Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18 15.02.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 23 януари Година 2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1254 по
описа за 2018 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 120 от 17.09.2018 г., постановена по НОХД
№ 867/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият И.Х.В., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че през периода
16.05.2003 г. до 10.02.2015 г., в гр.Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление, упражнявал професия, свързана със здравеопазването на
населението, като е практикувал като лекар-кардиолог, по изпълнение на сключени
договори с НЗОК за извънболнична специализирана медицинска помощ, за изпълнение
на високоспециализирани и специализирани медицински дейности от пакет „Кардиология“,
по специалност „Кардиология”, без да е имал за това съответната
правоспособност, изискваща се за тази специалност, съгласно чл.13, ал.2 от
Закона за лечебните заведения и утвърдените медицински стандарти по
„Кардиология“ с Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на Министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл.324, ал.2, във връзка с
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК са му наложени наказания „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, както и „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева), която да бъде платена по сметка на Районен
съд – Стара Загора в полза на бюджета на Съдебната власт.
Подсъдимият В. е признат за виновен и в
това, че в периода от 01.04.2014 г. до 30.09.2015 г., в гр.Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, е упражнявал професия, свързана със
здравеопазването на населението, като е упражнявал професията „лекар“ със
специалност „Кардиология“ по изпълнение на сключени трудови договори с
лечебните заведения *** - гр.Стара Загора и ***, без да е имал за
това съответната правоспособност, изискваща се за тази специалност, съгласно
чл.19, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за лечебните заведения и утвърдените медицински стандарти по „Кардиология“ с
Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на Министъра на здравеопазването, по изпълнение на сключени договори между РЗОК - гр.Стара
Загора и съответните лечебни заведения, поради което и на основание чл.324,
ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК е осъден
на „Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА ГОДИНА, както
и на „Глоба” в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), която да бъде платена по сметка на
Районен съд – Стара Загора в полза на бюджета на Съдебната власт.
Съдът на основание
чл.23, ал.1 от НК е наложил на подсъдимия В. едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок
от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА, както и „Глоба” в
размер на 200 лв. (двеста лева), която да бъде платена по сметка на
Районен съд – Стара Загора в полза бюджета на Съдебната власт.
На основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
В срока по чл. 319 от НПК горепосочената
присъда е обжалвана от подсъдимия чрез защитника му адв. Т.В. ***.
Във въззивна жалба и изготвените към нея писмени
изложения се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата.
В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване
на нова оправдателна такава.
В съдебно
заседание въззивната жалба се поддържа от защитника на подсъдимия адв. В..
Подсъдимият – жалбоподател И.Х.В., редовно призован, не се явява.
Становището на представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че обжалваната присъда, поради липса на мотиви, следва да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Обжалваната присъда е
постановена при допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Първоинстанционният
съд с обжалваната присъда се е произнесъл по неясно и противоречиво формулирана
обвинителна теза във внесения за разглеждане обвинителен акт срещу подсъдимия И.Х.В.,
изразяващо се в това, че изложените факти и обстоятелства, касаещи
инкриминираната деятелност на подсъдимия са за това, че е практикувал
професията лекар по специалност „Кардиология“ за периода от 16.05.2003 г. до
30.09.2015 г. без да има съответната правоспособност, придобита по установения
за това ред – престъпление по чл.324, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като
е сторил това на различни места - в
лечебни заведения за извънболнична специализирана медицинска помощ и в лечебни
заведения за болнична помощ, а с диспозитива на обвинителния акт подсъдимият В.
е предаден на съд за две отделни престъпления по чл.324, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК – първото, извършено през периода 16.05.2003 г. до 10.05.2014
г. в гр. Стара Загора, а второто – извършено през периода 01.04.2014 г. до 30.09.2015 г. Видно от очертаната в обвинителния акт
фактическа обстановка касае се за обвинение в извършване на една единна
престъпна деятелност, осъществявана през продължителен период от време от
подсъдимия В. в качеството му на лекар, упражнявайки специалността „Кардиология“,
без да е придобил по установения ред правоспособност за тази специалност, като е
осъществявал дейността в град Стара Загора в два вида лечебни заведения – в
заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ, в качеството му на
ЕТ-ц и в изпълнение на сключени договори с НЗОК и в лечебни заведения за
болнична помощ, по силата на сключени трудови договори със съответното лечебно
заведение, като с разделянето им на две отделни престъпления в диспозитива на обвинителния
акт освен, че е допуснато противоречие в обвинителната теза, е нарушен и основния
принцип на наказателно - процесуалното право „Non bis in idem“ за периода от 01.04.2014 г. до 10.02.2015 г., за
който период подсъдимият с коментирания акт се предава на съд за две
престъпления по чл.324, ал.2, вр. ал.1 от НК – и по пункт 1 и по пункт 2 от
обвинителния акт, и с атакуваната присъда също е осъден за две отделни
престъпления.
Горепосочените
нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт /пренесени в присъдата и
в мотивите към нея/ съществено нарушават правото на защита на подсъдимия В.,
тъй като му отнемат възможността да разбере за какво престъпление е привлечен
в качеството на обвиняем и се предава на
съд, като съдът в хода на разпоредителното заседание и с определението по
чл.248, ал.5 от НПК е пропуснал да съзре това съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, въз основа на което е следвало да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за
отстраняването му. Вместо това, като е разгледал делото по обвинителен акт
негоден да очертае предмета на доказване и съществено нарушаващ правото на
защита на подсъдимия в процеса, е постановил незаконосъобразна присъда, която
подлежи на отмяна.
Самостоятелно
основание за незаконосъобразност на обжалваната присъда се явява и това, че в
същата липсва оправдателен диспозитив по отношение на част от обвинението, а
именно за извършване на престъпленията по чл.324, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК и чрез допуснати от подсъдимия В. нарушения на утвърдените
медицински стандарти по „Кардиология“ с Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на
Министъра на здравеопазването, в какъвто смисъл има изложени съображения в
изготвените към присъдата мотиви, но липсва произнасяне с присъдата.
Законосъобразността на съдебния акт по същество на делото предполага единство
между присъда и мотиви към нея, каквото в случая не е налице. Противното прави
неясна волята на съда и има за последица нарушаване правото на защита на
подсъдимия да разбере за какво е осъден, а и нарушава правото на прокурора да
разбере, какво става с част от внесеното обвинение.
Тъй като присъдата
подлежи на отмяна поради постановяването й при допуснати съществени процесуални
нарушения на процесуалните правила, не подлежат на обсъждане наведените във
въззивната жалба оплаквания, касаещи нейната незаконосъобразност поради
постановяването й в противоречие с материалния закон. За процесуална икономия
единствено следва да се посочи, че включените в обвинението разпоредби на
чл.13, ал.2 от Закона за лечебните заведения и чл.19, ал.2, т.1 и т.2 от Закона
за лечебните заведения са общи разпоредби и имат отношение към изискванията за дейността
на съответния вид лечебно заведение /за болнична и за извънболнична помощ/, но
не съдържат регламентация на реда, по който се придобива правоспособност по
медицинска специалност. Такъв ред е предвиден в разпоредбата на чл.180, ал.3 от
Закона за здравето, съгласно който: „Специалност се придобива след изпълнение
на учебни програми и успешно положен практически и теоретичен изпит пред
държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на
здравеопазването.“. В тази връзка следва ясно да се разграничи в обвинителната
теза това, че подсъдимият В. всъщност успешно е изпълнил учебните програми, но
неуспешно двукратно е положил теоретични изпити пред ДИК, като и в тази част
въззивният съд констатира противоречие в обвинителния акт между изложените
факти на стр.1 и изводите на прокурора на стр.7, абзац среден /извода е “подсъдимия практикувал професията лекар
кардиолог без да притежава съответните теоретични познания ….“/. Следва да
се преосмисли и приложимостта към казуса на отменената Наредба № 2/25.01.2010
г. на Министъра на здравеопазването.
С оглед на констатираните
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от
въззивния съд на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК
обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 120 от 17.09.2018 г., постановена по НОХД №
867/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.