Решение по дело №662/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Л.Д.В., в която е обективирано искане за тълкуване на Решение № 755/13.10.2023 г. по КАНД № 662/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Твърди се, че волята на съда не била ясна, като липсвали конкретни указания в диспозитива на решението. Не било ясно какви указания следва да изпълни новия състав на Районен съд – Хасково, на когото делото било върнато за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, чието тълкуване се иска.

Отговор по чл. 251, ал. 3 ГПК не е постъпил от другите страни по делото.

Факти:

С Решение № 755/13.10.2023 г. по КАНД № 662/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково е отменено Решение № 102/10.04.2023 г. по АНД № 92/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В мотивите на съдебния акт, чието тълкуване се иска, е посочено, че „Районният съд, след като е установил, че се касае за нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, виновно извършено от неговия извършител, видно от събраните по делото писмени доказателства, е следвало, съобразявайки се с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия, задължително за съдилищата по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение поради липсата на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК/. Районният съд е имал правомощието при конкретните обстоятелства - допустимо въз основа на установеното ново фактическо положение в съдебното производство, без това да наруши правото на защита на жалбоподателя в образуваното пред него съдебно производство, тъй като самият той твърди и доказва, че към датата на нарушението е собственик /съсобственик/ на управляваното от него моторно превозно средство без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да преквалифицира нарушението, прецизирайки основанието, на което следва да бъде понесена отговорност, при това с налагане на административно наказание в размер, по-нисък от посочения в чл. 638, ал. 3 КЗ и определен от наказващия орган“. Допълнено е също, че „доколкото, съгласно т. 2 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на ВАС I и II колегия, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, то оспореното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд“.

Правни изводи:

Искането е допустимо. Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

На тълкуване, съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 251 от ГПК, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него /от диспозитива му/ не може да се изведе ясно и недвусмислено действителната воля на съда по разрешения с решението правен спор. Съгласно установената съдебна практика от тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено.

В конкретния случай обсъжданото решение не разкрива подобен дефект. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение, постановено от касационния съд и съответства по съдържание и смисъл на доводите, съдържащи се в мотивите на решението.

От молителя не се сочат конкретни обстоятелства, които съставляват неясноти в изразената от съда воля при формиране на правните му изводи. Несъгласието му с мотивите, изложени в решението, не съставлява основание да се приеме изпълнение на условията по чл. 251 ГПК. Повторна преценка на направените от страната възражения, както и на фактите по делото, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, е недопустимо да се извършва по тълкувателен път. Така вж. Решение по адм. дело № 10882/2021 г., ІІ отд. ВАС.

Следва да се отбележи също, че в случая с искането за тълкуване се иска преразглеждане на мотивите на съда или тяхното допълване, като по същество се преследва промяна на резултата по делото, което не се допуска в това производство. По реда на тълкуването не може да се дават указания по приложението на влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения относно неговото изпълнение или да се дават правни съвети, каквото се цели да бъде постигнато от искателя. На тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо – те са само елемент на решението /ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ и не представляват самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не обосновава възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК /така вж. Решение по адм. дело № 7675/2021 г., ІІ отд. на ВАС/.

Независимо от това и съобразявайки разпоредбите на чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК следва да се акцентира, че решението, чието тълкуване се иска, е възпроизведена фактическата обстановка, установена от Районния съд, извършена е преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, посочен е релевантният по време, място и лица закон и са обсъдени правомощията на Районния съд и на касационната инстанция. При това ясно и недвусмислено се извежда, че Районният съд е длъжен да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, касаещи приложимия закон и правомощията, с които разполага, с оглед събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, които указания са задължителни съгласно чл. 224 АПК. Важно е да се отбележи, че преценката дали Районният съд се е съобразил при новото разглеждане на делото с дадените му задължителни указания се извършва от касационната инстанция при евентуално оспорване на постановеното от него решение.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л.Д.В. за тълкуване на Решение № 755/13.10.2023 г. по КАНД № 662/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 251, ал. 5 ГПК.

Председател:
Членове: