Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 21.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на осми декември

две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева                                          гр. дело № 15068 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е образувано по искова молба, подадена В. Х.К., Н.Х.К., А.Ц.М., П.Ц.К., Р.С.С., Е.С.С. и С.Н.С. против Д.В.К. и И.И.К., последният починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от съпругата си Д.В.К., която участва на лично основание в процеса и дъщеря си И.И.К., с която са предявени активно и пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове - ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС и искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са наследници на И.Б.М., починал на 05.02.2006 г., който към момента на смъртта си притежавал апартамент № 129, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, на първи етаж, целият с площ от 76,16 кв.м., заедно с избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ. С Решение по гр.д. № 3187/2009 г. на СГС, І-7 състав, влязло в сила на 04.10.2012 г. е прогласена нищожността на нотариален акт № 12, дело № 197/2006 г. на нотариус Р. Д., с който наследодателят на ищците е продал на Д.С.Д.описания недвижим имот, като си запазил правото на ползване върху него. Твърди се, че следват две разпоредителни сделки с имота, обективирани в нотариален акт № 105, дело № 1166/2006 г. на нотариус В.Б. и нотариален акт № 192, дело № 1565/2006 г. на нотариус С.Т., по силата на който имотът е придобит съответно от Е.И.Р., а впоследствие от ответницата Д.В., която се намира в брак с ответника И.И.. Твърди се, че от своя страна двамата ответници на 11.12.2006 г. учредяват договорна ипотека върху процесния имот в полза на ТБ „МКБ-Юнионбанк“ АД, съгласно нотариален акт № 193, № 1566/2006 г. на нотариус С.Т.. Твърди се, че ответниците не са станали собственици на имота, тъй като техният праводател не е бил собственик.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния апартамент и да бъдат осъдени да предадат на ищците собствеността и владението на апартамента, на основание чл.59 от ЗЗД да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 18 000 евро за периода от 02.12.2011 г. до 02.12.2016 г.-обезщетение за ползването на имота без правно основание.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от двамата ответници чрез пълномощника им В.М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.

Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Оспорват правото на собственост на ищците. Твърдят, че СПН на решението на І-7 състав не разпростира силата си спрямо ответниците. Твърди се, че ответниците са собственици на имота на основание покупко-продажба и владеят същия непрекъснато, явно и несъмнено от 11.12.2006 г. и до днес. Оспорва иска за обезщетение по основание и размер.

При условията на евентуалност ответниците заявяват възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на повече от пет години. Твърдят, че имат качеството на добросъвестни владелци, поради което и с изтичане на петгодишния срок са станали собственици на процесния апартамент.

При условията на евентуалност заявява възражение за извършени подобрения върху процесния имот и право на задържане до тяхното заплащане. Поддържа се, че владението върху апартамента е предадено на двамата ответници в деня на нотариалната сделка 11.12.2006 г., като апартаментът е бил в състояние след пожар. Ответниците твърдят, че са извършили подробно описаните в отговора подобрения, за да стане имотът годен за ползване и по този начин стойността му се е увеличила със сумата от 25 500 евро. Твърдят, че са извършили подобрения, както следва:

1.Цялостна подмяна на дограмата на апартамента, включително на двете тераси, която е била обгоряла, с PVC дограма - прозорци с четири крила на двете спални, прозорец с врата на хол и кухня, прозорци с четири крила с размери 3м./1,60 м. на двете тераси - труд и материали на обща стойност 3500 лева;

2.Поставяне на гипсокартон на тавана и стените на хола, на тавана и стените на малката спалня, в тоалетната - скриване на тръбите с водоустойчив гипсокартон, баня - изолация на стената зад душа с водоустойчив гипсокартон, тераси - изолация с водоустойчив гипсокартон под прозорците с размери 3 м./0,90 м. - труд и материали на обща стойност 2000 лева;

3.Поставяне на метална входна врата, облепена с фолио, ведно с касова брава - на стойност 420 лева;

4.Поставяне на три броя интериорни врати (на двете спални и на хола) - на обща стойност 930 лева, ведно с брави 3 броя на обща стойност 75 лева;

5.Поставяне на два броя алуминиеви врати на банята и тоалетната, ведно с брави - на обща стойност 680 лева;

6.Поставяне на 55 кв.метра ламиниран паркет - на стойност 768 лева;

7.Поставяне на лайсни към ламината, скоби и сглобки 42 кв.м. - на стойност 150 лева;

8.Монтиране на ново обзавеждане на кухнята - комплект „Сиана”, съдържащ шкафове и мивка - на стойност 672 лева;

9.Подмяна на санитарията - мивка баня на стойност 69 лева, полуконзола - 69 лева, тоалетна чиния - 69 лева, шкафове за баня ъглови - 2 бр. на обща стойност 100 лева, смесители „Сева Еко” 3 бр. на обща стойност 308 лева, кран промивен напорен за WC на стойност 36,50 лева;

10.Поставяне на PVC тръби - 6 м. - на стойност 9 лева, 10 броя колена - 3,50 лева, ревизии за водомери 2 броя на стойност 20 лева, монтаж на тръби, водопровод и канализация - поставяне на 2 броя сифони (на стойност 10 лева) - труд общо на стойност 200 лева;

11. Изграждане на двете тераси с тухли „Итонг” 15 кв.метра -1 пале тухли на стойност 360 лева, труд - 500 лева;

12.Подмяна на ел.инсталация - кабели, ел.табло, ключове, ел.контакти - материали и труд общо на стойност 600 лева;

13.Поставяне на теракота на подовете 22 кв.метра, теракотени плочки с размери 33 см./ЗЗ см. по 18 лева кв.метър - материали на стойност 336 лева;

14.Поставяне на фаянс в банята и тоалетната общо 30 кв.метра по 14 лева кв.метра общо 420 лева материали;

15.Поставяне на фаянс в кухнята общо 5 кв.метра по 15 лева кв.метър общо материали 75 лева;

16.Теракол 60 торби по 12 лева - общо 720 лева;

17.Гипс сатен 30 кг., теразид-стандарт 25 кг, колор кит 5 кг. - общо 99 лева;

18.Фуга бяла и бежова - 6 торби по 1 кг - общо 66 лева;

19.Заплатения труд за поставяне на теракота и фаянса общо 1000 лева;

20. Поставяне на окачени тавани в банята и тоалетната с осветление - труд и материали 800 лева;

21. Шпакловка - две ръце - на стените на коридора, голямата спалня и кухнята - 150 кв.метра-труд 1200 лева;

22.Боядисване с латекс кухнята - 3 ръце - общо 250 лева труд и материали; малката спалня в два цвята - 3 ръце - труд и материали общо 328 лева,

23. Поставяне на алуминиеви щори на всички прозорци - общо на стойност 300 лева;

24.Заплащане труда на двама общи работни за 30 дни работа по 30 лева надница дневно - общо 1800 лева;

25.Заплащане за два контейнера за строителни отпадъци - общо 100 лева;

26.Поставяне на топлоизолация EPS F 5 см - 23 кв.м., обръщане на прозорци -24,80         м, поставяне на козирка - 10,80 м, топлоизолация NEOPOR 20 BASF 5 см - 12 кв.м, монтаж алуминиев перваз - 14,30 м. - общо 1700 лева;

21. Боядисване с латекс спалня, хол, коридор - общо 434,50 лева труд и материали;

22.Поставяне тапети в спалня и коридор - общо 218 лева труд и материали;

23.Поставяне врата „Хармония“ на кухнята - 120 лева.

 При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че ответниците са недобросъвестни владелци на процесния имот, заявяват възражение за направените необходими разноски за запазване на процесния имоти право на задържане до тяхното заплащане на обща стойност 21 515,50 лв., описани по-горе и направени през периода 11.12.2006 г.-м.12.2014 г.

         Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което представят списък.

         Ответниците в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло и присъди сторените от ответниците разноски, съобразно представен списък. Подробни съображения са изложени в писмени бележки по делото.

