М
О Т И
В И
към присъда по НОХД N 4474 по
описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Г.Д.Г. за това , че:
В условията на продължавано
престъпление, за периода
Месец юли 2014г. -месец октомври 2020г. в гр. в., след като е бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт -протоколно определение от 04.06.2014 год.
на Районен съд-в., влязло в сила на 12.06.2014 г., с което е била одобрена
постигната спогодба по гр.дело № 15089/2013 г. на PC-в., да издържа свой
низходящ -малолетното си дете а.г.г., родена на ***
г., чрез нейната майка и законна представителка Д.В.Д., да заплаща месечна
издръжка в размер на 120,00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 75 месечни вноски по 120 лева
за а.г.г. в общ размер 9000лв.,
и в това, че в периода: месец януари на 2018г. -месец октомври 2020г. в
гр. в., след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт -Решение № 1694 /
2017г. по гр.дело 13 864/2016г. на PC-в., влязло в законна сила на 09.12.2017г.
да издържа свой низходящ малолетното си дете д. Г.Г.,
роден на ***г., чрез неговата майка и законна представителка Д.В.Д., да заплаща
месечна издръжка в размер на 160,00 лева. съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни а именно: 33 месечни вноски по 160 лева за
д. Г.Г., обща сума в размер 5280лв., с общ размер на
дължимата издръжка за двете деца 14 280лв.
- престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. с чл.
26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП поддържа възведеното на подс. Г.
обвинение. Пледира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява основателността на обвинението. Сочи се, че подсъдимият е имал
възможност да издържа двете си малолетни деца, тъй като е в трудоспособна
възраст и сам е прекратил трудовото си правоотношение поставяйки се в невъможност да изпълнява своето задължение за заплащане на
издръжка. Сочи се, че съгласно Постановление № 5 на Пленума на ВС от 1980 г.
задълженото лице, което твърди обективна невъзможност да дава издръжка е длъжно
да установи причините извън неговата
воля, които го възпрепятстват да стори това – заболяване, изтърпяване на
наказание лишаване от свобода или други обективни възпрепятстващи
обстоятелства, правещи невъзможно получаване на доходи, каквито се сочи, че в
настоящото производство не са установени. Иска се подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и на основание
чл. 183 ал.3 от НК съдът да не му налага наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. пледира, че от
събраните по делото доказателства е установено безспорно, че още към момента на
образуване на досъдебното производство през 2018 г. са започнали да постъпват
суми за погасяване на задълженията на подсъдимия за издръжка на малолетните му
деца, а към момента на привличането му като обвиняем всички дължими суми са
били заплатени, както и към момента но провеждане на съдебното производство.
Иска се подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение,
а при условията на евентуалност – да се приложи привилегированата разпоредба на
чл. 183 ал.3 от НК и да не му бъде налагано наказание. Иска се подсъдимият да
бъде оправдан по въведеното му обвинение по отношение на детето Александра
Георгиева за периода от 05.10.2014 г. до 05.09.2014 г. с оглед решението №
589/2019 г. на ВОС, което установява, че не се дължи издръжка от подсъдимия за
посочения период.
В хода на съдебното производство подсъдимият не се възползва от правото си
да вземе участие в съдебното следствие и да даде обяснения по повдигнатото му
обвинение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
През 2011 г. подс. Г.Г. и св. Д.В.Д. заживели при условията на съпружеско съжителство в гр. В.д., обл. в..
През месец май на 2013г. те се разделили, а в края на лятото на 2014г.
отново се събрали и продължили да съжителстват заедно. От семейното им
съжителство се родили двете им деца - а.г.г., родена
на ***г. и д. Г.Г., роден на ***г. През месец юни 2015г. Г. и Д. отново се разделили.
Междувременно с влязло в сила на 12.06.2014г. определение по
гр.дело № 15089/2013 г. на PC-в. била одобрена съдебна спогодба, по силата на която Г. бил осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 120лв. за детето а.г.г.,
с падеж до 5-то число на текущия месец, чрез нейната майка и законна
представителка Д.В.Д.,*** или по банков път.
Съгласно Решение № 1694/25.04.2017 г. по гр.д. № 13864/2016 г.
по описа на ВРС подс. Г. е осъден да заплаща месечна
издръжка на малолетния си син д. Г. чрез неговата майка Д.Д.,
считано от 10.11.2015 г. по 160 лева месечно са дата на падеж 5-то число на
текущия месец .
С Решение № 589/13.05.2019
г. на ВОС по гр. д. № 2754/2018 г. било
установено, че подс. Г. не дължи на детето А.Г.
издръжка за периода от мес. октомври 2014 г. до мес. септември 2015 г. включително.
Подсъдимият заплащал дължимата
издръжка на децата си за периода от осъждането му с влязъл в сила съдебен акт
до мес. октомври 2020 г. със закъснение, надхвърлящо многократно
период от два месеца забава.
В рамките на образуваното
срещу него досъдебно производство по чл.183, ал.1 от НК, обв.
Г. също не заплатил пълния обем на дължимата издръжка.
В хода на съдебното производство
е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която
вещото лице относно дължимите и заплатени издръжки касаещи инкриминирания
период сочи следното:
За А. Г. при задължение от
8 236 лева са заплатени суми в общ размер от 9 247 лева само за
издръжката по главница като са надплатени 1 011,12 лева. С плащането от
дата 24.08.2020 г. са покрити изцяло задълженията за главница по издръжката, а
с част от плащането и с останалите платени суми е надплатено задължението по
тях. За д. Г. при задължение от 10 192 лева са заплатени суми в общ размер
от 10 192 лева за периода от мес. 10.2015 г. до мес. 02.2021 г. , вкл. само за издръжка по главница.
Подс. Г. Д. Г. е роден на *** г. в гр.в., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование, не работи , осъждан.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св. Д.Д. и писмените доказателства по делото, а именно: заверени за вярност с оригинала
копия на: платежно нареждане от 18.05.2019 г., системен бон и съотв. фискален
бон за сумата от 26 лв., платежно нареждане от 02.01.2020 г., платежно
нареждане от 31.01.2020 г., платежно нареждане от 28.02.2020 г., платежно
нареждане от 01.04.2020 г, платежно нареждане от 20.08.2020 г., на фискални
бонове от 03.04.2018 г., платежно нареждане от 01.03.2018 г., платежно
нареждане от 03.04.2018 г., платежно нареждане от 01.03.2018 г., на фискален
бон 05.06.2018 г., вносна бележка от месец 03.07.2018 г., вносна бележка от
01.08.2018 г., от 31.08.2018 г., от 01.10.2018 г., на вносна бележка 01.10.2018
г. към Уникредит Булбанк, от 02.11.2018 г., 03.12.2018 г., 03.01.2019 г., от
01.02.2019 г., от 05.03.2019 г., 03.04.2019 г., от 02.05.2019 г., от 05.06.2019
г., 01.07.2019 г., 02.08.2019 г.; платежно нареждане за сумата от 460 лв. от месец април 2019 г. с
нечетлива конкретната дата, платежно нареждане за сумата от 860 лв. от 01.10.2019
г., платежно нареждане от 29.10.2019 г., платежно нареждане от 02.10.2019 г.,
платежно нареждане от 02.01.2020 г., платежно нареждане от 31.01.2020 г.,
платежно нареждане от 28.02.2020 г., платежно нареждане от 01.04.2020 г.,
платежно нареждане от 21.04.2020 г., платежно нареждане от 01.06.2020 г.,
платежно нареждане от 01.07.2020 г., платежно нареждане от 30.07.2020 г.,
платежно нареждане от 01.09.2020 г., платежно нареждане от 01.10.2020 г.,
платежно нареждане от 30.10.2020 г., 16.05.2019 г., заверено копие на писмо от
„Български пощи“ АД от 15.11.2018 г. с приложена справка за пощенски парични
преводи с подател Г.Д.Г., заверено копие на решение № 589/13.05.2019 г. на ВОС
Гражданско отделение по гр. д. № 2754/2018 г., на платежно нареждане от
20.05.2020 г., на вносна бележка на касов превод от 06.02.2018 г., на платежно
нареждане от 06.02.2020 г., на вносна бележка от 01.03.2018 г., на платежно
нареждане от 01.03.2018 г., на вносна бележка от 03.04.2018 г., платежно
нареждане от 03.04.2018 г., вносна бележка за касов превод от 02.05.2018 г., на
платежно нареждане от 02.05.2018 г., вносна бележка от 04.06.2018 г., платежно
нареждане от 04.08.2018 г., вносна бележка от 03.07.2018 г., платежно нареждане
от 03.07.2018 г., платежно нареждане от 01.08.2018 г., платежно нареждане от
31.08.2018 г., платежно нареждане от 01.10.2018 г., платежно нареждане от
02.11.2018 г., платежно нареждане от 03.02.2018 г., платежно нареждане от
09.01.2019 г., платежно нареждане от 01.02.2019 г., платежно нареждане от
05.03.2019 г., платежно нареждане от 03.04.2019 г., платежно нареждане от
02.09.2019 г., 05.08.2019 г., платежно нареждане от 01.07.2019 г., платежно
нареждане от 02.08.2019 г., платежно нареждане от 02.09.2019 г., платежно
нареждане от 01.10.2019 г., платежно нареждане от 29.10.2019 г., платежно
нареждане от 02.12.2019 г., платежно нареждане от 02.01.2020 г., платежно
нареждане от 31.01.2020 г., платежно нареждане от 20.02.2020 г., платежно
нареждане от 02.04.2020 г., платежно нареждане от 21.04.2020 г., платежно
нареждане от 01.06.2020 г., платежно нареждане от 01.07.2020 г., платежно
нареждане от 30.07.2020 г., платежно нареждане от 01.08.2020 г., платежно
нареждане от 01.10.2020 г., платежно нареждане от 30.10.2020 г., платежно нареждане от 21.08.2020 г.; писмените материали по ДП,
заключението по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, справката за съдимост на подсъдимия.
Като
съобрази така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
събраните доказателства, съдът установи от правна страна следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно бе установено, че в инкриминирания период подсъдимият
Г.Г. не е
изпълнявал задължението за заплащане на издръжка, сочено по основание и размер
от влезлите в сила съдебни актове, чрез престиране на
св.Д.Д. , в качеството на законен представител на децата А. Г. и д. Г..
Посоченото обстоятелство се установява, както от разпита на Димитров, така и от
събраните по делото писмени доказателства, които са в логично съответствие
помежду си и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Съдът намери за неоснователно
обвинението единствено в частта, с която подсъдимият е обвинен за извършено
деяние по чл. 183 ал.1 от НК по отношение на детето А. Г. за периода от мес. октомври до мес.септември
2015 г. и до пълния размер на незаплатена месечна издръжка по отношение на
посоченото дете от 9000 лева, доколкото видно от приобщеното по делото заверено
копие на решение № 589/13.05.2019 г. на ВОС по гр.д. № 2754/2018 г. подсъдимият
не дължи издръжка на А. Г. за периода от мес.10.2014
г. до мес. 09.2015 г., педставляваша
сумата от
Поради
изложеното и на основание чл. 304 пр.1 от НПК съдът е оправдал подсъдимия по
посочената част от възведеното обвинение.
Въз основа на анализа
на доказателствения материал по делото, по несъмнен
начин бе установено, че с поведението си
подс. Г.Д.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 183, ал.1, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК като:
В условията на
продължавано престъпление:
- в периода от
месец юли 2014 г. до месец септември 2014 г. и от месец октомври 2015 г. до
месец октомври 2020 г. в гр. в., след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт -протоколно определение от 04.06.2014 год. на Районен съд - в., влязло в
сила на 12.06.2014 г., с което е била одобрена постигната спогодба по гр.дело №
15089/2013 г. на PC - в., да издържа свой низходящ - малолетното си дете а.г.г., родена на *** г., чрез нейната майка и законна
представителка Д.В.Д., да заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 63 месечни вноски по 120 лева за а.г.г.
в общ размер 7560 /седем хиляди петстотин и шестдесет/ лв.,
- и в периода от месец януари на 2018 г. до
месец октомври 2020 г. в гр. в., след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен
акт - Решение № 1694/2017 г. по гр. дело 13864/2016 г. на PC - в., влязло в
законна сила на 09.12.2017г. да издържа свой низходящ малолетното си дете д. Г.Г., роден на *** г., чрез неговата майка и законна
представителка Д.В.Д., да заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 лева.
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни а
именно - 33 месечни вноски по 160 лева за д. Г.Г.,
обща сума в размер 5280 лв., с общ размер на дължимата издръжка за двете деца
12840 /дванадесет хиляди осемстотин и четиридесет/ лв.
Обект на
престъплението са обществените отношения,
гарантиращи изпълнение на задълженията на посочените в СК лица, да осигуряват
средства на нуждаещите се.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено с бездействие – неосъществяване на дължимо според съдебния акт поведение
за изплащане на месечна издръжка
за всяко от малолетните лица в период включващ
повече от два месеца.
Субект на престъплението е наказателноотговорно лице,
осъдено да издържа свой низходящ.
Деянието е съставомерно
и от субективна страна, доколкото е извършено умишлено от лицето, което
е съзнавало характера на задължението си, предвид присъственото
постановяване на съдебния акт и поради нежелание съотв.
неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил
дължимото според закона поведение.
Престъплението по чл. 183 от НК,
засягащо обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в
настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие
и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно
посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за
плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите
суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/. Последното индицира на субективните
измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването
на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането
на издръжка, неизследвани в разглеждания казус от съда.
Видно от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, подсъдимият е бил запознат
със съдебното решение, постановено за определяне на издръжката. По делото не са
събрани доказателства същият да страда от заболяване, поради което и предвид
възрастта му, са налице обективните предпоставки при полагане на необходимата
грижа и усилия от същия да обезпечи финансовата възможност да заплаща дължимата
издръжка, чийто размер е значително под минималната работна заплата за
страната. . Поради изложеното, съдът намира, че подсъдимият не е изчерпал
всички налични фактически и юридически възможности да обезпечи изпълнението на
задължението за заплащане на издръжката дължима на малолетноите си деца -
д. Г. и А.Г..
В тази
връзка следва да се съобразява
и разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от СК, според
която родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 143, ал.
3 от СК). За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето си, а през цялото това време
за неговите нужди е осигурявала средства единствено майка му. По делото не са събрани доказателства
установяващи нетрудоспособност на подсъдимия с оглед възрастта на същия, респ.
общо заболяване, с оглед на което липсата на трудови доходи, съдът оценява като
дължаща се на субективни причини. Същевременно в хода на съдебното производство
бе установено, че подсъдимият не е заплатил дори част от дължимата издръжка на
дъщеря си за продължителен период от време, с оглед на което и предвид
установените по делото чрез разпита на св. С.демонстрирано словесно от същия
нежелание да изпълнява осъдителния диспозитив на
съдебното решение касаещо дължимата издръжка, съдът
намира, че Г. е искал настъпването на общественоопасния
резултат.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
Като съобрази, че задължението за
заплащане на издръжка е изпълнено от подсъдимия до приключване на съдебното
производство и от деянието не са настъпили други вредни последици и като
констатира наличие на предпоставките, визирани в чл. 183, ал.3 от НК, съдът НЕ
НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ на същия.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: