РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 24.02.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Т.Ж. разгледа КАНД № 95 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260008 / 13.07.2020 г. по АНД № 316 / 2019 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-0362-000426 / 10.09.2019 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра.
Касаторът Н.И.Я., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва горепосоченото решение с доводи за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът ОДМВР – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-0362-000426 / 10.09.2019 г., издадено от началникът на Районно управление (РУ) – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на касатора, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1250 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: на 02.04.2019 г., в 17,41 ч., в с.Зафирово, обл.Силистра, по ул. „Трети март”, до ЗК „Атила Зафиров”, в посока Силистра – Русе, касаторът управлявал лек автомобил „Ауди СК7“, рег. № ЕН3330КР, със скорост 160 км/ч при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д11, като, след приспаднат толеранс от 5 км/ч, резултира превишение на максимално разрешената скорост от 105 км/ч».
ТРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че в досъдебната фаза на административнонаказателния процес не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Относно твърдението, че регистрационният номер на автомобила не може да бъде разчетен, ТРС е изложил следните мотиви: „[...] на приложения снимков материал на хартиен носител регистрационният номер на автомобила е неясен и почти нечетлив. На приложения по делото от АНО СD, обаче регистрационният номер може да бъде разчетен, единствено без буквата „К” след изписаната цифрова част на номера и той е ЕН3330. От направената справка в масивите на „Пътна полиция”, копие от която е приложена по административнонаказателното производство, е било установено, че от всички регистрирани автомобили марка „Ауди” СК7 с начало на регистрационния номер ЕН3330 е само автомобилът на жалбоподателя и буквите след цифрата на номера са КР». Тези мотиви напълно убедително и в съответствие с принципа за пълното доказване установяват, че регистрационният номер на заснетият автомобил е такъв, какъвто е отразен в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение. 2/ Дали да се кредитира или не дадено свидетелско показание, е въпрос на обоснованост на въззивното решение. Необосноваността обаче не е касационно основание по смисъла на чл. 348 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.). Ето защо касационната инстанция може да провери дали са спазени процесуалните правила относно доказателствената дейност на съда по същество. В случая правилото на чл. 305, ал. 3 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) е спазено, тъй като районният съд е обсъдил свидетелските показания, излагайки мотиви защо ги кредитира. Тази мотиви касационният състав не е овластен да преценява по същество. Обратното би означавало да се навлезе в проверка за обоснованост, което би противоречало на забраната чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.), която не допуска да се извършват нови фактически установявания в касационното производство. 3/ Дори да се възприеме твърдението за неустановеност на водача на автомобила, това не би могло да промени с нищо прилагането на закона спрямо разглеждания казус. Защото, след като собственикът на процесния автомобил не е посочил лице, на което е предоставил автомобила, отговорността възниква в тежест на самия собственик по силата чл. 188, ал. 1 ЗДвП. 4/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.) към мотивите на обжалваното решение.
Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, а касационната жалба – неоснователна, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (редакция – ДВ, бр. 13 / 14.02.2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260008 / 13.07.2020 г. по АНД № 316 / 2019 г. на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.