Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Делото е образувано по искова молба, подадена от „....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „....“ № …, ет. .. против Х.И.И., ЕГН **********, с адрес: с. П.,
община Ч., област С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 500, ал. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2017 г., около 15:15 часа в гр. Асеновград, на
кръстовището, образувано от ул. „Панайот Волов“ и ул. „Оборище“, МПС марка „....“, модел
„....“, с рег. № ...., управлявано от Х. И. И., предприел маневра – движение на заден ход, без
да се убеди, че пътят зад него е свободен, и блъснал идващото зад него по ул. „Оборище“
моторно превозно средство марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № ...., управлявано от Н.Р.Ч.. В
резултат на удара на МПС марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № .... били нанесени материални
щети.
За пътнотранспортното произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1607667 от
11.02.2017 г. по описа на РУ на МВР – Асеновград. Срещу виновния водач било взето
административно отношение с АУАН серия „Р“ № 922568/11.02.2017 г. по описа на РУ на
МВР – Асеновград.
Вследствие на настъпилото застрахователно събитие, на 13.02.2017 г. представител на
собственика на уведеното МПС марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № ...., подал уведомление
за щета по застраховка „Каско+“ в представителството на „....“ ЕАД, с искане за изплащане
на обезщетение на нанесените вследствие на ПТП вреди. По повод на искането при
застрахователя била образувана щета № 44011511701014. Експерти на застрахователя
извършили няколко огледа и описали увредените части. С възлагателно писмо от 13.02.2017
г. ремонтът на увреденото МПС бил поверен на „Н.Р.Ч.“ ЕООД, което издало фактура с №
**********/12.05.2017 г. на стойност 15 788.68 лева с ДДС. С ликвидационен акт по щета №
44011511701014 по описа на „....“ ЕАД било определено застрахователно обезщетение в
размер на 15 788.68 лева. С платежно нареждане за групово плащане от 27.06.2017 г. „....“
ЕАД превело дължимата сума на „......“ ЕООД.
Към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС марка „....“ модел „....“, с
рег. № .... е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД
„....“ АД, полица № BG/23/117000323104/19.01.2017 г., валидна от 21.01.2017 г. до
20.01.2018 г.
С регресна покана „....“ ЕАД поканило ЗАД „....“ АД доброволно да заплати сумата в размер
на 15 803.68 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ в размер на 15 788.68 лева и 15 лева ликвидационни разходи.
На 20.11.2017 г. ЗАД „....“ АД платило чрез едностранно прихващане частично сумата в
размер на 14 443.54 лева. След това „....“ ЕАД предявило иск срещу ЗАД „....“ АД за
непогасената част от задължението в размер на 1360.14 лева, във връзка с което било
образувано гр. д. № 86608/2017 г. по описа на Софийски районен съд. В хода на процеса
ЗАД „....“ АД, на основание чл. 219 от ГПК, привлякло в производството като трето лице
помагач на своя страна Х. И. И.. Първоинстанционното производство приключило с
решение № II-55-502944/08.10.2018 г., с което ЗАД „....“ АД било осъдено да заплати на „....“
ЕАД допълнително сумата от 1243.30 лева.
Въз основа на горепосоченото съдебно решение бил издаден изпълнителен лист в полза на
„....“ ЕАД, а въз основа на последния – образувано изпълнително дело № 20198390400081 по
описа на ЧСИ И.М.– К. срещу длъжника „....“ АД. По изпълнителното дело дружеството
заплатило в полза на взискателя сума в общ размер на 2811.15 лева, представляваща
главница, лихви и разноски по изпълнително дело № 20198390400081.
От протокол за ПТП № 1607667 от 11.02.2017 г. било видно, че Х. И. И., управлявал МПС
1
марка „....“ модел „....“, с рег. № ...., бил неправоспособен водач към датата на инцидента.
