№ 1130
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 265950 от 1 октомври 2021г. по гр. д. № 5430/2021г.
Софийски градски съд, ГО, 21 състав, е признал за установено, че Агенция
„Пътна инфраструктура" дължи на Д. П. Г., ЕГН **********, сумата от 27
168,82 лева (двадесет и седем хиляди сто шестдесет и осем лева и осемдесет и
две стотинки) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, определено с решение №
1269 от 08.12.2020г. по протокол от заседание на 27.11.2020г. на Висшия
адвокатски съвет, за което е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за
изпълнение от 27.01.2021г. по ч. гр. дело № 2901/2021г. на Софийския
районен съд; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. П. Г.
разноски в общ размер 1 086,76 лева - платена държавна такса за заповедното
и исковото производство; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура" да
заплати на адвокат Р. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за
заповедното производство в размер 937,53 лева и за исковото производство в
размер 1 345,06 лева.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
1
ответника АПИ срещу решението по гр. д. № 5430/2021г. на Софийски
градски съд, ГО, 21 състав, с което предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК срещу него иск е уважен. С доводи за неправилност на обжалваното
решение, концентрирани върху процесуални нарушения при анализа на
доказателствата по делото и при произнасяне по защитните му средства и
като резултат върху нарушения на материалния закон, уреждащ създадените
договорни отношения между страните, в това число и при предоставяне на
правна помощ и съдействие, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска
(с оглед оплакванията срещу решението).
Насрещната страна – ищецът Д.Г. е оспорил въззивната жалба на
ответника.
Решаващите мотиви на съда, за да уважи иска, почиват на следното:
СГС е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът Д. П. Г. е участвал като
адвокат по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС, II ТО, в което е осъществявал
процесуално представителство на ответника АПИ. За безспорно е прието и
обстоятелството, че в протокол от заседание на Висшия адвокатски съвет е
постановеното решение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА за определяне на
адвокатско възнаграждение на Д. П. Г. като упълномощен представител на
АПИ по т. д. № 3269/2014г. на ВКС, II ТО в размер на 27 168,82 лв. Приел е
още, че за защита по посоченото търговско дело е бил упълномощен лично
адв. Г., докато адвокатското дружество „П. и Г.“ е било упълномощено за
осъществяване на защита пред Арбитражния съд при БТПП, както и, че
адвокатското възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, е в
размер на минималния размер на възнаграждението с оглед материалния
интерес по делото, поради което е уважил иска изцяло.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото и за правилно като резултат.
На 19.01.2021г. Д. П. Г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземането си в размер на 27 168, 82 лв., ведно със законната
лихва, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ и защита по гр. д. № 3269/2014г. на ВКС, без
2
писмен договор, поради което размерът на адвокатското възнаграждение за
положения труд е определен с решение на Висшия адвокатски съвет от
27.11.2020г. Към заявлението е приложено решението на Висшия адвокатски
съвет изх. № 1269/08.12.2020г., с което след отмяна на решението на АС –
София, Висшият адвокатски съвет, в заседание на 27.11.2020г., е определил
възнаграждение за адв. Г. по дело № 3269/2014г. в размер на 27 168, 82 лв.,
въз основа на материален интерес от 1 563 882, 04 лв., на основание чл. 7, ал.
2, т. 6 НМРАВ (този материален интерес по делото не е спорен, а доколкото
решението на Софийския адвокатски съвет е отменено то е без правно
значение по делото). На 27.01.2021г. СРС е издал заповед за изпълнение, като
е уважил подаденото заявление и е разпоредил АПИ да плати и разноски в
заповедното производство в размер на 543, 38 лв. – държавна такса и 1 345, 06
лв. – адвокатско възнаграждение за представителя по пълномощие на
заявителя за безплатна правна помощ. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът АПИ е възразил, че не дължи вземането по заповедта за
изпълнение. От своя страна заявителят е предявил установителен иск за
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, основан на същите обстоятелства,
като тези, изложени в заявлението.
В срока за отговор на исковата молба ответникът АПИ е предприел
защита по същество срещу иска. Възразил е срещу основателността на иска с
правоизключващо според него възражение, че защита по посоченото
търговско дело е била осъществена от адвокатско дружество „П. и Г.“ със
съдружници адв. Г. и адв. П., поради което счита, че възнаграждение се
дължи на адвокатското дружество, а не на всеки адвокат. Позовал се е на
договор, с който е възложил на адвокатското дружество да осъществява
защита по вътрешни арбитражни дела от 2012г., образувани пред АС при
БТПП, въз основа на който са издадени и пълномощни на адвокатите от
2012г. Твърди, че срещу решението по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП
било подадено искане за отмяната му пред ВКС и с цел продължаване на
защитата на АПИ, на двамата адвокати били „издадени“ пълномощни № №
224 и 225/08.06.2015г., тъй като нямали учредена представителна власт за
пред ВКС. Счита, че „волята на страните е ясна“, - въпреки че в
пълномощните не е „цитирано адвокатското дружество“, - видно и от
водената кореспонденция между страните. Позовава се на „целесъобразност и
логика“ – след като по арбитражните дела е възложена защита на
3
адвокатското дружество, логично било АПИ като държавна институция да
подходи по същия начин и в последващото производство по отмяна.
Евентуално е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, като
поддържа, че поради сходството на уредените случаи, възнаграждението
следва да се определи евентуално на основание чл. 9, ал. 4 НМРАВ, като в
случая адвокатското дружество било осъществило защитата на АПИ само в
съдебните заседания по делото. С тези възражения, които в основни линии са
преповторени във въззивната жалба, са обосновани и доводите срещу
неправилността на обжалваното решение.
По делото е представено пълномощно изх. № П – 225/08.06.2015г., с
което е учредена представителна власт на адв. Г. да осъществява процесуално
представителство от името на АПИ по търг. дело № 3269/2014г. до неговото
приключване. Аналогично пълномощно е съставено и за адв. П. под № П-
224/08.06.2015г. Отговор на исковете за отмяна на влязло в сила решение, по
които е образувано посоченото търговско дело, е подписан от Председателя
на УС на АПИ, а в съдебно заседание на 21.04.2015г. по същото дело, видно
от протокола от заседанието, е удостоверено, че АПИ се представлява от
двама юрисконсулти. По делото са представени и протоколи от съдебни
заседания пред ВКС по посоченото търговско дело, в които е удостоверено
явяването на адв. Г. (така и на адв. П.) като представител по делото на АПИ;
молби за прилагане на сравнителни образци и на доказателства, както и
съдебното решение от 29.08.2016г., постановено по това дело, от ВКС, II ТО,
с което исковете на две търговски дружества за отмяна на арбитражно
решение по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП в отхвърлителната му част
по исковете на тези дружества срещу АПИ, представлявана от адв. Г. и П.
пред ВКС, са отхвърлени.
Предмет на договор изх. № Д – 22/19.06.2013г. е процесуално
представителство на АПИ от довереника адвокатско дружество „П. и Г.“ по
три ВАД, едно от които № 324/2012г., – със срок на представителната власт
до приключване с влязло в сила решение, срещу възнаграждение от 127 400
лв. без ДДС, платимо на части, последната част, от което платима след
представяне на препис от постановеното решение по арб. дело. С
пълномощни изх. № П – 364 и 365/07.11.12г. адв. Г., съответно адв. П., е
упълномощен да представлява АПИ като осъществява процесуално
представителство пред АС при БТПП по две ВАД, едно от които ВАД №
4
324/2012г., до тяхното приключване.
С „доклад“ вх. № 111 – 00 – 838/14.10.2019г. адв. Г. и адв. П. са
посочили, че цената иска по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС възлиза на
1 563 882, 04 лв., посочили са и, че делото пред ВКС е приключило след
проведени 5 съдебни заседания след събиране на доказателства. Посочили са
още, че за процесуалното представителство на съдружниците в адвокатското
дружество, осъществено от тях, не са получили дължимото се
възнаграждение, като са поискали заплащане на възнаграждение за един
адвокат в размер на 37 400 лв. На 08.04.2020г. двамата адвокати се позовават
пред АПИ на проведени разговори и кореспонденция за сключване на
спогодба за уреждане отношенията между АПИ и адвокатското дружество
във връзка с осъщественото процесуално представителство по т. д.
№3269/2014г., и са призовали АПИ да се предприеме действия по
окончателно решаване на въпроса.
Представените от ответника договори за процесуално
представителство, защита и съдействие по други дела, измежду които и ВАД,
сключени с адвокатско дружество „П. и Г.“, с приложени пълномощни за
двамата адвокати, негови съдружници, са неотносими към спора, дори и да са
представени за илюстриране на практиката на АПИ за сключване на договор
за поръчка с адвокатското дружество и за учредяване на представителна власт
на адвокатите – съдружници в него. Без пряко доказателствено значение за
спора са и представените пълномощни, с които е учредена представителна
власт на юрисконсулти на АПИ.
От показанията на адв. П., които подлежат на преценка по реда на
процесуалното правило на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни по
делото поради спор с ответника, които не са лишени по тази причина от
доказателствена стойност, е установено, което кореспондира на установеното
от писмените доказателства, - че двамата с адв. Г. са се включили в
производството по искове за отмяна на арбитражното решение, образувано
пред ВКС, след първото по делото заседание, т.е. от съдебното заседание на
09.06.2015г. нататък, в което било прието заключение на съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение е променено в хода на производството
(съобразно и удостовереното в представените протоколи от съдебни
заседания), а исковете за отмяна отхвърлени с решението на ВКС. Свидетелят
5
е изяснил, че не са сключили договор с ответника, тъй като им било обяснено,
че това ще отнеме много време, а АПИ е „притисната“ от времето, като по
делото вече били извършени процесуални действия, които сочели на
неблагоприятен резултат от делото за АПИ, така било предложено двамата
адвокати да започнат да защитават АПИ, а впоследствие да уредят
отношенията си с договор, което не станало, въпреки неколкократното
поставяне на въпроса пред Агенцията, с която обсъждали сключване на
спогодба с адвокатското дружество.
При така приетото за установено по - горе се налага извода, че
ищецът, който в качеството си на адвокат е представлявал АПИ по търг. дело
№ 3269/2014г. след сключен договор за възлагане на процесуално
представителство в устна форма, след изпълнение на поръчката не е сключил
с ответника договор за осъществената правна защита, в който да е определено
възнаграждението му. Договорът за правна защита по естеството си съдържа
съществените елементи на договор за поръчка, но е възмезден, доколкото
адвокатският труд е възмезден (чл. 280 - 292 ЗЗД вр.чл. 36, ал. 1 ЗА). Именно
изпълнението на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение се
претендира в настоящото исково производство като продължение на
заповедното производство, като размерът на възнаграждението на адвоката е
определен на основание чл. 36, ал. 3 ЗА – в случая от ВАдС. Тази норма
гласи, че при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на ВАдС. Следователно липсващата воля по договарянето
на възнаграждение на адвоката може да бъде заместена само от Адвокатския
съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Ето защо, поради съществуването на този
специален ред за определяне на възнаграждението, не е в правомощията на
съда да определя размера на това възнаграждение (вж. решения по чл. 290
ГПК № 208 от 22.06.2015г. по т. д. № 3961/2013г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 236 от
24.10.2017г. по гр. д. № 576/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС; № 132 от 08.07.2013
г. по гр. д. № 653/2012г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
На следващо място, на основание приетото за установено по делото и
въззивният съд намира,че искът за признаване съществуването на
претендираното вземане за адвокатско възнаграждение е основателен.
Възраженията на ответника, с които цели отхвърляне на иска, не почиват на
доказателствата по делото и на закона. Със съображения за „целесъобразност
6
и логика“ и липса „на промяна в практиката“ в действията на ответника не
може да се проведе успешна защита срещу иска. Благоприятни правни
последици от бездействието си да сключи договор за правна защита, в който
да е фиксирано уговорено адвокатско възнаграждение (било с ищеца, било с
адвокатското дружество) ответникът не може да черпи. Необосновима с
приетите за установени фактически положения е тезата на ответника, че
защитата по визираното по-горе търговско дело е осъществена при условията
на договора за процесуално представителство с адвокатското дружество,
упълномощено да защитава ответника пред АС при БТПП, чийто съдружници
безспорно са ищецът и св. П., доколкото действието на този договор е
ограничено до приключването на арбитражното дело. Неотносими към тези
правни изводи на съда са обсъдения “доклад“ и друго изявление от
08.04.2020г. на ищеца и свидетеля, в които се правят опити за разрешаване на
спора с АПИ относно заплащане на възнаграждение за положения труд. С
факта, че адвокатите се индивидуализират като съдружници в адвокатското
дружество, че ползват „лого“ и „печат“ на адвокатското дружество, на което
акцентира жалбоподателят, не може да се обоснове извод за основателност на
правоизключващото му възражение, че възнаграждение се дължи на
адвокатското дружество, защото такъв договор с довереник адвокатското
дружество не е установено да е сключен, въпреки предходна практика на
АПИ. Не е установено и плащане/предложение за плащане на адвокатско
възнаграждение на адвокатското дружество, което ответникът номинира като
кредитор на такова възнаграждение. Във връзка с гореизложеното съдът прие,
че представените от ответника договори с адвокатското дружество за защита
по други дела и пълномощни за учредяване на представителна власт на
двамата адвокати, съдружници в него, са неотносими към спора. С
възражението, че адвокат Г. се е включил в производството по търговското
дело пред ВКС след като по делото са извършвани процесуални действия от
служители на ответника не се въвежда спор между страните. Не се спори и се
установява по делото, че след упълномощаване на 08.06.2015г., адв. Г. се е
явил като процесуален представител на ответника за първи път в съдебното
заседание по делото на 09.06.2015г. и извършената от него работа, която
очевидно АПИ е възприела като необходима (щом е предприето
упълномощаване в хода на съдебното производство), обхваща процесуални
действия от името на ответника, така както е бил упълномощен, от това
7
съдебно заседание нататък до приключване разглеждане на делото. Както се
посочи, при наличие на специален ред по чл. 36, ал. 3 ЗА, съгласно който
решението на АдС (в конкретния случай ВАдС) замества волята на страните
за определяне размера на възнаграждението, съдът не е компетентен да
определя размер на адвокатското възнаграждение при липса на договор, в
който то да е уговорено, както не е компетентен, когато размерът на
адвокатското възнаграждение е определен от страните в договора за правна
помощ в израз на договорната свобода, да определя размера на същото. При
преценка, че адвокатът е положил труд и при неоттеглени пълномощия от
адвоката, както е в разглеждания случай, съдът уважава иска с предмет
вземане за адвокатско възнаграждение, определено в размер с решението по
реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, който в настоящия казус е по-малък и от размера на
възнаграждението, определимо на база материалния интерес по чл. 7, ал. 2, т.
4 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) НМРАВ. Извън
изложеното, че съдът не може да определя размер на възнаграждението на
адвоката, при положение, че приеме, че такова е дължимо и има основание за
определянето му, нормата на чл. 9, ал. 4 НМРАВ, на която се позовава
евентуално ответникът, уреждаща размера на възнаграждението на адвоката в
производства, образувани по молба за отмяна на влезли в сила решения, е
неприложима в случая, доколкото производството пред ВКС, за защита по
което се претендира възнаграждение по делото, е исково (вж. чл. 48 вр. 47
ЗМТА).
На основание изложеното и след обсъждане на доказателствата по
делото във връзка с доводите на страните, релевирани във въззивното
производство, въззивният съд прие, че предявяният иск е основателен, а
решението, предмет на инстанционен контрол, като правилно като резултат
следва да се потвърди. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК, при този изход на спора, ответникът следва да заплати на
представителя по пълномощие на ищеца – ответник по въззивната жалба
сумата 1 345, 06 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265950 от 1 октомври 2021г. по гр. д. №
5430/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, на адв. Р. В. сумата 1 345,
06 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9