         Третото лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Между страните не се спори, а и с представеното удостоверение за наследници № 2011/06.10.2008 г. на СО, район Студентски се установява, че И.Б.М. е починал на 05.02.2006 г., като не е оставил низходящи, както и възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, поради което призовани да го наследят по закон на основание чл.8, ал.4 от ЗН, са неговите роднини от четвърта степен по съребрена линия-първите му братовчеди по майчина линия В. Х.К., Н.Х.К., А.Ц.М., П.Ц.К., както и низходящите на починалата след И.М.на 06.06.2006 г. негова първа братовчедка М.Н.С., а именно: Р.С.С., Е.С.С. и С.Н.С..

         Наследодателят на ищците И.Б.М. се легитимира като собственик на основание наследство от родителите си Б.М.Л.и Ц.П.Л., които от своя страна са станали собственици на основание договор за продажба на жилище № 1745/31.10.1970 г. на СГНС на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда бл. № 89, ж.к. „Младост 1“, гр. София, целият с площ от 76,16 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.

На 09.03.2006 г. с нотариален акт № 12, том II, рег. №  5699, дело № 179/2006 г. на нотариус Р. Д., И.Б.М. е продал на Д.С.Д.описания по-горе апартамент. Следват две разпоредителни сделки с имота, съответно на 07.08.2006 г., обективирана в нотариален акт № 105, том VII, рег. № 18120, дело № 1166/2006 г., с който апартамента е продаден от Д.С.Д.на Е.И.Р., а на 11.12.2006 г. последната го продава на ответницата по делото Д.В.К., която придобива собствеността върху имота в режим на СИО заедно със съпруга И.И.К. /установява се с приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че двамата ответници са сключили граждански брак на 30.05.1992 г./. Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том IX, рег. № 11682, дело № 1565/2006 г. на нотариус С.Т. с рег. № 065 на НК, с район на действие СРС, въз основа на който нотариален акт двамата ответници се легитимират като собственици на процесния апартамент.

В същия ден на 11.12.2006 г., двамата ответници учредяват договорна ипотека върху апартамента в полза на ТБ „МКБ-Юнионбанк“ АД, като обезпечение на получен кредит в размер на 31 280 евро. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 193, том IX, рег. № 11684, дело № 1566/2006 г. на нотариус С.Т. с рег. № 065 на НК, с район на действие СРС.

С влязло в сила на 04.10.2012 г. Решение № 5585/23.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3187/2009 г. по описа на СГС, I-7 състав договорът за продажба на процесния апартамент, обективиран в нотариален акт № 12, от 09.03.2006 г., том II, рег. №  5699, дело № 179/2006 г. на нотариус Р. Д., е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, хипотеза 2 от ЗЗД, по исковете на В. Х.К., Н.Х.К., А.Ц.М., П.Ц.К., Р.С.С., Е.С.С. и С.Н.С. срещу Д.С.Д.и ТБ „МКБ-Юнионбанк“ АД.

Във връзка с извършените от двамата ответници подобрения в процесния апартамент са събрани свидетелски показания.

Свидетелката И.И.К.-дъщеря на ответниците, установява, че когато родителите й закупили апартамента, тя била на 12 години. Закупеният апартамент бил в много лошо състояние и не ставал за живеене. Коридорът бил в ужасно състояние, с разпокъсан балатум. Кухнята била абсолютно срината с останали в нея опожарени черни шкафчета. Имало счупено стъкло на прозорец. В банята нямало мивка, плочки, била с мозайка. Стаята на свидетелката била в най-ужасно състояние, най-пострадала от пожар, който се е случил в апартамента. Била с най-черни стени. В началото била сменена дограмата с поставата на ПВЦ-дограма. На входа на апартамента била поставена метална врата. Първо започнал ремонта на кухнята, банята и тоалетната. От кухнята било изринато и свалено всичко и започнала направата на замазка, след което били вградени шкафове впоследствие, била поставена и мивка. В цялата кухня и в коридора, на пода били поставени едни и същи плочки. В банята и тоалетната били сложени плочки с фризове, окачени тавани, мивки, кранчета, шкафчета, абсолютно всичко. Сложен бил гипсокартон в стаята на свидетелката и в хола, на всички стени. Поставени били алуминиеви врати на тоалетната и банята и още по-късно сложени нови врати навсякъде-на входа на апартамента (метална врата) и врати на хола, вътрешни интериорни врати, понеже нямало никакви. Стаите след замазката, били боядисани с латекс, в спалнята били сложени тапети. Терасите били изградени и затворени, с направата на изолация на кухнята. Терасите бири изградени изцяло с итонг, с прозорци, с алуминиева дограма. Отвън на целия апартамент била направена външна изолация. Били сменени и тръбите за водата. Свидетелката установява, че живее в апартамента заедно с родителите си от нанасянето си през 20102 г. и в момента живеят там.

Свидетелят И.С.Б.установява, че посетил ново закупения апартамент на ответниците да даде идеи във връзка с електрическата инсталация, тъй като по професия е ел. техник. Свидетелят установява, че когато посетил апартамент, видял, че всичко е изгоряло. Подът от паркет го нямало половината, нямало врати, всичко било изгоряло, миришело на влага. Даже кабели нямало-били стопени. Ел. таблото също липсвало. Започнали ремонти, като първоначално нямало ток. Първо била направена стаята на дъщерята на ответниците. Ремонтът на стаята се състоял в боядисване, шпакловки, изолация, поставяне на ламинат. Цялата ел. инсталацията била поправена, защото била изгоряла. В хола също е поставен ламинат, а в кухнята-плочки. В кухнята нямало нищо, даже самата дограма била изгоряла, прозорците били счупени. В кухнята ремонтът се състоял в поставяне на дограма, мивки, шкафове. Във всички стаи е сложен гипсокартон. В банята има окачен таван. В банята подът е с плочки, както и в коридора. Част от стените са с латекс, друга част с тапети. Поставена била нова входна врата, която е вътрешна и масивна желязна врата.

От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че размерът на месечното обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода от 02.12.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба-02.12.2016 г. възлиза общо на сумата от 21 938,62 лв.

Извършените подобрения са на стойност 19 595,40 лв., а увеличената стойност на имота е в размер на 13 055,66 лв.

Между страните не се спори, че и към момента, процесният апартамент се владее от двамата ответници.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявени са ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.

         В тежест на ищците бе да докажат главно и пълно, че са собственици на процесния недвижим имот на заявените от тях фактически основания, а именно: наследяване по закон от наследодателя им И.Б.М..

Между страните не е било спорно, че И.Б.М. е бил собственик на процесния апартамент № 129, легитимирайки се като негов собственик на основание наследство от родителите си Б.М.Л.и Ц.П.Л., които от своя страна са станали собственици на основание договор за продажба на жилище № 1745/31.10.1970 г. на СГНС, както  и че ищците са наследници по закон на Борис Манолов Лазаров.   

Безспорно и с влязлото в сила на 04.10.2012 г. Решение № 5585/23.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3187/2009 г. по описа на СГС, I-7 състав, договорът за продажба на процесния апартамент, обективиран в нотариален акт № 12, от 09.03.2006 г., том II, рег. №  5699, дело № 179/2006 г. на нотариус Р. Д., е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, хипотеза 2 от ЗЗД, по исковете на В. Х.К., Н.Х.К., А.Ц.М., П.Ц.К., Р.С.С., Е.С.С. и С.Н.С. срещу Д.С.Д.и ТБ „МКБ-Юнионбанк“ АД.

         Ответниците са придобили имота през 2006 г., т.е. преди образуването на гр.д. № 3187/2009 г. на СГС, І-7 състав и съответно вписване на исковата молба по това дело.

         Искът по гр.д. № 3187/2009 г. на СГС, І-7 състав е уважен, поради което, сделката, с която праводателят на праводателя на ответниците е придобил имота от наследодателя на ищците, се прогласява за нищожна, т.е. тя не поражда вещноправно действие. В случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица /т.н. фингирано правоприемство/ с изключение на симулативните сделки - чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Затова и ответниците не са могли да придобият вещни права.

В практиката на ВКС се приема, че прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея, са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителният собственик претендира правото си на собственост. Този извод следва от общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито сам не притежава.

Приема се също, че нищожната сделка не произвежда правно действие и когато едно лице не е придобило право на собственост, то не може след това да го прехвърли, по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава - решение №1441 от 14.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6179/2007 г., II г.о. С отпадането на правата на първия приобретател на процесния имот Д.С.Д.отпадат и правата на последващите правоприемници, независимо от това дали те са закупили имота преди или след подаване в съда и вписване на исковата молба за прогласяване нищожността на първата продажба. Всички последващи продажби са непротивопоставими на действителния собственик.

В този смисъл и двамата ответниците не са станали собственици на имота на основание договор за покупко-продажба от 11.12.2006 г.

С оглед на горното съдът дължи произнасяне по второто заявено при условията на евентуалност правоизключващо правото на ищците придобивно основание от ответниците, а именно: изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност в качеството им на добросъвестни владелци, считано от 11.12.2006 г.

         Безспорно на 11.12.2006 г. двамата ответници са установили добросъвестно владение въз основа на договор за покупко-продажба, сключен в надлежната нотариална форма, т.е. наличие на юридическо основание. Налице е и субективна добросъвестност на двамата ответници, доколкото по делото не са събрани доказателства, че към 11.12.2006 г. те са знаели, че техният праводател не е собственик. Продажбата на чужд имот, не е нищожна, поради което и договорът, въз основа на който праводателката на ответниците Е.И.Р. е придобила имота, не е нищожен, както не е нищожен и договорът, въз основа на който двамата ответници са започнали да владеят имота.

         За придобиване правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене на имота, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно.

         Без съмнение се доказва установяване на владението на ответниците в имота след закупуването му на 11.12.2006 г., както и неговия характер като добросъвестно владение.

Така установеното на 11.12.2006 г. владение, изключва владението на ищците. В този случай намерението за своене на ответниците се предполага съобразно чл. 69 ЗС. За страната, която се позовава на изтеклата придобивна давност, е достатъчно да докаже, че е упражнявана фактическа власт върху целия имот в срока по  чл. 79 ЗС. Изцяло в този смисъл ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК. Презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена от ищците, въпреки изрично разпределената им доказателствена тежест за това.

Ответниците са закупили имота от третото лице помагач Е.И.Р. с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт на 11.12.2006 г., като праводателят им се е легитимирал за собственик с нотариален акт № 105 от 07.08.2006 г., том VII, рег. № 18120, дело № 1166/2006 г. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че към този момент ответниците са знаели, че придобиват от несобственик. Узнаването на това обстоятелство близо три години по-късно, когато са били конституирани като ответници в производството по гр.д. № 3187/2009 г. /производството спрямо тях е било прекратено/, не превръща добросъвестното владение в обикновено и не рефлектира върху започналата да тече в тяхна полза като последни приобретатели на имота кратка придобивна давност.

Настоящият съдебен състав намира, че двамата ответници са добросъвестни владелци, като в тази връзка споделя разрешението, дадено в Решение № 52/23.07.2018 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.дело № 1455/2017 на ВКС, ГК, I г.о., в което съставът на ВКС е приел, че като резултат от липсата на собственост на праводателя договорът не може да породи вещноправно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на добросъвестно владение, щом той е валиден като конкретен транслативен акт- продажбата на чужда вещ не е нищожна. Последващото узнаване от приобретателя, че праводателят му не е собственик на прехвърления имот, не го прави обикновен владелец занапред, тъй като меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на владелеца, е този на възникване на правното основание- чл. 70, ал.1 ЗС. Разпоредбата на чл. 71 ЗС не обосновава друг извод. В този смисъл е и Решение № 210/27.01.2017 по дело №2309/2016 на ВКС, ГК, I г.о.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че ответниците са упражнявали непрекъснато добросъвестно владение в периода от 11.12.2006 г. д 11.12.2011 г.

През целия този период ответниците са владели имота като свой, извършвайки в него подобрения, като както с приетите по делото писмени доказателства, така и със свидетелските показания се установява, че по-голямата част от подобренията са извършени през 2007 г., на 16.02.2007 г. са декларирали имота в данъчната служба при Столична община, район Студентски, заплащали са данъците за него.

Течението на срока може да бъде прекъснато само при наличието на действия на собственика, предприети срещу самия владелец, които съгласно чл. 116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. Правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да смутят владението и да прекъснат придобивната давност. В периода от 11.12.2006 г. до 11.12.2011 г., действия от кръга на визираните в чл. 116 ЗЗД не са извършени от ищците. Такова действие е предприето едва с предявяване на настоящата искова молба, която обаче не може да прекъсне вече изтекла давност.

По тази причина съдът приема, че течението на придобивния давностен срок не е било прекъснато и считано от 11.12.2011 г., ответниците се явяват собственици на завладения от тях процесен имот.

При установеното явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота от страна на ответниците на процесния апартамент, продължило повече от пет години, както и установеното владение въз основа на правна сделка - основание годно да направи владелеца собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на имота, следва да се приеме, че на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС ответниците са придобили правото на собственост върху апартамент № 129, на който праводателят по сделката не е бил собственик.

С оглед уважаване възражението на ответниците за придобивна давност, не се е сбъднало процесуалното основание за разглеждане на въведеното с отговора възражение за извършени подобрения върху имота и право на задържане до тяхното заплащане, както и възражението за направени необходими разноски за запазване на процесния имот и право на задържане до тяхното заплащане.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира исковете по чл. 108 ЗС за неоснователни. Съгласно чл. 99, предл.1 ЗС, поради придобиването му от друг, ищците, като наследници на лицето, от което имотът първоначално е произхождал, са изгубили правата си върху същия.

С оглед неоснователността на ревандикационните искове, то безспорно неоснователни се явяват и исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД.

По разноските в процеса:

         Предвид изхода на делото на ищците не се дължат, съответно не се присъждат разноски.

         Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски в размер на 2655 лв., от която сума: 250 лв.-депозит вещи лица, 2400 лв. с ДДС-платено адвокатско възнаграждение и 5 лв.-държавна такса СУ.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. Х.К., ЕГН **********,***, Н.Х.К., ЕГН **********,***, А.Ц.М., ЕГН **********,***, П.Ц.К., ЕГН **********,***, Р.С.С., ЕГН **********,***, Е.С.С., ЕГН **********,*** и С.Н.С., ЕГН **********,*** против Д.В.К., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН ********** последният починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от съпругата си Д.В.К., която участва на лично основание в процеса и дъщеря си И.И.К., ЕГН ********** и двамата ответници с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*****, активно и пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове - ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС и искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 129, на първи етаж във вход № 3, находящ се в жилищната сграда бл. № 89, ж.к. „Младост 1“, гр. София, целият с площ от 76,16 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 36, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот и за осъждането на ответниците да предадат владението върху този имот, както и да заплатят солидарно на ищците сумата от 18 000 евро /осемнадесет хиляди евро/ обезщетение за лишаването им от ползване на процесния имот за периода от 02.12.2011 г. до 02.12.2016 г.

ОСЪЖДА В. Х.К., ЕГН **********,***, Н.Х.К., ЕГН **********,***, А.Ц.М., ЕГН **********,***, П.Ц.К., ЕГН **********,***, Р.С.С., ЕГН **********,***, Е.С.С., ЕГН **********,*** и С.Н.С., ЕГН **********,*** да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д.В.К., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН ********** последният починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от съпругата си Д.В.К., която участва на лично основание в процеса и дъщеря си И.И.К., ЕГН ********** и двамата ответници с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „***** сумата от 2655 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и пет лв./ разноски направени от ответниците пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е постановено при участието на Е.И.Р., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците Д.В.К. и И.И.К..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: