Присъда по дело №1444/2011 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

към присъда № 579 от 12.07.2012 год. по НОХД № 1444/2011 год. на СлРС

 

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата М.Б.Д. за престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 286, ал. 1 от НК.

В с.з. преди започване на съдебното следствие пострадалата Ж.Т.И. е предявила против подсъдимата Д. граждански иск за сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес. Съдът след като констатира, че доказването на неимуществените вреди в настоящото производство ще доведе до отлагане на делото, не прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск и конституира Ж.Т.И. като частен обвинител по делото. Частният обвинител се явява лично и поддържа повдигнатото обвинение, пледира подс. Д. да бъде призната за виновна, като й бъдат наложени наказания така както е предложил представителя на държавното обвинение.

В с.з. прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени, като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира съда да наложи на подс. Д. наказания при условията на чл. 54 от НК, което за престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК да бъде „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а за престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяването му на видно място в Затвора – гр. С. Пледира на основание чл. 23 от НК да се определи едно общо наказание на подсъдимата, а именно - „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяването му на видно място в Затвора – гр. С.

В с.з. подсъдимата Д., редовно призована за с.з., се явява лично, не се признава за виновна и дава обяснения по предявените й обвинения. Адв. П. *** – служебен защитник на подс. Д. пледира за оправдателна присъда, като твърди че обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК е несъставомерно и следователно изобщо не следва да се разглежда обвинението по чл. 286, ал. 1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимата М.Б.Д. е българска гражданка, с начално образование, не работи, омъжена, осъждана.

Подс. М.Б.Д. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в размер на 10 години по НОХД № 1590/2002 год. на СГС, изменено с Решение № 85/06.02.2009 год. на САС. Присъдата е влязла в сила на 07.05.2009 год.

Посоченото наказание подс. Д. изтърпява в Затвора - гр. С., където била и лишената от свобода свид. М.М.М.. Двете до м. февруари 2011 год. обитавали една стая – стая № 408, в затворническото заведение. Подс. Д. многократно отправяла жалби до институциите по различни поводи, а свид. М. била неграмотна.

На 01.08.2010 год. по време на провеждане на престой на открито подс. Д. започнала да нервничи и да крещи, с искане да се прибира групата по – бързо. Поводът за това й състояние бил належаща физиологична нужда. Тъй групата още не била събрана за прибиране, свид. И. й казала да изчака, на което подс. Д. реагирала остро и демонстративно отишла до кофата, която стояла в двора за поддържане на хигиената, и съблякла бельото си и уринирала в кофата пред всички лишени от свобода. Свид. И. изготвила докладна за инцидента до Началника на Затвора – гр. С.

На 09.08.2010 год. след като се завърнали от ежедневна разходка – т.нар. „Каре”, подс. Д.  и свид. М. се прибрали в стаята си. Тогава подс. М.Д. казала на свид. М. да пуснат жалба, в която да бъде написано, че старшият надзирател – свид. Ж.Т.И., е ударила свид. М. по време на престоя на открито. Намеренията на подс. Д. били да „накарат надзирателките да се държат по-добре с тях и да ги уважават”. Подс. М.Д. била наясно, че свид. М. не може да пише и за целта решила сама да напише жалба от името на свид. М.. Подс. Д. имала и друга причина да напише жалба срещу свид. И., а именно, че в началото на м. август 2010 год. свид. И. отправила Докладна записка срещу лишената от свобода – подс. Д., поради това че последната по време на престой на открито демонстративно удовлетворила физиологичните си нужди на показ пред останалите, тъй като въпреки настояването й веднага да я приберат до тоалетната, това не се осъществило, което предизвикало смут сред затворничките. Така на 09.08.2010 год. подс. Д. написала жалба срещу свид. И., като й приписала действия, които я уличават в престъпление – нанасяне на лека телесна повреда в качеството й на длъжностно лице.

Жалбата била написана от името на свид. М.М. и адресирана до Главния прокурор на РБългария с молба да бъде потърсена дисциплинарна и наказателна отговорност от свид. Ж.И., тъй като последната била ударила шамар на 09.08.2010 год. на лишената от свобода – свид. М.М., по време на престой на открито. На тази дата от 08,30 часа до 10,00 часа около 60 жени, лишени от свобода (ІІІ-та и ІV-та групи), сред които и двете затворнички, били изведени на престой на ежедневна разходка. Последната се извършвала в двора на Затвора - гр. С. между сградата на затворническото училище и корпуса на Затвора. Лишените от свобода били изведени от надзирател – свид. К.Г.И., и колежката й – ст. надзирател свид. Ж.Т.И.. Свид. И. била назначена по наряд като постови надзирател на пост № 17 за времето от 08,00 до 20,00 часа. В задълженията на служителката била охраната на престой на открито на лишените от свобода, което осъществявала съвместно с надзирателя на същия пост – свид. И.. По правилник затворничките били прибирани на две групи – първата група – като изтекат 45 минути, т.е. в 09,15 часа, а втората група – в 10,00 часа. Затворничките били наблюдавани от служителките – свид. И. и свид. И., а също и подложени на видеонаблюдение. Три камери покривали периметъра на престоя на открито. Ст. надзирател И. осъществявала охраната от страна на сградата на училището, а надзирател И. – от страна на корпуса на Затвора. По време на разходката свид. М. казала на ст. надзирател свид. Ж.И., че желае да отиде до тоалетна. След отказа на свид. И., свид. М. спокойно продължила престоя си на открито. Свид. М. се отнасяла уважително към свид. И. и помежду им не са възниквали никакви конфликти, по никакъв повод, в това число и на посочения ден. Това се потвърдило при направения преглед на охранителните камери от свид. С.Т.Ч. – главен технически сътрудник „Надзорно - охранителна техника” в Затвора - гр. С. Ежедневната разходка на лишените от свобода приключила без инциденти, както и без никакво физическо съприкосновение между охраняващия постови надзирател – свид. И. и лишената от свобода свид. М.М.. Така, въпреки че била наясно, че свид. Ж.И. не е нанасяла побой, респ. удряла шамар на свид. М. по време на престоя навън, подс. Д. написала това обстоятелство в жалба до Прокуратурата. Жалбата написала сама от името на свид. М., след което подс. Д. подписала жалбата. Последната била предадена в служба „Деловодство” на Затвора - гр. С., където била заведена в специален дневник под № 355/10.08.2010 год. Жалбата постъпила и била заведена под вх. № Я 12406 във ВКП – С., след което препратена по компетентност от Окръжна прокуратура – С. в Районна прокуратура – С. От извършената проверка обстоятелствата в жалбата не били потвърдени.

От приложеното по делото писмо рег. № 641/07.09.2010 год. на Затвора гр. С. се установява, че е направен преглед на записите от системата за видео наблюдение за мястото на престой на открито на 09.08.2010 год. за времето от 08,30 часа до 10,00 часа на ІІІ-та и ІV-та затворнически групи, като не се е установил физически контакт между охраняващия постови надзирател Ж.Т.И. и лишената от свобода М.М.М.. От същото писмо се установява и че на 09.08.2010 год. полицай И. на длъжност старши надзирател била назначена по наряд като постови надзирател на пост № 17 за времето от 08,00 часа до 20,00 часа, като в задължението й влизало и охраната на престой на открито на лишените от свобода, което осъществявала съвместно с полицай К.Г.И. – надзирател на същия пост. Към писмото била приложена Докладна записка от С.Т.Ч. – главен технически сътрудник НОТ, в която същият уведомява Началника на Затвора - гр. С., че във връзка с разпоредената проверка е прегледал записите от системата за видеонаблюдение DVR2, камери № 1, 9, 10 и 11, от 08,30 часа до 10,00 часа на 08, 09 и 10.08.2010 год.  В същата докладна е отразено, че на 09.08.2010 год. престоя на открито на ІІІ-та и ІV-та група се е провеждал от старши надзирател И. и надзирател И., като старши надзирател И. осъществявала охрана от страната на училището, а надзирател И. – от страната на корпуса на затвора. Отразено е още, че от изгледаните записи не са установени нередности при извеждането, престоя на открито и прибирането на лишените от свобода в корпуса на затвора, както и че лишената от свобода М. от ІV-та група била на целия престой на открито и не е имало физическо съприкосновение между нея и старши надзирател И. (л. 25 – 26 от ДП).

От приложената по делото справка изх. № 48/13.07.2011 год. на Началника на Затвора - гр. С. се установява, че кореспонденцията на лишените от свобода се предава на сутрешна проверка на постовия надзирател в присъствието на дежурен главен надзирател, след проверка на съдържанието на плика (относно наличие на неразрешени вещи и предмети). Плика се запечатвал лично от лицето, след което от надзирателя се предавал на инспектора СДВР отговарящ за съответната затворническа група. Кореспонденцията адресирана до институциите визирани в чл. 76 от ППЗИНЗС се предавала в Служба „Деловодство” за завеждане в специален дневник и същата се изпращала незабавно от длъжностните лица и не подлежала на проверка. В дневника се отразявало лицето изпращач и органа, до който е адресирана. Към тази справка е приложено заверено копие от дневника, от който е видно, че с изх. № 354/10.08.2010 год. подс. Д. от ІV-та група е изпратила писмо до Главния прокурор на РБългария, а с изх. № 355/10.08.2010 год. свид. М. също от ІV-та група е изпратила и тя писмо до Главния прокурор на РБългария (л. 34 – 37 от ДП).

От приложената по делото служебна бележка изх. № 450/13.07.2011 год. се установява, че Ж.Т.И. ***.08.1982 год. и е държавен служител на длъжност старши надзирател (л. 38 от ДП).

От изисканата служебна справка от Затвора - гр. С. с изх. № 12/11.01.2012 год. се установява, че на подсъдимата Д. не са налагани дисциплинарни наказания през м. август 2010 год., както и че срещу служителя Ж.И. не е била подавана жалба или оплакване по повод нейната работа. От същата служебна справка се установява, че на лишената от свобода свид. М. през м. ноември 2011 год. са наложени две дисциплинарни наказания, а именно: със Заповед № 213/03.11.2011 год. е наложено наказание за това, че на 20.10.2011 год. се е държала невъздържано и по незначителен повод рита двукратно друга лишена от свобода в областта на корема, а със Заповед № 214/03.11.2011 год. е наложено наказание за това, че на 22.10.2011 год. проявява самоуправство и нанася удари с лопатка за смет по тялото на друга лишена от свобода, с която е в конфликт (л. 79 от делото).

От приложените по делото копия от дисциплинарните преписки по Заповеди №№ 213 и 214 и двете от дата 03.11.2011 год. на Началника на Затвора - гр. С. се установява, че инцидента от 22.10.2011 год., за който е наказана лишената от свобода свид. М., е възникнал конфликт в стая № 411 между нея и подс. Д., като свид. М. е влязла в стаята и е нанесла удари с лопатка за смет по шкафчето и тялото на подс. Д.. От обясненията на подс. Д. приложени към дисциплинарната преписка се установява, че същия ден подс. Д. е разговаряла със свид. Р.В. на карето, свид. М. започнала да се заяжда с нея и да я псува и заплашила, че ще се качи горе в отряда и ще я пребие от бой, като по-късно през деня, взела лопатата от стаята и започнала да я удря. От обясненията на свид. М. приложени към дисциплинарната преписка се установява, че била заплашвана от подс. Д. и свид. В., била накарана за няма нищо да пише жалба срещу свид. И., като свид. М. заявява, че нищо лошо не е видяла от свид. И., а подс. Д. и свид. В. много мразели свид. И.. В обясненията си свид. М. заявява още, че по време на карето, чула подс. Д. и свид. В. да говорят по неин адрес лоши неща, да я ядосат и да предизвикат да я накажат (л. 126 – 140 от делото).

От изисканите служебни справки от Затвора - гр. С. се установява, че към датата на деянието – 09.08.2010 год., подс. Д. и свид. М. са били настанени в една стая – стая № 408 (л. 79, л. 127 от делото).

От приложената по делото Докладна записка от 31.07.2011 год. от ст. надзирател Дияна Динчева Павлова се установява, че на 31.07.2011 год. е получен сигнал от лишени от свобода, че лишената от свобода свид. Р.В. /ІІІ-та група/ притежава документ касаещ лишената от свобода подс. М.Д. /ІV-та група/, и че лишената от свобода свид. В. пише нещо от името на подс. Д.. От докладната записка се установява още, че при проверка на лишените от свобода свид. В. е предала доброволно документа, който бил Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на лишената от свобода подс. Д.. От извършената проверка се установило, че документа е оригинал на постановлението, а не копие, като подс. М.Д. признала, че документа е предаден в затвора, като отказва да даде обяснения кога и как е предала постановлението. Направено е предложение за това, че подс. Д. е предала документ на друга осъдена по непозволен начин да й бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС (л. 110 – 115 от делото).

От приложената по делото служебна справка рег. № 184/23.03.2012 год. на Затвора - гр. С. и приложените към същата справки се установява, че свид. М.М. е записана през учебната 2009/2010 год. по нейна молба за обучение в І-ви клас, като при постъпването й в училището се забелязват добри графични умения, но на практика ученичката е неграмотна. Завършва І-ви клас през 2010 год. с добър резултат (л. 126, 129, 130 от делото).

От приложената по делото служебна справка № 12/06.04.2012 год. на Затвора - гр. С. с приложена към нея Докладна записка от старши надзирател свид. И. се установява, че по време на провеждане на престоя на открито на 01.08.2010 год., при събиране на лишените от свобода за прибиране на първа група от престой на открито (от ІV-та група), лишената от свобода подс. Д. започнала да нервничи и крещи да ги прибират по-бързо, като изтъкнала спешна физиологична нужда. Подсъдимата Д. била приканена да изчака, тъй като групата не била събрана, на което подс. Д. отвърнала „Аз не мога да чакам”, прибягала до кофата предназначена за смет намираща се под прозорците на клуба на ІІІ-та група, събула бельото си и клекнала върху нея. Надзирател И. разпоредила на подсъдимата Д. да влезе в групата за прибиране, което тя изпълнила, но продължила да отправя клевети към надзирателите. Надзирател И. разпоредила на подсъдимата Д. да коригира поведението си, за да се прибере групата и подсъдимата Д. видимо спокойна била прибрана с групата в отделението. Докладната е изготвена от ст. надзирател И. с мнение да не бъдат налагани дисциплинарни мерки на подсъдимата Д., която отказвала да даде обяснения за случая (л. 144 – 148 от делото).

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - графическа експертиза се установява, че подписът срещу „Уважение” в жалба от М.М.М. от 09.08.2010 год. е положен от подс. Д., както и че ръкописният текст в същата жалба е изписан от подс. Д. (л. 59 – 65 от ДП).

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна психиатрично - психологична експертиза на подсъдимата Д. се установява, че същата страда от смесено личностово разстройство, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като личностовото разстройство, от което подсъдимата Д. страда, я е улеснило при извършване на деянието. От експертизата се установява още, че подсъдимата Д. не е изпадала в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е в състояние да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях, годна е да участва в наказателното производство. От заключението на вещите лица отразено в т. ІV. Експертно обсъждане се установява още, че в резултат на анализа на получените данни от анамнезата и особено след проведения преглед и психологично изследване на подсъдимата Д. на преден план са установени някои нейни личностови особености, а именно: чувство на собствена важност и егоцентризъм; експлоатираща в отношенията си с околните (склонна да се възползва от другите, за да постигне своето – например обсъждания инцидент); вярва, че е по-специална и дори уникална (разбира добре библията, в затвора само тя била християнка, а другите били интригантки); повърхности и примитивни емоции с ограничена способност за емпатия; склонност към прекалено фантазиране и самовглъбяване; нечувствителност към общоприети социални норми; липса на желание за създаване на по-близки връзки (няма близки приятели); нарушен идентитет (нарушено себевъзприемане); емоционална нестабилност; трудности при удържане на гневни импулси и единични прояви на демонстративно автоагресивно поведение. В заключението на вещите лица е отразено още, че наличното при подсъдимата Д. смесено личностово разстройство на моменти декомпенсира с изостряне на споменатите характерови особености, като декомпенсациите настъпват при наличие на различни неблагоприятни житейски събития и ситуации (съдебен процес, настаняване в затвора, различни интерперсонални конфликти). Поведението на подсъдимата Д. в периодите на декомпенсация е дезадаптивно – автоагресивно, демонстративно, кверулантно, но запазва изцяло връзката си с реалността (л. 69 – 89 от ДП).

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на свид. М.М.М. се установява, че същата страда от лека умствена изостаналост и органична (епилептична) промяна на личността. Към момента на извършване на деянието и след това при свид. М. не се установяват такива психопатологични симптоми, които да нарушават годностите й да разбира свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си, като личностовата промяна и леката умствена изостаналост са я улеснили при извършване на процесното деяние. Свид. М. не е изпадала в продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта и е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за изясняване фактическата обстановка по делото и може да дава достоверни показания за тях, като при оценка на показанията й, следва да бъдат отчитани някои особености, които са в резултат на установените лека умствена изостаналост и паметови нарушения. От заключението на вещите лица в т.ІV. Експертно обсъждане се установява още, че в индивидуално – психологичен план, свид. М. се очертава като емоционално незряла и лабилна, раздразнителна, избухлива, лесно внушаема и манипулируема. Същата имала нисък фрустрационен толеранс, поради което е склонна да разгръща гневно-агресивни прояви по незначителни поводи (извършва убийство, неколкократно е наказвана в затвора). От заключението на вещите лица се установява още, че отразените личностови черти при свид. М. са често срещани при лица страдащи от епилепсия и предвид дългогодишното протичане на заболяването, трудното му повлияване от провежданата медикаментозна терапия, вещите лица  приемат, че установените личностови особености са резултат от настъпила Органична (епилептична) промяна на личността, която обаче не е толкова тежка и не може да се приравни към разстройствата на съзнанието по смисъла на закона. Отразено е още, че в резултат на извършените психиатричен преглед и психологично изследване се установяват данни за наличен при свид. М. интелектуален дефицит в рамките на Лека умствена изостаналост, която също не представлява Разстройство на съзнанието, не е пречка свид. М. да възприема важните за делото факти и да дава достоверни показания за тях, но същевременно е съществена особеност на лицата с това заболяване с оглед тяхната лесна внушаемост и манипулируемост. Освен това вещите лица са констатирали, че  при свид. М. се установяват и нарушения в паметта, чиято тежест не е голяма, но нейното наличие, както и давността на деянието предполага, че е възможно свид. М. да не си спомня с точност конкретни второстепенни подробности, както и да има проблеми при датиране на събитията (л. 167 – 174 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

От показанията на разпитаната по делото свид. Ж.И. се установява, че в началото на м. август 2010 год. е имало инцидент при престоя на открито на лишените от свобода, при който е участвала подс. Д.. Престоят на открито продължавал час и половина, като на половината от времето се прибират лишените от свобода, които не желаят да бъдат през цялото време навън. Оставали около десетина минути до момента, в който се прибират част от лишените от свобода, когато подс. Д. отишла при свид. И. и й казала, че желае да отиде до тоалетна, на което свид. И. й казала да изчака да се събере групата за прибиране. Подс. Д. отреагирала остро, започнала да крещи на свид. И. и отишла най-демонстративно до кофите и метлите, които стояли в двора за поддържане на хигиената на открито, съблякла бельото си и уринирала в кофата пред всички лишени от свобода, които реагирали на инцидента. За този инцидент свид. И. пуснала докладна записка до Началника на Затвора гр. С. От показанията на свид. И. се установява и че на 09.08.2010 год. същата не е удряла шамар на свид. М., както и че отношенията между подс. Д. и свид. М. са променливи, понякога били заедно, понякога не и че свид. М. лесно се манипулира. Установява се и още, че свид. И. не е имала проблеми със свид. М., последната е слабо грамотна, както и че подс. Д. пише жалби срещу реда в затвора. Тези показания съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят както от събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и защото същите са логични, безпротиворечиви, последователни. Съдът не кредитира показанията на свид. И. само в частта, в която същата заявява, че за инцидента през м. август 2010 год., за който е пуснала докладна записка за извършеното от подс. Д., последната била наказана със седем дни за поддържане на хигиената, тъй като показанията й в тази част не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от приложената докладна записка, свид. И. е записала, че е подадена с мнение да не бъдат налагани дисциплинарни мерки на подс. Д. и на последната са приложени само педагогически мерки на въздействие (л. 144 и л. 145 от делото).

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К.И., С.Ч., П.Д., М.Д., О.Ж. и П.Ч.. От показанията на свидетелите К.И. и С.Ч. се установява, че на процесната дата 09.08.2010 год. от една страна свид. И. заедно със свид. И., конвоирали затворниците на открито, а свид. Ч. е работел като технически сътрудник по надзор на охранителната техника и е наблюдавал престоя на открито от сложените три камери. От показанията на свид. И. се установява още, че на 09.08.2010 год. е била на около стотина метра от свид. И., имало непрекъсната видимост между двете и не е видяла свид. И. да е удряла шамар на свид. М.. От показанията на свид. И. се установява още, че същата е присъствала на инцидента през м. август 2010 год. когато подс. Д. е уринирала в кофата при престоя на открито, както и че подс. Д. пише често жалби, контактува със свид. В. при престоя на открито, обменят си информация, като свид. В. й дава съвети как да постъпва. От показанията на свид. Ч. се установява още, че нито при наблюдението на камерите на 09.08.2010 год., нито след това, когато е имал за поставена задача да изгледа записите, е установен инцидент и свид. И. не е удряла свид. М., както и че не е имало физически контакт на свид. И. с която и да е затворничка. От показанията на разпитаната по делото свид. П.Д. – надзирател в Затвора гр. С., осъществяваща видеонаблюдение се установява, че по време на нейното наблюдение на 09.08.2010 год. не е имало инцидент при престоя на открито на лишените от свобода, защото ако е имало такъв веднага е трябвало да напише какво е видяла. Свид. Д. заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М. при престоя на открито на въпросния ден. Свид. Д. разбрала впоследствие за подадената жалба срещу свид. И. от лишената от свобода, както и че не е знаела за инцидент с подс. Д. при престоя на открито, когато последната уринирала. Свид. Д. заявява, че впоследствие разговаряла със свид. М., която й била доверила, че писала показания под натиск и на въпроса дали е била удряна от свид. И., свид. М. отговорила „не”. Свид. М. била заявила, че жалбата е написана под натиска на подс. Д.. От показанията на разпитаната по делото свид. М.Д. – Инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора гр. С. се установява, че през м. февруари 2011 год. е поела работата с четвърта затворническа група, в която е настанена свид. М., като преди нея за групата е отговаряла свид. О.Ж., като свидетелката заявява, че няма преки наблюдения за случилото се на 09.08.2010 год. От показанията на разпитаната по делото свид. О.Ж. – Инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора гр. С. се установява, че до м. февруари 2011 год. е отговаряла за групата, в която са били настанени подс. Д. и свид. М., които първоначално били в една стая през м. септември 2010 год.  От показанията й се установява още, че свид. М. е била слабо грамотна, силно затруднено е четяла и пишела, поради което била включена в образователния процес на училището в затвора. Свид. Ж. заявява, че докато подс. Д. и свид. М. са били в една стая – 408, подс. Д. не е искала да бъде преместена, като понякога между тях са възниквали проблеми. От показанията й се установява и че при подс. Д. е имало три размествания по нейно желание и само едно разместване при свид. М.. Свид. Ж. заявява, че не е била информирана и не знае свид. М. да е заплашвала подс. Д. и обратното, както и че няма възможност да е възникнал инцидент и свид. Ж. да не разбере за него, тъй като има видеонаблюдение, освен това във всички стаи има настанени по няколко лишени от свобода и във всички случаи има някой, който би могъл да види възникването на инцидент. От показанията и на двете свидетелки Д. и Ж. се установява и процедурата по изпращане на кореспонденция от страна на лишените от свобода, а именно, че на сутрешната проверка писмата се запечатват в присъствието на постовия надзирател и се предават, като последния ги дава на съответния инспектор на групата, за която отговаря, не се  проверява съдържанието на писмото и писмата се регистрират в деловодството на затвора. От показанията на свид. П.Ч. – Началник група сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода”, сектор „КП” – С. се установява, че същият е извършвал проверка по жалбата на свид. М.. При проверката било установено, че твърденията на жалбоподателката - свид. М. не отговарят на истината, както и че жалбата е написана от подс. Д., тъй като свид. М. е неграмотна, като мнението му било, че следва да бъде образувано наказателно производство за набедяване срещу двете лишени от свобода. От показанията му се установява още, че подс. Д. е писала множество жалби, докато свид. М. не е от пишещите в затвора, както и че от беседата със свид. М. било установено, че след прибирането от престоя на открито, подс. Д. е накарала свид. М. да напишат жалбата, а именно, че на свид. М. бил нанесен побой от страна на свид. И., което не се е било случвало. От показанията му се установява и че свид. М. е неграмотна, а свид. В. оказва влияние на подс. Д., която пък оказва влияние от своя страна на свид. М.. Показанията на тези шестима свидетели съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че тези свидетели пресъздават това, което са възприели лично и показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От показанията на разпитаната по делото свид. Р.В. се установява, че същата е била настанена в трети отряд на Затвора гр. С., докато свид. М. и подс. Д. – в четвърти отряд и същата не е била в една килия нито със свид. М., нито с подс. Д.. Свид. В. заявява, че свид. И. не е упражнявала физическо насилие спрямо нея, а само психологически натиск, тъй като през лятото на 2010 год. или 2011 год. свид. И. й била казала да си свали шапката и тениската, които й били изпратени от Европейския съд за правата на човека. От показанията на свид. В. се установява, че на 09.08.2010 год. е била на престоя на открито заедно с четвърти отряд, като по някое време при нея отишла свид. М. и й заявила, че свид. И. я е ударила, като настоявала свид. В. да й напише жалба. Свид. В. се усъмнила и отказала да напише жалбата и свид. М. започнала да я заплашва. Малко след това при нея отишла подс. Д., която й казала, че М. се била оплакала от надзирател И., която я била ударила. Свид. В. казала на подс. Д. да не се занимава със свид. М.. На 11.08.2010 год. свид. М. й показала изх. № 355 на жалбата, която Д. й е написала. Свид. В. заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М.. Съдът кредитира показанията на свид. В. в тази им част, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. В. в частта, в която същата заявява, че жалбата е била подписана от свид. М., тъй като това противоречи на приетата по делото съдебно графическа експертиза, от която се установява, че текста и подписа в жалбата, са изписани и е подписана от подс. Д.. Съдът не кредитира показанията на свид. В. и в частта, в която заявява неколкократно, че свид. М. е манипулирала подс. Д. и я заплашвала, тъй като това противоречи от една страна на приетите по делото две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, изготвени на подс. Д. и свид. М., от които се установява, че именно подс. Д. е лицето, което е експлоатиращо в отношенията си с околните (склонна да се възползва от другите за постигане на своето) и същата има кверулантно поведение, а свид. М. е лесно внушаема и манипулируема. Освен това по делото не бяха събрани нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на твърдението на свид. В., че подс. Д. е била заплашвана от свид. М.. Инцидента,  който свид. В. привежда като доказателство за заплахите спрямо подс. Д. – боя с лопата от свид. М. нанесен на подс. Д., е станал на 20.10.2011 год., почти една година след инцидента, за който е образувано настоящото наказателно производство – 09.08.2010 год. когато вече подс. Д. и свид. М. не са били в една стая и отношенията помежду им се влошили в резултат на образуваното наказателно производство спрямо подс. Д.. Преди този инцидент цитиран от свид. В., а и след това, няма данни свид. М. да е заплашвала подс. Д..

От показанията на разпитаната по делото свид. М.Д. се установява, че същата е в Затвора - гр. С. от м. април 2009 год., настанена е в трети отряд, както и че не е била в една килия нито със свид. М., нито с подс. Д.. От показанията й се установява още, че не е присъствала на инцидент, при който подс. Д. е уринирала на открито, но е чувала за него, както и че свид. И. е от тези надзиратели, които проявяват достатъчно търпимост. От показанията й се установява и че не е виждала свид. М. да удря подс. Д. и е обичайна практика грамотните лишени от свобода да пишат писма или жалби на неграмотните. Съдът кредитира показанията на свид. Д. в тази им част, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. в частта, в която заявява, че подс. Д. е написала жалбата по молба на свид. М., която била агресивна, тъй като показанията й противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и приложените по делото комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи.

Показанията на свид. М.М. са противоречиви и непоследователни. От нейните показания се установява, че същата е в Затвора гр. С. от 2009 год., настанена е в четвърта група заедно с подс. Д., с която била в една килия и били в добри отношения. От показанията й се установява още, че е била наказана в карцера, защото е ударила подс. Д. с лопата и една друга жена, като ударът срещу подс. Д. бил заради това, че последната се правела на интересна. От показанията й се установява още, че не е имала проблеми със свид. И. през м. август 2010 год. Показанията на свид. М. в тази им част съдът кредитира, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им част съдът не кредитира показанията й, тъй като същите са в противоречие както със събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания и на приетите по делото писмени доказателства, но и същите са противоречиви сами по себе си. Съдът не кредитира показанията на свид. М. в частта, в която тя заявява, че й бил ударен шамар по лицето от свид. И. при престоя на открито, което било видяно от подс. Д. и свид. В. и че при прибирането си в килията лично е написала жалбата и я подписала, изпратила я в С., както и че никой не й е помагал да напише жалбата. Съдът не кредитира тези показания на свид. М., тъй като същите от една страна противоречат на показанията на свид. В., в които тя заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М., а от друга страна противоречат и на приетата по делото съдебно графическа експертиза, от която се установява, че текстът и подписът в жалбата са на подс. Д., още повече че видно от приложената по делото справка относно резултатите от обучението на свид. М., същата към процесната дата 09.08.2010 г., е завършила обучението си в първи клас във ВПУ „А. Ж.” – гр. С., но като цяло е неграмотна (л. 129 от делото). Съдът не кредитира тези показания на свид. М. и поради това, че същата в хода на цялото досъдебно производство и в хода на съдебното следствие многократно променя показанията си в тази им част, включително и в написаните обяснения изпратени по делото след разпита й проведен в открито с.з. на 15.12.2011 год., в които обяснения свид. М. заявява, че в с.з. не могла да каже истината заради подс. Д. и че всъщност подс. Д. мрази свид. И., искала и свид. М. да я мрази, да лъже на делото и много съжалила за това, което се е случило (л. 82, 83 от делото).

В обясненията си подс. Д. твърди, че при престоя на открито е видяла как М.М. изтичала до свид. И., а свид. И. я блъснала или ударила, подсъдимата не видяла точно какъв е удара и свид. М. изтичала при нея, а малко по-късно били прибрани от престоя на открито. Заявява, че когато били прибрани в стаята, в която били настанени заедно със свид. М., последната поискала да й напишат жалба, за което подс. Д. се съгласила, но казала, че свид. М. ще си подпише жалбата. Подс. Д. заявява, че е написала жалбата, а свид. М. я подписала и на следващата сутрин била изпратена по пощата. Подс. Д. заявява, че е гледала да е в добри отношения със свид. М., да я успокоява, тъй като според нея свид. М. е психично болна. Съдът намира тези твърдения на подс. Д. за нейна защитна позиция, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нито един от разпитаните по делото свидетели не подкрепи твърдението на подс. Д., че свид. И. е ударила свид. М. при престоя на открито, в това число и поисканите от страна на защитата свидетели В. и Д.. Още повече, че подс. Д. в обясненията си си противоречи, тъй като веднъж заявява, че е видяла инцидента, при който е ударена свид. М., а друг път заявява, че не е видяла шамар по време на престоя на открито, после пак казва, че е видяла бутането от страна на И.. Твърдението на подс. Д., че е написала жалбата, но подписа бил на свид. М. противоречи на приетата по делото съдебно графическа експертиза, която е категорична, че текстът е изписан, а подписът на жалбата е положен от подс. Д.. Мотивът на подс. Д. да напише жалбата против свид. И. не е бил желанието да помогне на свид. М., която била неграмотна, а е бил начин да причини неприятности на свид. И., с оглед инцидента, който се е случил със самата подс. Д. една седмица по-рано, когато й било отказано прибирането от престоя на открито. Видно от приложената поделото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, подс. Д. се е възползвала от състоянието на свид. М., която е внушаема и манипулируема и както и самата подс. Д. е установила, страда от психическо заболяване. Съдът намира, че тези твърдения на подс. Д. се явяват нейна защитна позиция, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и са в противоречие с кредитираните от съда показания на разпитаните свидетели.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно - графическа експертиза, комплексна психиатрично - психологична експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

Подсъдимата М.Б.Д. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение, за това, че на 09.08.2010 г. в гр. С. съставила неистински частен документ – жалба до Главния прокурор на РБългария и го употребила за да докаже, че съществува някое правно отношение – Ж.Т.И. на длъжност ст.надзирател в Затвора - гр. С. била ударила шамар на лишената от свобода М. М.М. ***.

За да е налице престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна страна деецът не само да състави неистински частен документ, но и да го употреби, за да докаже, че съществува някое правно отношение. В настоящия случай безспорно е установено, че подс. Д. е съставила частен документ – жалба до Главния прокурор на РБългария, същевременно обаче не е  налице вторият елемент от състава на престъплението, а именно – да докаже, че съществува някое правно отношение. Посоченото в жалбата  и формулирано в диспозитива на обвинителния акт, а именно, че Ж.Т.И. на длъжност ст.надзирател в Затвора - гр. С. била ударила шамар на лишената от свобода М. М.М. ***, не създава и не е правно отношение. Разпоредбата на чл. 309 от НК е в глава девета „Документни престъпления” и съгласно точка първа от Постановление № 3 от 23.III.1982 год. по н. д. № 12/81 год., Пленум на ВС, Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Правоотношението от своя страна е връзка, която възниква въз основа на правните норми между лица, признати от тези норми за правни субекти и която се състои от права и задължения. Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че подс. Д. е съставила процесната жалба, но същата нито поражда, нито установява съществуването на някакви правоотношения, по които свид. И., свид. М. или подс. Д. да са страна. Липсата на елемент от състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно неговата обективна страна, води до несъставомерност на деянието на подс. Д. по тези текст от закона. Ето защо, съдът призна подс. Д. за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата М.Б.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, тъй като на 09.08.2010 год. в гр. С., чрез подаване на жалба вх. № Я 12406 по описа на ВКП – С. до Главния прокурор на РБългария, пред надлежен орган на властта набедила Ж.Т.И. *** – на длъжност старши надзирател в Затвора гр.С. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда от длъжностно лице, заявявайки че И. е ударила шамар при престой на открито на лишената от свобода М.М.М. ***, като знаела, че Ж.Т.И. е невинна.

Безспорно е установено, че подс. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК, набедяването е престъпление против правосъдието и се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се набеждава определено лице в престъпление, за което знае, че е невинно. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подс. Д. е съставила процесната жалба, същата е изпратена до надлежен орган на властта (Главния прокурор на РБългария), в която набеждава Ж.Т.И. *** – на длъжност старши надзирател в Затвора гр.С., в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, а именно, че последната като длъжностно лице е нанесла лека телесна повреда на свид. М.. Безспорно се установи по делото, че свид. И. не е удряла шамар на свид. М., което обстоятелство се е знаело и от подс. Д. преди да напише жалбата. Самата подс. Д. заявява в обясненията си, че не е видяла свид. И. да удря шамар на свид. М., т.е. подс. Д. е знаела преди да напише жалбата, че свид. И. е невинна.

От субективна страна деянието си подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подс. Д. е съзнавала, че със своите действия набеждава свид. И. в престъпление, което последната не е извършила, в следствие на което била разпоредена проверка на дейността на свид. И.. Подс. Д. е съзнавала, че в резултат на това ще се засегнат интересите на набеденото лице – свид. И., което означава, че тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Последователна е съдебната практика, че умисълът за набедяване ще липсва, ако деецът действа добросъвестно, като израз на това би могло да бъде и изразената от него несигурност, съмнение, заявено и пред компетентните органи. В настоящия случай в подадената жалба твърденията са изложени категорично, без каквото и да е съмнение в тях.

Като смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства съдът отчете ниската степен на обществена опасност на деянието.

Като отегчаващи вината на подс. Д. обстоятелства, съдът отчете предишните й осъждания.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК към минималния предвиден в закона размер, с оглед и на нейното поведението, което съгласно назначената й експертиза е кверулентно, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – „Затвор”, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Затвора – гр. С.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимата и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По правилата на процеса подсъдимата М.Б.Д. беше осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 730,00 лева, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

М О Т И В И

 

към присъда № 579 от 12.07.2012 год. по НОХД № 1444/2011 год. на СлРС

 

РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимата М.Б.Д. за престъпления по чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 286, ал. 1 от НК.

