РЕШЕНИЕ
№ 1235/20.6.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
петнадесети състав
На единадесети
юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар: КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 917 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е.В.С.-ЕГН **********, против Наказателно
Постановление № 492/ 17.12.2018г. на
зам. Кмета на Община-Варна, с което на
въз.Стратиев е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50/ петдесет/ лева, на основание чл.183 ал.4т.8 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 98 ал.2т.3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, приема се, че още при съставянето
на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се
твърди, че не са били отразени правилно обстоятелствата по нарушението и че не
е изяснена фактическата обстановка и авторството на нарушението.Приема се, че е
нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като се твърди, че актът е съставен
единствено въз основа на твърденията на актосъставителя, без да са били
преценени депозираните възражения, с което е било ограничено правото на защита
на нарушителя.Приема се, че процесуалните нарушения са били пренесени и в
съставения АУАН,приема се, че АНП страда от непълнота на доказателствата,
визира се като нарушена и нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и в заключение се иска
отмяна на НП.
В съдебно заседание въз.С.,
редовно призована, се явява лично в последно с.з., като се представлява
от адв.Д., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства в подкрепа на същата, а в
хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано, като приема, че не е ясно дали на
процесното място има автобусна спирка, която да бъде обозначена по надлежния
ред с пътен знак и пътна маркировка.На второ място се сочи, че се налага
санкция на собственика на автомобила, ако същият не посочи кое друго лице го е
управлявало по време на извършване на нарушението, като за целта следва да бъде
попълнена декларация от собственика на автомобила но такава декларация липсва и
в НП не е посочено, че собственикът на автомобила се санкционира на основание
чл.188 ал.1 от ЗДвП.Твърди се, че жалбоподателката е посочила кой е управлявал
автомобила- А.С. и че жалбата срещу фиша е именно от него, като същият е
заявил, че е управлявал автомобила, но въпреки това е съставен АУАН срещу
жалбоподателката.Сочи се, че въз.С. не е собственик на автомобила, чийто рег.№
е визиран в АУАН и НП и не става ясно, след като не е собственик на този автомобил,
защо тя е санкционирана.Приема се, че е недопустимо отказът на нарушителя да
подпише АУАН да бъде удостоверен с подписа на свидетеля по акта, приема се, че
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата,
при които същото е извършено, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на нарушителя, и в
заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.При
повторния ход на съдебните прения процесуалният представител на
жалбоподателката отново излага аргументи, че посоченият в АУАН и НП лек
автомобил не е собственост на С. и в този смисъл авторството на нарушението не
е доказано, отново се акцентира върху липсата на попълнена декларация и че не е посочено, че наказанието се налага
на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП и в заключение се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна,
при редовност на призоваването не се представлява в с.з.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 05.11.2018г., след подаден сигнал в Общинска полиция-Варна, служители
на Общинска полиция, сред които и св.Д. извършили проверка относно паркирани
автомобили на бул.”Княз Борис” в района на автобусна спирка, като на место
установили, че около 15,00ч. в района на
автобусната спирка до №428 на булеварда,
посочен по-горе, има паркирали няколко автомобили, като в „джоба” на
автобусната спирка бил паркиран и лек автомобил „Хонда”,
чийто рег.№ бил възприет от св.Д. като В 6886 РН.Автомобилът бил без водач,
като не било установено в хода на проверката точно кой го е паркирал.Била
направена справка за собственика на автомобила и било прието за установено, че
собственик на този автомобил е въз.С., поради което на същата дата срещу нея
била съставена глоба с фиш № ********** за нарушение на чл.98 ал.2т.3 от ЗДвП и
било оставено уведомление.На 07.11.2018г. срещу глобата с фиш било подадено
възражение от А.С., а не от въз.С..След подаването на възражението, въпреки че
въз.С. не възразила срещу наложената глоба с фиш, на 03.12.2018г. св.Д.
съставил АУАН срещу жалбоподателката, в който описал приетото за установено
нарушение на чл.98 ал.2т.3 от ЗДвП.Преди съставянето на АУАН, въз.С. не
попълнила декларация кой е управлявал, респективно –паркирал автомобил на
процесното място и въпреки, че в хода на проверката изобщо не било установено,
кой е паркирал процесния автомобил в района на автобусната спирка, актът бил
съставен именно срещу С., тъй като било прието, че тя е собственик на процесния
автомобил. АУАН бил предоставен на въз.С. за запознаване, но същата отказала да
го подпише.Свидетелят по АУАН подписал акта и като свидетел за отказа
жалбоподателката да го подпише.
Видно от материалите по преписката, в законоустановения
срок постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, но въпреки депозираните възражения въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът приобщи към материалите по делото
представеното в с.з. писмено доказателство – заверено за вярност копие на
свидетелство за регистрация част І на л.а. с рег.№ В 6886 РА, собственост на
жалбоподателката, както и допълнително изисканите писмени доказателства-
справка за собственост на л.а. с рег.№ В 6886 РН, издадени за л.а. „Ситроен
Ц2”, собственост на Вяра Тодорова Колчева, както и справка от Община Варна,
съгласно която процесният фиш е съставен в
отсъствието на водача на МПС и срещу него не е депозирана жалба от въз.С.,
както и че не е налична декларация от собственика на автомобила кое лице е
управлявало и паркирало процесния автомобил на процесната дата.
В с.з. не се събраха никакви доказателства
кое конкретно лице на процесна дата е управлявало
процесния автомобил и го е паркирало на процесното място, като от гласните
доказателства се установи, че жалбоподателката не е собственик на посоченото в
АУАН и НП МПС.
Съдът не кредитира показанията на св.Д.
единствено в частта, в която същият сочи, че е съставен фиш на собственика на
посочения в същия лек автомобил, тъй като фишът е съставен срещу С., а
безспорно се установи, че същата не е собственик на л.а. с посочения във фиша,
в АУАН и в НП рег. номер. В останалата част съдът кредитира показанията на св.Д.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите приобщени по делото доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : АУАН, справка за собственост на МПС, глоба с фиш, жалби и др. писмени доказателства, приложени по
преписката и тези, приобщени в с.з., както и от показанията на св.Д., дадени в
хода на съдебното производство.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и
е приета от съда за разглеждане.
Обжалваното
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от зам. Кмета на
Община –Варна, съгласно заповед на Кмета
на Община Варна.АУАН също е съставен от компетентно лице.Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок. Безспорно отказът на въз.С. да подпише АУАН е удостоверен с подпис на
свидетел, който фигурира и като свидетел по съставянето на АУАН, но в тази
насока не е допуснато съществено процесуално нарушение, жалбоподателката в срок
е депозирала възражения срещу съставения АУАН, не е било ограничено правото й
на защита, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Срещу
АУАН са били депозирани възражения, като
съдът намира, че АНО не е преценил законосъобразността на съставения АУАН на
фона на събраните по делото доказателства, с което е допуснал нарушение на
чл.52 ал.4 от ЗАНН, което е обусловило неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа
описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
На първо място в НП изобщо не са посочени доказателствата, които
подкрепят извършеното нарушение.
На второ място, въз С. е санкционирана за това, че е паркирала лек
автомобил на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници, но видно от материалите по преписката и видно от събраните
по делото доказателства изобщо не е било установено кой точно е паркирал л.а. с
рег.№ В 6386 РН на процесното място.
На трето място безспорно по делото се установи, че рег.№ В 6386 РН е за
лек автомобил „Ситроен Ц2”, а не за лек автомобил „Хонда”.
На четвърто място безспорно по делото се установи, че собственик на
лекият автомобил с рег.№ В 6386 РН е В.Т.К., а не въз.С..
На пето място безспорно по делото се установи, че въз.С. изобщо не е попълвала
декларация за това, кой е управлявал нейният автомобил/ различен по рег. номер
с този, посочен в АУАН и НП/ на процесната дата и никъде както в АУАН, така и в
НП същата не е санкционирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП , а е
санкционирана като лице, паркирало автомобил на процесното място.
На шесто място не става ясно защо след като фишът е издаден срещу С.,
въз основа на него е съставен АУАН след възражения на друго лице- А.С.- неясно
в какво качество подадени.
Недопустимо е факти, касаещи съставаморени
признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите следва
императивно да фигурират в НП и да кореспондират с доказателствата по делото.В
преписката липсват каквито и да било доказателства, че е допусната грешка при
изписването на рег.№ на процесния автомобил, тъй като във всички материали
фигурира рег.№ В 6886 РН и в конкретния случай не би могло да се приеме, че се
касае за техническа грешка, тъй като не е установено лице, което да е паркирало
автомобила на процесното място и липсват каквито и да било доказателства за
връзка на въз.С. с процесното нарушение.Липсата на кореспонденция между
посочените в НП факти и събраните доказателства, както и непосочването на конкретните
доказателства, подкрепящи нарушението съставляват съществени процесуални
нарушения.
Освен горното съдът намира, че в
действителност не са събрани категорични доказателства относно авторството на
нарушението.Въз. С. не е собственик на автомобил с посочения в АУАН и НП рег.№,
от гласните доказателства по делото се установява, че не е установено кой е
паркирал процесният автомобил на процесното място,
липсва декларация от С. евентуално кой е управлявал нейният автомобил/ различен
по рег.№ от този, посочен в АУАН и НП/ на процесната дата и евентуално кой го е
паркирал, същата не е санкционирана в качеството си на собственик, а на лице,
което лично е извършило нарушението, като доказателства в тази насока липсват,
поради което налагането на административно наказание за нарушение, което не е било
безспорно доказано, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на
нарушителя, че не го е извършил.
Предвид гореизложеното съдът не счита за необходимо да излага аргументи
дали процесното място е обозначено като автобусна спирка или не.
Чл. 84 от ЗАНН предвижда приложение на НПК по отношение
на определяне на разноски на свидетели и възнагражденията на вещи лица, но не
предвижда възлагане на разноски от страна на жалбоподателя, , поради което искането
в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
Постановление № 492/ 17.12.2018г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което на Е.В.С.-ЕГН **********,
е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 50/ петдесет/ лева, на
основание чл.183 ал.4т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл. 98 ал.2т.3 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възлагане на разноски, направени от
жалбоподателката.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: