Р Е Ш Е Н И Е №261465
27.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3611/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искова молба на Р.Г.Н., ЕГН **********, и В.Н.Н., ЕГН **********,
депозирана
против „Колегер Инвест„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Кричим , бул Тракия № 8 ет. 1 ап. 1, с искове с правно основание в чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 93 ал. 2
от ЗЗД.
Ищците (съпрузи) имали
сключен с ответното дружество предварителен договор за покупко – продажба на
имот, представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор 56784.512.117.4.3 по кадастралната
карта на Пловдив, ведно с 3.8/112 ид. части от собствеността върху СОС с
идентификатор 56784.512.117.4.6, представляващ изба № 3 ведно с 15.49 % идеални
части от собствеността върху СОС с идентификатор 56784.512.117. Договорът бил
сключен в писмена форма на дата 08.09.2017г., и на същата дата, ищците предали
на ответното дружество капаро по него в размер от 3300 евро. Договорено било
окончателния договор между страните да се сключи на най – късно на 09.11.2017г
в 10.00 часа. Продавача не изпълнил задължението си, изпаднал в забава и на дата 13.11.2017
изпратил на ищците уведомление, че разваля договора поради неизпълнение от
страна на ищците. На свой ред,
двамата ищци развалили договора и поканили ответното дружество да им върне
задатъка в двоен размер, както било
уговорено. Това не се случило , при
което ищците се снабдили със заповед за изпълнение на това задължение. Срещу
заповедта, издадена по частното дело № 2371 по описа на ПРС за 2019г.,
ответното дружество подало, а Окръжен
съд Пловдив приел за основателно ,
възражение по реда на чл. 423 от ГПК. Затова всеки от ищците иска да се
постанови от съда решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника на вземане за задатък в двоен размер, но по 3300 евро за всеки, ведно
със законната лихва от датата на подаването
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на
разноските по спора.
Ответното дружество оспорва исковете. Твърди, че развалянето на
договора е по причина, за което ищците – купувачи отговарят: неплащане на
цената; затова
продавачът по договора имал право да
задържи дадения задатък. Отрича неточно изпълнение по договора. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Два субективно съединени иска с правно основание в чл. 422 във връзка с чл. 93 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Исковете са допустими: има
издадена за вземането заповед за плащане , срещу която е възразено , и са
спазени сроковете по чл. 414 и 422 ог ГПК. Има идентичност между описаното в
заявлението за издаване на заповед притезание , и това , предмет на исковата
молба.
Съдът
съобрази следното:
Според
чл. 93 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, „Задатъкът
служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка,
не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да
задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен
размер“. Тоест, подлежащите на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК факти са
следните - съществуването на договор между страните, предаването на сума от 3300 евро от ищците на
ответника, и развалянето на договора по причина, за която отговаря ответника. На
свой ред, и с оглед наведените различни факти, ответника доказва разваляне на
договора по причина, която да се вменява във вина на ищците като купувачи по
него .
Съществуването на предварителния
договор от дата 08.09.2017г за поемане на обещание за прехвърляне на имот с
идентификатор 56784.512.117.4.6 не е
спорно между страните, а и се доказва от приложеното на л. 8 от делото копие от
него. Не се спори също така , че
ответното дружество е получило като задатък по договора сума от 3300 евро, като
за разписка за получаването служи самия договор ( чл.3 буква „а“). Затова спора
по делото всъщност е концентриран около точността на изпълнението на договора
от всяка от страните, включително ищците, доколкото правото за връщане на
задатък в двоен размер възниква само за изправната по договора страна.
Ищците претендират, че са изправна
страна по договора, а същия не е изпълнен от ответното дружество по причина, за
която то отговаря – разминаване в удостоверените в различни документи
елементи на правото на собственост на
продавача, както и липса на посочване на нотариус , пред който да се яват за
сключване на окончателен договор; ответното дружество претендира, че договорът
не е изпълнен по вина на ищците, които не разполагали с пари за целта.
Уговорката между страните касателно
времето и мястото на сключването на окончателен договор (чл.4 от
предварителния ) е противоречива в
частта си относно определената дата, при което следва да се тълкува по реда на
чл. 20 от ЗЗД в смисъл, че е трябвало
това да стане най - късно на 10.11.2017г., пред избран по взаимното им
съгласие нотариус. Няма данни страните да са постигнали такова съгласие; на
дата 13.11.2017г предварителния договор е развален от продачава, „поради
неизпълнение на задължението на купувачите да сключат окончателен договор“ (
вярно е твърдението на ищеца, че 11.11 и 12.11.2017 г. са неприсъствени - почивни -
дни).
Представено е и копие от покана,
с която ищците са се отказали от
договора и искат връщането на дадения зададатък, в двоен размер ( л . 21 от
делото), тъй като ответника не посочил нотариус за прехвърляне на собствеността
върху имота , предмет на предварителния договор. Поканата е представена пред нотариус на дата
30.11.2018г, и връчена на ответното дружество на дата 07.01.2019г..
Липсата
на уговорка в договора относно момент на изпълнение би могла да се попълни чрез приложение на разпоредбата
на чл. 69 от ЗЗД. ( Решение №
12022 от 01.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2006 г., и др. под . ), но няма данни никоя от страните да е процедирала по този ред, по делото отсъстват изобщо каквито и да било
покани, с които да е посочена , макар и само от едната страна, дата или нотариус, при който да бъдат
изпълнени поетите задължения. Тази разпоредба обаче не може да бъде
приложена, за да попълни несъществуваща договорка за местоизпълнението, когато
то зависи и от волята , и от
местонахождението на трето на договора лице – нотариус. За отбелязване е в тази
връзка разпоредбата на чл. 570 от ГПК, която забранява на нотариусите под страх
от нищожност на удостоверяването да провеждат производство по чл. 586 от същия
кодекс извън района на съда, към който
са вписани в камарата, и чл. 573 ал. 2 от кодекса, който предвижда определени
времеви рамки за издаване на нотариални актове за сделки. Тоест, при липса на
договорка за това при кой нотариус и кога точно
следва страните да изпълнят обещаните си насрещни задължения, съдът
приема, че договорът не е изпълнен по причина , за която отговарят и двете
страни еднакво.
Субективното виждане на ищците за
„разминаване“ между отделните документи , удостоверяващи правото на собственост
на продавача, не се приравнява на неизпълнение на задължението му да
прехвърли правото на собственост върху
продаваемата вещ; продавача е или собственик на вещта, или не, нещо , което се проверява
от нотариуса при сключването на сделката. Ако продавача не установи при
условията на пълно главно доказване в рамките на провежданото нотариално
производство, че е собственик на
предмета на продажбата, нотариуса не само има правото, но и задължението да
откаже да санкционира тази сделка между страните. Затова твърдяните
„разминавания“ в описанието не са сами
по себе си основание да се откаже изпълнение на задължението за сключване на
окончателен договор или плащането на цената на вещта. За яснота обаче, съдът не
намира да е имало към дата 10.11.2017г пречка собствеността върху имота да бъде
прехвърлена на ищците , доколкото ответното дружество успишно се легитимира
като собственик на база представения нотариален акт и удостоверението за степен
на завършеност на сградата в груб строеж .
Съдът приема, че е възможно
договора да не бъде изпълнен по причини, за които отговарят и двете страни. Правото на неустойка за неизпълнение по чл.92 ЗЗД, както и правото на задатък по чл.93 ЗЗД, принадлежи обаче само на изправната страна по договора. Когато и двете
страни са неизправни, нито ищците имат право да претендират двойния размер на
дадения задатък, нито ответника има право да го задържи. Затова съдът намира
иска за основателен само до единичния размер на дадения задатък.За разликата до
двойния такъв, съставляващ искането в
пълен размер ,той следва да се отхвърли.
За пълнота , обстоятелството ,
дали купувачите са разполагали или не с парични средства за заплащане на цената
на вещта , е без значение за изхода на спора, доколкото и двата случая те
отговарят за неизпълнението си.
Разноските се присъждат в тежест
на страните пропоционално (наполовина). Основателно е възражението на ответника
за прекомерност на договореното от ищците възнаграждание на адвокат , в
частност – за производството по чл. 410 от ГПК е договорено с Р.Г. възнаграждание
по 750 лева за всеки от съпрузите , което надхвърля почти двойно минималните
размери в тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.Затова разноски за един
адвокат се пресъждат на ищците до размер от 554.30 лева , тоест, половината
съобразно изхода на спора от общо дължимия за двете производства минимален
хонорар от 1108.60 лева.Заедно с
дължимата такса , общия размер на присъдените в полза на всеки от ищците
разниске следва да е 812.50 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Колегер
Инвест„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Кричим , бул
Тракия № 8 ет. 1 ап. 1, че в отношенията между страните, дължи на Р.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1650 евро – даден по предварителен договор от
дата 08.09.2017г задатък, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаването на заявлението в съда – 08.02.2019г до окончателното изплащане на
вземането , за който сума е издадена заповед за плащане по частното дело 2371 по описа на ПРС за
2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над размер от
1650 евро , до пълния предявен размер от 3300 евро, като неоснователен.
Признава за установено по отношение на
„Колегер Инвест„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Кричим , бул Тракия № 8 ет. 1 ап. 1, че в отношенията между страните, дължи на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1650 евро – даден
по предварителен договор от дата 08.09.2017г задатък, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 08.02.2019г до
окончателното изплащане на вземането, за който сума е издадена заповед за
плащане по частното дело 2371 по описа
на ПРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска над
размер от 1650 евро , до пълния предявен размер от 3300 евро, като
неоснователен.
Осъжда „Колегер Инвест„ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Кричим , бул Тракия № 8 ет. 1
ап. 1, да заплати на Р.Г.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 812.50 лева разноски по двете производства, вкл. частното дело № 2371 по описа на ПРС за 2019г.
Осъжда „Колегер Инвест„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Кричим , бул Тракия № 8 ет. 1 ап. 1, да
заплати на В.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 812.50 лева разноски по двете производства, вкл. частното дело № 2371 по описа на ПРС за 2019г.
Осъжда Р.Г.Н., ЕГН **********, и В.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на „Колегер
Инвест„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Кричим , бул
Тракия № 8 ет. 1 ап. 1, сумата от 460 лева
разноски по двете производства, вкл. частното дело № 2371
по описа на ПРС за 2019г.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