Той нарушил редица законови разпоредби, сред които: чл. 150 от ЗДвП (управлява МПС без
да е правоспособен водач), чл. 40, ал. 1 от ЗДвП (движи се на заден ход, без да се е убедил,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението), за което било издадено
наказателно постановление № 17-0239-000691/30.05.2017 г. по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и
чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното са твърди, че за ЗАД „....“ АД е възникнало основание да
претендира от виновния водач възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение
в размер на 15.799.09 лева, представляващо платеното застрахователно обезщетение в
размер на 14 443.54 лева, както и сумата от 1243.30 лева, представляваща главница по
образуваното г.д. № 86608/2017 г. по описа на СРС, ведно с лихва за забава върху
главницата в размер на 112.25 лева за периода от 11.12.2017 г. до 31.10.2018 г.
Моли да бъде осъден Х. И. И. да заплати на ЗАД „....“ АД сума в размер на 15 799.09 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение по щета № 0410-110-1179-2017 по
описа на „....“ АД в размер на 14 443.54 лева и сумата от 1243.30 лева, представляваща
главница по образуваното г.д. № 86608/2017 г. по описа на СРС, ведно с лихва върху
главницата (1243.30 лева) в размер на 112.25 лева за периода от 11.12.2017 г. до 31.10.2018
г., както и законната лихва върху сумата от 15 799.09 лева от датата на завеждане на
настоящия иск до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника. Видно от съобщението, приложено на л. 91 от делото, препис от
исковата молба с приложенията е връчен на същия на 13.06.2022 г., поради което
едномесечният срок е изтекъл на 13.07.2022 г. – присъствен ден.
След изтичането на срока на 18.07.2022 г. по делото е постъпил отговор с вх. №
1654/18.07.2022 г., депозиран от особения представител на ответника. Предвид трайната и
непротиворечива практика на ВКС, според която неподаването на писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на
които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца
доказателства, в доклада по делото, съдът е приел, че пропускането на възможността да се
направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл. 131 от ГПК не
може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск
/така в решение № 67/06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г. на ВКС, I т.о., възприето и в
решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./. С оглед на така
приетото, съдът е счел, че направеното с подадения отговор след изтичане на срока по чл.
131 от ГПК възражение за погасяване на иска по давност е преклудирано.
В същия е изразено становище за неоснователност на иска. В тази връзка са наведени
възражения, че протоколът за настъпилото ПТП е неясен, че в него липсва отбелязване в
квадратчетата „да“, „не“, както и че при този непълнен протокол не било ясно дали
ответникът И. е управлявал МПС като неправоспособен водач.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния
му представител е постъпило становище с вх. № 2841/29.11.2022 г., в което заявява, че
поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания
моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за обезпечителното и настоящото
производство. Особеният представител на ответника поддържа отговора и оспорва исковата
молба. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на иска, като излага съображения
за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения протокол за ПТП е видно, че на 11.02.2017 г. в
15:15 часа, в гр. Асеновград на кръстовище между ул. „П. Волов“ и ул. „Оборище“
2
ответникът Х. И. И., като е управлявал МПС марка „....“, модел „....“ с рег. № ....,
собственост на Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „….“ № …., при движение на
заден ход не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен и със задна дясна част на
автомобила блъснал праводвижещия се лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. №
...., управляван от Н.Р.Ч., собственост на „....“ ЕООД, ЕИК ...., в резултат на което са
настъпили материални щети – смачкани десни калници и десни врати, застъргана пр. броня
вдясно, застъргана пр. дясна джанта и др. В протокола е посочено, че ответникът е
неправоспособен водач. Протоколът е подписан от съставилия го мл. автоконтрольор при
РУ на МВР Асеновград Д.Ф., както и от участниците в ПТП.
Срещу ответника е съставен АУАН Серия Г № 241/11.02.2022 г. от мл. автоконтрольор Д.Ф.,
подписан от Х. И. без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и Наказателно
постановление № 17-0239-000691/30.05.2017 г. от началника на РУП към ОДМВР Пловдив
против И. за това, че на 11.02.2017 г. около 15:15 часа в гр. Асеновград на кръстовището на
ул. „Панайот Волов“ и ул. „Оборище“ като неправоспособен водач управлява товарен
автомобил .... .... с рег. № .... и допуска следните нарушения: 1. Водачът не притежава
свидетелство за управление на МПС – неправоспособен /справка в ОДЧ на РУ Асеновград/.
2. При маневра движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад автомобила е свободен и
със задна дясна част блъска движещия се л.а. Ауди с рег. № .... /съгласно постановление на
РП Асеновград № 597/17.05.2017 г. спрямо Х. И. И. следва да се наложи административно
наказание – глоба по ЗДвП/, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС
без да е правоспособен водач, както и виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – движи се
на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението. ПТП, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от
ЗДвП; чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на И. са наложени административни наказания по чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева и по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП –
глоба в размер на 20 лева.
От представената застрахователна полица № BG/23/117000323104 е видно, че
управляваният от ответника товарен автомобил марка „....“, модел „....“ с рег. № .... е имал
сключен със ЗАД „....“ АД договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за
периода от 21.01.2017 г. до 20.01.2018 г.
Между лизингополучателя на увредения лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. №
.... и „....“ ЕАД е била сключена имуществена застраховка „Каско+“ с полица №
440216213005368 от 11.07.2016 г., валидна за периода от 07.09.2016 г. до 06.09.2017 г., с
клауза: пълно Каско. От договора е видно, че застраховани лица по него са лизингодателя
„Уникредит лизинг“ ЕАД и лизингополучателя „....“ ЕООД.
След подаване уведомление за щета по МПС л.а. марка „Ауди“ модел „А6“, с рег. № .... в
„....“ ЕАД е заведена щета № 44011511701014 от 13.02.2017 г. На увредения лек автомобил
са били извършени няколко огледа, за което са съставени три опис – заключения по щета №
44011511701014/13.02.2017 г. с описания на увредените части, както следва: от 16.02.2017
г., 21.02.2017 г. и от 28.02.2017 г. Съгласно последното увредените детайли са следните:
предна броня – боя; калник преден д. AL. – подмяна и боя; предна врата – д. AL. – подмяна и
боя; задна врата – д. AL. – подмяна и боя; калник заден д. – подмяна и боя; внш дръжка з.
врата-д. – боя; внш дръжка пр. врата-д. – боя; стр. огледало-д. – боя; мигач в огледало д. –
подмяна; преден капак – боя; джанта лята пр.д. – боя; основа пвц пр. д. калник – подмяна;
държач пр.д. калник – 3 - тежка деформация; панта пр.д. врата грн – 1 – лека деформация;
панта пр.д. врата длн – 1 – лека деформация; букса пр. д. врата – подмяна; букса з.д. врата –
подмяна; ср. колона – д. – 1 – лека деформация и боя; подкалник PVC з.д. – подмяна;
подкалник з. десен мет – 3 – тежка деформация и праг десен PVC облицовка – боя.
Не е спорно също, че ремонтът на увредения лек автомобил е възложен с възлагателно
писмо от 13.02.2017 г. и съответно извършен от „…..“ ЕООД, като същият възлиза на
стойност 15 788.68 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура № **********/12.05.2017 г.
3
с получател „....” ЕАД. С ликвидационен акт № 20701022169 от 23.06.2017 г. по щета №
44011511701014/13.02.2017 г. на „....“ ЕАД е определено застрахователното обезщетение в
размер на 15 788.68 лева, което следва да бъде изплатено. Сумата е била преведена по
банков път на 27.06.2017 г. от „....” ЕАД на „…...“ ЕООД, с посочено основание по щета №
44011511701014 /л. 34 и л. 35/.
По делото е представена и регресна покана, с която „....“ ЕАД е уведомило ищеца, че е
изплатило на застрахования обезщетение по застраховка за причинените щети на увредения
лек автомобил, като му е предоставило 15 - дневен срок да възстанови платената сума от
15 788.68 лева, както и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разходи, или
общо сумата от 15 803.68 лева.
След предявяване на регресната претенция е изготвена техническа експертиза по щета №
0410-110-1179/2017 от вещо лице при ЗАД „....“ АД, което е дало заключение, че следва да
бъде признато застрахователно обезщетение в размер на 14 428.54 лева, като към тази сума е
прибавена и сумата от 15 лева – ликвидационни разноски, или общо 14 443.54 лева.
Изготвен е и доклад № 1 по щета 0410-110-1179-2017 от 04.08.2017 г. на ЗАД „....“ АД с
предложение да бъде изплатена на „....“ ЕАД сумата в размер на 14 443.54 лева.
По делото не е спорно, а и от представените писмо от ЗАД „....“ АД до „....“ ЕАД с
приложение № 1 към него се установява, че е реализирано едностранно плащане на сумата в
размер на 14 443.54 лева.
С покана по регресна щета № 0410-110-1179-2017 от ищцовото дружество до ответника,
последният е поканен в седем дневен срок, от датата на получаване на поканата, да
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 14 443.54 лева, както и
направените ликвидационни разноски по щетата в размер на 15.00 лева. Поканата е
изпратена на адреса на собственика на МПС „.... ....“ с рег. № .... на вниманието на ответника
Х. И. и е връчена на 12.12.2017 г.
За непогасената част от задължението в размер на 1360.14 лева, явяваща се разлика между
изплатеното такова в размер на 14 443.54 лева до пълния претендиран размер от 15 803.68
лева, „....“ ЕАД е предявило иск срещу ЗАД „....“ АД, по който е било образувано г.д. №
86608/2017 г. по описа на Софийски районен съд. С решение № II-55-502944/08.10.2018 г.,
постановено по същото дело, ЗАД „....“ АД е осъдено да заплати на „....“ ЕАД сумата 1243.30
лева – остатък от суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско+“ на л.а.
„Ауди А6“ с рег. № .... за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 11.02.2017 г. в гр.
Асеновград, причинено виновно от водача на МПС „.... ....“ с рег. № ...., застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със
законната лихва от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлен искът за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 1360.14 лева, като
недоказан. Решението е постановено при участието на Х. И. И., като трето лице – помагач
на страната на ответника. Същото е влязло в сила на 06.12.2018 г. /л. 128 – л. 131/.
От представената покана за доброволно изпълнение, отправена до ЗАД „....“ АД по изп. дело
№ 20198390400081 по описа на ЧСИ И.М.–К., рег. № …, с район на действие София – град,
е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „....“ ЕАД, с която е представен
изпълнителен лист, издаден на 07.01.2019 г. въз основа на влязлото в сила съдебно решение
на Софийски районен съд.
По делото не е спорно, че с платежно нареждане № 120237/07.02.2019 г. сума в размер на
2811.15 лева е преведена по сметка на ЧСИ М.– К. по изп. дело № 20198390400081.
Съдът, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
4
съответната категория моторно превозно средство. Следователно възникването на
регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
застрахователя и собственика на МПС, плащане от първия на дължимото застрахователно
обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от
водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и
размер на щетите, както и управление на МПС от страна на делинквента без да притежава
правоспособност за съответната категория.
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ищеца – застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил
марка „....“, модел „....“, с рег. № ...., настъпване на покрит застрахователен риск –
твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените в исковата молба МПС, претърпени
от пострадалото лице имуществени вреди, пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди – твърдения механизъм на ПТП, в
причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението,
изплатено от застрахователя – ищец в полза на застрахователя по застраховката
имуществено застраховане за причинените вреди, пряка и непосредствена причинна връзка
между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие, ответникът да е
управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, а именно – процесното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията
си в отговора /с изключение на преклудираното възражение за погасяване на исковата
претенция по давност/, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил търсената сума.
За разлика от общата норма, уреждаща правото на застрахователя изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на
вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 от КЗ има специален характер и възниква по
силата на закона, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане - застраховката срещу гражданска отговорност. Тук, основанието за плащане
на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не застрахователният
договор /така решение № 20/02.04.2021 г. по т.д. № 2695/2019 г. на ВКС,II т.о./.
В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по чл. 500,
ал. 2 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Категорично се установи,
че между ищцовото дружество и собственика на МПС „.... ....“ с рег. № .... е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/23/117000323104 от
19.01.2017 г., със срок на действие от 21.01.2017 г. до 20.01.2018 г. Със сключването на
застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой /чл. 493, ал. 1 от КЗ/.
Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие /21.01.2017 г. - 20.01.2018 г.
/ е настъпило застрахователно събитие /11.02.2017 г. /, изразяващо се в причиняване на ПТП,
при което ответникът като водач на застрахования автомобил при маневра – движение на
заден ход не се убеждава, че пътят зад автомобила е свободен и със задна дясна част блъска
движещия се л.а. „Ауди“ с рег. № ..... Това поведение на ответника е противоправно по своя
характер, тъй като сочи на нарушение на правилата за движение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
Същият се е движил на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. Посочения механизъм на настъпване на ПТП не е спорен по
5
делото, а и се установява от съвкупният анализ на събраните в хода на производството
писмени доказателства. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че протокола за ПТП
от 11.02.2017 г. е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената
форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179 от ГПК. Протоколът се ползва със задължителна материална доказателствена сила и
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя му изявления или за
извършените от него и пред него действия. В случаят съставителят на протокола е посетил
местопроизшествието, което изрично е отбелязано в бланковата форма. По този начин той е
възприел и удостоверил пряко местоположението на участвалите в ПТП автомобили,
характера и вида на нанесените щети, пътната обстановка в този участък от пътя към датата
на настъпване на инцидента. Ответникът е подписал протокола за ПТП без да е възразил
срещу описания в него механизъм на произшествието. Идентично описание на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, се съдържа в АУАН Серия Г № 241/11.02.2017
г., подписан отново без възражения, както и в издаденото въз основа на него НП № 17-0239-
000691 от 30.05.2017 г., за което няма данни дали е влязло в сила, но това обстоятелство не
се оспорва от ответника. Макар и по аргумент на противното от чл. 300 от ГПК, същите да
не са задължителни за гражданския съд, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка,
позволяват на съда да приеме, че пътният инцидент е настъпил по посочения в протокола за
ПТП начин. В качеството си на официален свидетелстващ документ това писмено
доказателство безспорно установява, че делинквентът е управлявал застрахования
автомобил без да е правоспособен водач на МПС. В протокола за ПТП е удостоверена
извършената от длъжностното лице проверка относно притежаваната от водача
правоспособност, респ. констатацията му, че същият е неправоспособен. Следователно
ответникът към датата на деликта е използвал процесното МПС без да притежава
правоспособност за управление, за което е наказан и по административен ред.
Ответникът е подписал документа, като не е оспорил това обстоятелството, а доколкото
протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за
безопасност на движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила
относно тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния
водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и
следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в него.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че от протокола за
ПТП не било ясно дали ответникът И. е управлявал МПС като неправоспособен водач, т.е.
дали същият е бил неправоспособен въобще или е имал свидетелство за правоуправление за
други категории, тъй като в графата „да/не“ липсвала отметка. По делото се доказа по
несъмнен начин, че ответникът е неправоспособен водач на МПС, което означава, че не
притежава свидетелство за правоуправление на МПС за никоя от посочените в чл. 149 от
ЗДвП категории. Ответникът не твърди и не установява, че към датата на произшествието е
бил правоспособен водач, респ., че е управлявал моторното превозно средство със
свидетелство за управление, като това е в неговата доказателствена тежест, тъй като е
твърдение за положителен факт. Напротив, обратното следва от подписания протокол за
ПТП. Правоспособността на водача се удостоверява с надлежно издадено свидетелство за
управление, поради което отбелязаното в протокола – „неправоспособен“, обосновава и
липсата на такова свидетелство. В този смисъл е и Определение № 594 от 28.08.2013 г. по т.
д. № 954/2012 г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че в разпоредбата на чл. 274, ал.2 от
КЗ законодателят е уредил изрично правото на регрес на застрахователя срещу делинквента
и една от хипотезите е когато водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за
управление. Законът има предвид, че правоспособността на водача се удостоверява с
издадено по съответния ред от компетентните органи на МВР свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и не е достатъчно само
6
да е изкарал курс за водач и положил изпит, което е само едно от условията, за да му бъде
издадено свидетелството за управление. С оглед отразеното в протокола, че ответникът е
неправоспособен може да се направи извод, че същият не е представил пред полицейските
органи документ, удостоверяващ тази правоспособност, а именно: свидетелство за
управление. Не се излагат твърдения от страна на ответника, че е разполагал с такъв
документ към датата на процесното ПТП, нито се представя такъв.
Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от ответника, неговата вина и липсата на
СУМПС, са категорично установени. Няма данни, които да противоречат на тези изводи. В
тази връзка особеното изискване на чл. 500, ал. 2 от КЗ, виновният водач да е
неправоспособен, е изпълнено.
Ищецът има право да претендира и получи платените от него суми за обезщетение на
нанесените от застрахованото лице вреди, заедно с извършените по щетата разноски.
Застрахователната закрила по застраховка „Гражданска отговорност“ покрива
отговорността както на собствениците, така и на ползвателите и държателите на МПС и
упълномощените от тях лица. Съгласно изричната разпоредба на чл. 477, ал. 2 от КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата
по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство. Една
от специфичните особености на имуществената застраховка "Гражданска отговорност" е, че
застраховано е всяко лице, което ползва моторно превозно средство на законно основание и
в този смисъл е отговорно за причинените при управлението му вреди – чл. 257, ал. 2 от КЗ
/отм./ - сега чл. 477, ал. 2 от КЗ. В процесния случай ответникът е управлявал чуждо МПС,
което е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но при наличие на
виновно причинено ПТП от ответника, който е и неправоспособен водач, за
застрахователя възниква правото да претендира изплатеното на основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ.
Безспорно се установи по делото, че в резултат на ПТП са причинени вреди на трето лице –
собственика на л. а. „Ауди“ модел „А6“, с рег. № ...., като разходите за поправянето им
възлизат на 15 671.84 лева, от които сумата 14 443.54 лева е изплатена от ищеца на „....“
ЕАД по искане на последния на основание чл. 412 от КЗ, а сумата 1228.30 лева, ведно с
ликвидационните разноски в размер на 15 лева /или общо 1243.30 лева/ е изплатена от
ищеца – длъжник на взискателя „....“ ЕАД по изп. дело № 20198390400081 по описа на ЧСИ
И.М.– К., образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение
№ II-55-502944/08.10.2018 г., постановено по г.д. № 86608/2017 г. по описа на СРС.
Платеното обезщетение съответства на стойността на действителните разходи, необходими
за възстановяване на увреденото МПС /без стойността на стоп горен заден/, доколкото,
както беше посочено по – горе, същите са установени с влязлото в сила съдебно решение,
постановено при участието на ответника Х. И. като трето лице – помагач на страната на
ответника, като нито вида, нито размера им е оспорен по делото. При това положение съдът
намира, че в полза на ищеца е възникнало право на регресно вземане по чл. 500, ал. 2 от КЗ
срещу виновния водач на МПС, който е неправоспособен в общ размер на 15 686.84 лева.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска – 10.03.2022 г., до окончателното й
изплащане.
По делото липсват доказателства, че регресната покана е получена от ответника. Това
обстоятелство, обаче не прави иска недопустим. Правото на ищеца да претендира заплащане
на исковата сума е настъпило от датата на удовлетворяване на увреденото лице по силата на
закона. Понеже ищецът има качество на суброгиращ се в правата на обезщетеното лице
7
кредитор, същият се ползва от правното положение на увредения, а в случаите на вреди,
причинени от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е от деня
на увреждането. В тези случаи не е необходима покана. Поради това че делинквентът
/ответникът/ е в забава от датата на увреждането, то и допълнителна регресна покана от
ищеца, суброгирал се в правата на увредения кредитор, за плащане на изплатените суми не е
необходима. В този смисъл възражението на особения представител на ответника е
неоснователно.
По отношение основателността на предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу причинителя на
вредите възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като
вземането му произтича от закона, т.е. няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада
в забава след като бъде поканен от кредитора /арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. В отношенията
между страните по делото не се установява застрахователят да е отправял такава покана до
делинквента за заплатената от него на „....“ ЕАД сума от 1243.30 лева по изп. дело №
20198390400081 по описа на ЧСИ И. М.– К.. Едва на 13.06.2022 г. - с получаване на преписа
от предявения срещу него регресен иск, на подпомагащата застрахователя страна по г.д. №
86608/2017 г. по описа на СРС – сега ответник, е станало известно, че дължи процесната
сума, поради което считано от тази дата същият е в забава, респ. дължи лихва за забава. В
тази връзка съдът приема за недоказан предявеният срещу Х. И. иск за мораторна лихва в
размер на 112,25 лева, дължима на застрахователя в обезщетение за забава на главница от
1243.30 лева за времето от 11.12.2017 г. до 31.10.2018 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца съразмерно с уважената част от иска
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Същият претендира такива и представя списък на
разноските за обезпечителното производство, както следва: 40лева – държавна такса; 15лева
– държавна такса за издаване на три броя съдебни удостоверения и 720лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС, и за настоящото производство, както следва: 631.96 лева – държавна
такса; 15лева - държавна такса за издаване на три броя съдебни удостоверения; 1004 лева –
възнаграждение за особен представител на ответника и 2400 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС. По делото не са представени доказателства за заплатена от ищеца
държавна такса в размер на 15 лева за издаване на три броя съдебни удостоверения в
обезпечителното производство, поради което и предвид отговорността на ответника за
направените от ищеца разноски в обезпечителното производство съразмерно с уважената
част от иска /т. 5 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/ на последния следва да
се присъдят такива в размер на 754.60лева. Претендираните от ищеца разноски за
настоящото производство, които са и документално установени, възлизат в общ размер на
4050.96лева. Съразмерно с уважената част от иска на същия следва да се присъдят такива в
размер на 4022.18 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правна квалификация чл. 500, ал. 2 от КЗ Х.И.И., ЕГН **********, с
адрес: с. П., община Ч., област С. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ....“
АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „....“ № … ет. … сумата в общ
размер на 15 686.84 лева /петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет
и четири стотинки/, от които сумата в размер на 14 443.54 лева, представляваща платено от
„Застрахователно акционерно дружество ....“ АД застрахователно обезщетение по щета №
0410-110-1179-2017 по описа на същото, сумата в размер на 1243.30 лева, представляваща
присъдена главница с влязло в сила решение № II-55-502944/08.10.2018 г., постановено по
г.д. № 86608/2017 г. по описа на СРС, платена от „Застрахователно акционерно дружество
....“ АД по изпълнително дело № 20198390400081 по описа на ЧСИ И. М.– К., рег. № ..., с
район на действие София – град, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 15
8
686.84 от датата на завеждане на иска – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от
„Застрахователно акционерно дружество ....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „....“ № …, ет. …срещу Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. П.,
община Ч., област С. за лихва върху главницата от 1243.30 лева в размер на 112.25 лева за
периода от 11.12.2017 г. до 31.10.2018 г., както и искането за присъждане на законна лихва
върху същата от датата на завеждане на иска – 10.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, с адрес: с. П., община Ч., област С. да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ....“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „....“ № …, ет. … сумата в общ размер на 754.60лева /седемстотин
петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/ - разноски по съразмерност с уважената част
от иска за обезпечителното производство и сумата в общ размер на 4022.18 лева /четири
хиляди двадесет и два лева и осемнадесет стотинки/ разноски по съразмерност с уважената
част от иска за настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
9