В с.з. преди започване на съдебното следствие пострадалата Ж.Т.И. е предявила против подсъдимата Д. граждански иск за сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, желае да се конституира като граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес. Съдът след като констатира, че доказването на неимуществените вреди в настоящото производство ще доведе до отлагане на делото, не прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният граждански иск и конституира Ж.Т.И. като частен обвинител по делото. Частният обвинител се явява лично и поддържа повдигнатото обвинение, пледира подс. Д. да бъде призната за виновна, като й бъдат наложени наказания така както е предложил представителя на държавното обвинение.

В с.з. прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени, като ги счита за доказани по безспорен начин. Пледира съда да наложи на подс. Д. наказания при условията на чл. 54 от НК, което за престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК да бъде „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а за престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяването му на видно място в Затвора – гр. С. Пледира на основание чл. 23 от НК да се определи едно общо наказание на подсъдимата, а именно - „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяването му на видно място в Затвора – гр. С.

В с.з. подсъдимата Д., редовно призована за с.з., се явява лично, не се признава за виновна и дава обяснения по предявените й обвинения. Адв. П. *** – служебен защитник на подс. Д. пледира за оправдателна присъда, като твърди че обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК е несъставомерно и следователно изобщо не следва да се разглежда обвинението по чл. 286, ал. 1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимата М.Б.Д. е българска гражданка, с начално образование, не работи, омъжена, осъждана.

Подс. М.Б.Д. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в размер на 10 години по НОХД № 1590/2002 год. на СГС, изменено с Решение № 85/06.02.2009 год. на САС. Присъдата е влязла в сила на 07.05.2009 год.

Посоченото наказание подс. Д. изтърпява в Затвора - гр. С., където била и лишената от свобода свид. М.М.М.. Двете до м. февруари 2011 год. обитавали една стая – стая № 408, в затворническото заведение. Подс. Д. многократно отправяла жалби до институциите по различни поводи, а свид. М. била неграмотна.

На 01.08.2010 год. по време на провеждане на престой на открито подс. Д. започнала да нервничи и да крещи, с искане да се прибира групата по – бързо. Поводът за това й състояние бил належаща физиологична нужда. Тъй групата още не била събрана за прибиране, свид. И. й казала да изчака, на което подс. Д. реагирала остро и демонстративно отишла до кофата, която стояла в двора за поддържане на хигиената, и съблякла бельото си и уринирала в кофата пред всички лишени от свобода. Свид. И. изготвила докладна за инцидента до Началника на Затвора – гр. С.

На 09.08.2010 год. след като се завърнали от ежедневна разходка – т.нар. „Каре”, подс. Д.  и свид. М. се прибрали в стаята си. Тогава подс. М.Д. казала на свид. М. да пуснат жалба, в която да бъде написано, че старшият надзирател – свид. Ж.Т.И., е ударила свид. М. по време на престоя на открито. Намеренията на подс. Д. били да „накарат надзирателките да се държат по-добре с тях и да ги уважават”. Подс. М.Д. била наясно, че свид. М. не може да пише и за целта решила сама да напише жалба от името на свид. М.. Подс. Д. имала и друга причина да напише жалба срещу свид. И., а именно, че в началото на м. август 2010 год. свид. И. отправила Докладна записка срещу лишената от свобода – подс. Д., поради това че последната по време на престой на открито демонстративно удовлетворила физиологичните си нужди на показ пред останалите, тъй като въпреки настояването й веднага да я приберат до тоалетната, това не се осъществило, което предизвикало смут сред затворничките. Така на 09.08.2010 год. подс. Д. написала жалба срещу свид. И., като й приписала действия, които я уличават в престъпление – нанасяне на лека телесна повреда в качеството й на длъжностно лице.

Жалбата била написана от името на свид. М.М. и адресирана до Главния прокурор на РБългария с молба да бъде потърсена дисциплинарна и наказателна отговорност от свид. Ж.И., тъй като последната била ударила шамар на 09.08.2010 год. на лишената от свобода – свид. М.М., по време на престой на открито. На тази дата от 08,30 часа до 10,00 часа около 60 жени, лишени от свобода (ІІІ-та и ІV-та групи), сред които и двете затворнички, били изведени на престой на ежедневна разходка. Последната се извършвала в двора на Затвора - гр. С. между сградата на затворническото училище и корпуса на Затвора. Лишените от свобода били изведени от надзирател – свид. К.Г.И., и колежката й – ст. надзирател свид. Ж.Т.И.. Свид. И. била назначена по наряд като постови надзирател на пост № 17 за времето от 08,00 до 20,00 часа. В задълженията на служителката била охраната на престой на открито на лишените от свобода, което осъществявала съвместно с надзирателя на същия пост – свид. И.. По правилник затворничките били прибирани на две групи – първата група – като изтекат 45 минути, т.е. в 09,15 часа, а втората група – в 10,00 часа. Затворничките били наблюдавани от служителките – свид. И. и свид. И., а също и подложени на видеонаблюдение. Три камери покривали периметъра на престоя на открито. Ст. надзирател И. осъществявала охраната от страна на сградата на училището, а надзирател И. – от страна на корпуса на Затвора. По време на разходката свид. М. казала на ст. надзирател свид. Ж.И., че желае да отиде до тоалетна. След отказа на свид. И., свид. М. спокойно продължила престоя си на открито. Свид. М. се отнасяла уважително към свид. И. и помежду им не са възниквали никакви конфликти, по никакъв повод, в това число и на посочения ден. Това се потвърдило при направения преглед на охранителните камери от свид. С.Т.Ч. – главен технически сътрудник „Надзорно - охранителна техника” в Затвора - гр. С. Ежедневната разходка на лишените от свобода приключила без инциденти, както и без никакво физическо съприкосновение между охраняващия постови надзирател – свид. И. и лишената от свобода свид. М.М.. Така, въпреки че била наясно, че свид. Ж.И. не е нанасяла побой, респ. удряла шамар на свид. М. по време на престоя навън, подс. Д. написала това обстоятелство в жалба до Прокуратурата. Жалбата написала сама от името на свид. М., след което подс. Д. подписала жалбата. Последната била предадена в служба „Деловодство” на Затвора - гр. С., където била заведена в специален дневник под № 355/10.08.2010 год. Жалбата постъпила и била заведена под вх. № Я 12406 във ВКП – С., след което препратена по компетентност от Окръжна прокуратура – С. в Районна прокуратура – С. От извършената проверка обстоятелствата в жалбата не били потвърдени.

От приложеното по делото писмо рег. № 641/07.09.2010 год. на Затвора гр. С. се установява, че е направен преглед на записите от системата за видео наблюдение за мястото на престой на открито на 09.08.2010 год. за времето от 08,30 часа до 10,00 часа на ІІІ-та и ІV-та затворнически групи, като не се е установил физически контакт между охраняващия постови надзирател Ж.Т.И. и лишената от свобода М.М.М.. От същото писмо се установява и че на 09.08.2010 год. полицай И. на длъжност старши надзирател била назначена по наряд като постови надзирател на пост № 17 за времето от 08,00 часа до 20,00 часа, като в задължението й влизало и охраната на престой на открито на лишените от свобода, което осъществявала съвместно с полицай К.Г.И. – надзирател на същия пост. Към писмото била приложена Докладна записка от С.Т.Ч. – главен технически сътрудник НОТ, в която същият уведомява Началника на Затвора - гр. С., че във връзка с разпоредената проверка е прегледал записите от системата за видеонаблюдение DVR2, камери № 1, 9, 10 и 11, от 08,30 часа до 10,00 часа на 08, 09 и 10.08.2010 год.  В същата докладна е отразено, че на 09.08.2010 год. престоя на открито на ІІІ-та и ІV-та група се е провеждал от старши надзирател И. и надзирател И., като старши надзирател И. осъществявала охрана от страната на училището, а надзирател И. – от страната на корпуса на затвора. Отразено е още, че от изгледаните записи не са установени нередности при извеждането, престоя на открито и прибирането на лишените от свобода в корпуса на затвора, както и че лишената от свобода М. от ІV-та група била на целия престой на открито и не е имало физическо съприкосновение между нея и старши надзирател И. (л. 25 – 26 от ДП).

От приложената по делото справка изх. № 48/13.07.2011 год. на Началника на Затвора - гр. С. се установява, че кореспонденцията на лишените от свобода се предава на сутрешна проверка на постовия надзирател в присъствието на дежурен главен надзирател, след проверка на съдържанието на плика (относно наличие на неразрешени вещи и предмети). Плика се запечатвал лично от лицето, след което от надзирателя се предавал на инспектора СДВР отговарящ за съответната затворническа група. Кореспонденцията адресирана до институциите визирани в чл. 76 от ППЗИНЗС се предавала в Служба „Деловодство” за завеждане в специален дневник и същата се изпращала незабавно от длъжностните лица и не подлежала на проверка. В дневника се отразявало лицето изпращач и органа, до който е адресирана. Към тази справка е приложено заверено копие от дневника, от който е видно, че с изх. № 354/10.08.2010 год. подс. Д. от ІV-та група е изпратила писмо до Главния прокурор на РБългария, а с изх. № 355/10.08.2010 год. свид. М. също от ІV-та група е изпратила и тя писмо до Главния прокурор на РБългария (л. 34 – 37 от ДП).

От приложената по делото служебна бележка изх. № 450/13.07.2011 год. се установява, че Ж.Т.И. ***.08.1982 год. и е държавен служител на длъжност старши надзирател (л. 38 от ДП).

От изисканата служебна справка от Затвора - гр. С. с изх. № 12/11.01.2012 год. се установява, че на подсъдимата Д. не са налагани дисциплинарни наказания през м. август 2010 год., както и че срещу служителя Ж.И. не е била подавана жалба или оплакване по повод нейната работа. От същата служебна справка се установява, че на лишената от свобода свид. М. през м. ноември 2011 год. са наложени две дисциплинарни наказания, а именно: със Заповед № 213/03.11.2011 год. е наложено наказание за това, че на 20.10.2011 год. се е държала невъздържано и по незначителен повод рита двукратно друга лишена от свобода в областта на корема, а със Заповед № 214/03.11.2011 год. е наложено наказание за това, че на 22.10.2011 год. проявява самоуправство и нанася удари с лопатка за смет по тялото на друга лишена от свобода, с която е в конфликт (л. 79 от делото).

От приложените по делото копия от дисциплинарните преписки по Заповеди №№ 213 и 214 и двете от дата 03.11.2011 год. на Началника на Затвора - гр. С. се установява, че инцидента от 22.10.2011 год., за който е наказана лишената от свобода свид. М., е възникнал конфликт в стая № 411 между нея и подс. Д., като свид. М. е влязла в стаята и е нанесла удари с лопатка за смет по шкафчето и тялото на подс. Д.. От обясненията на подс. Д. приложени към дисциплинарната преписка се установява, че същия ден подс. Д. е разговаряла със свид. Р.В. на карето, свид. М. започнала да се заяжда с нея и да я псува и заплашила, че ще се качи горе в отряда и ще я пребие от бой, като по-късно през деня, взела лопатата от стаята и започнала да я удря. От обясненията на свид. М. приложени към дисциплинарната преписка се установява, че била заплашвана от подс. Д. и свид. В., била накарана за няма нищо да пише жалба срещу свид. И., като свид. М. заявява, че нищо лошо не е видяла от свид. И., а подс. Д. и свид. В. много мразели свид. И.. В обясненията си свид. М. заявява още, че по време на карето, чула подс. Д. и свид. В. да говорят по неин адрес лоши неща, да я ядосат и да предизвикат да я накажат (л. 126 – 140 от делото).

От изисканите служебни справки от Затвора - гр. С. се установява, че към датата на деянието – 09.08.2010 год., подс. Д. и свид. М. са били настанени в една стая – стая № 408 (л. 79, л. 127 от делото).

От приложената по делото Докладна записка от 31.07.2011 год. от ст. надзирател Дияна Динчева Павлова се установява, че на 31.07.2011 год. е получен сигнал от лишени от свобода, че лишената от свобода свид. Р.В. /ІІІ-та група/ притежава документ касаещ лишената от свобода подс. М.Д. /ІV-та група/, и че лишената от свобода свид. В. пише нещо от името на подс. Д.. От докладната записка се установява още, че при проверка на лишените от свобода свид. В. е предала доброволно документа, който бил Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на лишената от свобода подс. Д.. От извършената проверка се установило, че документа е оригинал на постановлението, а не копие, като подс. М.Д. признала, че документа е предаден в затвора, като отказва да даде обяснения кога и как е предала постановлението. Направено е предложение за това, че подс. Д. е предала документ на друга осъдена по непозволен начин да й бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС (л. 110 – 115 от делото).

От приложената по делото служебна справка рег. № 184/23.03.2012 год. на Затвора - гр. С. и приложените към същата справки се установява, че свид. М.М. е записана през учебната 2009/2010 год. по нейна молба за обучение в І-ви клас, като при постъпването й в училището се забелязват добри графични умения, но на практика ученичката е неграмотна. Завършва І-ви клас през 2010 год. с добър резултат (л. 126, 129, 130 от делото).

От приложената по делото служебна справка № 12/06.04.2012 год. на Затвора - гр. С. с приложена към нея Докладна записка от старши надзирател свид. И. се установява, че по време на провеждане на престоя на открито на 01.08.2010 год., при събиране на лишените от свобода за прибиране на първа група от престой на открито (от ІV-та група), лишената от свобода подс. Д. започнала да нервничи и крещи да ги прибират по-бързо, като изтъкнала спешна физиологична нужда. Подсъдимата Д. била приканена да изчака, тъй като групата не била събрана, на което подс. Д. отвърнала „Аз не мога да чакам”, прибягала до кофата предназначена за смет намираща се под прозорците на клуба на ІІІ-та група, събула бельото си и клекнала върху нея. Надзирател И. разпоредила на подсъдимата Д. да влезе в групата за прибиране, което тя изпълнила, но продължила да отправя клевети към надзирателите. Надзирател И. разпоредила на подсъдимата Д. да коригира поведението си, за да се прибере групата и подсъдимата Д. видимо спокойна била прибрана с групата в отделението. Докладната е изготвена от ст. надзирател И. с мнение да не бъдат налагани дисциплинарни мерки на подсъдимата Д., която отказвала да даде обяснения за случая (л. 144 – 148 от делото).

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - графическа експертиза се установява, че подписът срещу „Уважение” в жалба от М.М.М. от 09.08.2010 год. е положен от подс. Д., както и че ръкописният текст в същата жалба е изписан от подс. Д. (л. 59 – 65 от ДП).

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна психиатрично - психологична експертиза на подсъдимата Д. се установява, че същата страда от смесено личностово разстройство, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като личностовото разстройство, от което подсъдимата Д. страда, я е улеснило при извършване на деянието. От експертизата се установява още, че подсъдимата Д. не е изпадала в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е в състояние да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях, годна е да участва в наказателното производство. От заключението на вещите лица отразено в т. ІV. Експертно обсъждане се установява още, че в резултат на анализа на получените данни от анамнезата и особено след проведения преглед и психологично изследване на подсъдимата Д. на преден план са установени някои нейни личностови особености, а именно: чувство на собствена важност и егоцентризъм; експлоатираща в отношенията си с околните (склонна да се възползва от другите, за да постигне своето – например обсъждания инцидент); вярва, че е по-специална и дори уникална (разбира добре библията, в затвора само тя била християнка, а другите били интригантки); повърхности и примитивни емоции с ограничена способност за емпатия; склонност към прекалено фантазиране и самовглъбяване; нечувствителност към общоприети социални норми; липса на желание за създаване на по-близки връзки (няма близки приятели); нарушен идентитет (нарушено себевъзприемане); емоционална нестабилност; трудности при удържане на гневни импулси и единични прояви на демонстративно автоагресивно поведение. В заключението на вещите лица е отразено още, че наличното при подсъдимата Д. смесено личностово разстройство на моменти декомпенсира с изостряне на споменатите характерови особености, като декомпенсациите настъпват при наличие на различни неблагоприятни житейски събития и ситуации (съдебен процес, настаняване в затвора, различни интерперсонални конфликти). Поведението на подсъдимата Д. в периодите на декомпенсация е дезадаптивно – автоагресивно, демонстративно, кверулантно, но запазва изцяло връзката си с реалността (л. 69 – 89 от ДП).

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на свид. М.М.М. се установява, че същата страда от лека умствена изостаналост и органична (епилептична) промяна на личността. Към момента на извършване на деянието и след това при свид. М. не се установяват такива психопатологични симптоми, които да нарушават годностите й да разбира свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си, като личностовата промяна и леката умствена изостаналост са я улеснили при извършване на процесното деяние. Свид. М. не е изпадала в продължително разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта и е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за изясняване фактическата обстановка по делото и може да дава достоверни показания за тях, като при оценка на показанията й, следва да бъдат отчитани някои особености, които са в резултат на установените лека умствена изостаналост и паметови нарушения. От заключението на вещите лица в т.ІV. Експертно обсъждане се установява още, че в индивидуално – психологичен план, свид. М. се очертава като емоционално незряла и лабилна, раздразнителна, избухлива, лесно внушаема и манипулируема. Същата имала нисък фрустрационен толеранс, поради което е склонна да разгръща гневно-агресивни прояви по незначителни поводи (извършва убийство, неколкократно е наказвана в затвора). От заключението на вещите лица се установява още, че отразените личностови черти при свид. М. са често срещани при лица страдащи от епилепсия и предвид дългогодишното протичане на заболяването, трудното му повлияване от провежданата медикаментозна терапия, вещите лица  приемат, че установените личностови особености са резултат от настъпила Органична (епилептична) промяна на личността, която обаче не е толкова тежка и не може да се приравни към разстройствата на съзнанието по смисъла на закона. Отразено е още, че в резултат на извършените психиатричен преглед и психологично изследване се установяват данни за наличен при свид. М. интелектуален дефицит в рамките на Лека умствена изостаналост, която също не представлява Разстройство на съзнанието, не е пречка свид. М. да възприема важните за делото факти и да дава достоверни показания за тях, но същевременно е съществена особеност на лицата с това заболяване с оглед тяхната лесна внушаемост и манипулируемост. Освен това вещите лица са констатирали, че  при свид. М. се установяват и нарушения в паметта, чиято тежест не е голяма, но нейното наличие, както и давността на деянието предполага, че е възможно свид. М. да не си спомня с точност конкретни второстепенни подробности, както и да има проблеми при датиране на събитията (л. 167 – 174 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

От показанията на разпитаната по делото свид. Ж.И. се установява, че в началото на м. август 2010 год. е имало инцидент при престоя на открито на лишените от свобода, при който е участвала подс. Д.. Престоят на открито продължавал час и половина, като на половината от времето се прибират лишените от свобода, които не желаят да бъдат през цялото време навън. Оставали около десетина минути до момента, в който се прибират част от лишените от свобода, когато подс. Д. отишла при свид. И. и й казала, че желае да отиде до тоалетна, на което свид. И. й казала да изчака да се събере групата за прибиране. Подс. Д. отреагирала остро, започнала да крещи на свид. И. и отишла най-демонстративно до кофите и метлите, които стояли в двора за поддържане на хигиената на открито, съблякла бельото си и уринирала в кофата пред всички лишени от свобода, които реагирали на инцидента. За този инцидент свид. И. пуснала докладна записка до Началника на Затвора гр. С. От показанията на свид. И. се установява и че на 09.08.2010 год. същата не е удряла шамар на свид. М., както и че отношенията между подс. Д. и свид. М. са променливи, понякога били заедно, понякога не и че свид. М. лесно се манипулира. Установява се и още, че свид. И. не е имала проблеми със свид. М., последната е слабо грамотна, както и че подс. Д. пише жалби срещу реда в затвора. Тези показания съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят както от събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и защото същите са логични, безпротиворечиви, последователни. Съдът не кредитира показанията на свид. И. само в частта, в която същата заявява, че за инцидента през м. август 2010 год., за който е пуснала докладна записка за извършеното от подс. Д., последната била наказана със седем дни за поддържане на хигиената, тъй като показанията й в тази част не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Видно от приложената докладна записка, свид. И. е записала, че е подадена с мнение да не бъдат налагани дисциплинарни мерки на подс. Д. и на последната са приложени само педагогически мерки на въздействие (л. 144 и л. 145 от делото).

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели К.И., С.Ч., П.Д., М.Д., О.Ж. и П.Ч.. От показанията на свидетелите К.И. и С.Ч. се установява, че на процесната дата 09.08.2010 год. от една страна свид. И. заедно със свид. И., конвоирали затворниците на открито, а свид. Ч. е работел като технически сътрудник по надзор на охранителната техника и е наблюдавал престоя на открито от сложените три камери. От показанията на свид. И. се установява още, че на 09.08.2010 год. е била на около стотина метра от свид. И., имало непрекъсната видимост между двете и не е видяла свид. И. да е удряла шамар на свид. М.. От показанията на свид. И. се установява още, че същата е присъствала на инцидента през м. август 2010 год. когато подс. Д. е уринирала в кофата при престоя на открито, както и че подс. Д. пише често жалби, контактува със свид. В. при престоя на открито, обменят си информация, като свид. В. й дава съвети как да постъпва. От показанията на свид. Ч. се установява още, че нито при наблюдението на камерите на 09.08.2010 год., нито след това, когато е имал за поставена задача да изгледа записите, е установен инцидент и свид. И. не е удряла свид. М., както и че не е имало физически контакт на свид. И. с която и да е затворничка. От показанията на разпитаната по делото свид. П.Д. – надзирател в Затвора гр. С., осъществяваща видеонаблюдение се установява, че по време на нейното наблюдение на 09.08.2010 год. не е имало инцидент при престоя на открито на лишените от свобода, защото ако е имало такъв веднага е трябвало да напише какво е видяла. Свид. Д. заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М. при престоя на открито на въпросния ден. Свид. Д. разбрала впоследствие за подадената жалба срещу свид. И. от лишената от свобода, както и че не е знаела за инцидент с подс. Д. при престоя на открито, когато последната уринирала. Свид. Д. заявява, че впоследствие разговаряла със свид. М., която й била доверила, че писала показания под натиск и на въпроса дали е била удряна от свид. И., свид. М. отговорила „не”. Свид. М. била заявила, че жалбата е написана под натиска на подс. Д.. От показанията на разпитаната по делото свид. М.Д. – Инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора гр. С. се установява, че през м. февруари 2011 год. е поела работата с четвърта затворническа група, в която е настанена свид. М., като преди нея за групата е отговаряла свид. О.Ж., като свидетелката заявява, че няма преки наблюдения за случилото се на 09.08.2010 год. От показанията на разпитаната по делото свид. О.Ж. – Инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора гр. С. се установява, че до м. февруари 2011 год. е отговаряла за групата, в която са били настанени подс. Д. и свид. М., които първоначално били в една стая през м. септември 2010 год.  От показанията й се установява още, че свид. М. е била слабо грамотна, силно затруднено е четяла и пишела, поради което била включена в образователния процес на училището в затвора. Свид. Ж. заявява, че докато подс. Д. и свид. М. са били в една стая – 408, подс. Д. не е искала да бъде преместена, като понякога между тях са възниквали проблеми. От показанията й се установява и че при подс. Д. е имало три размествания по нейно желание и само едно разместване при свид. М.. Свид. Ж. заявява, че не е била информирана и не знае свид. М. да е заплашвала подс. Д. и обратното, както и че няма възможност да е възникнал инцидент и свид. Ж. да не разбере за него, тъй като има видеонаблюдение, освен това във всички стаи има настанени по няколко лишени от свобода и във всички случаи има някой, който би могъл да види възникването на инцидент. От показанията и на двете свидетелки Д. и Ж. се установява и процедурата по изпращане на кореспонденция от страна на лишените от свобода, а именно, че на сутрешната проверка писмата се запечатват в присъствието на постовия надзирател и се предават, като последния ги дава на съответния инспектор на групата, за която отговаря, не се  проверява съдържанието на писмото и писмата се регистрират в деловодството на затвора. От показанията на свид. П.Ч. – Началник група сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода”, сектор „КП” – С. се установява, че същият е извършвал проверка по жалбата на свид. М.. При проверката било установено, че твърденията на жалбоподателката - свид. М. не отговарят на истината, както и че жалбата е написана от подс. Д., тъй като свид. М. е неграмотна, като мнението му било, че следва да бъде образувано наказателно производство за набедяване срещу двете лишени от свобода. От показанията му се установява още, че подс. Д. е писала множество жалби, докато свид. М. не е от пишещите в затвора, както и че от беседата със свид. М. било установено, че след прибирането от престоя на открито, подс. Д. е накарала свид. М. да напишат жалбата, а именно, че на свид. М. бил нанесен побой от страна на свид. И., което не се е било случвало. От показанията му се установява и че свид. М. е неграмотна, а свид. В. оказва влияние на подс. Д., която пък оказва влияние от своя страна на свид. М.. Показанията на тези шестима свидетели съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че тези свидетели пресъздават това, което са възприели лично и показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От показанията на разпитаната по делото свид. Р.В. се установява, че същата е била настанена в трети отряд на Затвора гр. С., докато свид. М. и подс. Д. – в четвърти отряд и същата не е била в една килия нито със свид. М., нито с подс. Д.. Свид. В. заявява, че свид. И. не е упражнявала физическо насилие спрямо нея, а само психологически натиск, тъй като през лятото на 2010 год. или 2011 год. свид. И. й била казала да си свали шапката и тениската, които й били изпратени от Европейския съд за правата на човека. От показанията на свид. В. се установява, че на 09.08.2010 год. е била на престоя на открито заедно с четвърти отряд, като по някое време при нея отишла свид. М. и й заявила, че свид. И. я е ударила, като настоявала свид. В. да й напише жалба. Свид. В. се усъмнила и отказала да напише жалбата и свид. М. започнала да я заплашва. Малко след това при нея отишла подс. Д., която й казала, че М. се била оплакала от надзирател И., която я била ударила. Свид. В. казала на подс. Д. да не се занимава със свид. М.. На 11.08.2010 год. свид. М. й показала изх. № 355 на жалбата, която Д. й е написала. Свид. В. заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М.. Съдът кредитира показанията на свид. В. в тази им част, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. В. в частта, в която същата заявява, че жалбата е била подписана от свид. М., тъй като това противоречи на приетата по делото съдебно графическа експертиза, от която се установява, че текста и подписа в жалбата, са изписани и е подписана от подс. Д.. Съдът не кредитира показанията на свид. В. и в частта, в която заявява неколкократно, че свид. М. е манипулирала подс. Д. и я заплашвала, тъй като това противоречи от една страна на приетите по делото две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, изготвени на подс. Д. и свид. М., от които се установява, че именно подс. Д. е лицето, което е експлоатиращо в отношенията си с околните (склонна да се възползва от другите за постигане на своето) и същата има кверулантно поведение, а свид. М. е лесно внушаема и манипулируема. Освен това по делото не бяха събрани нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на твърдението на свид. В., че подс. Д. е била заплашвана от свид. М.. Инцидента,  който свид. В. привежда като доказателство за заплахите спрямо подс. Д. – боя с лопата от свид. М. нанесен на подс. Д., е станал на 20.10.2011 год., почти една година след инцидента, за който е образувано настоящото наказателно производство – 09.08.2010 год. когато вече подс. Д. и свид. М. не са били в една стая и отношенията помежду им се влошили в резултат на образуваното наказателно производство спрямо подс. Д.. Преди този инцидент цитиран от свид. В., а и след това, няма данни свид. М. да е заплашвала подс. Д..

От показанията на разпитаната по делото свид. М.Д. се установява, че същата е в Затвора - гр. С. от м. април 2009 год., настанена е в трети отряд, както и че не е била в една килия нито със свид. М., нито с подс. Д.. От показанията й се установява още, че не е присъствала на инцидент, при който подс. Д. е уринирала на открито, но е чувала за него, както и че свид. И. е от тези надзиратели, които проявяват достатъчно търпимост. От показанията й се установява и че не е виждала свид. М. да удря подс. Д. и е обичайна практика грамотните лишени от свобода да пишат писма или жалби на неграмотните. Съдът кредитира показанията на свид. Д. в тази им част, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. в частта, в която заявява, че подс. Д. е написала жалбата по молба на свид. М., която била агресивна, тъй като показанията й противоречат на останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и приложените по делото комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи.

Показанията на свид. М.М. са противоречиви и непоследователни. От нейните показания се установява, че същата е в Затвора гр. С. от 2009 год., настанена е в четвърта група заедно с подс. Д., с която била в една килия и били в добри отношения. От показанията й се установява още, че е била наказана в карцера, защото е ударила подс. Д. с лопата и една друга жена, като ударът срещу подс. Д. бил заради това, че последната се правела на интересна. От показанията й се установява още, че не е имала проблеми със свид. И. през м. август 2010 год. Показанията на свид. М. в тази им част съдът кредитира, тъй като същите са логични, безпротиворечиви, последователни са и се подкрепят от всички останали събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата им част съдът не кредитира показанията й, тъй като същите са в противоречие както със събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания и на приетите по делото писмени доказателства, но и същите са противоречиви сами по себе си. Съдът не кредитира показанията на свид. М. в частта, в която тя заявява, че й бил ударен шамар по лицето от свид. И. при престоя на открито, което било видяно от подс. Д. и свид. В. и че при прибирането си в килията лично е написала жалбата и я подписала, изпратила я в С., както и че никой не й е помагал да напише жалбата. Съдът не кредитира тези показания на свид. М., тъй като същите от една страна противоречат на показанията на свид. В., в които тя заявява, че не е видяла свид. И. да удря свид. М., а от друга страна противоречат и на приетата по делото съдебно графическа експертиза, от която се установява, че текстът и подписът в жалбата са на подс. Д., още повече че видно от приложената по делото справка относно резултатите от обучението на свид. М., същата към процесната дата 09.08.2010 г., е завършила обучението си в първи клас във ВПУ „А. Ж.” – гр. С., но като цяло е неграмотна (л. 129 от делото). Съдът не кредитира тези показания на свид. М. и поради това, че същата в хода на цялото досъдебно производство и в хода на съдебното следствие многократно променя показанията си в тази им част, включително и в написаните обяснения изпратени по делото след разпита й проведен в открито с.з. на 15.12.2011 год., в които обяснения свид. М. заявява, че в с.з. не могла да каже истината заради подс. Д. и че всъщност подс. Д. мрази свид. И., искала и свид. М. да я мрази, да лъже на делото и много съжалила за това, което се е случило (л. 82, 83 от делото).

В обясненията си подс. Д. твърди, че при престоя на открито е видяла как М.М. изтичала до свид. И., а свид. И. я блъснала или ударила, подсъдимата не видяла точно какъв е удара и свид. М. изтичала при нея, а малко по-късно били прибрани от престоя на открито. Заявява, че когато били прибрани в стаята, в която били настанени заедно със свид. М., последната поискала да й напишат жалба, за което подс. Д. се съгласила, но казала, че свид. М. ще си подпише жалбата. Подс. Д. заявява, че е написала жалбата, а свид. М. я подписала и на следващата сутрин била изпратена по пощата. Подс. Д. заявява, че е гледала да е в добри отношения със свид. М., да я успокоява, тъй като според нея свид. М. е психично болна. Съдът намира тези твърдения на подс. Д. за нейна защитна позиция, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нито един от разпитаните по делото свидетели не подкрепи твърдението на подс. Д., че свид. И. е ударила свид. М. при престоя на открито, в това число и поисканите от страна на защитата свидетели В. и Д.. Още повече, че подс. Д. в обясненията си си противоречи, тъй като веднъж заявява, че е видяла инцидента, при който е ударена свид. М., а друг път заявява, че не е видяла шамар по време на престоя на открито, после пак казва, че е видяла бутането от страна на И.. Твърдението на подс. Д., че е написала жалбата, но подписа бил на свид. М. противоречи на приетата по делото съдебно графическа експертиза, която е категорична, че текстът е изписан, а подписът на жалбата е положен от подс. Д.. Мотивът на подс. Д. да напише жалбата против свид. И. не е бил желанието да помогне на свид. М., която била неграмотна, а е бил начин да причини неприятности на свид. И., с оглед инцидента, който се е случил със самата подс. Д. една седмица по-рано, когато й било отказано прибирането от престоя на открито. Видно от приложената поделото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, подс. Д. се е възползвала от състоянието на свид. М., която е внушаема и манипулируема и както и самата подс. Д. е установила, страда от психическо заболяване. Съдът намира, че тези твърдения на подс. Д. се явяват нейна защитна позиция, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и са в противоречие с кредитираните от съда показания на разпитаните свидетели.

Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно - графическа експертиза, комплексна психиатрично - психологична експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

Подсъдимата М.Б.Д. не е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, поради което съдът я призна за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение, за това, че на 09.08.2010 г. в гр. С. съставила неистински частен документ – жалба до Главния прокурор на РБългария и го употребила за да докаже, че съществува някое правно отношение – Ж.Т.И. на длъжност ст.надзирател в Затвора - гр. С. била ударила шамар на лишената от свобода М. М.М. ***.

За да е налице престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, е необходимо от обективна страна деецът не само да състави неистински частен документ, но и да го употреби, за да докаже, че съществува някое правно отношение. В настоящия случай безспорно е установено, че подс. Д. е съставила частен документ – жалба до Главния прокурор на РБългария, същевременно обаче не е  налице вторият елемент от състава на престъплението, а именно – да докаже, че съществува някое правно отношение. Посоченото в жалбата  и формулирано в диспозитива на обвинителния акт, а именно, че Ж.Т.И. на длъжност ст.надзирател в Затвора - гр. С. била ударила шамар на лишената от свобода М. М.М. ***, не създава и не е правно отношение. Разпоредбата на чл. 309 от НК е в глава девета „Документни престъпления” и съгласно точка първа от Постановление № 3 от 23.III.1982 год. по н. д. № 12/81 год., Пленум на ВС, Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Правоотношението от своя страна е връзка, която възниква въз основа на правните норми между лица, признати от тези норми за правни субекти и която се състои от права и задължения. Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че подс. Д. е съставила процесната жалба, но същата нито поражда, нито установява съществуването на някакви правоотношения, по които свид. И., свид. М. или подс. Д. да са страна. Липсата на елемент от състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, а именно неговата обективна страна, води до несъставомерност на деянието на подс. Д. по тези текст от закона. Ето защо, съдът призна подс. Д. за невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата М.Б.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, тъй като на 09.08.2010 год. в гр. С., чрез подаване на жалба вх. № Я 12406 по описа на ВКП – С. до Главния прокурор на РБългария, пред надлежен орган на властта набедила Ж.Т.И. *** – на длъжност старши надзирател в Затвора гр.С. в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК – нанасяне на лека телесна повреда от длъжностно лице, заявявайки че И. е ударила шамар при престой на открито на лишената от свобода М.М.М. ***, като знаела, че Ж.Т.И. е невинна.

Безспорно е установено, че подс. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК, набедяването е престъпление против правосъдието и се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се набеждава определено лице в престъпление, за което знае, че е невинно. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подс. Д. е съставила процесната жалба, същата е изпратена до надлежен орган на властта (Главния прокурор на РБългария), в която набеждава Ж.Т.И. *** – на длъжност старши надзирател в Затвора гр.С., в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предл. 1 от НК, а именно, че последната като длъжностно лице е нанесла лека телесна повреда на свид. М.. Безспорно се установи по делото, че свид. И. не е удряла шамар на свид. М., което обстоятелство се е знаело и от подс. Д. преди да напише жалбата. Самата подс. Д. заявява в обясненията си, че не е видяла свид. И. да удря шамар на свид. М., т.е. подс. Д. е знаела преди да напише жалбата, че свид. И. е невинна.

От субективна страна деянието си подсъдимата е извършила с пряк умисъл. Подс. Д. е съзнавала, че със своите действия набеждава свид. И. в престъпление, което последната не е извършила, в следствие на което била разпоредена проверка на дейността на свид. И.. Подс. Д. е съзнавала, че в резултат на това ще се засегнат интересите на набеденото лице – свид. И., което означава, че тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Последователна е съдебната практика, че умисълът за набедяване ще липсва, ако деецът действа добросъвестно, като израз на това би могло да бъде и изразената от него несигурност, съмнение, заявено и пред компетентните органи. В настоящия случай в подадената жалба твърденията са изложени категорично, без каквото и да е съмнение в тях.

Като смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства съдът отчете ниската степен на обществена опасност на деянието.

Като отегчаващи вината на подс. Д. обстоятелства, съдът отчете предишните й осъждания.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимата наказание при условията на чл. 54 от НК към минималния предвиден в закона размер, с оглед и на нейното поведението, което съгласно назначената й експертиза е кверулентно, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип затворническо заведение – „Затвор”, както и наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Затвора – гр. С.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимата и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По правилата на процеса подсъдимата М.Б.Д. беше осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 730,00 лева, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :