Решение по дело №1986/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба на В.К.Б., ЕГН ********** *** против Решение № 2153-03-121/16.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 031-00-2989-1/10.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна. Жалбоподателят счита обжалваното решението и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни и неправилни, по съображения подробно изложени в жалбата; сочи, че административният орган е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на правните норми; твърди, че осигурителните му вноски във фонд „беузработица“ са спрени, а не прекратени за периода от 18.05.2021г. до 19.01.2023г. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание и по съществото, жалбоподателят редовно поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съборажения:

Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-121/16.08.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.К.Б. срещу Разпореждане № 031-00-2989-1/10.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление от 28.06.2023г. жалбоподателят е заявил желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание КСО, предвид прекратяване на правоотношението му с работодателя „Пристанище Варна“ ЕАД, считано от 23.06.2023г. на основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ. Към заявлението било приложено копие от Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 27/23.06.2023г. С Разпореждане № 031-00-2989-1/10.07.2023г. на Ръководителя за осигуряването за безработица на Б. било отказано отпускане на поисканото със заявлението от 28.06.2021г. обезщетение за безработица. Като основание на отказа била посочена нормата на чл.54ж ал.1, във връзка с чл.54а ал.1 от КСО и като мотиви в разпореждането било посочено, че лицето няма осигуряване във фонд "Безработица" за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Б. оспорил в срок разпореждането пред Директора на ТП на НОИ - Варна, който с обжалваното по настоящото дело свое решение отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. За да стигне до извод за законосъобразност на разпореждането за отказ от отпускане на ПОБ решаващият административен орган отчел, че в случая не са изпълнени условията по чл.54а ал.1 от КСО, а именно лицето да има внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Прието било в тази връзка, че предвид данните за уволнението на Б., извършено със Заповед № РД-22/18.05.2021г., обявено за незаконно със съдебно решение и възстановяване на работа на Б. от 20.01.2023г., то, макар че на основание чл.9 ал.3 от КСО времето на оставяне без работа поради незаконно отстраняване с последвало възстановяване на работа се зачита за осигурителен стаж, то за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя само в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, но не и за фонд "Безработица", съобразно с чл.9 ал.5 от КСО.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма-Директора на ТП на НОИ. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми по чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97 ал.1 и ал.2 от КСО, съответно и разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл.54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Предвид това разпореждането е издадено от лице, на което е възложено ръководството по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.54а ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.54а ал.2 от КСО изрично определя времето, което следва да бъде зачетено за придобиване на право на парично обезщетение за безработица без да се правят осигурителни вноски, а именно: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съдът намира, че в конкретния случай е налице правилно приложение на материалния закон. Решението на Директора на ТП на НОИ е обосновано и е издадено при правилен анализ на събраните доказателства в административното производство. В случая, както правилно е било отразено това обстоятелство в решението на Директора на ТП на НОИ Варна, жалбоподателят Б. не е отговарял на изискването за него да са били внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването й. Този извод е бил направен при коректен анализ на събраните доказателства. В тази връзка и с оглед датата на прекратяване на правоотношението му – 23.06.2023г., правилно е бил посочен осемнадесетмесечния период, за който се извършва проверката за наличие на 12 месечно осигуряване за безработица. В рамките на този период се установява, че Б. е бил осигуряван за безработица само за времето от 20.01.2023г. до 23.06.2023г., който период е по-малък от изискуемите 12 месеца, в които следва да са били внесени или да са били дължими вноски за фонд "Безработица".

Направеният в оспореното решение анализ на разпоредбите на чл.9 ал.3 и ал.5 от КСО касателно времето, през което жалбоподателят е бил незаконно уволнен, се явява обоснован и коректен, като държи сметка за точния смисъл на закона. По силата на изричната разпоредба на чл.9 ал.5 от КСО, за периода на оставане без работа поради незаконно уволнение, не се дължат осигурителни вноски за фонд "Безработица", макар времето на оставане без работа, съгласно чл.9 ал.3 от КСО да се зачита за осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.9 ал.5 от КСО е специална по отношение на общото правило по чл.4 ал.1 от КСО, че работниците и служителите и всички категории лица, посочени в тази норма подлежат на осигуряване за всички осигурителни рискове, сред които и за безработица. В тази насока и макар и периодът на незаконното уволнение до възстановяването на работа да се зачита за осигурителен стаж и да се взема предвид при преценка правото на парично обезщетение за безработица, то този стаж не може да послужи на Б. за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като за този период нито са били внесени, нито са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица".

Нормата на чл.54а ал.1 от КСО изрично сочи на условията за отпускане на обезщетението, а именно да е налице реално внасяне, или да е установена дължимост на осигурителни вноски за фонд "Безработица" за посочения в разпоредбата период. В случая, както се каза, за този период именно поради наличната нормативна уредба се установява изобщо недължимост на такива вноски. Според нормата на чл.9 ал.5 от КСО за времето, през което е останало без работа поради незаконно уволнение, лицето няма статута на осигурявано за всички социални рискове, вкл. за "Безработица", а осигуряването касае само пенсионните фондове. Законоустановената материалноправна предпоставка, при наличието на която възниква правото на парично обезщетение по чл.54а ал.1 от КСО, въвежда изискването за безработните лица да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради горното, макар и периодът на незаконно уволнение от 18.05.2021г. до 19.01.2023г. да се зачита за осигурителен стаж на жалбоподателя този стаж, както вече се каза, не може да му послужи за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като, както се посочи, нито са внесени, нито пък са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица".

Предвид изложеното съдът намира, че така депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и съгласно чл.143 ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ ще следва в полза на ТП на НОИ Варна, съгласно направеното искане за това, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.Б., ЕГН ********** *** против Решение № 2153-03-121/16.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 031-00-2989-1/10.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.

ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Варна сумата 100лв./ сто/, представляваща ю.к. възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от АПК.

Решението не подлежи на обжалване, съобразно с чл.119, вр. с чл.117 ал.1 т.2 б.“б“ от КСО.

Съдия: