РЕШЕНИЕ
гр.София,07.10.2019г. В
ИМЕТО НА НАРО ДА
Софийски окръжен
съд, гражданско отделение. грети първоинстанционен състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева при участието на секретаря Даниела А.
разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 219/2018г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на „А.Л." ЕООД, ЕИК. ,със седалище и адрес на управление ***.
с която е предявен ревандикационен иск против „ОББ" АД,ЕИК. .със седалище
и адрес на управление ***.по отношение на УПИ -Девети в кв.82а по плана на
селото-за промишлена и складова дейност, при граници: улица, УПИ -Десети и край
на регулацията, с площ 21065 кв.м, в с.Г.М.О.Г.М. ,по плана на селото.одобрен
със заповед № 221 /24.10.1991 г. и изменен със заповед № 157/01.06.2006г. С
уточнителна молба вх.№ 6832/12.09.2018г. ищецът твърди,че е собственик на имота
на основание договор за покупко-продажба.обективиран в нот.акт № 129/2005г. ,
130/2005г. и 132/2005г. на нотариус Л.Х.,рег.№ 521, договор за продажба на
недвижим имот-частна държавна собственост с дата 27.04.2006г., сключен с О. у.
на С. о. и договор за доброволна делба с дата 04.10.2006г. Ищцовото дружество
закупило на 18.11.2005г. нива с площ 2500 дка „съставляваща имот 119028 по
плана за земеразделяне на с.Г.М. м."Над Белопопски път";нива с площ
3500 дка в м."Тонева кория, съставляваща имот № 119025 по същия плащнива с
площ 2.199 дка в м. ..Гюллекър" съставляваща имот пл.№ 119029 по същия
план: на 27.04.2006г.заедно с „Б. С." ООД закупили от Об.у. на С. о.,представляващ
Държавата, УПИ -Девети с площ 19 200 кв.м в кв.82а , при съседи: от
изток-полски път, от запад УПИ Осем. от север-полски път и от юг- улица с
о.т.290-290а;на 04.10.2006г. сключили договор за доброволна делба,вписана на
05.10.2006г.,по силата на която УПИ Девети се отрежда в дял на ищеца.На
20.12.2006г. последния! сключил симулативна сделка- продажба на имота - с „П.Б."
ООД , ЕИК. в несъстоятелност, като привидният купувач бил заемодател и сделката
била сключена като обезпечение за връщане на заема.След погасяване на заема
симулативният купувач отказал да върне имота и ищецът предявил иск за
установяване на нищожност на симулативната сделка,вписана с рег.№
1746/18.10.2()12г. т..2 по партида № 16186.Искът бил уважен с
решение № 49/28.03.2013г. на СОС. вписано на 30.04.2013г.,т.Първи акт № 40
вх.рег.№869. Междувременно на 13.03.2008г. с вх.№ рег.№ 19295 том първи по
имотна партида № 37 бил вписан особен залог ,учреден от „П.Б." ООД в несъстоятелност
в полза на „ОББ" АД.,върху търговското предприятие на осн.чл.21 303.Също
преди обявяване нищожността на симулативната сделка, „П.Б." ООД в
несъстоятелност сключил договор за продажба на търговското си предприятие на „Г.К."
ЕООД с ЕИК.,вписан в TP на 12.10.2012г.По искане на ответната
банка било образувано изп.д. № 20138640400073 на ЧСИ В.Н. с рег.№ 864 с .д. СОС
и процесният имот бил възложен на банката с постановление за възлагане от
06.12.2013г.,вписано в имотния регистър с вх.рег.№ 1753/12.06.2014г. том шести
по имотна партида № 16186.Ищецът поддържа от правна страна, че учредения в
полза на банката залог и наложените възбрани предхождат вписването на исковата
молба за разкриване на симулацията, но въпреки това ответната банка не е
добросъвестна по смисъла на чл.17 ЗЗД, без да уточнява защо банката не е
добросъвестна по време на учредяване на особения залог.Иска допускането на
свидетел при довеждане ,който да установи,че банката е била уведомена за привидността
на договора за продажба съгласно чл.9, ал. 1 ,т.4 от 303.
Ответникът е
депозирал отговор в срока по чл.131 ГТ1К. в който оспорва иска.Твърди,че на
31.05.2007г. банката е сключила с „П. б." ООД договор за особен
залог,вписан по ф.д. № 2891/2004г. на ОС-Бургас;на 11.02.2008г. е вписан особен
залог на търговското предприятие и
дружеството длъжник „по отношение на
процесния имот,вписан на 13.03.2007г. под № 20080310154430;на 13.01.2009г. „П.Б."
ООД се снабдил с с констативен нотариален акт за собственост на имота от
нотариус Л.Х.:на 16.03.2010г. същото дружество учредило друг особен залог в
полза на ответната банка.След този момент прекратило погашенията по кредитите,
обезпечени с особените залози.Банката пристъпила към изпълнение на договорите
за особени залози на 22.11.и 23 11. 2010 г. като касаещият процесния имот е
вписан като обект на изпълнение на 23.11.2010 г. .На 17.12.2010г. е
депозирано от банката заявление по чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д. № 10819/2010г.
на РС-Бургас.По делото е издадена заповед за изпълнение № 7099/23.12.2010. и
изпълнителен лист от 14.01.2011 г.Образувано било изп.д. № 20118000400038 по
описа на ЧСИ И.Б..вписана в КЧСИ рег.№ 800 с р.д. БОС. На 11.03.2011 г. по
искане на ЧСИ била вписана възбрана.По молба на банката делото било изпратено
на осн.чл.427, ал.2 ГПК на ЧСИ В.Н. с р.д. СОС.На 17.05.2012г. по молба на ЧСИ
Н. Д. по изп.д. № 20117930400057 е вписана възбрана върху имота.От правна
страна ответникът поддържа,че особените залози,учредени от „П.Б."
ООД.включително особения залог в полза на ищеца,били учредени след учредяване
на особения залог в полза на ответната банка, след снабдяването на банката със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и след образуване на изпълнително
дело от ЧСИ И.Б..Всички те били обявени за нищожни с решение № 96/14.11.2014г.
по т.д. № 231/2014г. на АС-Бургас.По иск на банката било образувано гр.д. №
29872/2013 г. по описа на СРС за прогласяване на нищожност на осн.чл.26, ал.1
от ЗЗД вр.чл.37. ал. 1,предл. второ и чл.37, ал.З от ЗОЗ , на продажбата на
търговско предприятие на „П.Б." ООД, осъществена от „А.Л."
ЕООД.Възбраната в полза на банката върху процесния имот била вписана на
15.10.2012г.,докато исковата молба за прогласяване нищожността на симулативната
сделка била вписана три дни по-късно-на 18.10.2012г., а съдебното решение било
вписано на 30.04.2013 г. Ето защо банката била добросъвестна.В периода от
19.10.2013г. до 19.11.2013 г. ЧСИ В.Н. провел публична продан на процесния имот
и на 06.12.2013 г. ЧСИ възложил имота на банката.Постановлението било
обжалвано,но потвърдено.Ответникът не отрича,че владее имота.обект на заложно
право и посочва като правно основание възлагането му от ЧСИ.Като правни доводи
за неоснователност на ревандикационния иск сочи липсата на идентичност между
имота, описан в решението за обявяване на нищожност на покупко-продажбата като
симулативна сделка от една страна , и от друга-на възложения от ЧСИ имот.На
второ място.решението било непротивопоставимо на банката,понеже тя била
добросъвестна по смисъла на чл.17, ал.З от ЗЗД.Доколкото към момента на
учредяване на залога процесният имот бил елемент от състава на търговското
предприятиедо на осн.чл.17, ал.2 ЗЗД всеки от особените залози бил валидно
учреден.Учредяването на заложно право представлявало конститутивна
сукцесия,поради което бил приложим чл.17, ал.2 от ЗЗД.Продажбата на търговско
предприятие на „П.Б." ООД на 15.06.2012г. по реда на ЗОЗ е невалидна,тъй
като договорът за особен залог на търговско предприятие от 01.06.2011г. с „А.Л."
ЕООД била прогласена за нищожна поради противоречие със закона с влязло в сила
решение № 96/14.11.2014г. по т.д. №231/2014г. на ОС-Бургас. Обстоятелството.че
„А.Л." ЕООД като продавач по сделката от 15.06.2012г. не притежавал
заложно право, правело сделката нищожна поради противоречие със закона.Ако се
приемела за валидна,то ..Г.к." ЕООД ,което също било добросъвестно,придобило
правото върху процесния имот, обременено със заложните права на ответната банка
на осн.чл.13 от ЗОЗ.Ответникът оспорва констативен н.а. № 180,том втори,рег.№
2962,д.№ 304/2013 г. на нотариус Л.Х. рег.№ 521 и иска отмяната му по реда на
чл.537,ал.2 от ГПК.Оспорва искането за допускане на свидетел,тъй като
чл.9,ал.1,т.4 от 303 предвижда писмена форма на уведомлението до заложния
кредитор относно права на трети липа върху заложеното имущество.Ето защо
гласните доказателства били недопустими съгласно чл.164, ал.1,т.3 предл. първо
от ГПК. Евентуално-не били конкретизирани обстоятелствата,които ще се установят
с разпита.При неуважаване на това възражение ответникът иска допускането на двама
свидетели-икономист и юрист- за обратно доказване.Не са допуснати свидетели на
ищеца за установяване на обстоятелство по чл.9,ал.1,т.4 ЗОЗС допълнителна молба
от 13.06.2018г. ответникът уточнява подробности относно хода на делата за
установяване на нищожност на продажбата на „П. Б." ООД от „А.Л. „
ЕООД,както и с предмет -обжалване на разпределението по чл.41, ал.З от 303 на
сумата,постъпила по сметка на депозитаря на основание договора за
покупко-продажба от 15.06.2017г.Прави искане за привличане на трети
лица-помагачи на осн.чл.219 вр.ч„л.499 ГПК на О.Г.М. и ИАВп-Слр.ВП като
обосновава правния си интерес от възможността да поиска от тези лица
сумите.които са получили като присъединени по право по изпълнителното дело.в
случай че ревандикационният иск бъде у важен. Искането е уважено.
О.Г.М. с БУЛСТАТ . оспорва иска с аналогични доводи.
НАП с БУЛСТАТ . ,уведомен за привличането и получил препис от
съдебните книжа на 29.10.2018г. ,не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
ИА по Вписванията-Служба по вписванията с БУЛСТАТ .,получил
препис от исковата молба е приложенията на 30.10.2018г., не депозира отговор в
срока по чл.131 ПК.
Отговорът по
чл.131 ГПК и допълнението към нея са връчени на ищеца на 28.11.2018г.,но същият
не е ангажирал допълнителни доказателства в дадения едномесечен срок.
Съдът намира иска процесуално допустим като предявен от
юридическо лице,легитимиращо се с нотариален акт и имащо правен интерес да
ревандикира имота.По същество искът е неоснователен.
След преценка на данните по делото с оглед доводите на
страните,съдът е приел ,че всички релевантни факти са безспорни,с изключение на
обстоятелството дали към момента на учредяване на залога ответникът е знаел,че
сделката е симулативна и собственик на заложения имот е ищецът,както и дали
имотът,придобит от ищеца, е идентичен с възложения на ответника.В тежест на
ищеца е да докаже.че е собственик на имота,чиято ревандикация иска,включително
че имотът,за който претендира ,че е собственик,е идентичен с възложения на
ответника, и че ответникът владее същия имот.Не е допуснат свидетел за
установяване на обстоятелство,обуславящо добросъвестността на ответника, поради
забраната на чл.164,ал.1,т.З ГПК вр.чл.9,ал.1,т.4 от ЗОЗ.В тежест на ответника
е да докаже правното основание,на което владее имота, за което той е ангажирал
достатъчно доказателства-до говор за банков кредит,договори за особени
залози,документи от изпълнителните дела,констативни актове,нотариални актове за
пок\пко-продажба.сьдебни решения,извлечения от Търговския регистър.заповед за
незабавно изпълнение- и същите не са оспорени.Приложено е изпълнителното
дело,по което на ответника е възложен процесния имот.
Съдебно-техническата експертиза установява.че имотът,описан в
исковата молба и подробно-в съответните нотариални актове, е идентичен с
имота,възложен от ЧСИ на ответната банка.Допълнителната СТЕ уточнява,че имот №
119035 е образуван от обединяването на имоти № 119028,№ 119025 и № 119029 и е
регулиран с одобрения ПУП ПР и ПЗ за УПИ Девети,кв.82 а по регулационния план
на промишлена зона на с.Г. М..
По втория спорен въпрос-дали банката е била добросъвестна по
смисъла на чл.17,ал.2 ЗЗД,тъй като не е знаела че договорът за продажба,с който
„П.Б." ООД е придобило собствеността върху имота, е симулативен- съдът
приема тезата на ответника.Договорът е бил прогласен за нищожен на основание
чл.26,ал.2.предл.пето от ЗЗД с решение на СОС по т.д. № 141/2012г.,по който
вписването на исковата молба съгласно разпоредбата на чл.114,б."а" от
ЗС е извършено на 18.10.2012г.-след датата на вписване на договорите за особен
залог и след датите на вписване на пристъпването към изпълнение по тях.както и
след налагането на възбрани в полза на банката.Следовагелно договорите за
учредяване на особен залог върху търговско предприятие.част от което е
процесният имот,въз основа на които ответната банка е придобила правата си на
заложен кредитор,са вписани преди исковата молба за разкриване на
привидността,поради което правата й са противопоставими на ищеца.Съгласно
чл.496,ал.2 от ГПК вр.чл.17.,ал.З ГПК,правата на ищеца въз основа на решението
за прогласяване на нищожностга на договора за покупко-продажба от 20.12.2006г.
не са противопоставими на ответната банка в качеството й на взискател по
изпълнително дело № 73/2013г.на ЧСИ В.Н.,респективно в качеството й на купувач
на имота.Ответната банка не е страна по т.д. № 141/2012г. на СОС и решението
няма сила на пресъдено нещо по отношение на нея.Вписването на исковата молба за
прогласяване нищожностга на симулативна сделка има оповестително-защитно
действие спрямо грети лица.каквото е ответната банка, и това действие не може
да бъде преодоляно чрез свидетелски показания.Такова „знание"само по себе
си по същество е елемент от сделка/привидно учредяване на особен
залог/,противоречаща на законовата регламентация относно банковата система. Ако
залогодателят е „уведомил" банката,че не е собственик на заложения имот,то
налице е абсолютно симулативна сделка между залогодателя и банката: привидно
учредяване на особен залог.В настоящото производство ищецът не може да се
позовава на нищожност на тази сделка.тъй като залогодателят не е страна в
производството и ищецът не е предявил иск за прогласяване на нищожност на
особения залог като привидна сделка, с ответници „"П.Б." ООД и
„ОББ" АД.
Тъй като ищецът не доказа по отношение на ответника,че е
собственик на процесния имот, реванидкационният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът намира
основателно възражението на ответника за прекомерност на претендирания
адвокатския хонорар в размер на 12 000 лв. предвид правната и фактическа
сложност на делотодюради което приема,че ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 200 лв.възнаграждение на вещо лице и 2 463 лева адвокатски
хонорар съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004г. на САК при цена на
иска 64 436 лв.
Водим
от горното,съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба вх.№ 4607/12.06.2018г. по
описа на ЕпРС от „А.Л." ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление ***,
против „О.Б.Б." АД. ЕИК.,със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл.108 от ЗС по отношение на поземлен имот с площ 21065 кв.м
по скица, а по документ за собственост 20296 кв.м, находящ се в с.Г. М. О.г.М.
УПИ Девети -за промишлена и складова дейност ,в кв.82а ппо плана на
селото,утвърден със заповед № АБ -137/04.06.1985г.,изменен със заповед №
221/24.10.1991 г.,при граници и съседи по скица:улица,УПИ Десети-за промишлена
и складова дейност и край на регулацията, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.Л. „ ЕООД,ЕИК.,със седалище и адрес на управление ***
,да заплати на „О.Б.Б. ,. АД. ЕИК.,със седалище и адрес на управление ***,
съдебни разноски в размер на 2663/две хиляди шестотин шестдесет и три/ лева.
Решението бе постановено при участие на трети лица-помагачи
на ответника:О.Г.М.Н.А.з.п. и И.А.п.в.п.в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд
в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: