РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. К., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320101422 по описа за 2025 година
Производството е по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ.
Ищецът - И. М. Ц. твърди, че по трудово правоотношение с ответника
изпълнявал длъжността „***” в отдел „Снабдяване”. Със Заповед № УЧР-25-
1669/02.06.2025г., връчена му на същата дата, трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с посочена причина -
съкращаване на щата. Твърди, че уволнението му е незаконно по следните
аргументи:
Твърди, че не е извършван подбор и не са съобразени критериите по чл.
329, ал. 1 от КТ, за да останат на работа тези, които работят по-добре и имат
по-висока квалификация.
Твърди, че липсва съкращаване на щата, тъй като дейността, която
извършвал е запазена и се изпълнява в предприятието. Изпълняваната от него
трудова функция не била премахната, а само се променя наименованието й
като се запазва характера на извършваната от мен работа.
Твърди, че липсвало валидно решение и спазване на процедурата за
прекратяване на трудовото му правоотношение, поради съкращаване на щата.
Твърди, че работодателят лично спрямо него системно нарушавал
изискването за добросъвестност по чл. 8 от КТ при осъществяване на
трудовите права и задължения и не съществувало логично обяснение защо
това е така. Не изпълнявал задължението си по КТ и КТД да му осигури
условия за изпълнение на работата. Извършвал незаконни изменения на
мястото и характера на работата му в нарушение на изискванията за
съответствие с квалификацията и здравословното му съС.ие. Процедира се по
1
начин, сякаш предприятието е лична собственост на управляващите, а не на
държавата и се въвеждат спрямо него дискриминационни феодални порядки.
До настоящия момент били водени 3 съдебни трудови дела, по едното от които
е отменено незаконно наложено му дисциплинарно наказание, а по останалите
две бил възстановяван на работа след 2 незаконни уволнения, включително и
поради фиктивно съкращаване на щата.
Твърди, че след настоящето уволнение останал без работа и се
регистрирал като безработен. Към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение получавал трудово възнаграждение в размер на 1769 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно и
отмени уволнението му като „***” в отдел „Снабдяване” във „ВМЗ” ЕАД - С.,
извършено със Заповед № УЧР-25- 1669/02.06.2025г.; да го възстанови на
предишната работа, като осъди ответника да му изплати обезщетение за
времето през което е останал без работа, поради уволнението, а именно: за
шест месеца, считано от 03.06.2025г. в размер на 10 614 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска. Претендира за направените по
делото разноски. Посочва банкова сметка в ОББ АД за изплащане на
присъдените суми - BIC код: ***** и сметка в BGN: *****.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал
изменение в размер на предявения иск, като претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ за периода 03.06.2025г. до 31.10.2025г. се счита предявена в размер
9991.91 лева бруто или 7753.49 лева нето.
Ответното дружество - „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ
ЗАВОДИ“ ЕАД (ВМЗ ЕАД) намира исковата молба за допустима, но
неоснователна. Посочва за безспорен факта, че ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество по силата на Трудов договор №
3507/12.12.2015г. Същият е бил назначен на длъжност „***” в отдел
„Снабдяване”. Със Заповед №УЧР-25-1669/02.06.2025г., трудовото му
правоотношение било прекратено, поради съкращаване на щата на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Заявява,че не е извършван подбор по чл.329 от КТ.
Твърди, че издадената Заповед УЧР-25-1669/02.06.2025г. е
законосъобразна, тъй като били спазени изискванията на закона при
издаването й. Съгласно щатното разписание на „ВМЗ“ ЕАД - С., влязло в
законна сила на 29.01.2016г., в Отдел „Снабдяване“ съществували 4 щатни
броя за длъжността „***“. Със заповед № TP3-17/320 от 19.05.2017г. на
Изпълнителния директор „ВМЗ“ ЕАД – С., 1 бр. от длъжността „***“ в отдел
„Снабдяване“ е трансформирана в 1 бр. длъжност „***“. С решение № 4 от
03.07.2017г., взето с протокол № 113 от същата дата на съвета на директорите
на „ВМЗ“ ЕАД – С. било прието и одобрено предложение за промяна в
организационно-управленческата структура на дружеството и е възложено на
изпълнителния директор да предприеме необходимите действия във връзка с
обединението на отдел „Снабдяване“, подчинен на ЗИД по търговските
въпроси и отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по производствените
въпроси.
Със заповед № ИД-17-463 от 07.07.2017г., на изпълнителния директор на
„ВМЗ“ ЕАД - С., на основание решение на съвета на директорите, взето с
протокол № 113 от 03.07.2017г. били въведени изменения в структурата на
дружеството, като отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по
производствени въпроси в отдели и звена, подчинени на ЗИД по търговски
въпроси. Със същата заповед били обединени отдел „Снабдяване“ и отдел
2
„Производствен“ в един отдел, като същият е преименуван в отдел
„Снабдяване и производство“, подчинен на ЗИД по търговски въпроси.
Със заповед № ТРЗ-17-464 от 07.07.2017г. на изпълнителния директор
на „ВМЗ“ ЕАД - С. били извършени следните промени:
- прехвърля отдел „Производствен“ заедно с прилежащите към него
длъжности от отдели и звена, подчинени на ЗИД по Производствените
въпроси в отдели и звена, подчинени на ЗИД по търговски въпроси;
- обединява отдел „Производствен“ и отдел „Снабдяване“ в един общ
отдел под наименование преименуван в отдел „Снабдяване и производство“, с
два сектора: снабдяване и производство;
- трансформирани са 3 броя длъжности.
Със заповед № 17-562/21.08.2017г. на изпълнителния директор на
„ВМЗ“ ЕАД – С., 1 бр. от длъжността ***“ е трансформирана в длъжността
„*****“.
Със заповед № ТРЗ-19-191/11.03.2019г. на изпълнителния директор на
„ВМЗ“ ЕАД - С. са заличени част от щатните длъжности в ответното
дружество, включително в отдел „Снабдяване и производство“ - раздел V, т.3,
е заличена 1 бр. длъжност „*****“.
Със заповед № TP3-557/30.07.2019г. на изпълнителния директор на
„ВМЗ“ ЕАД - С. са извършени следните промени: заличени са секторите
„Снабдяване“ и „Производство“, както и изброените в заповедта длъжности,
една от които „***“.
В чл. 20, ал. 5, т. 5, пр. I-во на устава на акционерното дружество е
постановено, че организационно-управленческата структура на дружеството
се приема от съвета на директорите.
Твърди, че през 2017г. на основание Решение на Съвета на директорите
на „ВМЗ” ЕАД, взето с протокол №113/03.07.2017г. със Заповед № ИД-17-464
от 07.07.2017г. са въведени изменения в структурата на дружеството. В
щатното разписание от 2017г. бройките на тази длъжност от 4-ри са намалени
на 3-ри. Съгласно Заповед № ТРЗ-19-557 от 30.07.2019г., длъжността на ищеца
е престанала да съществува и още от тогава, а и към датата на настоящото
уволнение в щатното разписание на отдел снабдяване липсва длъжност
„***то“. Налице е реално съкращаване на щата. Съгласно съдебната практика
реално съкращаване в щата е налице и когато трудовите задължения от
съкратената длъжност се разпределят между други длъжности, както и когато
на мястото на две или повече длъжности е създадена една обща комбинирана
длъжност, обединяваща трудовите задължения на двете длъжности.
В последствие между „ВМЗ“ ЕАД - С. и ищеца са водени няколко дела
свързани с обжалване на издадени заповеди за уволнение. Като на ищеца
нееднократно му е предлагано да бъде назначен на друга длъжност,
съответстваща на образованието му, но същият е отказвал да бъде
преназначен, като един от мотивите му е бил, че не е сигурен, че ще се справи
с възложените му задачи. Една от длъжностите, която е била предложена на г-
н Ц. е „***“, която е в отдел „Снабдяване“. Предложението било отправено
към него през 2017г., когато е било извършено първото съкращение на
длъжността „***“. В последствие през 2019г. му е било предложено да бъде
преназначен в отдел „Логистика“ на длъжност „*****“, но е отказал да бъде
преназначен.
3
По гр.д. № 1540/2019г. по описа на КрлРС, което е било образувано с
искане на ищеца И. Ц. да бъде признато за незаконно уволнението му от
„ВМЗ“ ЕАД гр. С. поради съкращаването на щата на длъжността „***то“
съдът се е произнесъл с Решение в което е признал уволнението на И. Ц. като
незаконно. В последното дело с Решение № 266 от 18.07.2024г. по гр.д №
267/2024г. по описа на КрлРС, съдът е признал за НЕЗАКОННА и ОТМЕИЛ
Заповед № УЧР-24-384/30.01.2024г., с която е прекратено на основание чл.
328, ал.1, т. 4 от КТ, трудовото правоотношение между „ВМЗ“ ЕАД - С. и е
възстановил И. М. Ц. на заеманата преди прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност - „*****“ в отдел „Снабдяване“. Това Решение е
потвърдено с Решение № 1274 от 01.11.2024г. на Окръжен съд Пловдив по
в.гр.д № 2599 по описа за 2024г.
В изпълнение на съдебното решение ищецът е възстановен на работа на
длъжността - „*****“ в отдел „Снабдяване“, която не съществува в щатното
разписание на дружеството. С оглед на това на ищецът е предложено да заеме
следните длъжности: Икономист, плановик (лимитиране на материали) в
отдел „Ефективност, цени, планиране и финансов анализ“ или Инспектор
здраве и безопасност при работа в отдел „Безопасни условия на труд“. Ищецът
отказал да приеме направените предложения, поради следните мотиви:
„Отказа да приеме нова длъжност на основание чл. 67, ал.1 от КТ във връзка с
чл. 70 ал.1 от КТ, тъй като желае изпитателния 6 месечен срок да бъде само в
негова полза. Не желае изпитателния срок да бъде в полза и на двете страни,
направи искане за включване на клауза в предложението за изменение на
трудовия му договор, че при бъдещо прекратяване на трудовия му договор по
чл. 71 от КТ от страна на работодателя, да бъде възстановен на предишната му
длъжност -„*****“ в отдел „Снабдяване“. Изрази несъгласие по отношение на
длъжностната характеристика Икономист, плановик (лимитиране на
материали) в отдел „Ефективност, цени, планиране и финансов анализ“,
срещу изискването на работодателя от три години трудов стаж в сферата на
съхранението и лимитирането на горивата, инструментите и материалите“.
Намира за неоснователно твърдението на ищецът, че работодателят не е
изпълнил и разпоредбите на действащия в дружеството Колективен трудов
договор. Ищецът нееднократно в годините е изпращан на помощ, т.е.
работодателят е използвал възможността поради производствена
необходимост да измени мястото и характера на работата му, но след като му
бъде връчена заповед за преместване, същият започва да отсъства и ползва
законоустановени неприсъствени дни. В същото време подава жалби до
областна дирекция Инспекция по труда Пловдив, че бива привеждан по чл.
120 от КТ на работни места, които не отговарят на квалификацията и
здравословното му съС.ие, във връзка с което има извършвани проверки в
дружеството ни.
По никакъв начин работодателят „ВМЗ“ ЕАД - С. не е нарушавал
изискването за добросъвестност по чл.8 от КТ при осъществяването на
трудовите права и задължения. Използваните от ищеца изрази, че: „се
процедира по начин сякаш предприятието е лична собственост на
управляващите, а не на държавата и се въвеждат спрямо него
дискриминационни и феодални порядки“ са голословни и меко казано
некоректни.
В обобщение посочва, че не е налице нито една от твърдените в исковата
молба предпоставки за незаконността на уволнението, поради което главният
4
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на този иск води до неоснователност и на акцесорните
такива - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ и за осъждане на дружеството да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ. С оглед на
изложеното, счита че предявеният иск срещу „ВМЗ” ЕАД гр. С., следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
В случай, че съдът признае уволнението за незаконосъобразно и
възстановите И. Ц. на заеманата до уволнението длъжност, на основание чл.
103 от ЗЗД, прави възражение за прихващане за сумата от 3821.04 лв.
изплатени на ищеца за неспазен срок на предизвестие и за един месец за
оставане без работа, от дължимата сума на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй
като с признаването уволнението за незаконно, отпада основанието за
изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие и всякакви други
обезщетения. Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 3507 от 12.12.2015г., като
ищецът е изпълнявал длъжността „***“ в отдел „Снабдяване“ в ответното
дружество, като в тази връзка служителя се е запознал с длъжностната
характеристика, която му е била връчена.
Не се спори, че със Заповед № УЧР-25-1669/02.06.2025г., връчена на
02.06.2025г., трудовото между страните е прекратено на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда, поради съкращаване на щата.
Установява се от представения Устав на ВМЗ ЕАД, че съгласно чл. 20,
ал. 5, т. 5, пр. І-во на устава на акционерното дружество е постановено, че
организационно-управленческата структура на дружеството се приема от
съвета на директорите.
Съгласно щатното разписание, влязло в законна сила на 29.01.2016 г. в
Отдел „Снабдяване“ са съществували 4 щатни броя за длъжността „***“ (л.
110).
Със заповед № ТРЗ-17/320 от 19.05.2017г. на изпълнителния директор
на ответното дружество (л.116) - 1 бр. от длъжността „***“ в отдел
„Снабдяване“ е трансформирана в 1 бр. длъжност „***“.
С решение № 4 от 03.07.2017 г., взето с протокол № 113/03.07.2017г. на
съвета на директорите (л.117), е прието и одобрено предложение за промяна в
организационно-управленческата структура на дружеството и е възложено на
изпълнителния директор да предприеме необходимите действия във връзка с
обединението на отдел „Снабдяване“, подчинен на ЗИД по търговските
въпроси и отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по производствените
въпроси.
Със заповед № ИД-17-463 от 07.07.2017г., на изпълнителния директор на
ответното дружество (л.118), на основание решение на съвета на директорите,
взето с протокол № 113 от 03.07.2017г. са въведени изменения в структурата
на дружеството, като отдел „Производствен“, подчинен на ЗИД по
производствени въпроси в отдели и звена, подчинени на ЗИД по търговски
въпроси. Със същата заповед са обединени отдел „Снабдяване“ и отдел
„Производствен“ в един отдел, като същият е преименуван в отдел
5
„Снабдяване и производство“, подчинен на ЗИД по търговски въпроси.
Със заповед № ТРЗ-17-464 от 07.07.2017г. на изпълнителния директор
(л.119) на ответното дружество са извършени следните промени:
- отдел „Производствен“ заедно с прилежащите към него длъжности от
отдели и звена, подчинени на ЗИД по Производствените въпроси в отдели и
звена, подчинени на ЗИД по търговски въпроси;
- обединени за отдел „Производствен“ и отдел „Снабдяване“ в един общ
отдел под наименование преименуван в отдел „Снабдяване и производство“, с
два сектора: снабдяване и производство;
- трансформирани са 3 броя длъжности, като заповедта не касае
заеманата от ищеца длъжност „***“ в тази си част.
Съгласно щатното разписание за 2017г. в Отдел „Снабдяване“ са
съществували 3 щатни броя за длъжността „***“ (л. 111).
Със заповед № ТРЗ-19-191/11.03.2019г. (л.123) за заличени част от
щатните длъжности в ответното дружество, включително в отдел „Снабдяване
и производство“ – раздел V, т.3, е заличена 1 бр. длъжност „*****“, но липсва
заличаване на длъжността „***“.
Със заповед № ТРЗ-19-557/30.07.2019г. (л.121) на изпълнителния
директор на ВМЗ ЕАД С., са извършени следните помени: заличени са
секторите „Снабдяване“ и „Производство“, както и изброените в заповедта
длъжности, една от които „***“.
Рокадите с посочените заповеди са отразени в щатното разписание за
2019г. в Отдел „Снабдяване“ (л. 112), съгласно което, длъжността на ищеца не
съществува.
По делото са представени 6 броя предложения до ищеца, за изменения
условията на трудов договор относно, касаещи промяна на заеманата
длъжност, на две от които е отразено, че са връчени при отказ на ищеца да ги
получи.
Видно от Протокол от 09.04.2025г., в същия е протоколиран факта за
проведена среща на посочената дата между ищеца и представители на ВМЗ
ЕАД, на която му е направено предложение за следните длъжности – 1.
икономист, плановик (лимитиране на материали) в отдел „Ефективност, цени,
планиране и финансов анализ“ и 2. инспектор, здраве и безопасност при
работа в отдел „Безопасни условия на труд“, но служителят е отказал да ги
приеме по следните мотиви:
- желае изпитателен срок само в негова полза, а не в полза на двете
страни;
- изказал е недоволство от предложеното заплащане, което според него
не отговаря на квалификацията му;
- поставил изискване пред работодателя си, че при бъдещото
прекратяване на трудовия договор да бъде възстановен на предишната му
длъжността „***” в отдел „Снабдяване”;
- изразил несъгласие с изискванията му на длъжностната характеристика
за длъжността - икономист, плановик (лимитиране на материали),
предвиждаща три години трудов стаж в сферата на съхраняването и
лимитирането на горива, инструменти и материали.
Представена е молба от ищеца, депозирана до ответното дружество на
6
09.04.2025г., с която заявява, че е съгласен с изменение на трудовия му
договор при условия, че отпадне чл. 70 – 6м. от КТ и изискването в
длъжностната характеристика да е работел три години в сферата на
съхраняването и лимитирането на горива, инструменти и материали.
По делото е представен препис от Трудов договор № 302/26.09.2025г.,
видно от който след прекратяване трудовия договор за ищеца, същият е
започнал работа по трудово правоотношение, считано от 29.09.2025г. при
основно месечно трудово възнаграждение от 1077 лева.
По делото са представени длъжностни характеристики, касаещи
различните длъжности в отдела преди и след трансформацията.
От заключението на вещото лице П. К. се установява следното:
С Заповед № TP3-17/326/19.05.2017г., с цел по ефективно използване на
персонала е коригирана Разписанието на длъжностите в отдел „Снабдяване“,
както следва:
- 1 брой от длъжността „***” - 6 кв. в 1 брой длъжността „***” – 6 кв.
степен: НКПД21216006, образование - висше, категория за пенсиониране 03.
С Решение на Съвета на директорите на „ВМЗ” ЕАД, взето с протокол
№ 113/03.07.2017г., със заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г. са въведени
изменения в структурата дружеството.
В щатното разписание от 2017г. бройките на тази длъжност „***” от 4-
ри са намалени на 3-ри.
Квалификационните изисквания за длъжността „***” включва:
- да познава основно Управлението и закупуването на стоково-
материални ценности и да запознат с управление на складово стопанство и
складово съхранение на материалите, отнасящ се за ресора от материали, за
които е определен да отговаря;
- да познава специфичното производство или дейност в дружеството;
- да познава основните правила на пазарната икономика, търговия и
маркетинг;
- да познава производствената номенклатура на дружеството;
- да познава материалите, които се използват в дружеството, да познава
номенклатурата на материали, за които ресорно отговаря, заменяемостта им,
основните им качества;
- да познава правилата за договаряне, превозване и съхранение на
материалите;
- да е запознат със Закона за здравословни и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/, Кодекса на труда /КТ/, колективния трудов договор /КТД/,
Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ на дружеството, правилата и
инструкциите по пожарна и аварийна безопасност /ПАБ/;
Квалификационните изисквания за длъжността „***” включва:
- да познава основно Управлението и закупуването на стоково-
материални ценности и да запознат с Управление на складово стопанство и
складово съхранение на материалите, отнасящ се за ресора от материали, за
които е определен да отговаря;
- да познава основните правила на пазарната икономика, търговия и
маркетинг;
7
- да познава производствената номенклатура на дружеството;
- да познава материалите, които се използват в дружеството, да познава
номенклатурата на материали, за които ресорно отговаря, заменяемостта им,
основните им качества;
- да познава правилата за договаряне, превозване и съхранение на
материалите;
- да организира и контролира приемането на съответната доставка;
- даконтролира правилното изготвяне на рекламации за некачествени
доставки.
От посочените седем изисквания за длъжността „***”, пет от тях се
дублират с длъжността „***”, а именно:
- да познава основно Управлението и закупуването на стоково-
материални ценности и да запознат с Управление на складово стопанство и
складово съхранение на материалите, отнасящ се за ресора от материали, за
които е определен да отговаря;
- да познава основните правила на пазарната икономика, търговия и
маркетинг;
- да познава производствената номенклатура на дружеството;
- да познава материалите, които се използват в дружеството, да познава
номенклатурата на материали, за които ресорно отговаря, заменяемостта им,
основните им качества;
- Да познава правилата за договаряне, превозване и съхранение на
материалите.
Разликата в изискванията за длъжността „***” с длъжността „***” са
две, а именно - за длъжността „***” са добавен към общите пет задължения,
както и
- да организира и контролира приемането на съответната доставка;
- да контролира правилното изготвяне на рекламации за некачествени
доставки.
Съгласно заключението на вещото лице, И. М. Ц. е назначен на работа с
Трудов договор №3507/12.12.2015г. във ВМЗ ЕАД - С., на длъжност „***”.
Длъжности, които са му предлагани през годините са както следва – през
2017г. - „***”, която е в отдел „Снабдяване”, а 2019г. - „***** „ в отдел
”Логистика”, които той отказва.
На 15.08.2019г. трудовото правоотношение на И. М. Ц. е прекратено с
Заповед №УЧР-19-2537/15.08.2019г., на основание чл. 328, ал. 1, т.4 от КТ. С
решение №266/18.07.2024г. по гр.д. № 267/2024г. по описа на КрлРС осъжда
ВМЗ ЕАД - С. и възстановява И. М. Ц. на заеманата преди прекратяване на
трудовото правоотношение на длъжност „***”. До момента на уволнението му
със Заповед №УЧР-25-1669/02.06.2025г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
ищецът е изпълнявал длъжността „***”.
Съгласно заключението на вещото лице, брутното възнаграждение на
ищеца възлиза на 1910.52 лева, като дължимото обезщетение по чл.225, ал.1,
от КТ е както следва - за 1 ден – 89.56 лв.; за 1 месец – 1910.52 лв. и за 6
месеца – 11463.12 лв.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, представения от
ищеца Трудов договор №302/ 26.09.2025г. във МОНИ-83 ЕООД, заемащ на
8
длъжност - ***, основно месечно възнаграждение 1077.00 лв. Допълнително
възнаграждение с постоянен характер 0.6% за всяка година трудов стаж и
професионален опит. Съпоставим към пълен месец, нетното възнаграждение
на ищеца възлиза на 835.74 лева, а за един ден – 41.79 лева.
Съпоставено с възнаграждението при ВМЗ ЕАД, при пълен отработен
месец – нетното възнаграждение за един месец 1482.52 лева, а за един ден –
74.13 лева.
Вещото лице прави заключение, че разликата в нетното възнаграждение
при двамата работодатели е за един месец – 646.78 лева, за един ден – 32.34
лева.
Съдът не обсъжда гласните доказателства, доколкото същите нямат
отношение към предмета на спора – уволнение поради съкращаване в щата и
наведените две основания за незаконността му.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът
намира следното:
При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя
закона е възложил - доказване законосъобразността на издадената заповед,
като съдът извършва проверка за законосъобразност само по основанията,
изложени от ищеца. В случая ищецът е въвел три основания за
незаконосъобразност на издадената заповед: не е извършен подбор, в
случаите, когато такъв е задължителен; липсва реално съкращаване в щата и
не е спазена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, тъй
като липсва валидно решение затова.
И трите довода на ищеца съдът намира за основателни.
Съгласно тази установена задължителна съдебна практика на ВКС,
безпротиворечиво е прието, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2
от КТ в хипотезата „съкращаване на щата“ се преценява винаги с оглед
заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция.
То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално и по-точно -
когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато
трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание
на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата
длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови
съществени за тази длъжност трудови задължения, които предполагат и нови
различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на
щата също е реално.
Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата
численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и
се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции,
както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на
съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва
с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да
се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично
сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и
същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност. За установяване
на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното
9
разписание на работодателя не е задължително да са представени длъжностни
характеристики за тях. Такива може да не са съставени, това не се отразява на
валидността на трудовото правоотношение, не се отразява също и на
законността на уволнението, ако щатът действително е съкратен. От
естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и
създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата.
Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на
бройки по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и
същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на
извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на
заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции
на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са
предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен
отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от
27.04.2011г. по гр.д. № 1279/2010г. III г.о. С решение № 282 от 01.09.2011г. на
ВКС, IV г.о., постановено по гр.д. № 110/2010г. е прието, че работодателят
извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви
или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при
закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на
обема на работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в
подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата
във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е
дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования
може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две
длъжности с различни наименования може включват несъществено
различаващи се трудови функции. Когато се съкращава единствена длъжност
подборът не е задължителен като преценката се извършва конкретно според
особеностите на всеки отделен случай.
В случая, работодателят не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че съкращава единствена длъжност „***“. Към 29.01.2016г. в
ответното дружество са съществували 4 щатни броя от посочената длъжност.
От представените по делото протокол и заповеди се установи, че две от
длъжностите са били трансформирани в други, като със заповед № ТРЗ-19-
191/11.03.2019г. е заличена вече трансформирана длъжност. Към този момент,
съдът приема, че в предприятието съществуват 2 щатни броя от длъжността,
заемана от ищеца. Една от тези две длъжности е била заличена със заповед №
ТРЗ-19-557/30.07.2019г., т.е. неясно е какво се е случило с четвъртата
длъжност „***“, липсва поименно щатно разписание, неясно е дали е била
заета, и ако заличаването със заповед ТРЗ-19-557/30.07.2019г. касае тази втора
(а спрямо 2016г. – трета) длъжност, то тогава с какъв акт е съкратена
длъжността, заемана от ищеца. Така, едновременно се явява основателен
доводът за липса на подбор, доколкото в предприятието са съществували две
щатни бройки от една и съща длъжност, и при това положение, в случай че
вторият щат е незает, то уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно,
защото неговият щат продължава да съществува, а в случай, че същият е зает,
то работодателят е бил длъжен да извърши подбор между работещите, на една
и съща длъжност, какъвто в случая безспорно не е бил извършен. Основателен
се явява и доводът за липса на надлежен акт на работодателя за съкращаване
на щата за длъжността, заемана от ищеца, доколкото един щат от нея
продължава да съществува, въпреки направените промени в структурата на
10
предприятието. Доколкото устава на дружеството не урежда - за
трансформация на длъжности в рамките на едно и също структурно звено не е
необходимо решение на съвета на директорите.
Правото на работодателя да извърши подбор, когато уволнението се
извършва на конкретно посочени в КТ основания, включително при
съкращаване в щата е и негово задължение, когато са налице основанията за
извършване за това – съкращава се една или повече от няколко еднородни
длъжности. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното
упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното
приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ.
Ако подбор не е бил извършен, а е следвало да се извърши, уволнението ще
бъде отменено само на това основание без съдът да разглежда делото по
същество.
По изложеното съдът приема, че работодателят не установи при
условията на пълно и главно доказване законността на уволнението и същото
следва да се отмени.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът
намира следното:
Тъй уволнението се признава за незаконно и се отменя, съдът приема, че
са налице всички предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност: „***“.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът
намира следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, задължително трябва да са налице следните три
предпоставки: На първо място, уволнението на работника или служителя
трябва да бъде признато за незаконно. На второ място трябва да е налице
вреда. Вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото
брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца.
Третото задължително условие е причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Ако лисва коя да е от трети предпоставки,
така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова
следва да бъде отменено.
Съдът намира, че в тежест на работника е да докаже претърпените вреди
и техния размер. Ищецът, в хода на производството е ангажирал доказателства
за размера на полученото от него трудово възнаграждение и за
обстоятелството, че е започнал работа по трудово правоотношение, но по него
получава по-ниско възнаграждение. Заключението на вещото лице установи
размера на трудовото възнаграждение за месеца предхождащ уволнението във
ВМЗ ЕАД, което възлиза на 1482.52 лева нето на месец и за един ден – 74.13
лева нето. При новия работодател, считано от 29.09.2025г., трудовото
възнаграждение възлиза на 835.74 лева нето на месец и за един ден – 41.79
лева нето. Разликата в нето сума между възнаграждението от двамата
работодателя (имайки предвид, че при ВМЗ е получавал по-високо) е 646.78
лева на месец и за един ден – 32.34 лева.
След изменението на иска по реда на чл. 214 от ГПК, периода за който се
иска обезщетение е 03.06.2025г. до 31.10.2025г. От уволнението до датата на
11
новото трудово правоотношение обхваща период от 82 дни или 2 месеца (юли
и август) и 38 дни (имайки предвид два непълни месеца – юни - 20 дни и
септември – 18 дни). Периодът от датата на работата при новия работодател
до края на процесния период обхваща 25 дни или 2 дни през септември и 1
месец - октомври.
С оглед зададените стойности от вещото лице за параметрите на
обезщетението за един месец и един ден, при определяне размера на
обезщетението са възможни два метода на изчисление.
Първият метод отчита реалния брой дни в периода умножен по дневната
ставка или 82 дни по 74.13 лева = 6078.66 лева и 25 дни по 32.34 лева = 808.50
лева. Общият размер на обезщетението възлиза на 6887.16 лева.
При втория метод се умножават целите месеци по месечната ставка
плюс остатъка на дните от непълните месеци по дневната ставка, както
следва:
- 2 месеца по 1482.52 лева + 38 дни по 74.13 лева дава резултат 5781.98
лева,
- 1 месец по 646.78 + 2 дни по 32.34 лева дава резултат 711.46 лева.
Общо за процесния период 6493.44 лева.
Изчислението по този метод дава различен резултат, тъй като
фиксираната месечна сума се базира на 20 работни дни и не съответства на
реалните дни в целите месеци.
Съдът намира, че следва да приложи първият метод, тъй като той отчита
реалния брой работни дни в конкретния период и отразява действителната
продължителност на времето, през което работникът е бил лишен от
възможност да работи. При втория метод се използва фиксирана месечна
стойност, която не съответства на реалния брой работни дни в пълните месеци
и води до отклонение от дължимото обезщетение.
Предвид изложеното, общият размер на обезщетението възлиза на
6887.16 лева – нетна сума и до този размер искът следва да се уважи, а за
разликата до претендираните 7753.49 лева (нето) да се отхвърли, като
неоснователен.
Доколкото не са представени доказателства за изплатени на ищеца
3821.04 лв. за неспазен срок на предизвестие и за един месец за оставане без
работа, съдът намира за неоснователно възражение за прихващане, като по
него съдът не дължи произнасяне (в този смисъл - по възражението за
прихващане съдът се произнася в диспозитива на решението само когато то е
основателно –Тълкувателно решение 2/2020 на ОСГК на ВКС).
По отношение на разноските:
Ищцата претендира разноски и такива и се следват на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК. По делото е представен списък с разноски и доказателства за
реализирани такива в размер на 2500 лева и следва да се осъди ответника да
ги заплати в пълен размер.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, при дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, възнаграждението е в размер на една минимална
заплата, която в случая възлиза на 1077 лева. Искът по чл. 344, ал. 1, т.3 се
отнася към чл. 7, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1/2004г. и с оглед цената на иска
12
възлиза на 1075 лева. Общата сума е в размер на 2152 лева, която с оглед
разпоредбата на чл. 2, ал. 9 от Тарифа № 1/2004г. не се явява прекомерна.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на по 30 лева за двата
неоценяеми иска, 275.49 лева по иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ
или общо 335.49 лева, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 370 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ уволнението, извършено със Заповед № УЧР-25- 1669/02.06.2025г.
на изпълнителния директор на „***” в отдел „Снабдяване” във „ВАЗОВСКИ
МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул.
***, представлявано от И. Г., с която е прекратено трудовото правоотношение
с И. М. Ц. от гр. К., ул. ***** с ЕГН **********, поради съкращаване в щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, И. М. Ц. от гр.
К., ул. ***** с ЕГН ********** на заеманата до уволнението длъжност „***”
в отдел „Снабдяване” във „ВМЗ” ЕАД - С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ, „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД, ЕИК *********,
с адрес: гр. С., ул. ***, представлявано от И. Г. да заплати на И. М. Ц. от гр. К.,
ул. ***** с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без
работа в размер на 6887.16 лева за периода от 03.06.2025г. до 31.10.2025г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане, като за разликата над 6887.16 лева (нето) до пълния предявен
размер от 7753.49 лева (нето), отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. ***, представлявано от И. Й. Г. да заплати
на И. М. Ц. от гр. К., ул. ***** с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 2500.00 лева.
УКАЗВА на ответника, че присъдените в полза на ищеца суми могат да
бъдат заплатени по посочената банкова сметка в ОББ АД - BIC код: ***** и
сметка в BGN: *****.
ОСЪЖДА „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. ***, представлявано от И. Г. държавни
такси в размер на 335.49 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 370.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
31.10.2025г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от
14.11.2025г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13
14