Р Е Ш Е Н И
Е № 336
гр.Пловдив,
24.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
МИГЛЕНА МАРКОВА
при секретаря Янка Запрева и прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 1571 по описа на съда за 2017г., за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С присъда № 141/09.05.2017г., постановена по НОХД
№ 976/2016г. по описа на ПРС, 10 н.с., подсъдимите са признати за виновни в
извършване на следните престъпления и осъдени както следва:
подсъдимият Я.С.Х. – по чл.143, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК е осъден на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, с периодичност на регистрацията два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от шест
месеца, както и включване в програма за обществено въздействие „Програма за
насърчаване на толерантността“;
подсъдимият В.С.Т. – по чл.143, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК е осъден на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, с периодичност на регистрацията два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от шест
месеца, както и включване в програма за обществено въздействие „Програма за
насърчаване на толерантността“;
подсъдимият Д.С.Х. – по чл.143, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“
от НК е осъден на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, с периодичност на регистрацията два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от шест
месеца, както и включване в програма за обществено въздействие „Програма за
насърчаване на толерантността“.
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по
делото разноски - по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив както следва: подсъдимият Х.
- 170 лв., подсъдимият Т. - 185 лв., подсъдимият Х. - 185 лв., както и по
сметка на Районен съд гр. Пловдив сумата от по 33,33 лв., всеки един от тях.
Срещу съдебния акт на ПРС е подадена жалба от
адв.Н.Д., защитник на подсъдимия Х., с оплакване за незаконосъобразност и
несправедливост. Прави си искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава.
Недоволен от съдебния акт е останал и подсъдимият
Т., който го обжалва чрез защитника си адв.Д.Д., като неправилен и
незаконосъобразен. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна.
Постъпила е жалба и от адв.К.Б., защитник на
подсъдимия Х., с възражения за
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Прави си искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава.
Пред въззивния съд подсъдимият Х. не упражни
лично правото си на защита. Защитникът му, както и другите двама подсъдими и
техните защитници поддържат жалбите с изложените в тях съображения. Пледират
за приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите
са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение, а присъдата
на ПРС, като правилна и законосъобразна, да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в жалбите и пред настоящата инстанция и провери
атакуваната присъда изцяло съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни
в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Х., Т. и Х. се познавали, тъй като и тримата били фенове на
футболен клуб „Л. Пловдив“. Първите двама били и съученици в С. училище гр.
Пловдив.
През април 2014г. подсъдимият Х. присъствал на футболен мач между отборите
на „Л. Пловдив“ и „Ботев Пловдив“, на който бил засегнат от поведението на фен
на противниковия отбор, който го бил напсувал. Поради това търсел начин да му отмъсти.
На 29.05.2014г. подсъдимите Х. и Т. и свидетелят И.К. били в близост до
Националната търговска гимназия гр.Пловдив, където учел свидетелят С.. Към обяд
последният излязъл в междучасие, за да си купи закуска. Бил забелязан от
подсъдимия Х., който бил уверен, че това е лицето, което го обидило на
футболния мач. Същият се доближил до пострадалия и му казал да го придружи
по-нататък в парк „Б.“ по алеята до училището. Свидетелят С. не изпълнил това
искане и затова подсъдимият Х. започнал да го блъска напред, за да върви в
посоката, в която желаел. Зад тях тръгнали подсъдимият Т. и свидетелят К.. Пострадалият
не искал да върви с подсъдимите. Опитвал се да се отскубне, но не успял. В
близост до училището по дървообработване подсъдимият Х. хванал свидетеля С. за
врата и му казал да избира, или да му бъде залепен стикер, който извадил от
джоба си, или да бъде набит. През това време подсъдимият Т. и свидетелят К. се
смеели отстрани. Пострадалият се уплашил и не казал нищо. Подсъдимият Х.
посегнал да залепи стикера, бежов на цвят с черни ленти, на челото му. Свидетелят
С. се опитал да се дръпне, тъй като не желаел да му се лепи стикер на челото. Подсъдимият
Х. заедно с подсъдимия Х., който междувременно бил дошъл и наблюдавал
случващото се, хванали ръцете на пострадалия за китките и му ги извили зад
гърба, като ги държали. През това време подсъдимият Х. залепил стикера на челото
на свидетеля С.. След това го хванал за врата, за да не мърда, защото пострадалият
искал да се отскубне, за да бъде заснет. В този вид бил сниман от подсъдимия Т.
с телефона му, въпреки очевидното несъгласие на свидетеля С. за това. Подсъдимият
Х. го попитал „ти на кого показваш среден пръст на дербито“. Пострадалият започнал
да обяснява, че не е бил на мача между отборите на „Л.“ и „Ботев“. Подсъдимият Х.
му казал да не го лъже, че ще му удари шамар. Този разговор бил заснет също от
подсъдимия Т. и на видеоклип, който по-късно бил гледан от свидетелката Г. Г. в
Интернет. Подсъдимият Х. махнал стикера от челото на свидетеля С.. Подсъдимият Х.,
който бил облечен с черна фланелка с емблема на ФК „Л.“ на гърдите, казал на
пострадалия, че трябва да целуне тази емблема, като с ръка започнал да натиска
отзад главата на свидетеля С. надолу към блузата си. Последният направил опит да
се дръпне назад, но подсъдимият Х. със сила натискал главата му към гърдите си,
казвал му „целувай, целувай“, докато устата на пострадалия в крайна сметка била
притисната към емблемата на фланелката на подсъдимия Х.. През това време
подсъдимият Х. държал ръцете на свидетеля С., който нямало как да се отскубне
от подсъдимите, а подсъдимият Т. продължил да прави снимки на случващото се,
което поведение пострадалият възприел лично. След това подсъдимите Х. и Х. го пуснали
и му казали да си върви. Свидетелят С. се почувствал унижен. Бил силно
разстроен от случилото се. Отишъл при майка си свидетелката М. С. и я уведомил за станалото. Същия ден свидетелката Г.,
приятелка на пострадалия, му се обадила и му казала, че е видяла в Интернет
снимки и видеоклип от случилото се. Свидетелят С. и майка му също установили,
че са публикувани такива. Пострадалият направил разпечатка на две от снимките,
изпратени му от свидетелката Г., и ги предал в полицията във връзка с
образуваното по заявление на свидетелката С.а наказателно производство.
От заключението на
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза се установява, че пострадалият С. не страда от психично заболяване понастоящем
и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ гр.Пловдив.
Не са търсили досега психиатрична помощ. Случилото се преживява като
психотравма - унижение без вина. Съзнателен, не е агресивен, чувствителен,
уравновесен. Правилно е възприемал обективната действителност и събития и е
могъл да възпроизвежда случилото се. Бил е в ясно съзнание, има ясен и пълен
спомен за случилото се. Личността е в процес на изграждане. С биологична,
психична и социална незрялост. Може да възприема
и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях. Може пълноценно да участва в наказателно производство в качеството на
свидетел/пострадал. Може да разбира и ръководи постъпките си.
Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на
подсъдимия Х., той не страда от психично заболяване понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към
ЦПЗ гр.Пловдив. Не са търсили досега психиатрична или психологична помощ. Без
мисловни разстройства. Интелектуално-паметови функции без нарушения. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания момент, макар
и непълнолетен. Правилно е възприемал
обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Бил е
в ясно съзнание. Има ясен спомен за
случилото се, съжалява за постъпката си. Личността е в процес на изграждане. Знае,
че извършеното е непозволено и наказуемо - от придобития социален опит и познания. С биологична,
психична и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над разума. Може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях. Може пълноценно да участва в наказателно производство в качеството на обвиняем.
Може да разбира и ръководи постъпките си.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на
подсъдимия Т., той не страда от психично заболяване понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на
диспансерен отчет към ЦПЗ гр.Пловдив. Не са търсили досега психиатрична или
психологична помощ. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си към инкриминирания момент, макар и непълнолетен. Правилно
е възприемал обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни
решения. Бил е в ясно съзнание. Има ясен спомен за случилото се. Личността е в
процес на изграждане. Знае, че извършеното е непозволено и наказуемо - от
придобития социален опит и познания. С
биологична, психична и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над
разума. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. Може пълноценно да участва във всички фази на
наказателното производство в качеството на обвиняем. Може да разбира и ръководи
постъпките си.
Според заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на
подсъдимия Х., той не страда от психично заболяване понастоящем и към
инкриминирания период. Не се води на
диспансерен отчет към ЦПЗ гр.Пловдив. Не е търсил досега психиатрична помощ.
Без мисловни разстройства. Интелектуално-паметови функции без нарушения.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си към инкриминирания момент, макар и непълнолетен. Правилно е възприемал
обективната действителност и събития и е могъл да взема правилни решения. Бил е
в ясно съзнание. Има ясен спомен за случилото се. Личността е в процес на
изграждане. С биологична, психична, емоционална и социална незрялост. Може да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях. Може пълноценно да участва във всички фази на наказателното производство в качеството на
обвиняем. Може да разбира и ръководи постъпките си.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите
на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме
и изградената въз основа на тези
доказателства фактическа обстановка.
Правилно ПРС е кредитирал показанията на свидетелите С., М. С.а, Г. Г., А. Б., П. А., частично
тези на свидетеля И.К., включително показанията приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключенията на
съдебнопсихиатричните и психологични експертизи, писмените доказателства и доказателствени
средства – предсъдебни
доклади, справки от информационната система на прокуратурата на Република
България, справки за съдимост, извлечение от деловодната програма на ПРС за водено
дело от общ характер, справки за лице от АИС „БДС”, характеристични справки,
протоколи за разпознаване на лица, за оглед на веществени доказателства, както
и веществените доказателства - черно-бели разпечатки на снимки от Интернет.
Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля
С., включително и тези, приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като са
последователни и логични. Констатираните противоречия могат да се обяснят с изминалото
време. Обосновано ПРС е възприел показанията му от досъдебното производство
като по близки до възпроизвежданите събития. Тези негови твърдения намират опора в протоколите за разпознаване,
видно от които свидетелят С. е разпознал всеки един от подсъдимите, като е
посочил извършените от последните спрямо него действия. Подкрепят се и от показанията
на свидетелите С.а, Г.,
Б., от писмените и веществените доказателства. Соченото от свидетеля С. е в
унисон със заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, според която е преживял случилото се като психотравма - унижение без вина.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите С., Г., Б., А. като логични и кореспондиращи с останалата
доказателствена съвкупност. Подложил е на критичен анализ тези на свидетеля К.,
давайки вяра на приобщените по реда на чл.281 от НПК. Опитът на последния да се дистанцира
от инкриминираното събитие се опровергава от показанията на свидетелите А. и С..
Последният го е и разпознал видно от протокола за разпознаване.
Законосъобразно ПРС
е възприел заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област, не са
оспорени от страните.
Подсъдимите са се
възползвали от правото да не дават обяснения.
Пловдивският окръжен съд намира, че при така описаната фактическа
обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите Х., Т. и Х. са извършили престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като са осъществили признаците на този
престъпен състав. Те противоправно са
мотивирали свидетеля С. към поведение, което той не желае, а именно да целуне емблемата на тениската на подсъдимия
Х. и да претърпи нещо противно на волята му -
да му бъде залепен стикер на челото и да бъде сниман. Въздействали са върху психиката му чрез използване
на сила - физическо въздействие /блъскане,
държане, хващане, натискане/, и заплашване - застрашаване на телесната му неприкосновеност.
Пострадалият е имал ясна представа за фактите от обективната действителност, но
въпреки това противно на волята си от страх, че ако не се подчини ще настъпят
още по-неблагоприятни последици, е избрал по-малката злина, като е предприел
поведение противно на интересите си.
Подсъдимите са осъществили деянието по чл.143 от НК в съучастие, под формата на извършителство.
Всеки един от тях е участвал в изпълнение на деянието и е допринесъл за
настъпване на общественоопасния резултат.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали съдържането на
волята на свидетеля С., че въздействат върху неговата психика така, че да го
мотивират да предприеме поведение, което не съответства на неговата воля,
като са целели предприетото от него поведение.
Всеки от подсъдимите е съзнавал, че и друг действа за настъпване на
общественоопасния резултат.
Подсъдимите, въпреки че са били непълнолетни, са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Обоснован е изводът на Пловдивския районен съд, че те не са осъществили
деянието поради увлечение или лекомислие съобразно смисъла вложен в тези понятия според ППВС №
6/1975г. Не се
установява тяхното емоционално-волево състояние да се характеризира с понижен самоконтрол. Липсват
доказателства в интелектуално отношение да се отличават с недостатъчна
способност правилно да преценяват характера, значението, запретеността на престъпното
деяние, последиците от извършването му.
Пловдивският окръжен съд се солидаризира с
виждането на първоинстанционният съд, който е изложил подробни съображения в
подкрепа на тезата си, че в случая не е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.
При анализиране в съвкупност на всички елементи
на престъпния състав, на засегнатите с него обществени отношения, не може да се
направи извод, че деянието на подсъдимите не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна или по-ниска. Налице е деяние насочено
срещу личността, срещу свободното формиране на нейната воля. Според правната
доктрина обществената
опасност, като качество на престъпното деяние, е исторически и обществено обусловена,
зависи от състоянието на съвкупността от обществените отношения. В случая се
касае за деяние, което проявява обществената си опасност все по често. Извършено
е от непълнолетни и е насочено към непълнолетно лице, което е било унижено. Станало
е достояние на повече лица чрез разпространението му в Интернет мрежата. Свързано
е и с футболни пристрастия и липсата на толерантност към привърженици на друг отбор.
Обществената реакция срещу подобно отрицателно поведение е манифестирана
многократно и търпимостта към него е силно снижена. Поради това не може да се
приеме, че обществените отношения не са засегнати отрицателно или тяхното
засягане е с нищожна обществена значимост.
На следва да се
пренебрегне и фактът, че признаци на осъществения престъпен състав са две
изпълнителни деяния /извърши и претърпи/,
принудата се е изразила и в сила, и в заплашване.
Както е посочил
ПРС не се касае за простъпка или детинщина. Законосъобразно е приел, че младата
възраст на подсъдимите, изминалия период от време, поднесеното извинение от
подсъдимия Х., липсата на имуществени претенции от страна на пострадалия не водят
до отпадане на престъпния характер на извършеното деяние. Тези доводи на
защитата трябва да се обсъдят при индивидуализация на наказанието, което е
сторено.
При горната правна квалификация
и след като е съобразил изискванията на специалната и на генералната превенции,
Пловдивският районен съд е приел, че за
деянието по чл.143, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК на
всеки един от подсъдимите следва да се наложи наказание, след редукцията поради
непълнолетието им, определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК. Предвидената
санкция лишаване от свобода е заменил с пробация поради наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива е отчел изминалия период от време от
извършване на престъплението, младата възраст на подсъдимите, чистото им
съдебно минало към инкриминираната дата, по отношение на подсъдимия Х. и поднесеното
извинение на пострадалия. Не е установил отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че по отношение на подсъдимите са налице условията на чл.55 от НК поради
наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Едното
от тях - изминалия дълъг период от време само по себе си обуславя тезата, че предвиденото в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко.
Пловдивският окръжен съд счита, че наложеното на
всеки един от подсъдимите наказание пробация, със задължителните пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на регистрацията два
пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за
срок от шест месеца, както и включване в програма за обществено въздействие
„Програма за насърчаване на толерантността“, се явява справедливо. С него ще се
постигнат целите на специалната и генералната превенции. То е съобразено с
обстоятелствата, при които е извършено деянието, степента му на обществена
опасност и личността на дееца.
ПРС е изпълнил задължението си да обсъди и другата
алтернативно предвидена санкция обществено
порицание. Обоснован е изводът му, че тя
несъответства на обществената
опасност на извършеното престъпление и с нея не ще се постигнат целите на чл.36
от НК.
Наложеното наказание пробация, като вид
пробационни мерки, тяхната продължителност и периодичност, е съобразено и с посоченото в предсъдебните
доклади, че рискът от рецидив при всеки един от подсъдимите е нисък и всеки от
тях има ресурс за мотивация към позитивна промяна и законосъобразен начин на
живот.
Пловдивският окръжен съд не споделя виждането на
защитника на подсъдимия Т., че атакуваният съдебен акт е постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила - предубеденост на първоинстанционния
съд. Изискването на предсъдебни доклади за подсъдимите не води до подобен извод. С тях ПРС е
изпълнил задължението си да осигури разкриване на обективната истина, като
основен принцип на наказателния процес. Събирането на доказателства за
личността на подсъдимите не е в разрез с чл.102 от НПК, дефиниращ предмета на доказване. Не е в противоречие с изискването за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, което се
извършва в хода на съдебното следствие по аргумент от разпоредбата на чл.286,
ал.1 от НПК. Индивидуализацията на наказанието е единен логически процес, при
който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, и тяхното квалифициране като смекчаващи, отегчаващи и крайно смекчаващи. За да бъде тази преценка обоснована, решаващият съд трябва да е изпълнил
задължението си да събере относимите към казуса доказателства, включително
тези, свързани с личността на дееца. Само така би отговорил правилно на въпроса, визиран в чл.301, ал.1, т.3 от НПК, какво
наказание да се определи на подсъдимия, след като е отговорил положително на предхождащите
въпроси, които трябва да реши при постановяване на присъдата.
Относно възражението
на защитника на подсъдимия Х. за бързината
на разглеждане на делата, водени срещу непълнолетни, това обстоятелство е
отчетено при индивидуализация на санкцията.
Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189
от НПК относно направените по делото разноски. Правилно подсъдимите са осъдени да заплатят направените по
делото разноски - по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив както следва: подсъдимият Х.
- 170 лв., подсъдимият Т. - 185 лв., подсъдимият Х. - 185 лв., както и по
сметка на Районен съд гр. Пловдив сумата от по 33,33 лв., всеки един от тях.
С оглед на изложеното Пловдивският
окръжен съд счита атакуваното решение за обосновано и съответно на
събраните по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и
изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбите срещу него, като неоснователни, следва да се оставят без
уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141/09.05.2017г., постановена по НОХД №
976/2016г. по описа на ПРС, 10 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.