Решение по дело №46/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260087
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20201510100046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        03.11.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

06.10.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

          46

 

2020

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, действаща чрез адв. Ю.Д. срещу А.М.С., ЕГН **********,***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК.

           Ищецът твърди, че е майка на М.А.М., ЕГН **********, роден на *** *** и В.А.М., ЕГН **********, родена на *** година, като двете деца са родени от съвместното й съжителство с ответника А.М.С., с който устроили семейното си жилище в с. Джерман, общ. Дупница, ул. „Теменуга” № 17, където отглеждали и двете си деца. Първоначално живеели нормално и се грижели за децата, но след раждането на В. отношенията им се влошили. На няколко пъти се разделяли с А., като тя отивала с децата при родители й в гр. Дупница. След време се връщала обратно, като правела компромиси, мислейки си, че нещата ще се променят, след като А. разбере какво ще загуби, правела тези стъпки заради децата, за да не живеят без баща, но установила, че е невъзможно да продължи да съжителства с ответника по изложени в исковата молба съображения. Твърди, че на 07.07.2019г. окончателно напуснала семейното жилище и от тогава с М. и В. живеят при нейните родители в гр. Дупница, на ул. „Евтим Трйчев” № 54, сама с помощта на майка й и баща й се грижи за тях, а ответникът не се интересува как се справя, от къде намира пари да изхранва децата, кой плаща сметките и консумативите. Предвид горното и на основание чл.127, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 127а, ал. 2 от СК моли съда да постанови съдебно решение, с което да й предостави упражняването на родителските права  и задължения по отношение малолетните деца на страните М.А.М., ЕГН **********, роден на *** година и В.А.М., ЕГН **********, родена на *** година; да определи местоживеенето им при нея; да определи режим на лични контакти на ответника с децата на страните; да го осъди да заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева за детето М.А.М., ЕГН ********** и 180, 00 лева за В.А.М., ЕГН **********, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на основание за изменяване или прекратяване на издръжката; да го осъди на основание чл. 149 СК да плати 1400 лева на М.А.М., ЕГН ********** за периода 07.07.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда и 1260 лева на В.А.М., ЕГН ********** за периода 07.07.2019г. – датата на депозиране на исковата молба в съда; да разреши на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН ********** да напускат пределите на Република България по установения за страната ред, като замести съгласието на бащата А.М.С., ЕГН ********** и по отношение изваждане на документи за самоличност, без съгласието на баща им.

           В сока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представите на ответника адв. Н. ***, в който отговор се оспорва размера на претендираната издръжка, както и на тази за минал период.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приетите удостоверения за раждане - издадено въз основа на Акт за раждане № 620/23.10.2014 година, издадено от Община Дупница и удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 352/30.08.2017 година, издадено от Община Дупница децата М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН ********** са деца на страните в процеса.

           Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Нина  Илианова Х. и Албена М. Александрова - първа братовчедка на ищцата.

           От показанията на свидетеля Х. се установява, че в момента А. е в Германия, бил преди един – два месеца тук, децата живеят с Ж. от повече от една година, когато тя си счупила крака, още преди това майка й и баща й се грижели изцяло за децата - откак са родени, А. не се обажда да чуе или види децата. Децата го виждат, разпознават го, но той не им обръща никакво внимание. Не се грижи за тях и за съпругата си - това е откакто се родил синът им. Отначало се грижел за тях, живеели в Джерман до месец април 2019г., когато им спрели тока и се преместили да живеят при родителите на Ж., А. не поемал никаква отговорност, скарали се с Ж. и той си тръгнал и си отишъл в Джерман. След няколко месеца заминал за чужбина, скоро се прибрал за десетина дни и пак се върнал в чужбина. А. въобще не търси децата, не изпраща пари за тях. Откакто си е тръгнал лятото на миналата година не е давал никакви пари за децата, дори една вафла не им е купил.

           От показанията на свидетеля Александрова се установява, че Ж. *** с родителите си от една година, а може и повече. Преди това живеела в с. Джерман с  А., той заминал в Германия преди 2-3 месеца, но и преди да замине двамата не живеели заедно,  живели за малко заедно, А. не търси контакт с децата, не ги вижда, не дава пари, не иска да дава разрешение за пътуване на децата в чужбина от инат.

           Приет е по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница, от който се установява, че децата на страните В. и М. се отглеждат от майката на адрес гр. Дупница, ул. «Евтим Траичев» № 54, жилището е собственост на родителите й, състои се от 2 спални, хол. кухия, баня и тоалетна, за двете малолетни деца е обособена детска стая, децата познават роднините си и при възможност се срещат с тях, контакт с бащата не е осъществен, майката е осигурила подходяща среда за отглеждането им.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2, чл. 127 а и чл. 149 СК.

           С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, съдът е указал на ищцата в настоящото производство, че съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, тя следва да докаже, че с ответника са родители на М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, че разполага с нужния родителски капацитет да отглежда децата на страните, че са налице предпоставките на закона, при които се дължи издръжка и размера на претендираната издръжка за бъдещ и за минал период. По иска с правно основание чл. 127а СК - че децата имат нужда и интерес от извеждането им извън страната и издаването на задгранични паспорти.

           Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения, правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи, провопрекратяващи, правоунищожаващи  възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици

           По иска с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 149 СК:

           Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.

           Семейното право разграничава титулярството – притежаването на родителските права и задължения от упражняването им. Най – често субектите съвпадат – родителите са и носители на правата и задълженията, и лицата, които ги упражняват. В рамките на тази хипотеза е развита и конструкцията на поделяне на титулярството и упражняване на родителските права и задължения при развод или раздяла (чл. 51, ал. 1, чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК), когато липсва споразумение между родителите – единият упражнява родителските права, а на другия се определя режим на лични контакти. В конкретния случай, доколкото е налице фактическа раздяла между страните в процеса и не е постигано споразумение между тях относно упражняване на родителските права, съдът следва да реши спора между страните, като законът в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК задава критериите за решението на съда, препращайки към нормите на чл. 59 и л. 142 – 144 СК. Интересите на децата следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения по отношение на децата им. В чл. 59, ал. 4 СК са изброени обстоятелствата, от които зависи благосъстоянието на детето, а именно всички тези, с оглед интересите на децата - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Обстоятелствата съвпадат с посочените в Постановление на Пленума на ВС № 1/12.11.1974 г., като изброяването им е примерно. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето административният или съдебен орган извършва след обстойно проучване, което може да обхване и лица от разширеното семейство на детето. При това на нито един от посочените в допълнителната разпоредба на ЗЗДет критерии не е придадено водещо значение. Те имат по-скоро характер на списък, който да ориентира решаващия орган в особеностите на детето и евентуалното отражение върху него на едно или друго решение.

           В случая, настоящият състав на съда счита, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на децата на страните в производството, следва да бъде предоставено на майката – Ж.М.Х. съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 критерии - до момента основно грижи за децата са полагани именно от майка им, изразено е желание на майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на децата, привързаността на децата към майката е силно изразена, поради което в най – добър интерес на децата с оглед всички събрани по делото доказателства е майката да упражнява родителските права и задължения по отношение на същите. Следва да се посочи, че ответникът в хода на производството не изразява лично становище по отношение искането на ищцата тя да упражнява родителските права и задължения по отношение малолетното дете на страните предвид установеното по делото обстоятелство за прекъснатата връзка между ответника, ищцата и децата на страните. В приетия по делото социален доклад от Директора на ДСП – Дупница се сочи, че майката е в състояние да им осигури нормална семейна среда за развитие. Местоживеенето на децата предвид събраните по делото доказателства следва да бъде определено при тяхната майка – ищцата в настоящото производство.

           От събраните по делото доказателства се установява, че за период от около една година до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, ответникът и децата на страните не са имали срещи, поради което съдът счита, че емоционалната връзка между децата на страните и ответника е нарушена, въпреки което и съответно на разпоредбите на СК, на бащата следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. СК в сила от 01.10.2009 г. въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на децата. В интерес на децата е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. Съдът не е обвързан от посочения от страните режим на лични отношения. Той следва да бъде съобразен с най-добрия интерес на детето и затова определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум” (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата на децата съобразно нуждите и интересите на децата, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на същия ден без преспиване за първите 10 срещи между децата и баща им – ответникът в производството, както и 15 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван, като баща им взима децата от адреса, където живеят с майка им и ги връща на същия адрес. Постановеният режим съдът съобразява с установеното по делото предвид депозирания от ДСП – Дупница социален доклад.

           Тъй като при спор относно обстоятелствата по чл. 127 от СК, съдът е длъжен и служебно да се произнесе по издръжката, следва да се отбележи, че задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на непълнолетните си деца, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите са разделени, децата остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя средства за децата.           При определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери  приложение разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната. Нуждите на децата от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в случая, основно неговата възраст – 6 и 3 години, доколкото по делото не се установиха други факти, релевантни за определяне на техните потребности от издръжка. Вземайки предвид възрастта на децата, съдът приема, че за задоволяване на  потребности им е необходима обща месечна издръжка в размер на около 250, 00 лева месечно за всяко дете. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Не са събрани доказателства по делото какви доходи реализират страните, като следва да се има предвид, че ищцата ще полага преките и основни грижи за децата, поради което съдът счита, доколкото предвид установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ответникът е в състояние да реализира месечен доход в размер на поне минималната за страната работна заплата, че ответникът може и следва да участва в издръжката на децата със сумата от по 160, 00 лева месечно за всяко дете, осигурявайки по този начин поне част от паричния еквивалент на дължимата издръжка, който размер, съдът счита, че ответникът дължи на основание чл. 149 СК и съобразно претенцията, обективирана  в исковата молба от 07.07.2019г., доколкото няма данни, нито доказателства, налагащи определяне на различен размер на издръжката на децата на страните за минал период, като искът за издръжка над този размер до пълния предявен такъв от 200, 00 лева месечно за детето на страните М.М. и 180, 00 лева месечна издръжка за детето на страните В.М. за бъдещ и минал период следва да се отхвърли, като неоснователен. При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава /в т.см. вж.решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№43/71г., II г.о. на ВС/. В тази връзка следва да се посочи и, че ответникът не ангажира надлежни доказателства за налични алиментни задължения към други лица към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

           По искането по чл. 127а СК:

           Съгласно даденото в чл. 127а, ал. 1 и 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на  чл.127а, ал. 2 от СК в тежест на ищцата е да установи, че тя и ответникът се явяват родители на децата М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, че същите имат нужда и интерес от издаването на задграничен паспорт. Съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства мотивира несъмнения извод, че в интерес на децата е частично уважаване на предявената претенция, при което е необходимо е да се подчертае, че при разрешаването на спора, с който е сезиран, съдът се ръководи единствено от интересите на децата. Въз основа на горните фактически и правни констатации и като съобрази гарантираното в чл. 35, ал. 1 КРБ право на свободно предвиждане, установено и в международните актове (чл. 12, т. 3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 13, т.1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека), които след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ и имат приоритет над тези норми, които им противоречат, съдебният състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 127а, ал. 2 СК за положително произнасяне по предявения иск, като следва да се посочи, че назначеният особен представител на децата не оспорва искането в частта, в която се иска заместване съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на децата и извеждането им в чужбина.

           Относно искането за заместване съгласието на бащата за извеждане на децата извън пределите на България, съдът намира следното:

           В тези производства релевантни за разглеждане на молбата са фактите, свързани с предпоставките, при които детето може да напуска пределите на РБ – дали това е в негов интерес от гледна точка на държавите, които се планира то да посети и периода, през който ще пребивава в тях. Установена е трайна съдебна практика, че съдилищата не могат да постановяват заместващо съгласие на родител за пътуване извън страната без посочване на дестинациите. Съдебната администрация на тези отношения изисква не само съобразяване с правото на лични отношения на детето с родителя, при когото не живее, но и с гаранция, че то няма да бъде отведено в място, което не е препоръчително да посещава поради размирици или неотстранени последици от природни бедствия (Решение № 697/01.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 669/26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 446/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 32/28.01.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г., ІV г.о. на ВКС). В решение № 234/30.05.2012 г. по гр.д. № 1580/2011 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права не може да взима самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.

           В постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС еднозначно се приема, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му, както и че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето, че детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права, който може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, но не и по въпросите за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница, че детето има право на свободно придвижване, в това число и да пътува в чужбина, но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Същите принципни разрешения са възприети и в множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 58/08.03.2012 г. по гр. дело № 721/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 669/26.11.2010 г. по гр. дело № 1623/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 697/01.11.2010 г. по гр. дело № 1052/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и пр.

           В настоящия случай следва да се посочи и, че в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК, съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е тясно обвързан от исканията на страните (родителите на детето), респ. - и от уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на производството по делото, поради което съдът счита, че следва да уважи искането на молителката частично, а именно – да извежда малолетните деца на страните в страните от ЕС, по изложените по – горе съображения.

           По разноските:

           Предвид изхода от делото претендираните от ищцата разноски следва да й бъдат присъдени в размер на 500, 00 лева, от които 50, 00 внесена от ищцата държавна такса, 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение и 150, 00 лева за възнаграждение за особен представител, в която връзка и предвид изявлението на назначения за особен представител на ответника адвокат от АК – Кюстендил за корекция на определеното му възнаграждение, съдът счита, че същото е неоснователно предвид действащите законови разпоредби (Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения) към момента на определяне на размера на възнаграждението на особения представител – 01.06.2020г. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметката на ДнРС за  дължимата от него издръжка  на двете деца на страните съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, изчислена на база сбора на платежите за три години в общ размер на 460, 80 лева и сумата в размер на 153, 60 лева, представляваща държавна такса за иска с правно основание чл. 149 СК.

           Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетните деца М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН ********** на тяхната майка Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, при която ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им.

           ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на  ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата А.М.С., ЕГН **********,*** и децата на страните М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09, 00 ч. в събота до 18, 00 ч. на същия ден без преспиване за първите 10 срещи между децата и баща им – ответникът в производството, както и 15 дни през лятната ваканция, несъвпадаща с годишния отпуск на майката, който режим на лични контакти следва да бъде осъществяван като бащата взима децата от адреса, където живеят с майка им Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** и връща децата на същия адрес.

           ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,*** да заплаща на децата си М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********  чрез тяхната майка и законен представител Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по  160, 00 лева за всяко дете, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка за бъдещ период над този размер до пълния предявен такъв от 200, 00 лева месечно за детето на страните М.М. и 180, 00 лева месечна издръжка за детето на страните В.М., като неоснователни.

           ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК А.М.С., ЕГН **********,*** да заплати на детето си М.А.М., ЕГН ********** сумата в размер на 960, 00 лева, представляваща издръжка за минал период – 07.07.2019г. – 10.01.2020г. и на детето си В.А.М., ЕГН ********** сумата в размер на 960, 00 лева, представляваща издръжка за минал период – 07.07.2019г. – 10.01.2020г.  чрез тяхната майка и законен представител Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка за минал период над този размер до пълния предявен такъв от 1 400, 00 лева за детето на страните М.М. и 1 260, 00 лева за детето на страните В.М., като неоснователни.

           ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на А.М.С., ЕГН **********,*** за издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на малолетните му деца М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********.

           ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на А.М.С., ЕГН **********,***  малолетните му деца М.А.М., ЕГН ********** и В.А.М., ЕГН **********

да пътуват с майка си Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** в държави – членки на ЕС и обратно до Р. България без ограничения в броя на пътуванията.

           ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ж.М.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********  сумата в размер на 500, 00 лева, представляваща разноски, сторени по делото.

           ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК да внесе по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса за дължимата на малолетните му деца издръжка, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 460, 80 лева, както и сумата в размер на 153, 60 лева, представляваща държавна такса за исковете с правно основание чл. 149 СК.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: