРОЗ при МП, на всички договора за особен залог, който факт не е спорен в процеса.Именно поради това прави възражение за допустимостта на исковете, касателно тези сделки.

С Решение № 1053/22.11.2010 г. по т.д. № 2512/2010 г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, е обявена начална дата на неплатежоспособността на ответника „Н. Х.“ АД – 30.09.2010 г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на него.Молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на

С Определение от 26.05.2011 г. по т.д. № 2512/2010 г. на СГС, ТО, VI-7 с-в, е одобрен списъка на кредиторите на „Н. Х.“ АД, между които е и ищецът в настоящото производство – „К.и Ф.“ АД.

По делото е представен заверен превод от английски на български език от преводача Х.Л., който е с поставен печат А. (съгласно Хагската конвенция от 5.10.1961 г.), на документ – потвърждение, издадено от длъжностно лице по заверките Х.А. – К., с което е удостоверено, че В.К.Б. е плодоползвателен собственик на 52 % от дяловия К.на Д.то „Т.Т.Л.“, учредено в Л.К.. Документът е от 11.11.2011 г. и е подписан от директора на Д.то – П. Г. Е..

Представен е и документ от 11.11.2011 г., представен в заверен превод от френски на български език от преводача Радост Цанева, който е с поставен печат А. (съгласно Хагската конвенция от 5.10.1961 г.) от нотариус от НК на Л. А.Х., от който се установява, че към 31.12.2008 г. В.Б. е бил единствен икономически бенефициент на Д.то „Д.И. Х.“ АД. Нотариусът е удостоверил истинността на подписа на автора на изявлението – Н. Ренер, управител на „Е.“ АД – домицилиатът на гореспосоченото Д..

По делото е представен документ от 16.11.2011 г., представен в заверен превод от френски на български език от преводача Т. Т. и превод от английски на български език от преводача Х.Л., който е с поставен печат А. (съгласно Хагската конвенция от 5.10.1961 г.) от нотариус от НК на Л. Ж.Б., от който се установява, че от март 2006 г. поне до датата на създаване на документа, В.Б. е плодоползвателен собственик на регистрираното в Л. Д. С. Х. СА. Нотариусът е удостоверил истинността на подписите на авторите на изявлението – Ж.В. и Ф.М., упълномощени представители на Д.то с ограничена отговорност Ф..

Съгласно справка в Търговския регистър „Н.-АД-Х. “ АД е с К.от 50 000 лв., разпределен на 50 000 акции. От представените списъци на акционерите на „Н.-АД-Х.“ АД, притежатели на поименни акции с право на глас, присъствали на общите събрания на Д.то на 19.06.2009 г., 15.06.2010 г., 30.06.2011 г. и 30.06.2012 г. се установява, че  акционерите В.К.Б. е с участие в К.а- 98 % от акциите (49 000 бр.) и Д.Г. Г.  -с 2 % (1000 бр.)

Съгласно справка в Търговския регистър „Х.Р.“ АД е с К.от 1 980 457 лв., разпределен на 1 980 457 акции. От представените списъци на акционерите на „Х.Р.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 09.07.2010 г., 02.06.2011 г. и 23.07.2012 г. са акционерите „Р.**“ АД с 1 535 170 акции и „Ф.И.И.“ АД с 389 166 акции.

Съгласно справка в Търговския регистър „Р.**“ АД е с К.от 50 000 лв., разпределен на 200 акции. От представените списъци на акционерите на „Р.**“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 15.07.2010 г., 02.06.2011 г. и 10.08.2012 г. е акционерът „Ф.И.И.“ АД с 160 акции.

 Съгласно справка в Търговския регистър „Р.**“ АД е с К.от 50 000 лв., разпределен на 200 акции. От представените списъци на акционерите на „Р.**“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 15.07.2010 г., 02.06.2011 г. и 10.08.2012 г. е акционерът „Ф.И.И.“ АД с 160 акции.

Съгласно справка в Търговския регистър „К.и Ф.“ АД е с К.от 50 000 лв., разпределен на 500 акции. От представените списъци на акционерите на „К.и Ф.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 29.07.2008 г., 22.06.2010 г. са акционерите В.Г.Б. с 250 акции и Г.А. Т. с 250 акции. Двамата са члеН. на Съвета на директорите на Д.то заедно с Б.Ш..

Съгласно справка в Търговския регистър „Х. П.“ АД е с К. от 30 672 000 лв., разпределен на 30 672 000 акции. От представените списъци на акционерите на „Х. П.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 30.06.2011 г. и 13.06.2012 г. са акционерите „АБВ И.“ ООД с 11 644 000 акции и „Е. 2000“ ООД с 5 537 787 акции. Член на Съвета на директорите на Д.то е „Н.-АД-Х. “ АД.

Съгласно справка в Търговския регистър съдружници в „АБВ И.“ ООД са „Д.“ ЕООД, „С. Х.“ – Л. и „Н. Интернал“ ООД, а в последния съдружници са „Н.-АД-Х. “ АД и „Д.“ ЕООД. Едноличен собственик на К.а на „Д.“ ЕООД е В.К.Б.. Съдружник в „Е. 2000“ ООД е „В.-Б“ ЕООД.

По делото е представена справка от Търговския регистър, съгласно която „Т.“ АД е с К. от 2 000 000 лв., разпределен на 2 000 000 акции. От представените списъци на акционерите на „Т.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 13.06.2011 г. и 19.07.2012 г. са акционерите „В. – 2002“ ЕООД с 111 216 акции и „Т. Н.“ ЕООД с 842 333 акции.

Видно от справка в Търговския регистър едноличен собственик на К.а на „В. – 2002“ ЕООД е „Н.-АД-Х. “ АД, а едноличен собственик на К.а на „Т. Н.“ ЕООД е „В. – 2002“ ЕООД.

От справка в Търговския регистър се установява, че „Б.К.“ АД е с К. от 60 300 лв., разпределен на 603 акции. От представените списъци на акционерите на „Б.К.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 31.05.2011 г. и 28.05.2012 г. е акционерът В.К.Б. с 215 акции. Член на Съвета на директорите на Д.то е К.Ж.Г..

По делото е представена справка от Търговския регистър, съгласно която „ПСТ Х.“ АД е с К. от 281 582 лв., разпределен на 140 791 акции. От представените списъци на акционерите на „ПСТ Х.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 30.05.2011 г. и 18.05.2012 г. е акционерът „П. и М.“ АД с 45 291 акции.

Съгласно справка в Търговския регистър „П. и М.“ АД е с К. от 33 231 000 лв., разпределен на 33 231 000 акции. От представените списъци на акционерите на „П. и М.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 09.06.2011 г. и 25.06.2012 г. е акционерът „Х. П.“ АД с 33 226 акции.

Съгласно справка в Търговския регистър „М.-С.“ АД е с К. от 4 192 000 лв., разпределен на 4192 акции. От представените списъци на акционерите на „М.-С.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 29.06.2010 г. и 29.07.2011 г. са акционерите „М.“ АД с 4 187 акции и „И.К.2.“ ЕООД с 5 акции.

От справка в Търговския регистър се установява, че „М.“ АД е с К. от 5 574 700 лв., разпределен на 5 574 700 акции. От представените списъци на акционерите на „М.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 29.06.2009 г. и 02.07.2012 г. са акционерите „АБВ И.“ ООД с 1 366 275 акции и „Е. 2000“ ООД с 1 855 575 акции.

Видно от справка в Търговския регистър „Ж.И.-Х.ово Д.“ АД е с К. от 58 362 963 лв., разпределен на 58 362 963 акции. От представените списъци на акционерите на „Ж.И.-Х.ово Д.“ АД, притежатели на акции, сред присъствалите на общите събрания на Д.то на 29.09.2011 г. и 27.06.2012 г. е акционерът В.К.Б. с  37 667 290 акции. Член на Съвета на директорите на Д.то е „Н.-АД-Х. “ АД.

От представеното извлечение от Търговския и фирмен регистър на Л. от 10.09.2012 г., в заверен превод от преводач И.М., се установява, че „Ф.И.И.“ АД е регистрирано на 07.12.1995 г. Управителният съвет на Д.то се състои от Т.Н., А.М. и Ф.М., които са управители и са назначени на 01.06.**** г.  Съгласно учредителния акт В.Б. е записал при учредяването му 45 акции от общо 50 в Д.то.

От представеното извлечение от Търговския и фирмен регистър на Л. от 10.09.2012 г., в заверен превод от преводач И.М., се установява, че „С. Х.“ АД е регистрирано на 29.06.1988 г. Управителният съвет на Д.то се състои от А.М., Ж.Д. и М.М., които са управители и са назначени на 01.06.**** г.

По делото са изслушани свидетелски показания / по т.д.№********* г. по описа на СГС, ТО, 6-9 състав, присъединено при условията на чл.123 ГПК към настоящето производство/, за установяване свързаността на дружествата –ответници- с изключение на „ОББ“ АД.

Както и писмени доказателства от чужди търговски регистри за установяване на същото обстоятелство.

По делото е налице и изявление от страна на ответника „ОББ“ АД, че зад всички търговски дружества – ищец и ответници „стои“ едно физическо лице.

Основният въпрос е дали тези доказателствени средства са допустими за установяване на твърдяната свързаност.По виждане на състава гласните доказателствени средства не могат да установят твърдяната свързаност, очертана с нормата на параграф 1 от ДРТЗ, а представените писмени доказателства, представляващи актове на чужди органи също, с оглед на това, че не е изследван отечествения закон, уреждащ статута на тези лица, поради което няма как да се третират като официални документи, за да имат обвързващата за съда доказателствена сила съобразно нормата на чл.179 ГПК.

При така устаН.ната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Претенциите са предявени от активно легитимирани лица, посочени от нормата на чл.649, при необходимата съвместна процесуална легитимация, регламентирана с нормата на ал.3 на чл.649 Тз, свързано с допустимостта на предявените искове.Исковете са предявени в преклузивния срок по ал.1 на чл.649 ТЗ.

По допустимостта на предявените отменителни искове, с оглед сторените от ответника „ОББ“ АД възражения.

По възражението, че предявявайки исковете по чл.647 ГПК ищецът – кредитор с прието вземане „К. И Ф.“ АД/н/ заобикаля реда на чл.690 ТЗ.

Тезата не може да бъде възприета, поради това, че двете производства имат различни цели.

 В производството по чл.690 ТЗ, при предоставената възможност да бъде оспорено съществуване на неприето вземане, респективно отричане на съществуване на прието вземане, както и съществуване на обезпечение / привилегия.Следователно обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет на иска по чл. 694 ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/ привилегия.По този начин се структурира дълга – не само кому и колко се дължи, но и какъв ще е редът на удовлетворяване на вземанията на кредиторите с признати вземания и какви са привилегиите, съобразно нормата на чл.722 ТЗ.

 Производството по чл.647 ТЗ цели да установи относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени категории правни действия-лимитативно посочени от закона и извършени в посочените срокове от страна на длъжника.По този начин да ги направи непротивопоставими на кредиторите, за да защити масата на несъстоятелността.Предмет на тези искове, са сделки, сключени от страна на длъжника в подозрителния период от време, представляващи противоправно поведение, подлежащо на санкциониране, израз на което е невъзможността тези сделки да бъдат противопоставени на кредиторите на несъстоятелността.Или иначе казано, сделки които са валидни, по отношение на кредиторите на несъстоятелността да се прогласят за относително недействителни.Именно предявявайки тези искове, ищците по делото- кредитор и синдик, могат да въведат твърдения, свързани с: срокове, в които са били сключени тези сделки; категории лица, с които длъжникът е договарял / свързани лица- при безвъзмездните сделки/, както и нарушаване еквивалентността на разменените престации, обезпечения- вещни или лични, на чужди задължения / в определени срокове и в полза на кредитор, свързано с длъжника лице/.Критериите, със съществуване на които, законодателят свързва, възможностите за предявяване на отменителните искове са посочени в разпоредбата на чл.647 ТЗ.В тези производства ФС, очертани в нормата на чл.647 ТЗ, със съществуване на които законодателят, свързва относителната недействителност, не могат да бъдат въведени в производството по възраженията, касателно съществуване на вземането и неговите привилегии, по чл.690 и следващите ТЗ, свързани със структурирането на дълга, поради което възражението на ответника, че предявявайки исковете по чл.647 ТЗ ищецът е заобиколил нормата на чл.690 ТЗ, не може да бъде споделено.

         По възраженията на ответника „ОББ“ АД за недопустимост на предявените искове, тъй като Б.та- ответник има качество на кредитор с прието вземане, не е свързано лице с залогодателя или встъпващото в дълг лице, че сделките не са безвъзмездни, то тези възражения касаят основателността на предявените искове, а не тяхната допустимост.

       Следва обаче да бъде разгледано възражение за допустимост, касателно исковете, с които се атакува действителността на особените залози, поради тяхното заличаване, факт, настъпил в хода на процеса, който съдът, на основание чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да обсъди.

                   Договорът за особен залог не е реален договор, а консенсуален и формален, като фактическата власт върху заложеното имущество е заместена от вписване в регистър, което създава необорима презумпция за знание за третите лица, Договорът за особен залог е разновидност на търговския залог, форма на обезпечение, даващо възможност на заложния кредитор да премине към изпълнение на вземането си по извънсъдебен път. Особеният залог следва да бъде вписан в ЦРОЗ, а също и по фирменото дело на залогодателя. Именно това вписване в ТР, съгласно разпоредбата на чл.12 ЗОЗ води до противопоставимост на третите лица. Вписването в ТР и като последица от това, неговата противопоставимост, има значение при конкуренцията на права, в хипотеза, когато едно имущество служи за обезпечение на различни вземания. Именно поредността на вписването, а не на учредяването на залога, има значение при определяне на противопоставимостта. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ вписването има 5-годишен срок на действие. Същото може да бъде подН.но, но преди изтичане на този срок .

                   За да се ползва от привилегията по чл.722, т.1 ТЗ, кредиторът с прието вземане, следва да се легитимира като привилегирован кредитор, чийто особен залог / в настоящия случай/ е вписан по реда на ЗОЗ.След като това вписване е заличено от заинтересованото лице, този факт директно повлиявава върху интереса от предявяване на отменителните искове по чл.647 ГПК., като лишава ищците от интерес от предявяването им.Това е така, тъй като атакуваните сделки – договорите за особен залог, макар и съществуващи за страните по договора, са непротивопоставими на третите лица - останалите кредитори.В този смисъл съществуващите обезпечения, не влияят върху реда за удовлетворяване на кредиторите, посочен с разпоредбата на чл.722 ТЗ.Ето защо Б.та –ответник, не се включва в т.1 на чл.722 Тз, поради това, че договорът от който черпи привилегированото си положение е непротивопоставим на другите кредитори, защото същият не е вписан по реда на ЗОЗ.Или иначе казано, заличаването на вписването на особените залози, обезсмисля провеждането на отменителните претенции по чл.647 ТЗ, тъй като целта им е постигната с извършеното от самата Б. заличаване на вписването.Липсата на интерес от провеждането на исковете води до недопустимост на същите.Поради което производството по тях следва да бъде прекратено.Това е така, тъй като исковете ще бъдат допустими, ако с тяхното уважаване би настъпила благоприятна промяна в правната сфера на ищеца и останалите кредитори на масата на несъстоятелността.Тази благоприятна промяна, изразяваща се в изключването на Б.та, като привилегирован кредитор, чиято привилегия, произтича от договора за особен залог, която би довело до удовлетворяване на Б.та по т.1 на чл.722 ТЗ, е невъзможна, защото  кредиторът, обезпечен с договор за особен залог, е заличил вписването му в регистъра на особените залози, поради което няма как да попадне в ред първи по т.1 на чл.722 ТЗ и да се удовлетвори с предпочитание пред останалите кредитори на несъстоятелността.Липсата на интерес води по необходимост на извод за недопустимост на предявените искове.Интересът е абсолютна, положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно в хода на целия процес и със съществуването на която се свързва съществуване на правото на иск.Ето защо, настоящият състав на съда намира, че в тази част производството по делото- касателно предявени отменителни искове за договорите за особени залози -  следва да бъде прекратено – т.е. възражението на ответника „ОББ“ АД се явява основателно.

                               По отношение на исковете, касаещи действителността на договорите за встъпване в дълг.

                   Встъпването в дълг е договор, по силата на който трето за правоотношението лице, се съгласява да поеме задължението като солидарен длъжник.В този случай кредиторът по сделката запазва правата си срещу стария длъжник и става кредитор на още едно лице, което отговаря солидарно пред него.Възможностите за възникване на тази правна фигура са  две - договор, сключен между кредитор и новия длъжник или договор сключен между стария и новия длъжник което е разновидност на договор в полза на трето лице.

                   При договор за встъпване в дълг, сключен между новия длъжник и кредитора, се създава правоотношение подобно на поръчителството, но задължението на новия длъжник е самостоятелно, а не акцесорно.Последиците и при двата договора, обаче,  са еднакви – пораждат солидарна отговорност на длъжниците пред кредитора – чл.101 ЗЗД. Договорът за встъпване в дълг е каузален като основанието му може да не съвпада с основанието на сделката, породила първоначалното задължение. Основанието на третото лице може да бъде различно. Ако договорът е сключен между стария и новия длъжник, основанието на всяка от страните се установява на плоскостта на вътрешните им отношения, а не на плоскостта нов длъжник - кредитор. Ако договорът е сключен между кредитора и новия длъжник, какъвто е настоящият случай, основанието на всяка от страните е на плоскостта на вътрешните им отношения, т. е. вътрешните отношения между кредитора и новия длъжник, а не на плоскостта стар длъжник - нов длъжник.При всички случаи, обаче каузата от гледна точка на кредитора, за да сключи договора, е да се обезпечи срещу евентуална неплатежоспособност на стария си длъжник.Какво е основанието на новия длъжник да сключи договора, то може да бъде различно - да се придобие едно право, да се погаси едно задължение или да се надари едно лице . Кое  от тези основания е причина за сключване на договора, е въпрос на вътрешни отношения – между стария и новия длъжник или между новия длъжник и кредитора, но този въпрос е въпрос на твърдение и оттам – на доказване.При всички случаи договорът за встъпване в дълг има характер на обезпечителна сделка, с оглед породената от него солидарност, но породена от различни правоотношения- в настоящия случай- сделките сключени със старите длъжници и сделките сключени с встъпилото в дълг лице, но при единство на предмета на престацията.Последното дава възможност на кредитора да дири изпълнение от всеки един от длъжниците, с което се гарантира удовлетворяване на неговия интерес, чрез възникналото лично обезпечение по силата на постигнатото съгласие за встъпване в дълга на първоначалния длъжник.

                   По делото няма спор, че на 14.10.2009 г. „О.Б.б.“ АД от една страна е сключила с всяко от дружествата „С.Б.1“ ЕООД, „С.Б. 2“ ЕООД, „С.Б.3“ ЕООД, „С.Б. 4“ ЕООД, „С.Б. 5“ ЕООД, „С.Б. 6“ ЕООД и „И.Ком 2.“ ЕООД от друга страна допълнителни споразумения № 3 към договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32 и 33, с които преурежда условията на Б.ата сделка и с дружествата „Е.Си И“ ЕООД и „Д.2.“ ЕООД – допълнителни споразумения № 2 към договори за кредит № 179 и 180.В споразуменията са обективирани сделки, сключени между Б.та и ответника „Н. Х.“ АД, по силата на които ответникът „Н. Х.“ АД със съгласието на кредитодателя встъпва на основание чл. 101 ЗЗД в дълговете на изброените дружества-кредитополучатели и се съгласява да отговаря солидарно с тях за всички задължения, произтичащи от процесните договори за кредит, включително и за разноските по събиране на дълговете.

                   Въпросът е дали тез сделки са увреждащи масата на несъстоятелността на „Н. Х.“ АД.

                   Тезата на съищеца - „К. И Ф.“ АД / е,  че са налице състави, попадащи в обхвата на нормата, конкретно:

                   Претенции- кумулативно пасивно съединени с правно основание чл.647,т.1 ТЗ относно договори за встъпване в дълг, сключени на 14.10.2009 година.В тежест на ищеца по делото е да установи, при условие на пълно главно доказване,  елементите от състав на разпоредбата – наличие на безвъзмездна сделка, свързаността на встъпилия в дълга с длъжника,  сключване на сделката в срок от 3 години, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.При условие на евентуалност, обективно и пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл.647,т.6 ТЗ- в тежест на ищеца е да установи елементите от състава на разпоредбата -  договорите за встъпване в дълг да са сключени в 2-годишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ, да увреждат кредиторите и страна по тях да е лице, което е свързано с длъжника.При условие на евентуалност- обективно и пасивно съединени искове с правно основание чл.647,т.2 ТЗ- в тежест на ищеца е да установи, при условие на пълно главно доказване, че: договорите за встъпване в дълг, представляват възмездни сделки, които са извършени в 2- годишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ, по които страна е свързано с длъжника “Н. Х.“ АД /н/ лице.При условие на евентуалност – обективно и пасивно съединени искове с правно основание чл.647,т.3 ТЗ- в тежест на ищеца е да установи, при условие на пълно главно доказване, че сделката е възмездна, че даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото / към датата на сключване на договорите за встъпване в дълг/, че е извършена в 2- годишен срок, но не по- рано от датата на неплатежоспособността / налице е промяна в текста на закона и императивността на разпоредбата/.

                   Това, което ищците следва да установят в процеса е следното:

                   Че атакуваните като относително недействителни сделки, спрямо кредиторите на несъстоятелността, сключени между Б.та- ответник и „Н.Х.“ АД/н/ са в подозрителните периоди, очертани с нормите на чл.647, т.1, 2, 3 и 6 ТЗ – 3-годишен срок, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ – т.1, 2-годишен срок, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ – по т.2, 3 и 6.

                   По отношение на това дали сделките са сключени в подозрителния период.Молбата за откриване на производството по несъстоятелност        подадена от „Н. Х.“ АД, е постъпила в съда на 29.10.2010г., с начална дата на неплатежоспособността, определена с Решение№1053/22.11.2010г. на СГС, ТО, 6-7 – 30.09.2010година.

                   При този факт следва да се  направи извод, че встъпването в дълг от страна на „Н. Х.“ АД, /н/ е извършено в подозрителния период от време, посочени в цитираните разпоредби.

                   Другото обстоятелство, което съищците следва да установяват е наличие на свързаност на стария и новия длъжник- по т.1 и т. 6 на чл.647 ТЗ.

   Понятието свързано лице е дефинирано с разпоредбата на параграф 1 от ДР на ТЗ.Съобразно текста от закона – ал.1"Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сВ.вство - до трета степен включително;

2. работодател и работник;

3. лицата, едното от които участва в управлението на Д.то на другото;

4. съдружниците;

5. Д. и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в Д.то;

6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;

7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;

8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;

9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.

Ал.2 "Свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или К.а на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

В исковата молба няма конкретни факти, коя от посочените хипотези, е налице, а се твърди, че свързаността ще бъде устаН.на в процеса.В тази връзка, съищецът „К. И Ф.“ АД / н/ е представил декларации,  за установяване на твърдяната свързаност между ответниците и „Н. Х.“ АД/н/.Представените декларации са частни документи, съдържащи изявления на лица, които нямат качество на страни в производството и по съществото си представляват свидетелски показания, които не са дадени в изискуемата от закона форма, поради което се явяват негодни доказателствени средства.Тяхната негодност не може да бъде преодоляна и с А.ирането им, тъй като тази заверка касае само е единствено факта, че подписът е на лицето, сторило съответното изявление, но не променя характера на документа. Нещо повече, длъжниците по Б.ите сделки, обезпечени с встъпването в дълг от страна на „Н.Х.“ АД/н/ има правноорганизационна форма на еднолично Д. с ограничена отговорност.Съгласно чл.119, ал.3 ТЗ в ТР подлежи на вписване собствеността на К.а, който въпрос е част от задължителното съдържание на дружествения акт на търговеца.Тази разпоредба намира, на общо основание, приложение и тогава, когато собствеността на К.а е съсредоточено в едно лице.Ако действителният собственик на К.а е лице, различно от вписаното в ТР, то тогава, при наличие на порок на вписването, заинтересованата страна разполага с претенцията по чл.29 ЗТР, за да прогласи този порок / вписване на несъществуващо обстоятелство или нищожно вписване/, като до постановяване на решение, с което претенцията по чл.29 ЗТР не бъде уважена / с последици по чл.30 ЗТР/, за третите добросъвестни лице значение има вписаното обстоятелство.Няма как в друг процес, или под форма на възражение, порокът на вписването да бъде устаН.н или прогласен.По същия начин е уреден и въпросът относно управление на дружествата- чл.199, ал.1,т.2 ТЗ задължително сочи необходимостта от вписване на лицето, което осъществява управлението на Д.то.Извършените вписвания по партидите на дружествата- ответници не водят до извод за наличие на свързаност.По отношение на останалите хипотези- т.6-9 от ал.1 на параграф 1 и ал.2 от същата- няма твърдения и съответно доказателства, които да установяват тези хипотези.По отношение собствеността на К.а в АД / Д.то на анонимния К./ – в ТР не подлежат на вписване тези обстоятелства, подлежат на вписване само члеН.те на управителното тяло на Д.то – чл.235 ТЗ.

Съдът обсъжда тази хипотеза, тъй като от представената книга на акционерите – документ частен и свидетелствуващ, изключен от доказателствения материал по делото, на основание чл.183, изр. ГПК, се установява, че участие в К.а на „Н.Х.“ АД/н/ има чуждестранно ЮЛ, което няма качество на страна в процеса.Отделен от това е въпросът, че вписването в книгата на акционерите не представлява част от ФС на възникване на членствената връзка между АД и акционера.Отделен от това е въпросът, че членственото правоотношение, съществуващо между АД и акционер, се установява само и единствено с ценната книга, която го материализира- акцията, респективно временно удостоверение.Доказателства за това кой е титуляр в членствената връзка между „Н. Х.“ АД и носител на правата, които издадените от него акции, респективно временни удостоверения материализират, по делото не са представени.Ето защо, хипотези, извън тези, основаващи се на връзки на произход и на съществуващо между страните трудово правоотношение, / т.1 и 2 от ал. 1 на параграф 1 ДРТЗ – които също се установяват с писмени доказателства/, няма устаН.ни.Фактът, че Б.та била обозначила сделките под наименование „Б.Г.“ не установява твърдяната между ответниците и „Н. Х.“ АД / н/ свързаност.Този факт не може да се счита доказан и със свидетелските показания, събрани в процеса, нито с изявленията на Б.та –ответник, съдържащи в себе си и твърдения за превратно упражняване на процесуални права.По вижда не състава наличието на свързаност се установява само с писмени доказателства, посочените по –горе документи, както и чрез вписванията в ТР на АВ.

Липсата на този елемент от състава на претенциите по чл.647, т.1 и т.6 ТЗ води до извод за неоснователност на същите, тъй като елементите от състава на отменителните искове са кумулативни и следва да са устаН.ни, при условията на пълно главно доказване.

По отношение на възмездния, респективно безвъзмездния характер на договора за встъпване в дълг.

Въпросът за възмездността, респективно безвъзмездността на сделките, предпоставя друг въпрос – въпросът за делението на сделките на предоставящи и непредоставящи имотна облага.

Според съдържанието си сделките могат да предоставят имотна облага и да водят до увеличение на имуществото / продажба, замяна, дарение и др./, но е възможно да е налице разместване на блага, но да не се никому имотна облага, да не се стига до обогатяване или изобщо да няма разместване на блага / припознаването, организационните сделки и др./.Т.е., за да се приеме, че сделката е от категорията на предоставяща имотна облага, не е достатъчно да има разместване на блага, а да води до увеличение на имуществото на съдоговорителя.

Тази класификация е основа на разделението на сделките на възмездни и безвъзмездни.

Възмездна сделка е тази, при която има еквивалентно изменение в състава на имуществото на страните по нея – това, което излиза от патримониума на едната страна, съответства по стойност на това, което влиза в неговото имущество.Или иначе казано, това, което едната страна дава, се прави заради имуществената облага, която другата страна е предоставила, предоставя или ще предостави- налице е съответствие между даденото от двете страни, без да е необходима да съществува пълно равенство между разменените престации.

Сделките, които не са възмездни са безвъзмездни такива.

Търговските договорите, като двустранни сделки, следват общата класификация на гражданските сделки.Но в търговското право е приет принципа, че безвъзмездни сделки няма.В търговското право господства принципът на възмездността, а безвъзмездността е изключение и тя е възможна само по отношение на субективните / относителни/ търговски сделки, когато е изрично уговорената.Сделките за встъпване в дълг на ответника „Н. Х.“ АД /н/ са относителни търговски сделки, носещи тази характеристика, поради качеството на страните в материално-правната връзка.

Съобразно обективираното в договора съгласие, ответникът „Н. Х.“ АД /н/, е изразил воля да встъпи в дълга на останалите ответниците, породен от сключените между тях и „ОББ“ АД Б.и сделки, като е заявил наличие на правен интерес за това си действие- т.4 от допълнителните споразумения, сключени между Б.та и „Н. Х.“ АД /н/, на 14.10.2009г.В контекста на правния интерес, за сключване на търговските сделки, с оглед спекулативния им характер и целта, която се преследва с тях, то този интерес може да бъде само материален.Възможно е този материален интерес да има своята основа на вътрешните отношения между двамата длъжници.Преценката за наличие на интерес във връзка с встъпването в дълг и евентуалното изпълнение от третото лице към кредитора може да се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и длъжника – да заплати свой дълг или др. основание.Довод в тази връзка може да се търси и на база на регресните права на встъпилото в дълг лица и регресната отговорност, която може да възникне на база договор за поръчка, сключен между длъжника и третото лице, при осъществяваване на ФС на гестията, института на неоснователното обогатяване.В този смисъл Решение №`122/18.09.2014г. постаН.но по т.д.№3228/2013г. на I т.о. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК.Поради това настоящият състав на съда намира, че признанието на третото лице – встъпилия в дълг ответник „Н. Х.“ АД /н/, че има интерес от сключване на договора, следва да се третира като признание за съществуващ икономически интерес, измерим в пари.Поради това, настоящият състав на съда намира, че твърдението за безвъзмезден характер на договорите за встъпване в дълг не може да бъде възприет.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че сделката не е безвъзмездна е постигнатото между Б.та и кредитополучателя съгласие за удължаване на срока за погасяване на главницата и договорните лихва – параграф 4, ал.2 от допълнителното споразумение, обективиращо и договора за встъпване в дълг до 31.05.2010г.

Предходното споразумение между същите страни – от 27.11.2008г. сочи като краен падеж – 31.01.2009 година и за това удължаване на срока Б.та е получила възнаграждение от кредитополучателите в размер на 3 000лв.

С последващото споразумение сроковете за погасяване на дълга, произтичащ от Б.ата сделка са удължени и за това удължаване на срока, Б.та не е получила възнаграждение.

Тези съглашения сочат, че сделките, представляващи договори за встъпване в дълг не са безвъзмездни и ако бъдат разгледани на основа вътрешни отношения Б.- длъжници.Подобно тълкуване на фактите е направено и в Решение №97/30.05.2013г., постаН.но по гр.д.№442/2012г. от IV г.о. на ВКС, с което съдът се е произнесъл по друг вид обезпечителна сделка- ипотечният договор, но е разгледал и въпроса кога една обезпечителна сделка е възмездна или безвъзмездна, както и в какво се изразява възмездността.

При изложеното настоящият състав на съда намира, че договорите за встъпване в дълг, сключени между Б.та и ответника „Н. Х.“ АД / н/ не попадат в категорията на безвъзмездни сделки, поради което възможността същите да бъде предмет на иска по чл.647,т.2 ТЗ е изключена и предявените искове по цитираната разпоредба следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Изводът на съда предполага произнасяне и по въпроса, след като е налице възмездност на сделките, дали е налице хипотеза по т.3 на чл.647 ТЗ.

Въпросът следва да бъде разгледан, като се съобрази, че законодателят е посочи като основание за прогласяване относителната недействителност, липсата на еквивалентност на разменените престации.

Основният въпрос в този състав е свързан с изследване на въпроса за нарушена еквивалентност на насрещните престации, преценена към момента на сключване на договора.По делото няма доказателства свързани с това твърдение.По силата на постигнатото съгласие, обективирано в договорите за встъпване в дълг, встъпилото в дълга на останалите ответници лица „Н. Х.“ АД е поело задължение да изпълни това, което старият длъжник дължи на Б.та и е гарантирало възможността Б.та- кредитор да се удовлетвори от неговото имущество, съобразно нормата на чл.133 ЗЗД, във връзка с чл.121 ЗЗД.Поради недоказаност на твърдението за значително нарушена еквивалентност на насрещните престации по исковете с правно основание чл.647,т.3 ТЗ се явяват неоснователно предявени.

За пълнота на изложените следва да се отбележи, че съдът е установил,че по партидата на ищеца „К. И Ф.“ АД /н/, ЕИК ********, е вписано Решение№1288/21.07.2016г., с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение молбата на Държавата, чрез НАП, за възобновяване на производството по несъстоятелност и е постановил прекратяване на производството по т.д.№5668/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-8 състав, както и заличаване на търговеца.Актът на съда, вписан на основание разпоредбата на чл.622 ТЗ и чл.14 ЗТР не е влязъл в сила, поради което ищецът е надлежна страна в процесуалната връзка, към момента на постановяване на решението по настоящето дело.

При изложеното съдът

 

Р            Е          Ш            И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№4853/2011година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на предявените от „К. И Ф.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез временен синдик Ц.Б. и съищец синдика на „Н. Х.“ АД /н/ Е.Г.Т., искове с правно основание чл.647, т.6, 2 и 3 ТЗ,  срещу „Н.Х. АД/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; „С.Б.1“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.2“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.3“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика А. Г.М.; „С.Б.4“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.5“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Е.С.;  „С.Б.6“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „Д.2.“ ЕООД/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Е.С.; „Е.СИ И“ ЕООД, /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т. и „И.КОМ 2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за обявяване относителната недействителност на сключените между „О.Б.б.“ АД е на 14.10.2009г. девет договора за учредяване на особен залог с „Н. Х.“ АД за обезпечаване на всичките си вземанията по договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32, 179 и 180 както следва:

-              по договор № 27 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 202 703 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-               по договор № 28 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 29 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 30 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 1 554 054 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 31 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 2 567 568 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 32 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 2 567 568 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 179 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 8 000 000 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно;

-              по договор № 180 „О.Б.б.“ АД и „Н. Х.“ АД са се уговорили за учредяване на залог върху съвкупности от вземания по разплащателни сметки, открити и откривани за в бъдеще в Б.та, включително и сметки с IBAN *************, като обезпечените вземания са в размер на: 8 000 000 евро – главница; лихвата в размер на тримесечният EURIBOR плюс надбавка от 3 пункта годишно, която при неизпълнение се увеличава с 2 пункта; лихвата за просрочие в размер на лихвения процент за редовна главница плюс надбавка от 5 пункта; неустойка за просрочени лихви в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно; неустойка при друго неизпълнение в размер на лихвения процент за редовна главница с надбавка от 5 пункта годишно.

             ОТХВЪРЛЯ предявените от„К. И Ф.“ АД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез временен синдик Ц.Б. и съищец синдика на „Н. Х.“ АД /н/ Е.Г.Т., искове с правно основание чл.647, т.6, 2 и 3 ТЗ,  срещу „Н.Х. АД/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; „С.Б.1“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.2“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.3“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика А. Г.М.; „С.Б.4“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „С.Б.5“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Е.С.;  „С.Б.6“ ЕООД /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т.; „Д.2.“ ЕООД/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Е.С.; „Е.СИ И“ ЕООД, /н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Р.Т. и „И.КОМ 2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за обявяване относителната недействителност на сключените на 14.10.2009 г. между „О.Б.б.“ АД от една страна  и „Н.Х.“ АД/н/ от друга страна, с които „Н. Х.“ АД /н/ е встъпил в дълга на: „С.Б.1“ ЕООД, „С.Б. 2“ ЕООД, „С.Б.3“ ЕООД, „С.Б. 4“ ЕООД, „С.Б. 5“ ЕООД, „С.Б. 6“ ЕООД и „И.Ком 2.“ ЕООД, обективирани в допълнителни споразумения № 3 към договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32 и 33   за обезпечаване на  вземанията на Б.та по договори за кредит № 27, 28, 29, 30, 31, 31, 32, 179 и 180, сключени между Б.та и посочените дружества на 07.02.2008г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.

                 Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните, с изключение на прекратителната му част, имаща характер на определение, подлежащо на обжалване пред САС в 1- седмичен срок от връчването, с частна жалба.

 

 

 

 

                                                             СЪДИЯ: