Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Е.Г., разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 19 130 по
описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 450 000 лв.
В исковата молба на А.Т.В., А.М.П.,
със съгласието на своята майка А.Т.В. и И.С.К. се твърди, че на 20.01.2014 г.,
около 19.15 ч., в гр. С., по ул. „М.“, с посока на движение от ул. „Б.“ към
бул. „Б.Б.“, Р.В.А. при управление на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *****
предприел маневра „завой надясно“ като в същия момент М.С.П. предприел
пресичане на бул. „Н.П.“ , на пешеходната пътека и на зелен сигнал на
светофарната уредба. Въпреки нейното наличие водачът на лекия автомобил не
спрял и не пропуснал пресичащия пешеходец, вследствие на което настъпило ПТП, в
резултат на което на пешеходеца М.П. била причинена контузия на лява подбедрица
със счупване на глезенната става на двете кости на лява подбедрица. След ПТП-то
П. бил настанен за лечение в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ като му била извършена
оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза и на 27.01.2014 г.
бил изписан от болничното заведение. С оглед причинената му травма и независимо
от лечението в местата на контузията настъпило вътресъдовообразуване на тромби,
а след изписването му от болничното заведение настъпило отделяне на
образувалата се тромботиччна маса, която по хода на кръвотока достигнала до
белодробната артерия и довело до масивна белодробна тромбемболия. Изложени са
твърдения, че това състояние довело до остро развитие на непреодолима дихателна
и сърдечна недостатъчност, която е непосредствената причина за смъртта на М.П.,
настъпила на 22.02.2014 г. Твърди се, че смъртта му е в резултат на допуснатото
нарушение на правилата за движение, извършено от водача Р.В.А.. Заявяват се
твърдения, че починалият е съпруг на ищцата А.В. и баща на А.П., а ищцата И.К.
е отгледана от същия от 8 годишната си възраст и между тях са установени отношения,
които имат пълно сходство с отношения между баща и дъщеря. Изложени са
твърдения, че връЗ.ата между ищците и починалия била изключително силна.
Семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни, а
смъртта на М.П. била неочаквана и ненавременна и довела до продължителни
морални страдания от загубата му. Изложени са твърдения, че ищците загубили
единственият човек, на когото имали пълно доверие и от който очаквали подкрепа
във всяка една житейска ситуация. След ПТП-то те се затворили в себе си и
нямали сили да се борят с несправедливата съдба. Загубили моралната си подкрепа
и опора завинаги, непоносимо тежко понасяли загубата на М.П., с когото живеели
в общо домакИ.тво и той единствено работел и се грижел за прехраната на
семейството.
Предвид
тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на
искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Шкода Фабия”, да им
заплати сумата от по 150 000 лв. на
всеки един от тях – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на М.П.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К. Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и
възражение за липса на активна материалноправна легитимация у ищцата И.К..
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице на страната на
ответника Р.В.А., редовно уведомено, не изразява становище по предявените
искове.
Депозирана е
допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. О..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 174/28.05.2015 г. на СГС, 18 наказателен състав
по нохд 5171/2014 г., от съдържанието,
на която се установява, че Р.В.А. е признат за виновен в това, че на 20.01.2014
г., в гр. С., на бул. „Н.П.“, на пешеходна пътека тип М-8.2, находяща се на
кръстовището с ул. „М.“, при управление на л.а. „Шкода Фабия“ с ДК№ ***** в
нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП по
непредпазливост е причинил смъртта на М.С.П.. Присъдата е влязла в сила на 28.10.2015
г.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. №
ГР-14-633/27.02.2014 г. на СО – район „Л.“, от което се установява, че М.С.П. е
починал на 22.02.2014 г. и за свои наследници по закон е оставил преживялата си
съпруга А.Т.В. и дъщеря си А.М.П..
По делото е представена справка от ИР към ГФ, от която се установява, че за
лек „Шкода Фабия“ с рег. № ***** е сключена застраховка „ГО“ със ЗК „Л.И.“ АД
със срок на действие 13.09.2013 г. – 12.09.2014 г. и в ГФ не е постъпвала
информация за прекратяване на действието на полицата.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Б.Т.Б.. Вещото лице е обосновало извод, че настъпилата смърт на М.С.П.
е в пряка причинно-следствена връзка между получените от същия увреждания от
ПТП на 20.01.2014 г. и последвалата белодробна емболия.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. П.И.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че
от техническа и професионална гледна точка причина за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на автомобила, извършващ десен завой и
непредприел спиране при наличие на пешеходец на пешеходната пътека на пътното
платно. Обоснован е извод, за наличие на пътна маркировка за пешеходна пътека,
а за посоката на движение на автомобила е имало поставен знак Б-1 от ЗДвП и
работеща светофарна уредба.
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице С.А.М., която в заключението си обосновава извод, че дължимата
застрахователна премия по полица № 22113002225705 от 10.09.2013 г. в размер на
177, 79 лв. е заплатена изцяло от застрахованото лице, което е извършило
плащания на дължимите вноски към застрахователния агент „Е.Д.А.Г.“ ООД.
В съдебно заседание на 07.12.2015 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля р. М.Ц. и свидетеля И.К.К., разпитана в
съдебно заседание на 16.05.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ установява, че с договора
за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил обстоятелството, че към датата на
ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при
ответното дружество по отношение на л.а. «Шкода Фабия» с ДК № *****. Ищецът, в
подкрепа на твърденията си, че към датата на застрахователното събитие
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска
«гражданска отговорност» с деликвента е представил справка – извлечение от
Информационния регистър на Гаранционен фонд, от която се установява, че към
20.01.2014 г. по отношение л.а. л.а. «Шкода Фабия» с ДК № ***** е налична
застраховка «ГО», сключена при ответника. По делото няма данни същата да е
прекратена при условията и начините, предвидени в КЗ /отм./, напротив от
изводите на вещото лице по ССчЕ, се установява, че дължимите застрахователни
вноски са изплатени изцяло от застрахования, към датата на ПТП-то, поради което
валидно е произвела своето действие. На следващо място справката от
Информационния регистър към ГФ пряко отразява подадената информация от
застрахователните дружества относно факта на сключените респективно прекратени
договори за риска «ГО» с оглед задължението на същите, установено в нормата на
чл. 294 ал.1 от КЗ /отм./. На следващо място следва да се съобрази и
законовоустановената презумпция на чл. 295 ал.7 от КЗ/отм./, която при
доказателствена тежест на ответника не е оборена. Предвид горните съображения
настоящият съдебен състав намира възражението на ответната страна за
неоснователно.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за
настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата
разпоредба е задължителна за настоящия съдебен състав влязлата в сила присъда
досежно противоправността на извършеното деяние.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищците В. и П. са съответно преживяла съпруга и низходяща от първа степен
на починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация
да претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния син
вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. По отношение на ищцата К. в исковата молба са наведени твърдения, че
същата от 8 годишната си възраст е била отглеждана от починалия в ПТП и между
тях установените отношения са били такива като между баща и дъщеря. В подкрепа
на тези свои твърдения ищецът е ангажирал събиране на гласни доказателства. И
двамата разпитани свидетели установяват, че починалият се е грижел за дъщерята
на съпругата си от нейния предходен брак – ищцата И.К. от ранна детска възраст,
като тя е живеела с тях в общо домакинство, отношенията им са били като между
биологични родител и дете и същата не е поддържала отношения с биологичния си
баща респ. отглеждал е впоследствие и нейното дете като го е приемал за свое
внуче. Съдът кредитира тези показания като вътрешно непротиворечиви и логически
обусловени. При тези доказателства съдът намира, че ответникът, макар и да не е
биологичен родител на починалия в ПТП-то, е от кръга на легитимираните да
претендират обезвреда за неимуществени вреди лица, установени в ППВС 5/69 г. като
в тази връзка настоящият съдебен състав намира стореното от ответника
възражение за липса на активна материално правна легитимация у ищцата К. за
неоснователно. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно тяхното състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг, родител и лице, с което ищцата е имала
установени отношения като между родител и дете, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на съпруг респ. родител, с
който са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и
взаимно са се подкрепяли, живели са в общо домакинство, същият е имал дълъг и
хармоничен брак с ищцата В. и се е грижил за нея и останалите две ищци,
възрастта на починалия /41 год./, който е бил в разцвета на живота си, възрастта
на ищците справедливо би било да се присъди сума от по 100 000 лв. на ищците В.
и К. и сумата от 150 000 лв. за
ищцата П.. За да определи тези обезщетения настоящият съдебен състав взе
предвид и събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, който е
установил фактът, че ищците и пострадалия са живеели съвместно, като
отношенията им са били добри, а починалият им е помагал финансово, бил е тяхна
опора и подкрепа.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия с оглед разпоредбата на чл. 35 от ППЗДвП като е предприел
пресичане на пътното платно в нарушение на правилото да съобрази поведението си
със светлинните сигнали, регулиращи движението. Съдът намира стореното
възражение за неоснователно. В заключението на вещото лице по САТЕ е обоснован
извод за един и същ сигнал на светофарната уредба и за двете направления /това
на деликвента и това на пострадалия/ като липсват данни това да е станало на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Предвид което съдът намира,
че така стореното възражение е неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
С оглед размера на заявения иск и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба
1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 14 030
лв. С оглед, на което и предвид уважената част от исковете съдът намира, че
следва да се присъди и сума в размер на 10 912, 22 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Минималният размер на
юрисконсултското възнаграждение, съобразно заявената част от исковете възлиза
на сума в размер на 14 030 лв. Припадащата се част от тях с оглед
отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 3 117,78 лв., а
припадащата се част от разноските за съдебна експертиза и СУ възлизат на 25, 56
лв., които суми се дължат от ищците В. и К..
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и припадащата се част от депозитите за съдебни
експертизи, заплатени от бюджета на съда в общ размер на 14 388, 89 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.Т.В., ЕГН ********** и И.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от по 100 000 /сто
хиляди/ лв. за всяка една от двете,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 20.01.2014 г., с което е причинена смъртта на М.С.П., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 20.01.2014 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горниците до пълните
предявени размери от по 150 000 лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на А.М.П., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.Т. В., със
съдебен адрес:*** – адв. В.О. сумата от 150
000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 20.01.2014
г., с което е причинена смъртта на М.С.П., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.01.2014 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на – адв. В.О., с адрес: *** сумата
от 10 912, 22 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
адв. В.О. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 3 143, 34 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 14 388, 89 лв. – дължима ДТ и разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Р.В.А., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: