№ 3661
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100503708 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 28.07.2021 г., поправено с решение от 22.12.2022 г. по
реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №21734 от 2019 г. по описа на
Софийския районен съд, 113 състав, е постановено изнасяне на публична
продан на апартамент №52 с идентификатор 69134.1005.115.2.52; поземлен
имот с идентификатор 68134.4329.1188 и поземлен имот с идентификатор
68850.257.332 при квоти ½ идеална част за И. Л. и ½ идеална част за С. Л.,
като е отхвърлен предявеният по реда на чл. 346 ГПК от С. С. и Н. Л.
/конституирани на мястото на починалия в хода на процеса И. Л. на основание
чл. 227 ГПК/ срещу С. Л. иск по чл. 31,ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от
8 025 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от
01.04.2019 г. до 25.02.2021 г.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 31,ал.2 ЗС
е постъпила въззивна жалба от С. С.. В жалбата се поддържа, че е предявен
иск с правна квалификация по чл. 59 ЗС, поради което решението в тази част
е неправилно и необосновано и се моли да бъде отменено, като вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в цялост.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от С. Л., с който оспорва
същата като недопустима и неоснователна и се моли да бъде оставена без
разглеждане, респективно без уважение. Поддържа се, че между
съсобственици иск по чл. 59 ЗЗД не е допустим, тъй като е налице специален
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. По изложените мотиви се поддържа, че решението е
1
правилно. На отделно основание се посочва, че същото е недопустимо, тъй
като е постановено по отношение на ищеца И. Л., който е починал преди
приключване на съдебното дирене.
От въззивницата С. С. е постъпила и втора въззивна жалба срещу
решението по чл. 247 ГПК, с доводи, че същото е недопустимо, тъй като е
постановено по отношение на различни страни. Моли се решението да бъде
обезсилено като недопустимо.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
Депозирано е възражение от 04.01.2024 г. от Н. Л., конституиран на
мястото на починалия И. Л.. В него се излага, че първоинстанционните
решения за делба са нищожни, тъй като са постановени без участието на един
съделител – И.Г. С.. Предвид изложеното се иска прогласяване на
нищожността на решение от 17.08.2020 г. и решение от 28.07.2021 г. за делба.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно, поради следното:
Съгласно чл. 270, ал.2 ГПК, нищожността на решението може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Легално законово
определение за нищожност на решението липсва в ГПК, поради което
съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо
се на характера на съдебното решение като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е
това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден
съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено
в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
2
съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване.
При данните по делото и конкретно релвираното възражение за
нищожност на делбата на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради неучастието в
делбата на съделител, не може да се приеме довода , че е налице неясно, нито
дори порочно волеизявление от страна на решаващия съд. Дори и в
хипотезите , когато делбата е нищожна на основания чл. 75 ал.2 ЗН, това не
води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на делбата.
За пълнота настоящата въззивна инстанция намира за необходимо да
посочи и това, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2
ЗН, съгласно който когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Видно от кориците на делото производството по допускане на делба е
образувано по искова молба вх. №2009812/15.04.2019 г. на И. Л..
Видно от представения по делото и неоспорен от страните нотариален
акт №88, рег. №2899, н. дело №71/2019 г. за дарение на идеални части от
недвижим имот е от 23.04.2019 г. Следователно се касае за материално
правоприемство, настъпило в хода на процеса по смисъла на чл. 226 от ГПК.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по
тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, при извършено
разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на
друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на
делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице,
придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата
фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва
като главна страна в производството като замести своя праводател със
съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК
/чл.181 ГПК/отм./ в първа или във втора фаза на производството. След
влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща
страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК/отм./. Приобретателят ще бъде
обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е
встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се
счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне
имотът.
Както е прието и в т.1 на ППВС № 4/30.10.1964 г., макар делбата да е
особено исково производство, не съществува основание разпоредбата на
чл.121 ГПК /отм./, респ. чл.226 от действащия ГПК да не се прилага и в
случаите, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите
прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността
лице. Глава 29 ГПК /глава 28 ГПК-отм./ не съдържа специални правила
досежно конституирането на страните в това производство. Приложение
следва да намерят общите правила на ГПК, уреждащи процесуалноправното
3
положение на страните при извършено в хода на производството
разпореждане с правото, предмет на делбата. Макар прехвърлянето на дела да
променя носителя на правото на собственост, според установеното в чл.226,
ал.1 ГПК /чл.121, ал.1 ГПК-отм./ процесуално правило, делото продължава
своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226, ал.2,
изр.второ ГПК /чл.121, ал.2, изр. второ ГПК-отм./ приобретателят може да
замести своя праводател само със съгласието на всички съделители и на
лицето, което встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде
постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните
съделители -прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент
на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия
закон. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на
делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона
действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят
правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато
исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с
прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като
процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и
съгласно чл.226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3 ГПК-отм./ постановеното решение във
всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и
спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между
съделителите и какви са делбените им права, като признатите на
прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.
С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и каква е
частта на всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател със
съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще
бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата. Ако
обаче съгласие за заместване не бъде постигнато, с решението по допускане
на делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във
втората фаза на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще
обвърже както участващите в делбеното производство, така и приобретателя,
вкл. и в отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между
приобретателя и прехвърлителя обаче от материалноправна гледна точка
правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат
права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата
прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя.
С влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще
се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е
паднал имотът. Вещноправните последици на решението по извършване на
делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият
да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и
когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.
По изложените съображения, настоящата въззивна инстанция
заключава, че постановеното първоинстанционно решение е валидно.
4
Същото обаче е недопустимо, в обжалваната част по иска по чл. 346
ГПК, вр. чл. 31,ал. 2 ЗС.
С искова молба вх. №2009812/15.04.2019 г. ищецът И. Л. е предявил иск
за допускане на делба на процесните имоти. Искът е уважен и е постановено
решение за допускане на делба по реда на чл. 344 ГПК на 17.08.2020 г. В
първото заседание след допускане на делбата, с протоколно определение от
25.02.2021 г. е приет за разглеждане иск по чл. 346 ГПК, предявен от И. Л..
Съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество в о.с.з.,
проведено на 20.05.2021 г. и се е произнесъл по предмета на делото с
решение от 28.07.2021 г. по отношение на първоначалния ищец – И. Л. и
ответник – С. Л..
По делото е постъпила молба от С. Л. с изявление, че ищецът е починал
на 03.04.2021 г. – преди последното открито съдебно заседание и с искане на
мястото на починалия ищец да бъдат конституирани неговите наследници.
На основание чл. 227 ГПК, след извършена справка и констатация, че
действително ищецът е починал на 03.04.2021 г., на негово място е
конституирал с разпореждане от 29.09.2021 г. неговите наследници по закон –
Н. Л. и С. С., като със същото е разпоредил да се връчи препис от решението
на новоконституираните страни.
Съгласно приетото със задължителна практика на ВКС, обективирана с
Решение №9/21.01.2011г. по гр.д.№1821/2009г. на ВКС,І го,постановено по
реда на член 290 ГПК,когато юридическото събитие е настъпило по време на
висящността на спора,съгласно член 227 ГПК, починалата страна се замества
от нейните правоприемници.В случая,процесуалното правоприемство
настъпва по силата на закона,а не по волята на съда или
правоприемниците,поради което е без значение дали това събитие и станало
известно на съда ,пред който делото е било висящо.Процесуалната
правосопособностост е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно,като липсата на процесуална
правосопсобност е пречка за постановяване на решение по същество на спора.
Решението, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната
си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално
недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна,
правоприемник на основание чл.227 ГПК. Страни по делото могат да бъдат
само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
процеса. Затова при смърт на страната, съдът има задължението по чл. 227
ГПК да конституира нейните правоприемници, а при смърт на ищец и сам да
вземе необходимите мерки съгл. чл. 230, ал.1 ГПК. Починалото физическо
лице не е правен субект, защото няма процесуална правоспособност.
Последната е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
възникване и съществуване на процесуалното правоотношение. Затова
решението, постановено при участието на неправоспособна /починала/ страна
е недопустимо и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено,
а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
5
В тази насока именно е и разрешението дадено в трайната съдебна
практика на ВКС, решение № 166 от 28.03.2011 г., постановено по гр.д. №
306/2010 г. на ВКС I г.о.; решение № 250 от 26.05.2011 г., постановено по
гр.д. № 567/2010 г. на ВКС I г.о.; решение № 124 от 18.04.2011 г. по гр.д. №
524/2010 г. на ВКС II г.о.; решение № 9 от 21.01.2011 г., постановено по гр.д.
№ 1821/2009 г. по описа на ВКС I г.о.; решение № 124 от 18.04.2011 г.,
постановено по гр.д. № 524/2010 г. на ВКС II г.о.; решение № 62 от 24.2002 г.,
постановено по гр.д. № 110/2002 г. на ВКС I г.о.; решение № 140 от
21.04.2012 г., постановено по гр.д. № 320/2010 г. на ВКС II г.о.
С оглед на така изложеното, решението в обжалваната част,
постановено по отношение на страна, починала в хода процеса на висящото
производство - до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за
решаване с постановеното от съда определение, се явява недопустимо.
Така констатираната недопустимост не може да се санира от
постановилия акта съд по реда на чл. 247 ГПК, което производство касае
единствено хипотезите на съществуваща очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението.
По изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК
постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в
обжалваната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази му
част от друг състав на районния съд и за постановяване на решение с
участието на наследниците на починалия по време на процеса ищец.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 28.07.2021 г., поправено с решение от
22.12.2022 г. по реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. дело №21734 от 2019
г. по описа на Софийския районен съд, 113, в обжалваната част като
недопустимо.
ВРЪЩА на основание чл. 270, ал. 3 ГПК делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, като производството трябва да продължи с
участието на наследниците на починалия по време на процеса ищец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му,
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6